№ 6997
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110135213 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД .
Ищецът „То****** София” ЕАД е подал искова молба, уточнена с
молба от 11.07.2024 г., срещу ответниците Г. Б. Т. и М. Б. Т. за осъждане на
всеки от тях да заплати в полза на ищеца суми за консумирана топлинна
енергия за топлоснабден имот – жилищна сграда, находяща се в гр. София,
ж.к.“Д******ов“ № 34, както следва:
1/ Г. Б. Т. – 1/2 част от общото задължение, равняваща се на: 1525.60
лв. - стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.4.2021 г. -
м.12.2021 г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба /13.06.2024г./ до окончателното изплащане на
задължението, 449.82 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия от 15.09.2021 г. – 07.06.2024 г., 2.73 лева – главница за
услуга дялово разпределение за периода м.05.2021 г. – м.09.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба
/13.06.2024г./ до окончателното изплащане на задължението, 0.89 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 15.06.2021 г. –
07.06.2024 г.
2/ М. Б. Т. - 1/2 част от общото задължение, равняваща се на: 1525.60
лв. - стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.4.2021 г. -
м.12.2021 г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба /13.06.2024г./ до окончателното изплащане на
задължението, 449.83 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия от 15.09.2021 г. – 07.06.2024 г., 2.72 лева – главница за
услуга дялово разпределение за периода м.05.2021 г. – м.09.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба
/13.06.2024г./ до окончателното изплащане на задължението, 0.88 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 15.06.2021 г. –
07.06.2024 г.
1
Ищецът твърди, че в рамките на исковия период, между него, от една
страна, и наследодателя на ответниците – Б. Г. Т., от друга страна, е
съществувало облигационно правоотношение по силата на индивидуално
сключен договор при общи условия, приети на основание Закона за
енергетиката.
Сочи, че в рамките на исковия период е доставил на наследодателя на
ответниците /наемател в процесния имот/ топлинна енергия, която последният
не заплатил.
Сочи, че след смъртта на клиента на топлинна енергия Б. Т., неговите
наследници – ответниците по делото Г. Б. Т. и М. Б. Т., отговарят в условията
на разделна отговорност /при квоти от по 1/2/ за задълженията на своя
наследодател.
С оглед на това, моли съдът да осъди ответниците да заплатят
гореописаните задължения, равняващи се по размер на притежаваната от тях
наследствена квота от пасива на наследството. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Г. Б. Т. и М. Б. Т. подават отговори
на исковата молба с идентично съдържание, в което оспорват предявените
искове по основание и размер. Сочат, че със смъртта на баща им договорът за
наем е прекратен. Оспорват качеството си на потребител на топлинна енергия
в имота, както и реалната доставка на енергия в претендирания обем.
Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Молят предявените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе
предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Предявени са обективно кумулатвино съединени осъдителни
искове с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 и чл. 150 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия в
тежест на ищеца е да установи, че в рамките на исковия период е
съществувало облигационно отношение с наследодателя на ответниците, по
силата на сключен индивидуален договор за доставка на топлинна енергия, по
силата на който ищецът надлежно е престирал /доставил е топлинна енергия
за отопление и/или подгряване на вода/, като за ответниците, в качеството им
на наследници на починалия клиент за топлинна енергия, е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер,
отговарящ на наследствената им квота.
В тежест на ответниците, при установяване на горните факти, е да
докажат положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
Съгласно задължителните за настоящия съд съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно решение № 2/2017 г. по т.д. № 2/2017 г. на
2
ОСГК на ВКС, собствениците или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен
за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят, като клиент на топлинна
енергия за битови нужди, дължи цената й.
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.
В тази хипотеза, третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на
т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество.
В конкретния случай, не е спорно между страните, а и се установява от
представените по делото писмени документи, че наследодателя на
ответниците Б. Т. е сключил договор за наем на процесния недвижим имот на
13.05.2017 г. /л. 17/.
По делото е представена и декларация от собственика /наемодател/ на
имота /л. 21/, съгласно която същият изразя съгласието си намателят Т. да бъде
купувач на топлинната енергия за имота за срока от 13.05.2017 г. до 31.12.2021
г. /т.е. до крайната дата на исковия период/.
Представена е по делото /л. 22/ заявление-декларация от Б. Т.,
постъпила в ищцовото дружество на 09.12.2020 г., /т.е. преди началната дата
на исковия период/ за откриване на индивидуална партида за отчитане на
потребената в имота топлинна енергия.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото безспорно се
установява, че в рамките на исковия период /м.04-м.12.2021 г./ потребител на
топлинната енергия в имота, отговарящ се нейното заплащане в качеството си
на лице, сключило със съгласието на собственика индивидуален договор с
топлопреносното предприятие, се явява Б. Г. Т..
Не е спорно, а и се установява от представеното по делото
удостоверение за наследници /л. 46/, че Б. Т. е починал на 02.03.2024 г., т.е.
след приключване на исковия период, като е оставил за единствени
3
наследници по закон ответниците по спора – децата му Г. Б. Т. и М. Б. Т..
Предвид изложеното, по силата на настъпилото наследствено
правоприемство, последните отговарят за пасива на наследството /т.е.
натрупаните до смъртта на наследодателя задължения/ до размера на
притежаваната от тях наследствена квота, равняваща се в случая на ½ ид.част.
С оглед на това, съдът намира, че ответниците по делото се явяват
материалноправно легитимирани да отговарят по предявените искове.
По отношение на обема на доставената топлинна енергия, съдът
намира следното:
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от топлопреносното дружество или от лице,
извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата,
съгласно методика по наредбата.
Установява се по делото с помощта от приетата и кредитирана от съда
СТЕ, че сградата е извършвано дялово разпределение от ищцовото дружество,
че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на
нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на
изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна
енергия. Установява се, че начислените при ищеца количества потребена от
ответниците топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните
уреди и в съответствие с нормативната уредба и отразяват извършени реални
отчети.
Не се установи по делото и да са правени рекламации от наследодателя
на ответниците във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество
на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно
показанията по последните сметки са послужили за определяне на
количествата топлинна енергия, за които на потребителя са начислени
сметките за процесния период.
Видно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, реално
потребеното количество топлинна енергия за процесния период, възлиза на
сумата от 3241.48 - т.е. повече от претендирания от ищеца размер на обща
главница /3051.20 лева/.
Настоящият съдебен състав намира, че ищецът е доказал и
извършването на дялово разпределение в процесната сграда, доколкото по
делото, от ангажираните писмени доказателства и изготвената експертиза, се
установява, че услугата е извършвана от топлопреносното предприятие в
процесния период и стойността й възлиза на сумата от 8.19 лева – т.е. повече
от претендираните 5.45 лева.
С оглед на това, съдът намира, че предявените по отношение от
ответниците искове за припадащата им се част от цената на потребена в имота
топлинна енергия и цена на услуга дялово разпределения, се явяват изцяло
основателни и следва да бъдат уважени.
Ответниците са упражнили своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД
4
като са заявили възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на претендираните от ищеца с исковата молба вземания, във връзка, с която
съдът намира следното:
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г.
на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111,
б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от
2016 г., като съгласно чл. 33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят.
С оглед на това, доколкото исковата молба е подадена на 13.06.2024 г.,
погасени по давност биха били всички вземания на ищеца, падежиращи 3
години преди нейното подаване.
С оглед на това, доколкото най-ранно претендираното от ищеца вземане
касае потребената в имота топлинна енергия за м.04.2021 г., чийто падеж е
14.06.2021 г., направеното възражение се явява изцяло неоснователно.
С оглед на това, съдът намира, че главните искови претенции следва да
бъдат уважени за пълния им заявен размер.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение на претенцията за заплащане на мораторно обезщетение
върху главницата за потребена топлинна енергия:
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., одобрени с Решение
№ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по
прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален
5
отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки.
Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако
не са заплатени в срока по ал. 2.
С оглед липсата на спор между страните, че ответникът не е изплатил
процесните задължения на падежа, искът по чл. 86 ЗЗД за мораторно
обезщетение върху главницата за топлинна енергия се явява изцяло
основателен в претендирания от ищеца размер.
По отношение на претенцията за мораторно обезщетение върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение, съдът намира следното:
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ на
„То****** София“ ЕАД не е предвиден срок за изпълнение, поради което
кредиторът може да иска изпълнение веднага /чл. 69, ал. 1 ЗЗД/.
Изискуемостта на вземането обаче няма за пряка последица неговото
забавено изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора.
В конкретния случай, предвид липсата на определен падеж за
изпълнение на задължението в самия договор, ответникът би изпаднал в
забава едва след надлежно отправена му покана за плащане.
Такава покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в
момент, предхождащ подаването на исковата молба, поради което съдът
намира, че не се дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва
върху главницата за дялово разпределение в претендирания от ищеца размер и
така предявеният иск подлежи на отхвърляне по отношение на всеки от
ответниците.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни в
производството – съразмерно на уважената, респективно, отхвърлената част
от исковете.
6
Ищецът е доказал извършването по делото на разноски в размер на
222.27 лева – заплатена държавна такса, 5 лева – съдебни удостоверения, 300
лева – депозит за СТЕ, като е претендирал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, определя на
сумата от 100 лева. С оглед на това, общият размер на сторените разноски
възлиза на сумата от 627.27 лева. Съразмерно на уважената част от исковете, в
полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от общо 626.98 лева.
На основание чл.78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски,
съобразно отхвърлената част от исковете, като същите са претендирали и
доказали извършването на разноски в общ размер на 600 лева, съобразно
представения по делото договор за правна защита и съдействие, служещ за
разписка. Доколкото възложители по договора са двамата ответници, съдът
приема, че всеки от тях е заплатил в полза на адвоката сумата от 300 лева.
Ищецьт своевременно е релевирал възражение по реда на чл. 78, ал. 5
ГПК, което съдът, предвид фактическата и правната сложност на спора и
реално извършената от адвоката работа, намира за неоснователно.
Съобразно отхвърлената част от претенциите, в полза на всеки от
ответниците следва да бъде присъдена сумата от по 0.13 лева – разноски в
първоинстанционното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Б. Т., ЕГН **********, да заплати на „То****** София“
ЕАД, ЕИК *******, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150, чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите от: 1525.60 лв. – стойност на незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот – жилищна сграда, находяща се в гр. София,
ж.к.“Д******ов“ № 34 за периода от м.04.2021 г. - м.12.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба
/13.06.2024г./ до окончателното изплащане на задължението; 449.82 лв. -
мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2021
г. – 07.06.2024 г.; 2.72 лева – главница за услуга дялово разпределение за
периода м.05.2021 г. – м.09.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба /13.06.2024г./ до
окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от 0.89 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 15.06.2021 г. –
07.06.2024 г.
ОСЪЖДА М. Б. Т., ЕГН **********, да заплати на „То******
София“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150, чл.
153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите от: 1525.60 лв. – стойност на незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот – жилищна сграда, находяща се в гр.
София, ж.к.“Д******ов“ № 34 за периода от м.04.2021 г. - м.12.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата
молба /13.06.2024г./ до окончателното изплащане на задължението; 449.82 лв.
7
- мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от
15.09.2021 г. – 07.06.2024 г.; 2.72 лева – главница за услуга дялово
разпределение за периода м.05.2021 г. – м.09.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба
/13.06.2024г./ до окончателното изплащане на задължението, КАТО
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от
0.88 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от
15.06.2021 г. – 07.06.2024 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г. Б. Т., ЕГН **********, и
М. Б. Т., ЕГН **********, да заплатят в условията на разделна отговорност
/при квоти от ½/, на „То****** София“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от общо
626.98 лева – сторени от ищеца разноски в исковото производство за
заплатени държавни такси, съдебни удостоверения, депозит за СТЕ и
определено от съда юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „То****** София“ ЕАД,
ЕИК *******, да заплати на Г. Б. Т., ЕГН **********, сумата от 0.13 лева –
сторени разноски в първоинстанционното производство, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „То****** София“ ЕАД,
ЕИК *******, да заплати М. Б. Т., ЕГН **********, сумата от 0.13 лева –
сторени разноски в първоинстанционното производство, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8