№ 4828
гр. София, 23.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110174314 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба Д. Б. П.,ЕГН : ********** , с която против Сдружение
„Фридрих Шилер“ за разпространение и подпомагане изучаването на немски език и култура
в РБ,ЕИК : ********* са предявени обективно кумулативно съединени искове, с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225 от КТ ,вр. чл.86 от ЗЗД.
Така предявената искова молба е редовна – отговаря на изискванията на чл.127 и
чл.128 от ГПК. Предявените искове са допустими.
С исковата молба се сочат доказателства, които ищеца иска да се съберат при
разглеждане на делото.
Ответната страна Сдружение „Фридрих Шилер“ за разпространение и подпомагане
изучаването на немски език и култура в РБ,ЕИК : ********* в срока по чл.131 от ГПК е
депозирал писмен отговор.Сочи писмени доказателства .
Съдът намира, че представените с исковата молба ,а така също с писмения отговор
писмени доказателства са допустими и относими.Същите ще са от значение за изясняване
на делото от фактическа страна, поради което следва да се допуснат.
На основание чл.312, ал.1, т.2 вр. чл.310, т.1 вр. чл.146 от ГПК, съдът изготви
следния ПИСМЕН ДОКЛАД:
1.Обстоятелства, от които произтичат претендираните права:
Ищецът твърди да е незаконосъобразно уволнен от работодателя със Заповед №
210/30.11.2021год.,за прекратяване на трудовото правоотношение ,на основание чл.325,ал.1
,т.1 от КТ ,по взаимно съгласие на страните,считано от 01.12.2021год.Твърди ,че не бил
налице фактическия състав на посоченото в заповедта основание „взаимно съгласие“ ,тъй
като не е подавал молба и не е изразявал по никакъв начин желание за прекратяване на
трудовото му правоотношение.Извод ,че не е била налице вола за прекратяване на трудовия
договор по взаимно съгласие прави ,въз основа на това ,че в атакуваната заповед било
определено обезщетение по чл.220,ал.1 от КТ за неспазено предизвестие,каквото не се
предвиждало в случая,а хипотезите за подобно обезщетение се предвиждали в чл.326,ал.1 и
чл.328 от КТ. Ето защо моли съда да признае уволнението му за незаконосъобразно и
постанови неговата отмяна;да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.
Твърди, че е останал без работа по причина на уволнението и претендира обезщетение
в максималния шестмесечен срок като се позовава на изплатеното му от ответника трудово
възнаграждение за месец октомври 2021год. в размер на 1590,78лв. като предвид ,че е
1
работила и след уволнението на трудов договор за допълнителен труд,сочи ,че е получавала
месечно възнаграждение в размер на 665лв. месечно.
2.Възражения:
Ответникът оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.Оспорва
фактическите твърдения на ищеца .Сочи,че на 29.11.2021год. същият подал молба за
освобождаване по взаимно съгласие от заеманата от него длъжност ,считано от
01.12.2021год.На 29.11.2021год. било записано от председателя на сдружението ,че същото е
прието и била издадена Заповед №210/30.11.2021год.,връчена срещу подпис на служителя
на 29.11.2021год.,с която било прекратено трудовото му правоотношение на основание
чл.325,ал.1,т.1 от КТ,считано от 01.12.2021год.Ето защо моли съда да отхвърли претенциите
на ищеца изцяло като неоснователни и недоказани.
3.Правна квалификация на правата претендирани от ищеца:
Предявени са конститутивни искове:
- с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено на
основание чл.325,ал.1т.1 от КТ - по взаимно съгласие ,извършено със Заповед
№210/30.11.2021год., считано от 01.12.2021год.;
- с правно основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ – за възстановяване на ищцата на заеманата
преди уволнението длъжност „преподавател по немски език“;
– иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл. 225 от КТ за заплащане на сумата от
5554,68 лева – обезщетение за оставане без работа за периода от 01.12.2021год. до
31.05.2022год., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 08.08.2019год., до
окончателно изплащане на сумата ,като разлика между брутното трудово възнаграждение на
ищцата за посочения период и полученото от нея месечно трудово възнаграждение на по-
ниско платена работа в размер на 665лв.;
4.Права и обстоятелства, които се признават:
Не е спорно по делото ,че ищецът е заемал по силата на трудово правоотношение при
ответника длъжността „преподавател немски език“ ,както и че със Заповед №
210/30.11.2021год., това трудово правоотношение е прекратено считано от
01.12.2021год..,която е връчена на ищеца на 29.11.2021год.
Не е спорно и че последното брутно трудово възнаграждение на ищцата е за месец
октомври 2021год. и е в размер на 1590,78лв.
5.Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Всички обстоятелства,извън тези,които бяха признати от съда за безспорни, се
нуждаят от доказване.
6.Разпределение на доказателствената тежест.
В тежест на ответника е в качеството на работодател да докаже ,че е налице
фактическия състав на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение на
ищеца ,а именно че е налице писмено съгласие на страните за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ в тежест на ищеца е да докаже размера на
последното получено брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец ,
както и че е останал без работа за посочения с исковата молба период .
В тежест на ответника по този иск е при доказване на горните факти, да установи
плащане.
7.Няма факти, за които да не се сочат никакви доказателства от страните.
На основание чл.312, ал.1, т.3 от ГПК съдът ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА,
като при постигане на съдебна спогодба между тях, съдът ще прекрати разглеждането на
2
делото, защото същата има значение на влязло в сила съдебно решение и не подлежи на
обжалване пред по-горен съд.
На основание чл.312, ал. 1, т. 4 от ГПК, съдът намира, че следва да бъдат допуснати
представените от ищеца с исковата молба и от ответника с писмения отговор доказателства
Следва поради изложеното делото да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните.
Препис от настоящото разпореждане да се връчи на страните. На основание
чл.312,ал.2 вр. чл.313 от ГПК, съдът указва на страните, че в едноседмичен срок могат да
изложат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, да предприемат
доказателствени искания и др. съответни процесуални действия, като ако не изпълнят
указанията на съда, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът
се дължи на особени и непредвидени обстоятелства.
Съдът, предвид изложеното и на основание чл.312 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.03.2022
година в 09,40 часа, за която дата да се призоват страните.
ДОПУСКА като доказателства по делото представените с исковата молба и писмения
отговор писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок могат да изложат становище във
връзка с дадените указания и доклада по делото, да предприемат доказателствени искания и
др. съответни процесуални действия, като ако не изпълнят указанията на съда, те губят
възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени и
непредвидени обстоятелства.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото разпореждане да се връчи на страните,а на ищцовата страна и
писмения отговор на ответника.
Настоящото производство е по реда на глава 25 от ГПК ,чл.310 и сл. От ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3