М О Т И В И към Присъда № 67/23.06.2020 г. по НОХД № 1848/2019
г. на СлРС, изготвени на 27.07.20г.
РП- Сливен е внесла обвинителен акт против
подсъдимия С.П.К. по чл. 170, ал.2, пр. 1, вр. ал.1 от НК и по чл. 144,ал.3, предл.1 вр. ал.1 от НК
В с.з.
представителят на РП-Сливен поддържа обвинението така, както е предявено.
Пледира за налагане на наказание „Лишаване от свобода” за срок една година и
шест месеца за престъплението за престъплението по чл.170, ал.2 пр.1 вр. ал1 от НК, като на основание чл.66 от НК да бъде отложено за срок от три години, и две
години лишаване от свобода за престъплението по чл.144, ал.3 пр.1 вр. ал.1,
като на основание чл.66 от НК същото бъде отложено за срок от четири години.
Пледира за определяне на общо наказание аз двете престъпления след прилагане на
чл.23 от НК.
Пострадалите М.С.К.,
Ж. С.К. и М.М.П.,конституирани като
частни обвинители за извършено спрямо тях престъпление по чл. 144 ,ал.3 в
вр.ал.1 от НК и по чл.170 ,ал.2 в вр.ал. 1 от НК и С.М.П. , конституиран като
частен обвинител за извършено спрямо него предстъпление по чл. 170,ал.2 в вр
ал.1 от НК, чрез повереника си се
присъединяват към казаното от представителя на обвинението.Считат същото за
доказано и молят за осъждане на подсъдимия.Повереникът им заявява,че считат
предложеното от държавното обвинение
наказание за съответно на извършените престъпления като приемат предложението
на прокурора,че същото следва да бъде отложено за изтърпяване на основание
чл.66 от НК.
В с.з.подсъдимият,
редовно призован се явява и не се признава за виновен. Моли да бъде оправдан.
От събраните по
делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
От събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подс.С.П.К. заедно със семейството си - съпругата си - Л.С.К.
и синовете си- П.К. и В.К. притежавали имот в с.Ковачите,общ.Сливен,находящ се на ул”Ямките“.
В съседство с тях притежавали имот и св. М.М.П. и брат й-св. С.М.П.,които били
братовчеди на подсъдимия.В имота
собственост на П. и брат й живеели родителите им- св. М.С.П. на 72 години и св.
Ж.К.П. на 65 години.
Отношенията
между семействата били влошени, от повече от
двадесет години, като причина за това
бил вдигания от страна на подсъдимия шум свързан с извършваната от него работа, в
работилница в близост до имота на пострадалите.
На
16.06.2018г., около 20.00ч.,подсъдимия бил в дома си заедно със съпругата си
и св. Б., където двамата мъже употребявали алкохол. Между него и съпругата
му възникнал скандал ,при който съпругата му страхувайки се от него напуснала
дома и се отправила към центъра на селото за да изчака един от синовете си да я
вземе и прибере в гр. Сливен.
На
същата дата , около 20.30ч. св. М.М.П. се
прибрала в с.Ковачите, общ.Сливен при родителите си.
При прибирането към дома си, св. М.П. минала край къщата на подсъдимия и чула ,че от
там звучи силна музика. Тя се
прибрала, но след малко отново чула
силен шум, който идвал от дома на подсъдимия и наподобявал чупене на
предмети, а по- късно, вече от коридора на
дома си чула, че братовчед й
форсира автомобила си пред техния двор.
Тя влязла в стаята на първия етаж и тогава чула шум от падане на керемиди от оградата на двора
им . В същото време на първия етаж била и
майка й , която също чувала шумовете отвън, а баща й бил на втория етаж на
къщата.
Непосредствено
след шума от падащи керемиди, двете жени чули блъскане на дървената входната врата
на дома им, а св.П. видяла, че подсъдимия прескача оградата на двора, изградена от кирпич и висока около 1,5 м.и влиза вътре. В двора
подсъдимия,който бил видимо пиян, обърнал
дворната маса и започнал да крещи силно като отправял заплахи с изразите
„Сега ще видите вие! Ще ви избия!". Това било чуто от двете жени ,които се изплашили много,а св . П. казала на майка
си да влезе във вътрешната стая за да бъде на по-безопасно място П.
успяла да заключи вратата на салона ,която била и входна врата на
къщата, но в паниката
не успяла да извади ключа от вратата.
В този момент подсъдимия счупил с
ръка стъклото на вратата към салона, проврял ръка през
отвора и превъртял ключа. Отворил рязко вратата и я
блъснал в стената, при което се счупили и останалите стъкла на вратата.
Св.Ж.П. и дъщеря и се оказали в
близост до подсъдимия, а от счупването и падането на стъклата св. М.П. получила порязвания по лявата ръка и
левия крак. След като проникнал в къщата,
той продължил да вика и да се заканва с думите : „Ще ви избия всичките! Ще ви
изтрия от земята!Ще взема фадромата и ще срина всичко". Двете жени успели да влязат във вътрешната стая, като
М.П. се опитала да заключи
вратата, но в този момент братовчед й я изкъртил
от пантите и тя паднала върху гърба й. Подсъдимия успял да се приближи до майка й и продължил да вика срещу
нея като казвал думите „Ела тука ма, да
те убия!“. Тя изпитала силен и основателен страх, до степен ужас и не успяла до помръдне от мястото си.
В този момент от горния етаж слязъл св. М.П., който чул виковете и заплахите на подсъдимия. Подсъдимия
бил застанал на прага на изкъртената
врата и като го забелязал се засилил към
него. За да попречи да удари баща
й, св. М. П., застанала пред него,но подсъдимият я блъснал силно и тя залитнала като се
ударила в стената на
стаята. Св. М.П., виждайки поведението на подсъдимия и отправените
реплики се изплашил
силно за живота си и за този на съпругата и дъщеря му,но поради преклонната си възраст
и страх останал на място без да може да
предприеме нищо за да ги защити. В същия момент подс. К. му нанесъл удар с юмрук в лицето, от който той паднал на пода,
ударил главата си в стената и
за кратно загубил съзнание .
От своя страна св. М. П. разбрала,че не е в състояние
да се справи със ситуацията и тъй като изпитвала интензивен страх, започнала да крещи за помощ като правила опити да помогне на баща си да се
съвземе. В същото състояние била и
майка й , която плачела и молела
подсъдимия да спре.През цялото време тримата пострадали се страхували за живота си, тъй като подсъдимият непрекъснато
повтарял ,че ще ги убие .
В този момент св. М.П.
видяла, че съседите им свидетелите - Д.Г.К. и М.Д. К., били пред входната врата на двора , а подсъдимият започнал да се успокоява
и св.М.П. успяла да го избута навън през входната врата на двора на улицата.
Междувременно Св. Ж.П. успяла да се обади
на ЕЕН 112 и след известно време дошъл
полицейски патрул. Полицейските служители - свидетелите В.П.Д. и Н.И.С. съставили предупредителен протокол
на извършителя на деянието – подсъдимия
С.П.К. и провели беседа с него и с
пострадалите лица.
На място пристигнал и св. С.М.П. син на
пострадалите Ж. и М. и брат на св. М.П. и с негова помощ всички напуснали
къщата като отишли да спят в дома му в гр.Сливен.
Междувременно св. К. , приятел на подсъдимия по
молба на един от синовете се намесил , убедил подсъдимия да се качи в
автомобила му и го откарал в гр. Сливен.
Междувременно на телефон 112 бил подаден втори
сигнал от името на съпругата на подсъдимото лице , в който тя търси съдействие
от полицията във връзка с поведението на подсъдимия и страха ,че той ще дойде в
гр. Сливен и ще се разправя с нея и синовете й.В същата вечер , в 22.30ч. е бил
подаден и трети сигнал от сина на
подсъдимия –св.П. К. , който е съобщил за проблем с баща му.
Видно от
назначените по делото съдебно -медицински
експертизи св.М.П. при инцидента
е получила порезни рани по горен и долен ляв крайник и контузия в лява поясна област като описаните увреждания са и причинили
„Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ т.е. разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и ч.т.129 от НК.
Св.М.С.П.
получил контузия в областта на лицето, както и сътресение на мозъка. Последното
е протекло с изразени вегетативни прояви и с липса на пълен и ясен спомен за
случилото се. Описаните увреждания са му причинили „Временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“ т.е. разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и ч.т.129 от НК.
Св. Ж.П.
е получила влошаване на здравословното състояние, изразяващо се в остра
стресова реакция с покачване на артериалното кръвно налягане. Описаните
увреждания са и причинили „Временно разстройство на здравето, неопасно за
живота“ т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и ч.т. 129 от НК.
Видно от назначената по делото съдебно-оценителна
експертиза, от заключението на която е видно, че общата стойност на повреденото
и унищожено имущество, собственост на М. ***, по пазарни цени, към момента на
извършване на деянието, възлиза на 157,88 лева.
От заключението на
назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза на М.М.П. е видно,че :
-
Освидетелстваната не страда от продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието.
-
В състояние е да възприема и пресъздава правилно
имащите значение за делото факти и обстоятелства;
-
Психически годна е да участва в наказателното
производство;
-
Годна е да разбира и противодейства при
упражняване спрямо нея на физическо или психическо насилие;
-
Случилото се е довело да възникване при осв. на
посттравматично стресово разстройство. Препоръчително е провеждането на
психотерапевтично и/или медикаментозно лечение;
-
Заканите, отправени от С.П.К. срещу М.М.П. биха
могли и са възбудили основателен страх за осъществяването им , а поведението на П. впоследствие в
съществена степен е било повлияно от тези страхове.
От заключението на назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза на М.С.П. е видно ,че :
Осв. не
страда от продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието.
В
състояние е да възприема и пресъздава правилно имащите значение за делото факти
и обстоятелства;
Психически
годен е да участва в наказателното производство;
Годен е
да разбира и противодейства при упражняване спрямо него на физическо или
психическо насилие;
Случилото
се е довело до възникване при осв. на разстройство в адаптацията, отзвучало в
рамките на 6 месеца и следователно към момента не се налага лечение;
Заканите,
отправени от С.П.К. срещу личността на пострадалия М.С.П. биха могли и са
възбудили основателен страх за осъществяването им, а поведението на осв. през следващите месеци е било в съществена
степен повлияно от тези страхове.
От заключението на назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза на Ж.К.П. е видно,че:
Осв. не
страда от продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието;
В
състояние е да възприема и пресъздава правилно имащите значение за делото факти
и обстоятелства с изключение на тези, случили се в краткотрайния период, за
който осв. е получила амнезия;
Психически
годна е да участва в наказателното производство;
Годна е
да разбира и противодейства при упражняване спрямо нея на физическо или
психическо насилие, с изключение на периода, в който е изпаднала в състояние на
Диссоциативен ступор.
Случилото
се е довело до възникване при осв. на остра стресова реакция (с диссоциативен
ступор и амнезия), последвано от по-продължително разстройство в адаптацията,
персистиращо и към момента на освидетелстването като вещото лице е препоръчало провеждането на психотерапевтично
и/или мидикаментозно лечение.Заканите, отправени от С.П.К. срещу Ж.К.П. биха
могли и са възбудили основателен страх за осъществяването им. Поведението и
през следващите месеци и към момента е в съществена степен повлияно от тези
страхове.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства взети в тяхната
съвкупност и поотделно, тъй като те са безпротиворечиви и се намират в
отношение на пълно покриване и допълване.
На първо място съдът
кредитира показанията на разпитаните в
хода на съдебното производство свидетели
М.С.К., Ж. Стоянова К. и М.М.П.,които са
лицата пострадали от извършеното престъпление по чл. 144 ,ал.3 в вр.ал.1 от НК
и по чл. 170, ал. 2 в вр.ал. 1 от НК. Всеки един от тях е възприел лично и непосредствено
случващото се , станал е жертва на поведението на подсъдимия и е изпитал
основателен страх от осъществяване на отправените спрямо него и близките му
закани за убийство.Въз основа на техните показания ,съдът прие за установено
,че подсъдимия многократно , на висок тон ,придружен с агресивно поведение и
физическо насилие спрямо тях е отправил
следните закани „Сега ще видите вие !!”Ще ви избия!””Ще ви избия
всичките” , „Ще ви изтрия от земята!””Ще взема фадромата и ще срина
всичко”.Техните показания са напълно идентични , последователни , взаимно
допълващи се и не са оборени от останалите писмени и гласни доказателства
,поради което съдът ги кредитира изцяло.
Съдът кредитира и
показанията на сина на пострадалите М. и Ж. . -св.С.М.П. , които макар да не е присъствувал на случилото се е
възприел състоянието им непосредствено след инцидента, видял е счупените врати
и стъкла, разрушения участък от оградата
и съборените керемиди както и обърнатата
дворна маса . Въз основа на неговите показания , съдът приема за установено ,че
след случилото се майка му , баща му и сестра му са били в шок , не са могли да реагират
адекватно и още същата вечер са се изнесли от къщата и са отишли да живеят при
него в гр. Сливен.Свидетелят е категоричен ,че и тримата са били силно уплашени, страхували са се ,че
подсъдимото лице може да осъществи отправените към тях закани и много дълъг
период от време не са посещавали имота от страх.
Съдът кредитира и
показанията на св.М.Д.К. и св. Д.Г.К. – живущи в близост до дома на пострадалите,
включително и тия приобщени по реда на чл.281,ал. 4 в вр.ал.1,т..2 от НПК,тъй
като свидетелите заявяват ,че не си спомнят добре ,поради изтеклия период от
време. Тези свидетели макар да не са чули отправените в къщата на пострадалите
закани са възприели част от случващото се. Св. К. е категорична ,че подсъдимия
е бил много пиян и ядосан ,както и ,че се е държал грубо и с нея ,което я е
притеснило и уплашило. Действително тази свидетелка не съобщава да е видяла
наранявания по пострадалата М.П. ,но по този факт не се спори ,предвид
наличните медицински документи по делото.
Св.К. също
потвърждава ,че подсъдимия е бил много
ядосан и пиян както и,че от къщата на пострадалите дълго време са се чували
силни викове и шум, което го е принудило да отиде до там.
Съдът кредитира и
показанията на св.С.Ж.,приятел на пострадалата М.П.,който също е пристигнал на
мястото на инцидента ,около 22.00 ч. и е категоричен, че П. е била физически
наранена и много уплашена. Категоричен е ,че в същото състояние са били и родителите
й както и ,че още същата вечер М. му е разказала подробно за случилото се .
Неговите показания напълно съответстват на тия на пострадалите, включително и
на брата на М.П. ,както и на свидетелските показания на полицейските служители
,поради което съдът ги кредитира напълно.
Съдът кредитира показанията на полицейските служители В.П.Д., Н.И.С.
/включително тия приобщени по реда на чл. 283,ал.4 от НПК /находящи се на л.76
от ДП за показанията на св. Д. и л.78 за показанията на св. С./и тия на св.В.Е.Д. . Първите двама свидетели са
посетили мястопрестъплението , разговаряли са с пострадалите и са категорични /
видно от показанията им снети в хода на ДП и дадени непосредствено след случилото
се /,че пострадалите са били уплашени , притеснени както и ,че по тях е имало
следи от кръв . Св. Д. заявява ,че е видял автомобила на подсъдимия качен върху
оградата на пострадалите както и,че е разговарял с един от синовете на
подсъдимия, който му е разказал,че баща му е счупил голяма част от покъщнината
им , буйства и е агресивен.Св. С. също
потвърждава казаното от св. Д. ,като в показанията си в хода на ДП уточнява ,че лично е разговарял със св.М.П. ,която подробно му е описала случилото
се в дома , поведението на подсъдимия и му е показала счупените стъкла, врати и
покъщнина. Този свидетел пресъздава подробно случката такава каквато му е
описана от пострадалото лице и своите лични възприятия като ,съдът няма
основание да се съмнява в безпристрастност му
Съдът кредитира и
показанията на св. В.Д. *** ,посетил дома на един от синовете на подсъдимото
лице , находящ се в гр. Сливен,по подаден сигнал . Въз основа на показанията на
този свидетел ,съдът приема за установено,че подсъдимото лице е продължило с
арогантното си поведение и след приключване на инцидента в с. Ковачите , което
освен у пострадалите лица е предизвикало страх и в членовете на собственото му
семейство,тъй като втория по ред сигнал е подаден по тяхна инициатива и от
страх да не се стигне до нови конфликти.
Съдът кредитира показанията на св.Л.С.К., П.С.К.
и В.С.К., които са съпруга и синове на
подсъдимия.Същите не са били свидетели на случилото се в дома на пострадалите
лица ,но показанията им съдържат данни за случилото се преди и след инцидента.
Свидетелката К. е категорична ,че съпруга й е бил много пиян и ядосан, което е
принудило и нея да напусне дома им и да отиде в центъра на селото където да
изчака един от синовете си за да я вземе и отведе от селото. Двамата му сина
също са категорични ,че баща им е бил много пиян и ядосан, както и,че това му
поведение ги плаши до степен да подадат
превантивно сигнал в полицията , с цел да избегнат конфликт с него.
Съдът кредитира
показанията и на св.Д.К.К.- приятел на подсъдимия /включително дадените в хода
на ДП и находящи се на л.75 от делото/ , който обаче ,съобщава за събития
случили се на по – късен етап ,около 22.00ч.,доколкото разказва как е говорил
със синовете на подсъдимия и е изчакал
пристигането на полицейските служители .
Съдът не кредитира показанията на св. П.В.Б.-приятел
на подсъдимото лице /включително дадените в хода на ДП и находящи се на л.68 от
делото /,тъй като същите противоречат на останалите събрани по делото гласни
доказателства ,поради което ги изключи от доказателствения материал,въз основа
на който постанови осъдителната си присъда. Свидетеля разказва за събития
,които според него са се случили около 17.30 -18.00ч. като уточнява ,че е
станал свидетел на нападение от страна на пострадалия М.П. върху подсъдимото
лице и последващо влизане на последния в дома на пострадалите. Тези му
показания ,обаче напълно противоречат на останалия доказателствен материал, включително и по
отношение на установения час на инцидента , а именно между 20:30ч. /21:00ч.,поради
което съдът ги изключи от доказателствата ,въз основа на които постанови
съдебния си акт.В подкрепа на извода на съда за недостоверност на показанията
на този свидетел са освен събраните по делото
гласни доказателства и наличните писмени, а именно протокол за прослушване на запис от телефон 112 в ОДЧ –МВР-
Сливен, находящ се на стр. 184 , от който е видно,че при подаден сигнал от
съпругата на подсъдимия до телефон 112, в 22.09ч. същата е заявила „освен ,че се страхува от
съпруга си и търси съдействие от полицията ,че същият „скачал е и на комшиите
да ги бие „. Такива данни се съдържат и
в Доклад за проверени лица и превозни средства, находящ се на стр.39,стр.2 от ДП , в който е отразено,че в 21.00ч. е
подаден сигнал за междусъседски скандал,което отново опровергава твърденията на
св.К. . В противовес с показанията му е и самия факт на подаване на сигнала
,защото ако се приеме ,че подсъдимия само е влязъл вътре и без шум и скандал е
излязъл след съвсем кратко време / каквото е твърдението на св. Б./ е нелогично
подаването на сигнал до телефон 112.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия дадени от него в
хода на досъдебното производство,като противоречащи на останалия доказателствен
материал като ги приема за опит за оневиняване. Съдът не приема за годно писмено доказателство,
приложения по делото медицински документ ,а именно Медицинско свидетелство за
пред съд, издадено на подсъдимия на 18.06.18г., тъй като заверката от страна на лечебното заведение е
извършена на 16.07.18г. ,т.е едва след даване на писмени обяснения от
страна на подсъдимия и съставяне на
предупредителен протокол с дата
09.07.18г.,изготвен в хода на образуваната по молба от М.П. предварителна
проверка .
Съдът по реда на чл.
283 от НПК присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали,
приложени към дознанието и заключението на ВЛ по назначените в хода на
досъдебното производство съдебно-психиатрични експертизи, съдебно –оценителна и
съдебно медицинска експертизи.
Въз основа на
назначените по делото съдебно -медицински
експертизи,съдът прие ,че св.М.П. при инцидента е получила порезни рани по горен и долен
ляв крайник и контузия в лява поясна област като описаните увреждания са и причинили
„Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ т.е. разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и ч.т.129 от НК.Св.М.С.П. е получил контузия в областта на лицето,
както и сътресение на мозъка. Последното е протекло с изразени вегетативни
прояви и с липса на пълен и ясен спомен за случилото се като описаните увреждания са му причинили „Временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“ т.е. разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и ч.т.129 от НК.Въз основа на
сочените експертизи ,съдът прие за установено и това ,че св. Ж.П. е
получила влошаване на здравословното състояние, изразяващо се в остра стресова
реакция с покачване на артериалното кръвно налягане като описаните увреждания са и причинили „Временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“ т.е. разстройство на здравето, извън случаите на
чл. 128 и ч.т. 129 от НК.
Въз основа на
назначената по делото съдебно-оценителна експертиза,съдът
прие, че общата
стойност на повреденото и унищожено имущество, собственост на М. ***, по
пазарни цени, към момента на извършване на деянието, възлиза на 157,88 лева.
Въз основа на заключението на назначената по делото съдебно-психиатрична
експертиза на М.М.П.,съдът прие за
установено ,че :
-
Освидетелстваната не страда от продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието.
-
В състояние е да възприема и пресъздава правилно
имащите значение за делото факти и обстоятелства;
-
Психически годна е да участва в наказателното
производство;
-
Годна е да разбира и противодейства при
упражняване спрямо нея на физическо или психическо насилие;
-
Случилото се е довело да възникване при осв. на
посттравматично стресово разстройство. Препоръчително е провеждането на
психотерапевтично и/или медикаментозно лечение;
-
Заканите, отправени от С.П.К. срещу М.М.П. биха
могли и са възбудили основателен страх за осъществяването им , а поведението на П. впоследствие в
съществена степен е било повлияно от тези страхове.
От заключението на назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза на М.С.П. е видно ,че същия не страда от продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието.В състояние е да възприема и пресъздава правилно
имащите значение за делото факти и обстоятелства.Психически годен е да
участва в наказателното производство.Годен е да разбира и противодейства при
упражняване спрямо него на физическо или психическо насилие.Случилото се е довело до
възникване при осв. на разстройство в адаптацията, отзвучало в рамките на 6
месеца и следователно към момента не се налага лечение.
Въз основа на заключението ,съдът приема за
установено ,че заканите, отправени от С.П.К. срещу личността на
пострадалия М.С.П. биха могли и са възбудили основателен страх за
осъществяването им, а поведението на осв.
през следващите месеци е било в съществена степен повлияно от тези страхове.
От заключението на
назначената по делото съдебно-психиатрична
експертиза на Ж.К.П.,съдът
прие ,че П. не страда от продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието.В състояние е да възприема и пресъздава правилно
имащите значение за делото факти и обстоятелства с изключение на тези, случили
се в краткотрайния период, за който осв. е получила амнезия.Психически годна е да
участва в наказателното производство.Годна е да разбира и противодейства при
упражняване спрямо нея на физическо или психическо насилие, с изключение на
периода, в който е изпаднала в състояние на Диссоциативен ступор.Случилото се е
довело до възникване при осв. на остра стресова реакция (с диссоциативен ступор
и амнезия), последвано от по-продължително разстройство в адаптацията,
персистиращо и към момента на освидетелстването като вещото лице е
препоръчало провеждането
на психотерапевтично и/или мидикаментозно лечение..Заканите, отправени от С.П.К.
срещу Ж.К.П. биха могли и са възбудили основателен страх за осъществяването им.
Поведението и през следващите месеци и към момента е в съществена степен
повлияно от тези страхове.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа
страна, съдът изведе следните правни изводи:
С
деянието си подсъдимият С.П.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 170, ал.2,
пр. 1, вр. ал.1 от НК, тъй като на На
16.06.2018г., в с.Ковачите, общ.Сливен, ул.”****”, № 5, влязъл в чуждо жилище - собственост на М.М.П. и С.М.П.,***,
като употребил за това сила и заплашване, като деянието е извършено нощем .
В хода на делото безспорно се установи, че
собственик на жилището, обект на настоящото производство, са свидетелите М.М.П.
и С.М.П..
Безспорно е
установен механизмът на деянието и авторството на същото. Установено е, че на
инкриминираната дата ,подсъдимото лице е проникнало в дома на пострадалите
,чрез разрушаване на част от оградата на
двора и стъклата на входната врата на къщата . Същият е бил много агресивен,
възползувал се е от изпадането на св. М.П. в паника и е успял да отвори вратата
на дома й , като превърта останалия от вътрешната страна на вратата ключ Установено
е ,че проникването в дома на пострадалите е осъществено чрез употреба на сила и
заплашване , които се обективират в посочените по -горе действия извършени от страна на подсъдимото лице .В конкретния
случай те са били съпроводени и с
вербални атаки изразяващи се в силни викове съдържащи изрази за закана спрямо
живота на пострадалите лица.
По делото е
установено и обстоятелството,че деянието е извършено нощем,доколкото се доказа
безспорно ,че се касае за принудително влизане в чужда жилище около 21.00ч. ,в
тъмната част на денонощието.
По делото е безспорно установено и извършването от обективна и субективна страна на престъплението по чл. 144,ал.2, предл.1
вр. ал.1 от НК, тъй като на на
16.06.2018г., в с.Ковачите, общ.Сливен, ул.”****”, № 5, подсъдимият се
е заканил с убийство на М.С.П., Ж. К. П. и на М.М.П..
Установен е механизма на деянието и авторството
на същото. Безспорно се доказа ,че подсъдимия е отправял многократно реплики
,чието съдържание безусловно обективира заплаха с убийство като същите са
отправени на висок глас, придружени с агресивно поведение довело до причиняване
и на телесно увреждане на св. М.П.. Установено е точното съдържание на
репликите, а именно „Сега ще видите вие! Ще ви избия!", „Ще ви избия всичките! Ще ви изтрия от
земята!Ще взема фадромата и ще срина всичко". „Ела тука ма, да те убия!“. По делото е установено и това ,че репликите са били чути от всеки един от
пострадалите и са възбудили основателен
страх до степен на ужас у тях.
Деянията са
извършени от подсъдимия с пряк умисъл. Последният е съзнавал обществено
опасния им характер, предвиждал е техните общественоопасни последици и е искал
настъпването им.
Причини, мотиви и
условия за извършване на престъплението, съдът намира във влошените
междуроднински отношения и употреба на
алкохол.Като причина за извършване на престъплението,съдът прие и слабите морално –волеви задръжки на
подсъдимия , за които по делото са налице данни не само предвид страха породен
у пострадалите ,но и с оглед поведението на членовете на неговото семейство,
което говори за системност в поведението му.
При определяне вида
и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се
съобрази с всички индивидуализиращи вината обстоятелства.
Съдът отчете, че в
конкретния случай са налице смекчаващи
вината обстоятелства, а именно добри характеристични данни и липса на данни за
предишни осъждания.
Съдът отчете наличие
на отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, изразяващи се в причинени в
резултат на извършените от него деяния на материални щети в размер на
157,88лв.,представляващи унищожено имущество, собственост на М.П. и С.П. . Като
отегчаващо вината обстоятелство, съдът отчето и факта,че в резултат на
престъпното поведение на подсъдимия на М.П., Ж.П. и М.П. са нанесени леки
телесни повреди по смисъла на НК
,изпълващи медико –биологичния признак „Временно разстройство на здравето,
неопасно за живота”т.е разстройство на здравето извън случаите на чл.128
ичл. 129 от НК.
Въз основа на така
приетото ,съдът наложи на подсъдимия С.П.К.
за престъплението по чл. 170 ал.2 предл.1 вр. ал.1 вр. чл.54 от НК наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от
ЕДНА ГОДИНА, като на основание чл. 66 ал.1 от НК отлага изпълнението на
наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата
в сила.
На подсъдимия С.П.К. за престъплението по
чл.144, ал.3 предл.1 вр. ал.1 от НК вр. чл. 54от НК,съдът наложи
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА, като
на основание чл. 66 ал.1 от НК отлага изпълнението на наказанието за изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ , считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 23 от НК ,съдът определи на
подсъдимия едно общо наказание , а именно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за
срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА,
като на основание чл. 66 ал.1 от НК отложи изпълнението на наказанието за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизане на присъдата в сила.
Съдът осъди подсъдимия С.П.К. да заплати на М.С.П. сумата
от 800 лева, представляваща направени разноски за процесуално представителство
по делото.
Съдът осъди подсъдимия С.П.К. да заплати на М.М.П. сумата от 800 лева, представляваща направени
разноски за процесуално представителство по делото.
Съдът осъди подсъдимия С.П.К. да
заплати на С.М.П. сумата
от 500 лева, представляваща направени разноски за процесуално представителство
по делото.
По правилата на процеса ,съдът
осъди подсъдимия С.П.К. да заплати направените по
делото разноски в размер на 1738,82 лв. в полза на бюджета на държавата по
сметка на ОД-МВР-Сливен.
По правилата на процеса ,съдът
осъди подсъдимия С.П.К. да заплати направените по
делото разноски за вещи лица в размер
на 160,00 лв. в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд-Сливен.
Съдът прие така наложеното наказание за
максимално справедливо и отговарящо в максимална степен, както на обществената
опасност на деянието и извършителя, така и на целите и задачите на наказанието.
Ръководен от изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: