№ 4209
гр. София, 15.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110206439 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
С Наказателно постановление № 22-4332-025041/05.12.2022 г.,
издадено от Началник - група в ОПП, СДВР, на П. Л. Д., ЕГН **********, на
основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 200, 00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140 ал. 1 ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят
П. Д., който го атакува с искане за отмяната му. В жалбата се излагат доводи
за субективна несъставомерност на нарушението, тъй като жалбоподателят не
е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на
управлявания от него автомобил.
В съдебно заседание жалбоподателят П. Д., редовно призован, се явява
лично и с упълномощен защитник адв. Ю. Н. от САК, която пледира за
отмяна на наказателното постановление по доводите в жалбата. Претендира
разноски.
Жалбоподателят П. Д. се придържа към заявеното от процесуалния му
представител.
Наказващият орган - Началник-група в ОПП, СДВР, редовно призован,
не изпраща представител и не изразява становище по основателността на
жалбата.
По допустимостта на жалбата:
1
Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на
обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН, от санкционираното физическо лице и
при спазване на преклузивния срок по чл. 59 ал. 2 ЗАНН (наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 13.04.2023 г., а жалбата е
подадена на 19.04.2023 г.)
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Към месец септември 2022 г. товарен автомобил марка "Мерцедес",
модел "Спринтер 313 ЦДИ" с рег. № ххххххххххх бил собственост на
"ххххххххххх" ЕООД, ЕИК ххххххххх, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. "хххххххххххх" № 102 и управител С.К.А..
На 29.09.2021 г. между "ххххххххххх" ЕООД - работодател и
жалбоподателят П. Л. Д. бил сключен трудов договор № 60/29.09.2021 г.,
съгласно който жалбоподателят приел да изпълнява длъжността "технически
организатор" с работно място офиса на "ххххххххххх" ЕООД на адрес гр.
София, ул. "хххххххххххх" № 102.
На 09.03.2022 г. регистрацията на товарен автомобил марка
"Мерцедес", модел "Спринтер 313 ЦДИ" с рег. № ххххххххххх била служебно
прекратена на основание чл. 143 ал. 10 ЗДвП въз основа на получено
уведомление от Гаранционния фонд за липса на сключен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Към 05.09.2022 г. законният представител на "ххххххххххх" ЕООД -
собственик на моторното превозно средство, не бил уведомен за служебното
прекратяване на регистрацията на товарния автомобил. За факта на служебно
прекратената регистрация не бил уведомен и жалбоподателят Д. като
работник в дружеството.
На 05.09.2022 г. около 13:50 часа при изпълнение на служебните си
задължения жалбоподателят П. Д. управлявал предоставения му от
дружеството - работодател товарен автомобил марка "Мерцедес", модел
"Спринтер 313 ЦДИ" с рег. № ххххххххххх на територията на град София, по
бул. "Ломско шосе" с посока на движение от гр. Костинброд към ж.к.
"Връбница", когато на кръговото кръстовище с Околовръстен път, бил спрян
за проверка от служители на ОПП - СДВР, сред които и младши
автоконтрольор А.Д.С.. Служителите на Отдел "Пътна полиция" при СДВР
2
извършили проверка и след справка с дежурната част установили, че
управляваното от жалбоподателя П. Д. МПС е със служебно прекратена
регистрация по чл. 143 ал. 10 ЗДвП. Младши автоконтрольор А. Стоянов
съставил АУАН серия "GA", бл. № 764260 от 05.09.2022 г., с който повдигнал
против жалбоподателя административнонаказателно обвинение за нарушение
на чл. 140 ал. 1 ЗДвП.
На 07.09.2022 г. регистрацията на автомобила била служебно
възстановена на основание чл. 143 ал. 10 изр. второ ЗДвП поради постъпило
уведомление от Гаранционния фонд за сключена застраховка "Гражданска
отговорност".
Поради данни за извършено престъпление по чл. 345 ал. 2 НК
материалите по административнонаказателната преписка били изпратени в
СРП. С постановление от 14.11.2022 г. прокурор при СРП отказал да
образува досъдебно производство по съображения, че осъщественото от
въззивника деяние осъществява състав на административно нарушение, а не
състав на престъпление по чл. 345 ал. 2 НК и материалите били изпратени в
ОПП - СДВР за преценка за реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя.
На 05.12.2022 г. Гергана Борисова - началник на 01 група
"Административно - наказателна дейност" в 03 сектор "Административно
обслужване" към ОПП, СДВР, издала обжалваното наказателно
постановление № 22-4332-025041/05.12.2022 г., с което на основание чл. 175
ал. 3 пр. 1 ЗДвП наложила на жалбоподателя П. Л. Д., ЕГН **********,
административно наказание "глоба" в размер на 200, 00 /двеста/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за
нарушение на чл. 140 ал. 1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК: справка - картон на водача, заповед № 513з-6489/24.08.2018 г. на
директора на СДВР, заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г. на Министъра на
вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, наказателно
постановление № 22-4332-025041/05.12.2022 г., постановление от 14.11.2022
г. по пр. пр. № 41279/2022 г. по описа на СРП, трудов договор №
60/29.09.2021 г., извлечение от ТРРЮЛНЦ по партидата на "ххххххххххх"
ЕООД, отговор от СДВР рег. № 433200-602165/31.05.2023 г., ведно със
3
справка АИС - КАТ "Регистрация" за история на регистрация на товарен
автомобил с рег. № ххххххххххх.
Съдът кредитира събраните писмени доказателства, които също оцени
като еднопосочни, последователни и непротиворечиви.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Обжалваното НП е издадено на основание чл. 36 ал. 2 ЗАНН въз
основа на постановление за отказ да се образува досъдебно производство. В
тази хипотеза административнонаказателното производство се образува без
съставяне на АУАН, поради което съдът не дължи да изследва спазването на
процесуалните правила при съставяне на АУАН. В случая не намират
приложение и сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от орган, който разполага с
материална и териториална компетентност. Със заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи началникът на
група "Административнонаказателна дейност" в СДВР, ОПП, е оправомощен
да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП /т.3.10 от
заповедта/. От представените заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г., издадена
от Министъра на вътрешните работи, и акт за встъпване в длъжност от
29.10.2019 г. се установява, че издалата наказателното постановление Г.
Борисова заема длъжност началник на 01 група "Административно -
наказателна дейност" на 03 сектор "Административно обслужване" към ОПП
- СДВР, поради което и е оправомощена да издава наказателни постановления
за нарушения по ЗДвП.
Наказателното постановление има съдържанието по чл. 57 ал. 1 ЗАНН,
като в НП са описани всички елементи от състава на нарушението, описани
са обстоятелствата по извършването му и е посочена нарушената разпоредба.
От събраните доказателства и доказателствени средства се установи и
че жалбоподателят П. Д. е осъществил от обективна страна състава на
нарушението по чл. 140 ал. 1 ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само пътни
превозни средства, които са регистрирани. От отговора от СДВР и от
справката за история на регистрацията на товарен автомобил с рег. №
ххххххххххх се установява, че на 09.03.2022 г. служебно е била прекратена
4
регистрацията на товарен автомобил марка "Мерцедес", модел "Спринтер 313
ЦДИ" с рег. № ххххххххххх на основание чл. 143 ал. 10 ЗДвП - поради
постъпило уведомление от Гаранционния фонд за липса на валиден договор
за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Съгласно чл.
143 ал. 10 ЗДвП "Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574,
ал. 11 от КЗ за липса на сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност". Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство
се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка
от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на
собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите". Предвид горното към 13:50 часа на
05.09.2022 г. управляваният от въззивника лек автомобил не е бил
регистриран /бил е с прекратена регистрация/ и като го е управлявал по
пътищата, отворени за обществено ползване, жалбоподателят Д. е осъществил
от обективна страна състава на нарушението по чл. 140 ал. 1 ЗДвП.
Съгласно чл. 6 ЗАНН, за да бъде едно деяние административно
нарушение, то следва да е извършено виновно. Съгласно чл. 7 ал. 1 ЗАНН
деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо. Непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи /чл. 7 ал. 2 ЗАНН/.
Уредбата на служебното прекратяване на регистрацията на МПС
поради липса на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите се съдържа в чл. 143 ал. 10 ЗДвП и чл. 18б
ал. 1 т. 8 и чл. 18б ал. 2 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредба № I-45 от 24 март
2000 г./. Съгласно цитираните разпоредби, както вече беше посочено,
служебното прекратяване на регистрацията на ППС се извършва след
получаване на уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574 ал. 11 КЗ за
липса на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност". И разпоредбата на чл. 143 ал. 10 ЗДвП, и нормата на чл. 18 ал. 2
от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. изискват уведомяване на собственика на
5
ППС за прекратяването на регистрацията /за разлика например от хипотезата,
когато регистрацията се прекратява поради неизпълнение на задължението на
собственик в двумесечен срок от придобиването да регистрира МПС, в който
случай уведомяване не се дължи - по аргумент от разпоредбата на чл. 18б ал.
2 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г./. Съгласно Тълкувателно
постановление № 2/05.04.2023 г. на ОСС на НК на ВКС и I и II колегии на
ВАС по тълкувателно дело № 3/2022 г. "Уведомяването на собственика на
моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е
елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е
последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на
административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е
възложил на административния орган задължението да уведоми собственика
за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно
превозно средство....Собственикът на моторно превозно средство обективно
няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на
моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е
от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би
довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след
момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията
собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на
моторното превозно средство и с породените от нея правни последици...Ако
собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на
регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е
предоставил управлението на автомобила".
В настоящия случай не се събраха доказателства към 05.09.2022 г.
законният представител на юридическото лице - собственик на автомобила да
е бил уведомен за прекратяването на регистрацията на автомобила от
административния орган в изпълнение на задължението му по чл. 143 ал. 10
ЗДвП или да е узнал за това обстоятелство по друг начин. От отговора от
СДВР се установява, че собственикът на моторното превозно средство не е
бил уведомяван за прекратяването на регистрацията. Предвид горното
собственикът на моторното превозно средство не е могъл да уведоми
жалбоподателя Д., че предоставеното му за управление МПС е със служебно
прекратена регистрация. Липсва доказателства и Д. да е узнал това
обстоятелство по друг начин.
6
Предвид горното не се установи, че като е управлявал автомобила на
05.09.2022 г. около 13:50 часа жалбоподателят П. Д. е съзнавал, че същият е с
прекратена регистрация, поради което и деянието му е несъставомерно като
нарушение по чл. 175 ал. 3 ЗДвП. Деянието не е съставомерно от субективна
страна, тъй като жалбоподателят е действал при фактическа грешка по см. на
чл. 14 НК вр. чл. 11 ЗАНН, като изключващо вината обстоятелство, като не е
съзнавал факт от обективната действителност - че управляваният от него
автомобил е със служебно прекратена регистрация. Отново в Тълкувателно
постановление № 2/05.04.2023 г. на ОСС на НК на ВКС и I и II колегии на
ВАС по тълкувателно дело № 3/2022 г. е прието, че в този случай незнанието
на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост, а "се явява
резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за
служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва
както умисъл, така и небрежност..." Предвид изложеното съдът намери, че
жалбоподателят не е осъществил състава на нарушението по чл. 140 ал. 1
ЗДвП от субективна страна и неправилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност /в същия смисъл е и
практиката на касационната инстанция - решение № 332/18.01.2021 г. по дело
№ 10119/2020 г. на АССГ, XIII касационен състав и решение №
7423/21.12.2020 г. по дело № 8338/2020 г. на АССГ, XXI касационен състав/.
По изложените съображения съдът намери, че жалбата е основателна
и наказателното постановление следва да се отмени поради неправилно
приложение на материалния закон.
При този изход на производството право на разноски на основание чл.
63д ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143 ал. 1 АПК има жалбоподателят, каквато претенция
е заявена в съдебно заседание. Жалбоподателят доказва извършването на
разноски в размер на 400, 00 /четиристотин/ лева за заплатено адвокатско
възнаграждение, които следва да бъдат възложени в тежест на СДВР.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-025041/05.12.2022
г., издадено от Началник - група в ОПП, СДВР, с което на П. Л. Д., ЕГН
**********, на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200, 00 /двеста/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за
нарушение на чл. 140 ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143 ал. 1 АПК
СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с адрес гр.
София, ул. "Антим I" № 5 ДА ЗАПЛАТИ на П. Л. Д., ЕГН **********,
сумата от 400, 00 /четиристотин/ лева - разноски в производството за
заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8