№ 21867
гр. София, 28.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В. М. С.
като разгледа докладваното от В. М. С. Гражданско дело № 20231110160536
по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. Н. Х., чрез адвокат Д. М. /с пълномощно на л. 7/,
срещу [ фирма ] АД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от [
фирма ] АД, чрез адвокат Х. Н. /с пълномощно, приложено към ОИМ/.
На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.06.2024 г. от
14:30 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са за разглеждане при условията на обективно евентуално съединяване
искове с правно основание чл. 26, ал. ал. 4, вр. с ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на
клаузата на чл. 23 от сключен между страните Договор за потребителски кредит от
разстояние № /01.02.2021 г., предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на
обезпечение, поради противоречието със закона, включително поради неравноправност
/иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП, чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК/, евентуално поради заобикаляне на закона /иск по чл.
26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 33, ал. 1 ЗПК/ или поради противоречието
с добрите нрави /иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД/; кумулативно съединени с иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в
размер на 5,00 лева – част от вземане в общ размер на 216,00 лева, представляваща
недължимо платена сума по нищожната неусточена клауза на чл. 23 от Договор за
потребителски кредит № /01.02.2021 г., ведно със законната лихва от депозиране на
исковата молба в съда до окончателното плащане.
В исковата молба се излагат фактически твърдения, че на 01.02.2021 г. между [ фирма
] АД – като заемодател, и Н. Н. Х. – като заемополучател, е бил сключен договор за
потребителски кредит от разстояние № /01.02.2021 г., по силата на който заемодателят се е
задължил да предостави на заемополучателя сумата в размер на 800,00 лева, срещу
насрещно задължение на заемополучателя да я върне в срок до 30 дни от датата на
получаването . В договора били уговорени ГПР в размер на 42,58 %, годишен лихвен
процент за кредита в размер на 36 % %, или общо дължимата за връщане от
заемополучателя сума възлизала на 824,00 лева. Съгласно чл. 13 страните се съгласяват
договорът за заем да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на редица изисквания, предвидени
в Общите условия на заемодателя, или с банкова гаранция в полза на [ фирма ] АД. В чл. 23
1
от договора страните уговорили, че при неизпълнение на задължението му по чл. 13,
заемополучателят дължи заплащане на заемодателя на неустойка в размер на 0,9 % от
стойността на усвоения кредит, платима разсрочено заедно с погасителните вноски, с което
общият размер на задълженията му по договора възлизал на 1 040,00 лева, в това число
начислената му неустойка по чл. 23 в размер на 216,00 лева. Твърди, че е погасил изцяло
задълженията си по договора. Счита неустоечната клауза за нищожна на основание чл. 146,
ал. 1 ЗЗП, тъй като се касае за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19
ЗЗП, която не била индивидуално уговорена. Счита, че неустойката е необосновано висока.
Излага, че по съществото си тя е скрита възнаградителната лихва, поради което посоченият
в договора ГПР не съответства на действително прилагания, което представлява
заблуждаваща търговска практика, която го е възпрепятствала да направи информиран избор
дали да сключи договора, а също така води до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като
действително прилаганият размер на ГПР е в противоречие с установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК
максимален праг. Излага, че са нарушени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК относно
оформлението на договора. Сочи, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1
ЗПК, поради което на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата е нищожна. Намира я за нищожна
и като накърняваща добрите нрави, защото неустойката излиза извън присъщите й функции
и е неясно какви точно вреди на кредитора би покрила. Възразява, че са налице пороци,
обуславящи нищожност на целия договор, вкл. поради това, че възнаградителната лихва
противоречи на добрите нрави, защото е в изключително висок размер, надвишаващ
трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми. Счита, че дължи само чистата
стойност на кредита, респ. платената сума по нищожната неустоечна клауза е недължимо
платена. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Признава се факта, че на 01.02.2021 г. между [ фирма ] АД – като заемодател, и Н. Н. Х. –
като заемополучател, е бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние №
/01.02.2021 г., по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на
заемополучателя сумата в размер на 800,00 лева, което задължение било изпълнено на
01.02.2021 г. чрез системата за плащане на „Изипей“. Развива подробни съображения, че
договорът за кредит от разстояние е сключен при спазване на всички законови изисквания,
като не са налице наведените от ищеца основания за нищожност на договора и в частност –
на процесната клауза. Твърди, че неустойка за непредоставяне на обезпечение не е
начислявана на ищеца, респ. не е заплащана на дружеството. Моли за отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски.
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване: 1./ сключването на Договор за потребителски кредит от
разстояние № /01.02.2021 г. с ответното дружество, с посоченото в исковата молба
съдържание, вкл. на оспорената клауза, която противоречи на/заобикаля императивни
материалноправни норми или добрите нрави; 2./ извършено плащане на сумите по договора
за заем в полза на ответното дружество, вкл. на процесната неустойка в претендирания
размер от 5,00 лева.
УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже наличие на
основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи
страните договорни клаузи. В негова тежест е да докаже, че клаузата на чл. 23 от договора е
индивидуално уговорена, за което не сочи доказателства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./
на 01.02.2021 г. между [ фирма ] АД – като заемодател, и Н. Н. Х. – като заемополучател, е
бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние № /01.02.2021 г., по силата на
който заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя сумата в размер на
800,00 лева, при лихвен процент по кредита 36 % и ГПР 42,58 %; 2./ извършено от [ фирма ]
АД предаване на сумата от 800,00 лева на заемателя Н. Н. Х..
По доказателствата:
ДОПУСКА И ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата
молба документи като писмени доказателства по делото.
2
ДОПУСКА изслушването на ССЧЕ със задачи, формулирани в исковата молба, при
депозит в размер на 300,00 лева, вносим от ищеца в 3-дневен срок от връчване на
настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо И. Д..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по реда на чл. 190 ГПК, доколкото
част от документите, които ищецът желае да бъде задължен ответника да представи по
делото, вече са представени с ОИМ, а в останалата им част, касаеща справка от
счетоводството на ответното дружество и находящи се у него платежни документи, съдът
намира, че доколкото ищецът твърди, че е страна по процесния договор и е извършвал
плащания по него, то същият следва да разполага с поисканите документи, а и негова
доказателствена тежест е да установи плащането на претендираните суми, във връзка с
които твърдения не представя доказателства.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора
на исковата молба, ведно с приложенията.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за възложената ССчЕ.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3