Решение по дело №3186/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1828
Дата: 26 ноември 2021 г. (в сила от 23 декември 2021 г.)
Съдия: Мартин Стоянов Стаматов
Дело: 20213110103186
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1828
гр. Варна, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20213110103186 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „****” ****, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. ******, бул. „*****” № **, вх. **, ет. *, с която
претендира да бъде прието за установено по отношение на АЛ. АС. АЛ., ЕГН ********** с
адрес гр. *****, ул. „*****“ № ***, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д ***** г.
на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от: 177,29 лв. (сто седемдесет и седем
лева и двадесет и девет стотинки) - цена на потребени далекосъобщителни услуги за период
от 08.01.2018г. до 07.05.2018г. по Договор от дата 27.03.2017г., за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски № ******, сключен между АЛ. АС. АЛ. и „******”
****, за които са издадени фактури № *****/****г., №****/*****г. №*****/***г.,
№**********/08.05.2018г.; вземанията по който са прехвърлени от „******” **** с ЕИК
**** в полза на „****“ ****с Договор за цесия от ****г., и от „*****“ ****, ЕИК **** на
„****“ **** с ЕИК **** с Договор за цесия от *****г.; сумата от 33,40 лв. (тридесет и три
лева и четиридесет стотинки), представляваща мораторна лихва върху сумата за главница за
периода от 31.10.2017г. до 29.02.2020г. вкл.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: Между „******“ ****, ЕИК: **** и АЛ. АС. АЛ., ЕГН **********
бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ****
от дата 27.03.2017г., за ползване на мобилен номер ***** по избран тарифен план *****, с
месечна абонаментна такса в размер на 19.99 лв. с 1 ДДС за срок от 24 месеца, и
1
абонаментна услуга Удвоени MB на максимална скорост ***** за 1,99 лв. с ДДС за същия
срок. За потребените услуги за отчетен период от 08.01.2018 - 07.02.2018г., операторът издал
фактура *****/08.02.2018г., с начислена обща сума за плащане в размер на 51.98 лв с ДДС,
от които: ****** 16.65 лв. без ДДС; Отстъпка 20% Месечен абонамент /-3.33 лв./; Удвоени
MB на макс. скорост *** 1.66 лв; 100% отстъпка месечен абонамент Удвоени MB на макс.
скopocт ****/-1.66 лв./; Пакет 500 MB 3.33 лв.; Пакет 500 MB 3.33 лв.; Пакет 5 000 MB 8.33
лв; Пакет 5 000 MB 8.33 лв.; Пакет 1000 MB 5.00 лв.; SMS 0.12 лв.; Корекции 1.58 лв; ДДС
ставка 20% 8.67 лв.; Баланс от предходни периоди /-0.03 лв/ с падеж до 25.02.2018г. За
потребените услуги за отчетен период от 08.02.2018 - 07.03.2018 г., операторът издал
фактура **********/08.03.2018 г., с начислена обща сума за плащане в размер на 54.77 лв. с
ДДС, от които: ***** 16.65 лв.; Отстъпка 20% Месечен абонамент -3.33 лв.; Удвоени MB на
макс. скорост Smart 1.66 лв.; 100% отстъпка месечен абонамент Удвоени MB на макс.
скopocт **** /-1.66 лв./; Пакет 500 MB 3.33 лв.; Пакет 500 MB 3.33 лв.; Пакет 5 000 MB 8.33
лв; Пакет 5 000 MB 8.33 лв.; Пакет 1000 MB 5.00 лв.; SMS 4.00 лв.; ДДС ставка 20% 9.13 лв.
с падеж до 25.03.2018г. За потребените услуги за отчетен период от 08.03.2018г. -
07.04.2018г., операторът издал фактура **********/08.04.2018г., с начислена обща сума за
плащане в размер на 49.97 лв. с ДДС, от които: ****** 16.65 лв. без ДДС; Отстъпка 20%
Месечен абонамент /-3.33 лв./; Удвоени MB на макс. скорост Smart 1.66 лв.; 100% отстъпка
месечен абонамент Удвоени MB на макс. скopocт ***** /-1.66лв./; Пакет 500 MB 3.33 лв.;
Пакет 500 MB 3.33 лв.; Пакет 5 000 MB 8.33 лв.; Пакет 5 000 MB 8.33 лв.; Пакет 1000 MB
5.00 лв.; ДДС ставка 20% 8.33 лв; Лихва за забавено плащане 0.57 лв. с падеж до
25.04.2018г. За потребените услуги за отчетен период от 08.04.2018г. - 07.05.2018г.,
операторът издал фактура **********/08.05.2018г. за 19.06 лв. с ДДС, от които: ***** /-7.22
лв./; Отстъпка 20% Месечен абонамент - 1.44 лв.; Пакет 5 000 MB 8.33 лв.; Пакет 5 000 MB
8.33 лв.; Пакет 1000 MB 5.00 лв.; ДДС ставка 20% 3.18 лв.; Лихва за забавено плащане 0.94
лв с падеж до 25.05.2018г. Към всяка от фактурите е приложено извлечение-детайлизирана
справка от потреблението на ползвания номер. Незаплащането в срок на издадените от
Оператора фактури е обусловило правото на ****по чл. *** от ** във връзка с чл. 43, т.1 да
прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. След едностранното
прекратяване на индивидуалния договор, мобилният оператор издадал по клиентски номер
№*****крайна фактура № *******/08.06.2018г. с начислена обща сума за плащане 287,92
лв. с падеж до 25.06.2018г. Вземането е прехвърлено от „******” *** на „*****“ **** с
Договор за цесия от *****г., и от „****“ *** на „***“ **** с договор за цесия от ****9г.
Уведомяването за извършените цесии се твърди, че е извършено с приложено към исковата
молба писмено изявление от ищеца като пълномощник на цедента. Претендират се
разноските в настоящото и заповедното производство.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
редовно уведомения ответник, с който оспорва допустимостта и основателността на
предявения иск. Оспорва наличието на договор за доставка на телекомуникационни услуги и
ползването на такива. Оспорва наличието на валидно извършено прехвърляне на вземането,
тъй като то не е индивидуализирано с договорите и не са представени приложенията към
2
договорите. Счита, че предвид неопределяемостта на прехвърлените вземания договорът за
цесия между „****** и ****** е нищожен поради липса на предмет. Твърди, че като
длъжник не е надлежно уведомен за извършването прехвърляне на вземането и извършените
цесии не са произвели действие спрямо него, поради което, нито ******, нито ищеца се
легитимират като негов кредитор. Оспорва извършеното упълномощаване от цедента
****** спрямо цесионера ***** да съобщи на длъжника за извършената цесия като
нищожно поради забрана от закона. Счита, че уведомяването му като длъжник за
извършената цесия в хода на делото, с връчване на исковата молба и доказателствата към
нея, е ирелевантно и без правно значение, тъй като ищецът е цесионер. Претендират се
разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От приложеното ч.гр.д. № *****г. по описа на ВРС се установява издаването на
заповед за изпълнение в полза „*******, ЕИК ***** против АЛ. АС. АЛ. за посочените в
исковата молба суми.
От писмените доказателства – заверени за вярност копия от договор за мобилни
услуги с клиентски № ***** от дата ****г. с приложения, допълнителни споразумения и
общи условия; фактури с № **********/08.02.2018г.; № **********/09.03.2018г.; №
**********/08.04.2018г.; № **********/08.05.2018г.; № **********/08.06.2016г.; договор за
цесия от ****. с компакт диск съдържащ Приложение 1 към него и договор за цесия от
01.10.2019г. с извлечение от Приложение № 1 към договора; пълномощно с нотариална
заверка на подписите; потвърждение по чл. 99 от ЗЗД и уведомления за цесия, се
установява, че: На 27.03.2017г. между „******“ *****, ЕИК: ***** и АЛ. АС. АЛ., ЕГН
********** бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер ***** за ползване на мобилен номер ********** по тарифен план
********, при стандартна месечна абонаментна такса в размер на 19.99 лв. с ДДС за срок от
24 месеца, и абонаментна услуга Удвоени MB на максимална скорост ****** за 1,99 лв. с
ДДС за същия срок. За целия срок на договора е предвидена промоционала цена от 15,99 лв.
с ДДС месечен абонатемент и 0 лв. за Удвоени MB на максимална скорост. За потребените
услуги за отчетен период от 08.01.2018 -07.02.2018г., операторът издал фактура
**********/08.02.2018г., с начислена обща сума за плащане в размер на 51.98 лв с ДДС, от
които: ***** 16.65 лв. без ДДС; Отстъпка 20% Месечен абонамент /-3.33 лв./; Удвоени MB
на макс. скорост ***** 1.66 лв;100% отстъпка месечен абонамент Удвоени MB на макс.
скopocт **** /-1.66 лв./; Пакет 500 MB 3.33 лв.; Пакет 500 MB 3.33 лв.; Пакет 5 000 MB 8.33
лв; Пакет 5 000 MB 8.33 лв.; Пакет 1000 MB 5.00 лв.; SMS 0.12 лв.; Корекции 1.58 лв; ДДС
ставка 20% 8.67 лв.; Баланс от предходни периоди /-0.03 лв/ с падеж до 25.02.2018г. За
потребените услуги за отчетен период от 08.02.2018 - 07.03.2018 г., операторът издал
фактура **********/08.03.2018 г., с начислена обща сума за плащане в размер на 54.77 лв. с
ДДС, от които: *****в.; 100% отстъпка месечен абонамент Удвоени MB на макс.
скopocт******* /-1.66 лв./; Пакет 500 MB 3.33 лв.; Пакет 500 MB 3.33 лв.; Пакет 5 000 MB
3
8.33 лв; Пакет 5 000 MB 8.33 лв.; Пакет 1000 MB 5.00 лв.; SMS 4.00 лв.; ДДС ставка 20%
9.13 лв. с падеж до 25.03.2018г. За потребените услуги за отчетен период от 08.03.2018-
07.04.2018г., операторът издал фактура **********/08.04.2018г., с начислена обща сума за
плащане в размер на 49.97 лв. с ДДС, от които: ****** 16.65 лв. без ДДС; Отстъпка 20%
Месечен абонамент /-3.33 лв./; Удвоени MB на макс. скорост ***** 1.66 лв.; 100% отстъпка
месечен абонамент Удвоени MB на макс. скopocт ******/-1.66лв./; Пакет 500 MB 3.33 лв.;
Пакет 500 MB 3.33 лв.; Пакет 5 000 MB 8.33 лв.; Пакет 5 000 MB 8.33 лв.; Пакет 1000 MB
5.00 лв.; ДДС ставка 20% 8.33 лв; Лихва за забавено плащане 0.57 лв. с падеж до
25.04.2018г. За потребените услуги за отчетен период от 08.04.2018г.- 07.05.2018г.,
операторът издал фактура **********/08.05.2018г. за 19.06 лв. с ДДС, от които: ******/-7.22
лв./; Отстъпка 20% Месечен абонамент - 1.44 лв.; Пакет 5 000 MB 8.33 лв.; Пакет 5 000 MB
8.33 лв.; Пакет 1000 MB 5.00 лв.; ДДС ставка 20% 3.18 лв.; Лихва за забавено плащане 0.94
лв с падеж до 25.05.2018г. Към всяка от фактурите е приложено извлечение- детайлизирана
справка от потреблението на ползвания номер. След едностранно прекратяване на
индивидуалния договор, мобилният оператор издадал по клиентски номер №*****№****
крайна фактура № 1*****г. с начислена обща сума за плащане 287,92 лв. с падеж до
25.06.2018г. На 16.10.2018г., „*****” *** на „****“ ****прехвърлило с писмен договор на
„*****“ ****вземанията си по договори за доставка на мобилни услуги индивидуализирани
в приложение № 1. С пълномощно от 24.12.2018г. представител на „*******” ***** е
упълномощил „*****“ **** да извърши от негово име уведомяване по смисъла на чл. 99 ал.
3 от ЗЗД до длъжниците, чиито вземания са прехвърлени с договора от 16.10.2018г. На
01.10.2019г. „**** прехвърлило с писмен договор придобитите от „********* вземания
съгласно договора от *****г. на „*******. Съобразно т.1.7 от договорите за цесия
Приложение №1 е списък-таблица в електронна форма, съдържащ информация за
договорите и всеки един от длъжниците.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявения иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане
произтичащо от чл. 99 вр. чл. 79. ал.1 вр. чл. 266 ал. 1 ЗЗД /Закон за задълженията и
договорите/.
Искът е допустим, тъй като е подаден в срок, вследствие на своевременно депозирано
възражение от длъжника в заповедното производство и има за предмет вземането посочено
в заповедта по чл. 410 ГПК.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса съобразно чл. 146 от ГПК,
изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването и
съществуването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които
изключват, унищожават или погасяват това право. В конкретния случай това означава, че
ищецът че носи доказателствената тежест да докаже положителните факти, на които се
позовава, а именно: наличието на облигационна връзка между праводателя му и ответника
въз основа на валидно сключен писмен договор, в изпълнение на който през процесния
4
период са доставени твърдяните услуги на ответника; придобиване на вземането от
първоначалния му носител чрез валиден договор за цесия и извършеното по реда на чл. 99
ЗЗД уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането. Респективно ответникът следва
да докаже положителните факти, на които се позовава, изключващи отговорността му – пр.
плащане, давност и/или др.
Въз основа на гореобсъдените събрани по делото доказателства, съдът намира, че
между страните е бил налице валиден договор за доставка на телекомуникационни услуги,
тъй като такъв е представен по делото в писмена форма, носи подписа на ответника и не е
оспорен от ответника по реда предвиден в чл. 193 ГПК.
В случая доставчикът не е ангажирал никакви доказателства за действително
използваните количества на употребените чрез предоставната на потребителя СИМ карта по
абонаментния план услуги във вид на проведени разговори или изпратени съобщения или
трафик на данни през Интернет. Ищецът основава претенцията си изцяло и само на
съдържанието на едностранно съставени от него документи – вписани показания в самата
фактура, без да се установява конкретно как тези показания са били отчетени и дали
стойностите им са верни. Само по себе си отчета на потреблението е обусловено от
използване на технически средства и специализиран софтуер, което налага за преценка на
верността на оспорените показания да се приложат специални технически, а не счетоводни
знания. Въпреки изрично дадените от съда указания по реда на чл. 146 ал. 1 ГПК с обявения
за окончателен доклад по делото, ищецът не е поискал съответно доказателствено средство
за проверка на спорните количества. Представените фактури само вторично възпроизвеждат
отчетени показания, поради което и самите те не могат да докажат консумацията, а тъй като
спорните фактури не са били нито подписани, нито платени доброволно от потребителя, не
може да му се противопоставят и като обвързващ го документ за оспорения период на
доставката. Доколкото цената на абонамента е възнаграждение за самото право на достъп до
мрежата на оператора, предоставено чрез активиране на съответна СИМ карта с уникален
телефонен номер, чрез който потребителя се разпознава от останалите участници в мрежата
като абонат както при изходящи, така и при входящи повиквания, доказването на тази
престация на доставчика е напълно убедително със самото позоваване на подписаните от
потребителя договори за съответния абонаментен план. В този смисъл е константната
съдебна практика – пр. решение по в.т.дело №458 по описа за 2019г. на ВОС; решение по в.
т.дело № 491 по описа за 2019г. на ВОС и др. В общия претендиран размер по настоящото
дело обаче са налице осчетеводени и стойности за доставени данни, съобщения и други
таксувани услуги, които остават недоказани като отчетени показания.
Затова ВРС приема за установено сборното вземане до размер на данъчните основи,
чиито сбор не надхвърля преференциалните абонаментни такси по трите договора, намалени
с пакетната отстъпка за претендирания период от 08.01.2018г. до 07.04.2018г. по фактури №
**********/08.02.2018г., №**********/08.03.2018г. №**********/08.04.2018г. – 47,97 лв.
Не следва да се присъжда абонаментна такса за период от 08.04.2018г. до 07.05.2018г., тъй
като претенцията на ищеца е формулирана препращайки към фактура
5
№**********/08.05.2018г., а според съдържанието й тя не касае месечен абонамент за
периода /вместо начисление на такъв е посочено приспадане на 7,22 лв., която сума отделно
от това не отговаря на уговорения абонамент по договора/, и няма изложени твърдения за
какво и как е формирана.
Респективно за частично основателно следва да се приеме и акцесорното вземане за
обезщетение за забава, формирано от сбора на отделните обезщетения за забава считано от
падежа за всяка главница по фактури с № **********/08.02.2018г. – 25.02.2018г.,
№**********/08.03.2018г. - 25.03.2018г и №**********/08.04.2018г. - 25.04.2018г., до
29.02.2020г. вкл., който сбор изчислен чрез програмен продукт „****** е 9,43лв.
/3,27+3,15+3,01/.
Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на
която настъпва промяна в субектите на съществуващо облигационно правоотношение –
занапред кредитор става приобретателя - цесионер, на когото стария кредитор - цедент е
прехвърлил вземането си по силата на сключения между тях договор. Договорът за цесия по
своята същност е двустранен, консенсуален, неформален и каузален договор. От това
следва, че законът не предвижда като предпоставка за действителността му изискване за
специална форма, в която да бъде изразено съгласието на страните по договора или
установяването на извършени престации по него /за разлика от реалните договори/, не е
задължително да бъде и възмезден – арг. чл. 100 ЗЗД. За валидността му е достатъчно
наличието на основание и съгласие, които са налице в случая. Достатъчно е
индивидуализирано прехвърленото вземане в приложения документ на електронен носител,
който е изготвен според уговорката на страните.
Съдът намира, че по делото се установи надлежно съобщаване на цесията на
ответника съобразно изискванията на чл. 99 ал. 4 ЗЗД. Съобразно тази норма, както и
задължителните указания, дадени в ТР № 142-7/11.XI.1954г., ОСГК съобщаването следва да
бъде извършено от цедента /стария кредитор/. Целта на нормативната уредба е да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на
вземането. Няма норамтивна пречка за това да бъде упълномощен цесионера. В случая това
изискване следва да се счита спазено, тъй като съобщаването е извършено с получаването на
преписа от исковата молба с приложения към нея договор за цесия и уведомление от
цедента – пълномощник. Още повече, че съобщаването на цесията няма конститутивно
действие, а само за противопоставимост. Длъжникът може да възразява успешно за липсата
на уведомяване само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на
уведомлението /в този смисъл решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на ВКС,
Определение №987/ 18.07.2011г. по гр.д. №867/ 2011г. на ВКС и др./.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се
присъдят направените от него разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за реалното им извършване са в размер на 180 лв. за адвокатско
възнаграждение, което е в рамките на минималното по Наредба № 1/2004г. и 25 лв. за
държавна такса, като съразмерно на уважената част от претенцията разноските са на
6
стойност 55.85 лв. Следва да му се присъдят и разноските направени в заповедното
производство, които са в същия размер.
От ответника е направено искане за присъждане на разноски, но не се представени
доказателства за извършването на такива, поради което не му се следват.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в
отношенията между „****” ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
п.к. ***, бул. „****” № **, вх.*, ет.* и АЛ. АС. АЛ., ЕГН ********** с адрес гр. *****, ул.
„*****“ № ****, че съществува ЧАСТ ОТ присъденото вземане с издадена по ч.гр.д №
******г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК ДО РАЗМЕР на сумите от: 47,97 лева – месечни
абонаменти такси за период от 08.01.2018г. до 07.04.2018г. по Договор от 27.03.2017г., за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски № *****, сключен между АЛ. АС.
АЛ. и „*****” ****, за които са издадени фактури № **********/08.02.2018г.,
№**********/08.03.2018г. №**********/ 08.04.2018г., вземанията по който договор са
прехвърлени от „******” **** с ЕИК *****в полза на „******“ ***** с Договор за цесия от
*****г., и от „******“ ****, ЕИК ****** на „****“ ***** с ЕИК **** с Договор за цесия от
01.10.2019г. и 9,43 лева - сбор на отделните обезщетения за забава за всяка главница по
фактури с № **********/08.02.2018г., №**********/08.03.2018г. и
№**********/08.04.2018г., считано от съответния посочен в тях падеж до 29.02.2020г. вкл.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликите до пълния претендиран размер от 177,29 лв. (сто
седемдесет и седем лева и двадесет и девет стотинки) - цена на потребени
далекосъобщителни услуги за период от 08.01.2018г. до 07.05.2018г. фактури №
**********/08.02.2018г., №**********/08.03.2018г. №**********/08.04.2018г.,
№**********/08.05.2018г. и до пълния претендиран размер от 33,40 лв. (тридесет и три
лева и четиридесет стотинки), представляваща мораторна лихва върху сумата за главница за
периода от 31.10.2017г. до 29.02.2020г. вкл.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК АЛ. АС. АЛ., ЕГН ********** да заплати
на „****” *****, ЕИК ***** сумите от 55,85 лева - разноски по настоящото дело и 55,85
лева разноски по ч.гр.д. № ****г. на ВРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.



Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7
8