Решение по дело №17067/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2584
Дата: 24 юни 2020 г. (в сила от 15 януари 2021 г.)
Съдия: Добрина Иванчева Петрова
Дело: 20193110117067
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е    

 

№ 2584/24.06.2020 г.

 

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадести юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                      

СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря Валентина Милчева,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 17067 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба С.Н.Р., ЕГН **********, адрес: ***, чрез пълномощника му адв. С.Т. *** срещу *, с която са предявени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане, след допуснато от съда изменение на предявените искове, ответника да заплати на ищеца сумата от 1618,49 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 21.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 255,76 лв., представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен в периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г. извънреден труд, изчислени, считано от 01.01.2017г. до 21.10.2019г.

В исковата молба се твърди, че в периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът полагал труд на длъжност полицай в Зонално жандармерийско управление Варна към Дирекция „*“, при Главна дирекция Национална полиция гр. София. Съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи ищецът бил със статут на държавен служител. Брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

Твърди, че  в процесния период е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г. издадена от Министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текста на чл.З, ал.З от същата наредба посочва че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период". Но в действащата Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г.,която в нормата на чл. 31, ал.2 регламентираме присумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00ч.и 6.00 ч. За отчетния период се умножава по 0.143.

Счита, че липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Сочи, че следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.).В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Твърди, че положеният от ищеца нощен труд от 22.00ч. до 00,00ч.. за периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г. е в размер на 1472 часа, които следва да бъдат приравнени към дневен труд с коефицент 1.143, които възлизат на 1682,49 часа.Преизчисляването на нощен към дневен труд води до извънреден труд от 210,49 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %, съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран с по 6,20 лв.на час, като задължението на ответника към доверителят ми за целия период възлиза на 1305 лв.

С исковата молба се претендира допълнително възнаграждение за своеобразния извънреден труд след преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен такъв, който се получавал по силата на посочените общи трудови норми, приложими при липсата на специален регламент за служителите на МВР. Ищецът претендира също заплащане на мораторна лихва върху всяко едно от неплатените задължения-допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд, считано от първо число на месеца, следващ три месечния период на дължимото плащане на база тримесечните отчети до 21.10.2019г. Ищецът моли за уважаване на исковите претенции, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че в процесния период ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в МВР. Поддържа, че общите разпоредби на КТ и ЗДСл са неприложими за процесното правоотношение, доколкото е налице специална уредба в ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. В тази връзка излага, че няма основание за преизчисляване на нощния труд в дневен такъв с посочения в исковата молба коефициент от 1,143. Оспорва и акцесорната претенция за лихва. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:

 Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото на осн. чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК, че страните са били в служебно правоотношение в процесния период, по което ищецът е заемал длъжността е заемал длъжността полицай в Зонално жандармерийско управление Варна към Дирекция „Жандармерия“, при Главна дирекция Национална полиция гр. София.

Представени по делото са копия на преводни документи за плащане на ищеца на основно и допълнителни възнаграждения за полагания от него труд в процесните периоди, които не са оспорени по констатации от страните.

Съобразно приобщеното заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, незаплатената сума за извънреден труд, при прилагане на коефициент 1.143, за процесния период е 1618,49 лв. Размерът на дължимото обезщетение за забава за процесния период е 255,76 лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да докаже, че е в служебно правоотношение с ответника, като в периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г., е полагал труд на 12 часови смени, основанието, от което произтича вземането му и размер на дължимото възнаграждение за положения труд. В тежест на ответника е да установи наведените от него правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

В настоящия случай спорът между страните е изцяло правен и се свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в МВР, регламентиран от специалния закон – ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото законодателство, предвиждащи преизчисляване на нощния труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.

В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон, работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден, и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона влиза в сила от датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г. Т.е за исковия период отчитането се извършва на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.

Съгласно чл. 176 ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР  и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00 часа до 6,00 часа. До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова заповед. В ал. 4 на чл. 179 е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.

 В чл.187, ал.9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

 В процесния период приложима към спора касаещ нощния труд полаган от служителите в МВР е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. издадена от министъра на вътрешните работи и уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Според чл.3, ал.3 от наредбата „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“.

 В Наредба № 8121з-779 /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение № 16766/10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС, петчленен състав/ липсва изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от предходно действалата в периодите от 19.08.2014г. до 31.03.2015г. и от 11.07.2016г. до 02.08.2016г.  Наредба № 8121з-407 /ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г./ за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Действително в чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е предвидена възможност  полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Разпоредбата определя допустимата продължителност на полагания нощен труд, но не изключва възможността за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен. При действието на посочената норма на чл.187, ал3, изр.4 ЗМВР е била издадена и Наредба №8121з-407 от министъра на вътрешните работи, в която изрично е предвидено преизчислението на часовете положен нощен труд.

 По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза  се установи, че размерът на дължимото възнаграждение след преизчислението с коефициент 1.143 е 1618,49  лева, а на обезщетението за забава – 255,76 лв. Ответникът не е изплатил дължимото възнаграждение за извънреден труд в пълния размер и дължи обезщетение за забава за заявения период.

Предвид изложеното, претенциите следва да бъдат уважени в пълен размер, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 21.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

              На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, като предвид основателността на иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС разноски за държавна такса от 114,74 лева и 200 лева депозит за вещо лице, или общо разноски в размер от 314,74 лева.

С оглед изхода на спора, отправеното искане, представените доказателства и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 400 лева за платено адвокатско възнаграждение за предявените обективно съединени искове. Същото не следва да се намаля поради прекомерност, т.к. същото е в минимален размер по Наредба №1/2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в сила към дата на договаряне и заплащане / или следва да се присъди в пълен размер от 400 лв.

На ответника не се присъждат разноски поради частично прекратяване на претенциите, доколкото като краен резултат размерът и на двата иска е увеличен въпреки съчетанието на изменението с частично оттегляне по някои от тримесечията.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА *  да заплати на С.Н.Р., ЕГН **********, адрес: *** от общо 1618,49 лв. (хиляда шестстотин и осемнадесет лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г. получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 21.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 255,76 лв. (двеста и тринадесет лева и четири стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено за период от 01.01.2017г. до 21.10.2019г., на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА * да заплати на С.Н.Р., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 400 лева (четиристотин лева), представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

 

ОСЪЖДА *да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Варна сумата от 314,74 лева (триста и четиринадесет лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК.

 

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му. 

 

 

                                                           СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: