Решение по дело №446/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2944
Дата: 7 юли 2020 г. (в сила от 29 юли 2020 г.)
Съдия: Мирослава Иванова Данева
Дело: 20193110100446
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2944/7.7.2020 г. , гр.Варна

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 11.06.2020 г., в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА

 

при секретаря Й.Трендафилова  като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 446  по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. І от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

 

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца "ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД,  ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу ответника К.   Д.   Г. , роден на ***г. във Великобритания, с адрес: ***  осъдителни искове с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество следните суми, а именно:

- сумата в общ размер от 521.89  лв., представляваща главница за консумирана , но незаплатена електрическа енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер аб.№: ********, находящ се на адрес гр. К., бл. „Н“ №*- жилище, дължима по фактури, издадени в периода 13.04.2018 г. - 12.07.2018 г.,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на исковата молба в съда – 16.01.2019г.  до окончателното й изплащане;

- сумата в общ размер от 20.43 лв. , представляваща  сбор от мораторните лихви за забава върху неизплатените главници по всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 02.11.2018 г., както и направените по настоящото дело съдебно-деловодни разноски.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:

Твърди се, че К.Д.Г. е клиент на "Енерго - Про Продажби" АД, с клиентски номер кл.№: **********, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление заведен с абонатен номер аб.№: ********, находящ се на адрес гр. К., бл. "н.*. Тези облигационни отношения се регламентират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П." АД, които са приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране(КЕВР към момента).

Излага се, че съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П." АД /0УДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава            да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия". Сроковете са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. Излага се, че потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.

Сочи се, че съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към "Енерго - Про Продажби" АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден".

Излага се, че предвид горното и на основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката на 15.11.2018 г. в Районен съд Варна е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу К.Д.Г., в резултат на което е образувано ч.г.д. 17286/2018г.

Към момента на подаване на заявлението горецитираният потребител на електрическа енергия има неизплатени задължения в общ размер на 542.32 лв. (петстотин четиридесет и два лева и 32 стотинки) за обект на потребление заведен с абонатен номер аб.№: ******** изрично посочен по-горе. В посочената сума са включени неплатените фактури в размер на 521.89 лв. (петстотин двадесет и един лева и 89 стотинки), представляваща главница за консумирана ел.енергия и такса възстановяване по фактури издадени в периода 13.04.2018 г. - 12.07.2018 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 20.43 лв. (двадесет лева и 43 стотинки) представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 02.11.2018 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № ********** към същата дата.

Излага се, че процесните фактури с номер и дата на издаване на процесната фактура, падеж, сума, неплатен остатък, периода на доставка на ел.енергия , за която е издадена и лихви към 02.11.2018г. са описани в табличен вид, както следва:

ДОКУМЕНТ НОМЕР

ДАТА НА ДОКУМЕНТА

ПАДЕЖ

СУМА НА ДОКУМЕНТА

НЕПЛАТЕН ОСТАТЪК ПО

ДОКУМЕНТА

ЗА ПЕРИОД ОТ...

ЗА ПЕРИОД

до...

ЛИХВА КЪМ 02.11.2018

СУ МА ЗА ПЛАЩАНЕ

**********

13.04.2018

02.05.2018

105.38 лв

105.38 лв

26.02.2018

26.03.2018

5.39 лв

110.77 лв

**********

14.05.2018

01.06.2018

229.44 лв

229.44 лв

27.03.2018

25.04.2018

9.82 лв

239.26 лв

**********

13.06.2018

02.07.2018

105.62 лв

105.62 лв

26.04.2018

26.05.2018

3.61 лв

109.23 лв

**********

12.07.2018

01.08.2018

62.45 лв

62.45 лв

27.05.2018

26.06.2018

1.61 лв

64.06 лв

**********

23.07.2018

23.07.2018

19.00 лв

19.00 лв

 

 

0.00 лв

19.00 лв

ОБЩО

521.89 лв

521.89 лв

 

 

20.43 лв

542.32 лв

Вследствие на изложеното се моли за положително произнасяне по предявените искове, както и за присъждане на сторените разноски.

В постъпила по делото уточнителна молба, ищецът излага, че с оглед указанията на съда за заплащане на депозит за назначаване на особен представител на ответника , след извършена проверка от страна на счетоводството на ищцовото дружество се установява , че задълженията за ел. енергия и лихви са платени на 17.06.2019.  Погасяването на задължението е станало след депозиране на исковата молба, поради което се счита, че са дължими разноските в настоящото производство по делото.

Във връзка с дадените от съда указания ,  се предявява уточнителна молба, в която се излага, че с оглед извършеното плащане от страна на  ответника на главница и лихви и съобразявайки нормата на чл.235, ал.3 ГПК, искането на ищеца е за отхвърляне на иска, поради извършеното плащане в хода на производството, като се поддържа искането ответникът да бъде осъден да заплати сторените в производството по делото разноски  , както и разноските в производството по ч.гр.д. 17286/2018 по описа на PC Варна.

В постъпила молба от 05.06.2020г. ищецът излага , че искът е основателен, но същият подлежи на отхвърляне, порази извършено плащане в хода на производството, като се моли за присъждане на сторените разноски , обективирани в представения списък с разноските.

Ответникът  К.   Д.   Г. , роден на ***г. във Великобритания, с адрес: ***  , чрез назначения му особен представител, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба.

Излага се, че във връзка с така предявения иск, както и с оглед на това,  че страните са уредили доброволно отношенията си /извънсъдебно/, се счита, че съдът следва да прекрати производството по делото, поради липсата на правен интерес. Счита се, че заявеното от ищеца искане за връщане на внесената държавна такса по делото и други плащания е неоснователно. Излага се, че единственото основание за връщане на половината от внесената по делото държавна такса ,с ъгласно чл.78,ал.9 ГПК е сключване на съдебна спогодба по смисъла на чл. 234 от ГПК, като всички останали начини за приключване на делото, без постановяване на решение по същество, не могат да бъдат приравнени на съдебна спогодба и поради това не представляват основание за връщане на държавната такса. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните,както са ги направили,ако не е уговорено друго,съгласно същата норма.

Счита се, че делото следва да бъде прекратено от съда, поради липса на правен интерес от воденето на иска, предвид доброволното уреждане/плащане на главница и лихви/ на отношенията им извънсъдебно, а не, поради постигнатата от страните и одобрена от съда съдебна спогодба, с която се урежда спорът им . Такъв характер, предвид липсата на уреждане на конкретния правен спор, споразумение на страните пред съда няма. Когато се постигне доброволно уреждане на спора или делото приключи със спогодба, помирение или споразумение, или бъде прекратено, поради оттегляне или отказ от иска, внесеното възнаграждение не се връща.

След като делото не е приключило със съдебна спогодба, не са налице и основанията по чл. 78, ал.9 от ГПК за връщане на половината от внесената от ищеца държавна такса и молбата на последния в тази връзка е неоснователна. Предвид гореизложеното се моли съдът да прекрати производството по делото , поради липса на правен интерес , както и да се остави без уважение депозираната молба за връщане на направените от ищеца разноски.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

На 16.11.2018г. в РС-гр.Варна е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от ищцовото дружество срещу ответника К.Д.Г., по повод на което е образувано ч.гр.д. № 17286/2018г. по описа на РС-гр.Варна. С Разпореждане № 47984/04.12.2018 г. е отхвърлено депозираното заявление , предвид липсата на постоянен адрес или обичайно местопребиваване на длъжника на територията на страната  , на основание чл.411 ал.2 т.3 и 4 от ГПК.  Предвид отхвърляне на депозираното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от ищцовото дружество срещу ответника К.Д.Г. , на основание чл.415 ал.1 т.3 от ГПК са дадени указания към  заявителя за предявяване на осъдителен иск. Последният е предявен в срока по чл.415 ал.4 от ГПК и е предмет на настоящото исково производство.

Приобщени по делото са Общите условия за продажба на електрическа енергия на Е.П. АД, Решения на ДКЕВР и Публикации на Общите условия за продажба на електрическа енергия на Е.П. АД.

Видно от приетата по делото Справка от Служба по вписванията-Каварна, ответникът е собственик , на основание покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № 99/2004г. на апартамент , находящ се в гр.Каварна бл. Нептун ет.4  до 10.12.2019г., когато го е продал на друго лице. Следователно от така представените писмени доказателства се установява, че ответникът е собственик на недвижимия имот – обект на потребление за процесния период от от 26.02.2018 г. до 26.06.2018 г.

По делото са представени от ищцовото дружество следните 5 броя фактури , а именно : фактура № **********/13.04.2018 г., фактура № **********/14.05.2018 г.,фактура № **********/13.06.2018 г., фактура № **********/12.07.2018 г., фактура № **********/23.07.2018 г., , всички издадени от ищцовото дружество и с получател ответника, издадени за периода от 26.02.2018 г. до 26.06.2018 г., за доставена и незаплатена електроенергия за обект с адрес на потребление гр. К., бл. „Н“ №*и с абонатен № ********клиентски №***********.

Представено е извлечение от сметка към 02.11.2018 г. на дължимите суми от ответника по посочените фактури с посочена главница и лихва по всяка от горепосочените фактури.

По делото е представена справка за потреблението на ответника към 04.01.2019 г.

Видно от извлечение за фактури и плащания на ответника към 04.01.2019г., последният не е платил сумите по горепосочените фактури към датата на извлечението.

В уточнителна молба от 04.11.2019г. ищецът  излага, че задълженията на ответника за ел.енергия и лихви са платени на 17.06.2019г. – след депозиране на исковата молба в съда на 16.01.2019г. Представено е извлечение за фактури и плащания на ответника от 29.10.2019г. , от което е видно , че задълженията по процесните фактури са изцяло погасени. С депозирана молба на 12.11.2019г. ищецът излага , че с оглед извършеното плащане от ответника и на основание чл.235 ал.3 от ГПК следва да се отхвърли исковата молба , поради извършено плащане в хода на производството , като се претендира присъждане на разноските по делото. Следователно ищецът признава извършеното от страна на ответника плащане в хода на производството по делото.

При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай ищцовата страна е длъжна да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на  учредено по нейна инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и отхвърлено заявление; депозиране на настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в нейна полза по основание, размер и длъжник в т.ч. валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по продажба на електроенергия и съществуването му в рамките на исковия период , по силата на които му е предоставил твърдяното количество ел.енергия през процесния период; стойността на доставената и потребена от ответника ел.енергия; настъпилата изискуемост както на главното вземане, така и на вземането за мораторна лихва. От своя страна в тежест на ответника по делото е да установи всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, да установи точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане стойността на потребената ел.енергия.

В настоящия случай, видно от приобщените към доказателствения материал по делото фактури , както и от справката от Служба по вписвания-гр.Каварна, се установява наличието на непогасени от ответника задължения за заплащане на доставена и неплатена електроенергия за обект с адрес на потребление , находящ се в гр. К., бл. „Н“ №*и с абонатен № **** и клиентски № *****

Видно от представеното от ищцовото дружество извлечение за фактури и плащания на ответника към 29.10.2019г. , както и от изрично признатото от ищцовото дружество обстоятелство , че са погасени задълженията за главница и лихва след депозиране на исковата молба  на 16.01.2019 г. , по повод на която е образувано настоящото дело, задължението за плащане на исковата сума е изпълнено изцяло от ответника.

В настоящото производство на основание чл. 235, ал.3 от ГПК съдът следва да съобрази настъпилия факт на цялостното заплащане на 17.06.2019 г., след образуване на делото на претендираните от дружеството суми. С плащането им по време на висящото производство, ответникът е направил извънсъдебно признание за дължимостта им. Плащането, като факт от значение за спорното вземане, съобразен съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, обуславя извода, че към момента на приключване на устните състезания по делото вземането на ищеца към ответницата, на твърдяното основание, е погасено поради плащане и не съществува. Ето защо, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, поради извършено след образуване на настоящото дело плащане от страна длъжника в цялост на претендираните суми.

Въпреки изплащането в цялост на претендираните суми от страна на ответника, обаче, неплащането на задълженията в предвидения между страните падеж, е поведение на ответника, дало повод за завеждане на делото. При този изход на спора следва да се определят дължимите на ищцовото дружество разноски за двете производства. Независимо от отхвърлянето на предявения иск, с несвоевременното заплащане на задълженията си към ищцовото дружество, ответникът е дал повод за завеждане на заповедното производство, а с оглед неговото отхвърляне , поради липса на предпоставките на чл.411 от ГПК и е станало причина за образуване на исковото производство.  По аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 от ГПК, реализираните от ищеца разноски по делото следва да се възложат в тежест на ответника. Вследствие на изложеното , при този изход на спора и по аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 от ГПК ищецът има право на заплатените от него съдебно-деловодни разноски, предвид  представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК , представен по делото и доказателствата за реализирани разходи исковто производство в общ размер от 475,00 лв. , от които юрисконсултско възнаграждение - 100,00 лв. , държавна такса - 75,00 лв. и депозит за особен представител – 300,00 лв. , както и сторените в заповедното производство разноски в общ размер от 75,00 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 25,00 лв. и юрисконсултско  възнаграждение в размер на 50,00 лв. Разноски за такса за призоваване в ДВ не следва да се присъждат, т.к. не е извършвана процедура по реда на чл.48 от ГПК в настоящото производство.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

                         Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца "ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД,  ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу ответника  К.   Д.   Г. , роден на ***г. във Великобритания, с адрес: ***  съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество следните суми, а именно:

- сумата в общ размер от 521.89  лв., представляваща главница за консумирана , но незаплатена електрическа енергия за обект на потребление, находящ се на адрес: гр. К., бл. „Н“ №*,  с абонатен № ******* и клиентски №********,  дължима по фактури, издадени в периода от 13.04.2018 г. до 12.07.2018 г.,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на исковата молба в съда – 16.01.2019г.  до окончателното й изплащане

- сумата в общ размер от 20.43 лв. , представляваща  сбор от мораторните лихви за забава върху неизплатените главници по всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 02.11.2018 г., поради изплащането на сумите от ответника след подаване на исковата молба, по повод на която е образувано  производството по делото.

 

ОСЪЖДА К.   Д.   Г. , роден на ***г. във Великобритания, с адрес: ***  ДА ЗАПЛАТИ   на "ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД,  ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата в размер на 75,00лв. представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 17286/2018г. по описа на РС-гр.Варна, както и сумата от 475,00 лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, по аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.

 

 

 

 

 

 

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: