РЕШЕНИЕ
№129
15.06.2020 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Добрич, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на петнадесети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев въззивно частно гражданско
дело № 313 по описа на Окръжен съд Добрич за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 във вр. с чл. 538, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 7588/19.05.2020
г. на А. В. И., действаща лично и със съгласието на майка си В.И.Р., срещу
Решение № 370/30.04.2020 г., постановено по ч.гр.д № 859 по описа на Районен
съд Добрич за 2020 г.
В жалбата се излагат доводи за неправилност
на съдебния акт.
Твърди се, че съдът не е обсъдил
приложените по делото доказателства. За да постанови акта си се е позовал
единствено на становището на Дирекция „Социално подпомагане“, без да укаже на
молителката какви доказателства да представи допълнително в подкрепа на
искането си. Повторно се излагат и обстоятелствата, които жалбоподателката
е изтъкнала, като повод за искането си по чл. 130, ал. 3 от СК.
Иска решението да бъде отменено и да
ѝ бъде разрешено да се разпореди с недвижимия имот.
Съдът,
след като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите в частната жалба,
намира следното:
Жалбата е подадена в срока
по чл. 538, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на
обжалване, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Молителката се легитимира като
собственик на следния недвижим имот: 1. дворно място с повърхност 907 кв.м.,
включено в УПИ IX-122,
кв. 11, по плана на с. **, община Добричка, обл.
Добрич, целият с урегулирана повърхност 1530 кв.м., ведно с построената в това
дворно място къща, състояща се от една стая и кухня, на застроена площ от 25
кв.м., при граници и съседи на УПИ:
улица,
УПИ VIII
-122, УПИ
VII-114,
УПИ VI-114,
УПИ X-123
и улица, ведно с всички подобрения и приращения в
имота; 2. дворно място с повърхност 1004 кв.м., включено в УПИ VII-122,
кв. 11, по плана на с. **, община Добричка, обл.
Добрич, целият с урегулирана повърхност 1320 кв.м., при граници и съседи на УПИ: улица, УПИ VII-114, УПИ IX-122, улица, ведно с всички подобрения
и приращения в имота, с Нотариален акт № *, том V, рег. № *, дело № * от *** г. на
нотариус Ю.Д. От нотариалния акт се установява, че М.Е.Б.е дарил на А.И. посочения
недвижим имот, като е запазил правото си да ползва имота безвъзмездно до
смъртта си.
От приложения препис-извлечение от акт
за смърт се извежда, че М.Е.Б.е починал на ***
Видно от дубликат на удостоверение за
раждане, издадено от Община Добричка въз основа на акт за раждане №
0001/20.01.2004 г., А.В.И. е родена на *** г. Същата и А.А.С.са
родители на родената на *** г. Д.А.А., изводимо от
удостоверение за раждане № **********.
В хода на първоинстанционното
производство е изпратено становище от Дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич.
От същото става ясно, че е проведен разговор с А. В. И. майка ѝ В.И.Р..
Двете са заявили, че получените средства от продажбата на имота ще използват за
ремонт на жилището, в което живеят непълнолетната и детето ѝ. Същото е
предоставено от „Жилфонд Инвест“ ООД на Н.А.– майка
на съжителстващия на съпружески начала с молителката ААС. Жилището се състои от
три стаи, кухня и санитарни помещения и се намира в град Добрич. Обитава се от
шестчленното семейство на Н.А.и семейството на синът ѝ ААС, двете му деца
и А.И..
Приложени са удостоверения за данъчна
оценка, от които се установява, че данъчната оценка на имота е в размер на
3971, 30 лева.
Изложеното обосновава извода, че процесното постановление е незаконосъобразно, а жалба с вх.
№ 06603/04.09.2019 г., следва да бъде уважена.
Молителката е заявила, че има
предварителна договорка за продажба на имота за сумата от 5000 лева. Мотивира
искането си за разпореждане с вещта с необходимостта от финансови средства за
отглеждане на детето си. В допълнение сочи, че не може да поддържа имота.
Изтъква и отдалечеността му от града, като пречка за ползването му.
Даването на разрешение за извършване на
действия по разпореждане със собствения на непълнолетната имот по чл. 130, ал.
3 от СК се предпоставя от преценка на следните
обстоятелства: потребностите на детето; начина, по който могат да бъдат
удовлетворени; интереса на детето.
От събраните доказателства не може да
бъде направен категоричен извод, че А.И. има нужда от парични средства. Твърдението,
че ще използва получената сума за отглеждането на дъщеря си Д.А.А., е
недоказано. От доклада на ДСП се установява, че след продажбата на имота сумата
ще бъде използвана за ремонт на жилището, което обитава заедно със ААС,
неговата майка и роднините им. Следователно нуждата е не за молителката, а за
обитателите на жилището. Ремонта и поддръжката на този апартамент не може да
бъдат покрити със средствата на непълнолетната, при наличието на други
пълнолетни и работоспособни обитатели в жилището. Отговорност на последните е
да се грижат за непълнолетните, а не обратното. Освен това, продажбата на имота
на стойност близка до данъчната оценка не може да бъде определена като
икономически изгодна за прехвърлителката.
На тази основа въззивният съд счита, че
не е доказано лично молителката да има потребност от продажба на имота. Дори да
бъде прието, че е налице такава, защото и тя живее в процесния апартамент, то
поддръжката следва да бъде поета от пълнолетните обитатели.
Изложеното обосновава извод, че продажбата
на имота е в противоречие с интереса на А.И., поради което молбата ѝ следва
да бъде оставена без уважение.
Поради съвпадане на изводите на двете
инстанции, обжалваният акт следва да бъде потвърден, като правилен и
законосъобразен.
При тези мотиви, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 370/30.04.2020 г., постановено по ч.гр.д № 859 по описа на Районен съд Добрич
за 2020 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.