МОТИВИ
по НЧХД № 33/2019 г. по описа на Районен съд - Търговище
Подсъдимият С.Т.Х. *** е предаден на съд по тъжба на М.Г.А. *** за това, че на 16.07.2018 г. в автобус на „Г.П.“
ООД, пътуващ от гр. С. до гр. В. , в
близост до гр. Търговище, и нанесъл лека телесна повреда, изразяващи се болки и страдания
без разстройство на здравето – престъпление по чл.
130, ал. 2 от НК.
В съдебно заседание тъжителката
се явява лично и с редовно упълномощен повереник а.. П.
Т., които поддържат тъжбата и молят съда да наложи на подсъдимия справедливо
наказание.
Подсъдимият заявява, че разбира в
какво се състои обвинението, не се признава за виновен и дава подробни обяснения.
Защитникът на подсъдимия а.. Г. Г. пледира
за недоказаност на обвинението по несъмнен начин и признаване на подсъдимия за
невиновен.
След като обсъди посочените в
чл. 301 от НПК въпроси, съдът прие за установено следното:
ФАКТИЧЕСКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА:
Подсъдимият С.Т.Х. *** е неосъждан и към момента работи като
специализант в МВР болница гр. С. .
Тъжителката М.Г.А. ***.
На 16.07.2018 г. в 16.00 часа с
автобус на фирма „Г.П.“ ООД двамата отпътували от гр. С. , съответно подсъдимия
С.Х. *** и тъжителката М.А. ***. Билетите на двамата били за съседни места в
автобуса на третата седалка вляво зад водача, като подсъдимият бил на мястото
до прозореца. Около 20.30 часа, вече след гр. В. Т. , тъжителката събула
обувките и чорапите си, като качила краката си на седалката. Това не се
понравило на подсъдимия, който усетил миризма от краката на тъжителката, поради
което и направил забележка да си обуе чорапите и обувките. Тъжителката отказала
и между двамата възникнал спор по този повод. Тъй като спорът бил на висок глас
и ставал достояние на всички пътници в автобуса, водачът на автобуса св. М.И.
спрял и помолил двамата да прекратят разправията, иначе ще бъде принуден да
извика полиция в гр. О. . Предложил тъжителката да се премести на предната
седалка, която била свободна. Тъжителката се преместила отпред и това временно
дало резултат, като пътуването до гр. О. продължило сравнително спокойно. По – късно, вече
приближавайки гр. Търговище, в района на местността „Боаза“,
тъжителката, която междувременно се била обадила да се оплаче на фактическия си
съпруг св. Д. И., по негов съвет се обърнала назад и започнала да снима
подсъдимия Х.. Последният възразил да бъде сниман и спорът между двамата
започнал с нова сила. Тъжителката крещяла обидни думи по адрес на подсъдимия,
станала от седалката и започнала да посяга да го удря с чантата си, да го
замеря с предмети от нея и да се опитва да го дере с нокти. Възмутени от скандала,
на който ставали неволни свидетели, останалите пътници също започнали да вдигат
шум, което принудило св. И. да се обади в офиса на фирмата в гр. Търговище и да
помоли да бъде извикана полиция. При пристигането на автобуса на автогарата в
гр. Търговище тъжителката и подсъдимия били помолени да напуснат автобуса,
което и сторили. При пристигането малко след това на автогарата на полицейските
служители, св. Г.Г. и Д.Д.,
скандалът вече бил приключил и последните не установили следи от насилие по
двамата участници в инцидента. Полицейските служители снели писмени обяснения
от подсъдимия и тъжителката, като им съставили протоколи за полицейско
предупреждение по чл. 65, ал. 2 от ЗМВР. На следващия ден 17.07.2018
г.тъжителката А. посетила съдебен лекар в гр. В. , който и издал съдебно
медицинско удостоверение. Според същото съдебният лекар е установил кръвонасядания в областта на шията, лявата предмишница, корема, контузия на шията, контузия на корема,
които могат да бъдат резултат от действието на твърди тъпи предмети, и кръвонасядания в областта на десния лакет,
ожулвания в областта на лявата предмишница – резултат
от действието на предмети с подчертан ръб, каквито могат да бъдат човешки
нокти.
АНАЛИЗ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Гореописаната
фактическа обстановка се установи от събрания по делото доказателствен
материал: обясненията на подсъдимия, показания на разпитаните по делото
свидетели и писмените доказателства. Събраните гласни доказателства изцяло кореспондират
помежду си по отношение на повода за възникване на инцидента – обстоятелството,
че тъжителката си е събула обувките и чорапите и несъгласието на подсъдимия с
тези действия. Единствения свидетел очевидец (макар да не е бил постоянно с
лице към двамата, защото е управлявал автобуса), св. М.И., твърди, че е чувал
шумове, падане на чанта и някакво спречкване, но не е видял или разбрал от
реакциите на двамата и останалите пътници, да има нанасяне на удари от страна
на подсъдимия. Твърди, че когато скандала отново се е разразил в близост до гр.
Търговище, с леки завъртания поглеждал назад, и видял тъжителката да се е обърнала
назад и да снима с телефона подсъдимия. Видял също, че тъжителката в един
момент е станала от мястото си и е с лице към подсъдимия, като според него
държането на тъжителката „не беше в рамките на нормалното“. Според свидетеля
подсъдимият се е държал тихо и прилично, като единствено при пристигане в гр.
Търговище чул от него репликата „И аз ще сляза“. Съдът не намира основание да
не кредитира показанията на този свидетел, а те изцяло кореспондират и с
показанията на полицейските служители св. Г.Г. и Д.Д., които са категорични, че не са видели по лицето и
тялото на тъжителката да има кръв или някакви телесни увреждания, нито пък тя
да им се е оплакала от такива. Показанията на цитираните дотук свидетели са в
унисон и с обясненията на подсъдимия, който категорично отрича да е нанасял
каквито и да било удари на тъжителката. Напротив твърди, че именно тя, след
направената от него забележка, е започнала да го заплашва и обижда, а по –
късно, вече пред гр. Търговище, да хвърля по него разни предмети от чантата си,
да замахва с нея и да се опитва да го дере с нокти. Действително обясненията на
подсъдимия имат двойнствен характер – едновременно са
доказателствено средство и средство за защита, но в
случая те кореспондират с показанията на останалите свидетелите, и най – вече с
показанията на водача на автобуса, според когото именно тъжителката е била
агресивна и превъзбудена. Единствено показанията на
св. Д. И., фактически съпруг на тъжителката, донякъде кореспондират с
твърденията в тъжбата. В същото време те безспорно са заинтересовани, а и
донякъде нелогични. В по – голямата си част показанията му възпроизвеждат
казаното му от тъжителката по мобилния телефон чрез приложението „Вайбър“ по отношение държането на подсъдимия и хвърлената
от него чанта на тъжителката. Според показанията му по телефона той чул думите
на тъжителката „Не ми посягай, не ме удряй, ти не си мъж да посягаш на една
жена“, каквито думи въпреки изричните въпроси св. М.И. не е чул, въпреки че е
бил на много близко разстояние от тъжителката и подсъдимия. Свидетелят И. също
твърди, че още вечерта е видял охлузвания по врата на тъжителката, каквито
полицейските служители категорично отричат да са видели. Предвид цитираните
противоречия с останалите гласни доказателства и безспорната му
заинтересованост от изхода
на делото съдът не кредитира неговите показания и ги прие като дадени в
подкрепа на обвинителната теза на неговата съпруга. Действително в съдебно
медицинско удостоверение на тъжителката са описани множество, макар и
сравнително леки, телесни увреждания, които обективно могат да се получат от
множество удари по различни части от тялото. Свидетелят очевидец не е видял или
чул звук от такива удари, нито викове или стонове на тъжителката вследствие на
тях. Логично погледнато, ако действително такива е имало такива, някой от
многото пътници в автобуса също би взел отношение към случилото се и би се
обърнал за съдействие към водача на автобуса, което последният отрича.
Изхождайки от всичко изложено дотук съдът прие, че ако действително съдебния
лекар е установил описаните в удостоверението телесни увреждания на
тъжителката, те не са нанесени от подсъдимия, или в самото удостоверение са
внесени неверни обстоятелства.
ПРАВНИ ИЗВОДИ: При така установените фактически
обстоятелства съдът прие, че на съдебното следствие не се установи по безспорен
и категоричен начин подсъдимият да е нанесъл
на тъжителката множество удари по ръцете, краката и цялото тяло, , както е
описано в тъжбата, и с това да й е нанесъл лека телесна повреда по смисъла на
чл. 130, ал. 2 от НК и тя да е получила телесни увреждания, причинили и
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Както вече бе посочено, никой
от разпитаните свидетели, включително и св. И., не е видял подсъдимият да нанася
удари тъжителката. Също така никой от незаинтересованите свидетели не е видял
по лицето и тялото на тъжителката веднага след инцидента да има следи от
насилие. Една осъдителна присъдата не
може да се почива на предположения, защото съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК съдът
признава подсъдимия за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен
начин, което в настоящия процес не бе доказано. Предвид на това съдът призна
подсъдимият С.Т.Х. за невиновен и го оправда по
повдигнатото с тъжбата обвинение по чл.
130, ал. 2 от НК.
Предвид изричния отказ от
присъждане на разноски от страна на защитата съдът не възложи такива.
По изложените правни и фактически
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: