РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Перник, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно
гражданско дело № 20231700500021 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 15000/21.07.2022 г., уточнена с жалба с вх. №
16431/11.08.2022 г., молба от 09.08.2022 г., 29.08.2022 г. и 01.12.2022 г. от К. М. М., ЕГН
**********, с адрес: ***, срещу Решение № 757/11.07.2022 г. по гр.д. № 4991 по описа за
2020 г. на Районен съд – Перник, в ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕНО предявеното от К. М.
М., с ЕГН **********, с адрес ***, срещу А. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес ***, искане за
осъждане на А. Г. Д. да върне на К. М. М. на основание чл. 108 ЗС владението върху ½
идеална част от поземлен имот, представляващ УПИ *** в кв. *** по силата на Заповед №
2454/31.10.2007 г., стар номер *** в кв. *** по плана на гр. ***, кв. ***, с идентификатор №
55871.505.265 по кадастралната карта на гр. ***, с площ на имота 402 кв.м., с
административен адрес ***, при съседи на поземления имот- имот с идентификатори №
55871.505.267, № 55871.505.262, № 55871.505.264, № 55871.505.198, № 55871.505.263, №
55871.505.266, № 55871.505.268, заедно с построената в имота СГРАДА с идентификатор №
55871.505.265.2, с площ от 10 кв. м. и е ОТХВЪРЛЕН предявеният от К. М. М., с ЕГН
**********, с адрес ***, срещу А. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно
основание чл. 109 ЗС за осъждане на А. Г. Д. да преустанови неправомерните си действия, с
които пречи на К. М. М., да упражнява пълноценно правото си на собственост върху 1/ 2
идеална част от поземлен имот, представляващ УПИ *** в кв. *** по силата на Заповед №
2454/31.10.2007 г., стар номер *** в кв. *** по плана на гр. ***, кв. ***, с идентификатор №
55871.505.265 по кадастралната карта на гр. ***, с площ на имота 402 кв.м., с
административен адрес ***, при съседи на поземления имот - имот с идентификатори №
1
55871.505.267, № 55871.505.262, № 55871.505.264, № 55871.505.198, № 55871.505.263, №
55871.505.266, № 55871.505.268, заедно с построената в имота СГРАДА с идентификатор №
55871.505.265.2, с площ от 10 кв. м., к а т о премахне циментови колове и телена оградна
мрежа, намиращи се на североизточната част от имота, започваща от началото на уличната
регулация с ул. „***“ и продължаващи по протежението на цялата дворищна регулация по
цялата дължина на границата на имотите на страните, отбелязани по букви Б-Д-Е-Ж-З-К по
представляващата неразделна част от настоящото решение комбинирана скица на вещото
лице към заключение с рег. № 11055/31.05.2022 г., на лист 228 от гр.д. № 04991 по описа на
Пернишкия районен съд за 2020 година.
Жалбоподателката излага съображения, че е собственик на процесния имот, който е
заграден от ответната страна и няма как да бъде освободен, тъй като
той не е осъден за това. С оглед изложеното, счита, че решението е незаконосъобразно
в отхвърлителната му част.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на жалбата.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата и уточняващите молби са изложени твърдения, че ищцата е собственик на
½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 55871.505.265 по КККР на гр. ***, одобрена
със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на ИД на АГКК, с площ на целия имот 402 кв.м. с
трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, стар
номер ***, парцел ***, по силата на Заповед № 4254/31.10.2007 г., кв. ***, по плана на гр.
***, кв. „***“, с административен адрес: ***, при съседи: 55871.505.267; 55871.505.262;
55871.505.264; 55871.505.198; 55871.505.263; 55871.505.266; 55871.505.268, заедно с
построената в имота сграда с идентификатор № 55871.505.265.2. Твърди се, че част от
терена, предвиден за достъп до имота й, е ограден от ответника, както и че част от старата
къща на ответника попада в имота й, поради което моли ищцата да бъде призната за
собственик на ½ ид.ч. от имота и ответникът да бъде осъден да й предаде владението върху
същата, както и да премахне посочените насаждения.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът, чрез пълномощника си адв. А., е
депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни.
Излага, че е собственик на УПИ ***-***, в кв. *** по плана за регулация на гр. ***, който
съгласно КККР на гр. *** е поземлен имот с идентификатор № 55871.505.264, като оградата
е поставена по регулационните линии на имота съгласно действащия план за регулация на
гр. ***. Твърди, че при отразяване на имота в КККР на гр. *** е допусната грешка,
изразяваща се в това, че не е отразена улицата-тупик, а същата погрешно е отразена в имот с
идентификатор № 55871.505.265, което е породило претенциите на ищцата ответникът да не
я ползва. Навежда довод, че допуснатата непълнота или грешка в кадастралната карта не
създава права, поради което моли предявените искове да бъдат отхвърлени и да бъде
осъдена ищцата да му заплати сторените разноски за производството по делото.
Установено по делото е следното:
С доклада на първоинстанционния съд е прието като безспорно между страните
обстоятелството, че ищцата е собственик на ½ ид.ч. от процесния поземлен имот с
идентификатор № 55871.505.265 по кадастралната карта на гр. ***.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № **, том **, дело №
1805/1972 г., на 21.12.1972 г. Д.М.И. и О.М.И. са признати за собственици по давност и
наследство на дворно място, съставляващо парцел ***, планоснимачен номер *** в кр. ***
по плана на гр. *** от 444 кв.м. без придаваемите се места от 386 кв.м. с построените върху
него две къщи.
Видно от удостоверение за сключен граждански брак, че на *** К. М. Ш. е сключила
2
граждански брак с Б.О.М., като е приела фамилно име М..
Съгласно удостоверение за наследници на Б.О.М., починал на ***, същият е оставил за
единствен наследник съпругата си К. М. М., като синът му Ц.Б.М. е починал на ***
Представено е саморъчно завещание от 05.07.2016 г., с което Б.О.М. е завещал на К. М.
М. цялото си имущество, което притежава по времето на неговата смърт, всички недвижими
имоти и къщата, в която живее и притежава, както и Протокол по нот. дело № 3/2019 г., рег.
№ 1337/17.09.2019 г., съгласно който на 17.09.2019 г. К. М. М. е предала на нотариус П.П.
съставеното от Б.О.М. завещание.
Приета по делото е молба-декларация от К. М. М. чрез кмета на Община Перник до
нотариус М.М., с която е отправено искане да бъде извършена обстоятелствена проверка и
да се издаде нотариален акт, с който да бъде призната за собственик на основание давностно
владение на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор № 55871.505.265 по
кадастралната карта на гр. ***. На гърба на молбата-декларация е обективирано
удостоверение, издадено от сектор „ОСКТТЗ“ при Община Перник, съгласно което за
посочения недвижим имот няма съставен акт за общинска собственост, но същият попада в
обхвата на чл. 3, ал. 2, т. 1, вр. чл. 56, ал. 2 ЗОС и чл. 8, т. 7 ЗУТ като част от ПИ,
представляващ „задънена улица (тупик)“ с площ 76 кв.м.
В писмо изх. № 18/ТР-2139-7 от 05.09.2018 г. от кмета на Община Перник до ищцата е
посочено, че с молба от 16.10.1985 г. до Председателя на Общински народен съвет гр.
Перник наследниците на Д.М.И. и О.М.И. са заявили желание да се извърши делба на общия
им имот съгласно предложена скица проект. С протокол № 9 от 25.10.1985 г. на Съвета за
териториално и селищно устройство, строителство и архитектура при ОНС-Перник се
одобрен внесеният проект, с който УПИ ***, кв. *** се разделя на два урегулирани
поземлени имота и нова улица- тупик между парцели *** и ***. Посочено е още, че
наследниците на двамата братя не са възразили срещу Заповед № 299/25.02.1986 г. на ОНС-
Перник, както и че Заповед № 2454/31.10.2007 г., УПИ *** в кв. *** се преномерова в УПИ
*** в кв. ***.
С приетата като писмено доказателство Заповед № 299/25.02.1986 г. на председателя
на ОНС-Перник въз основа на протокол № 9 от 25.10.1985 г. на Съвета за териториално и
селищно устройство, строителство и архитектура при ОНС-Перник по чл. 32, ал. 2 ЗТСУ е
одобрено разделянето на парцел *** на два парцела *** и *** в кв. *** и създаването на
тупикова улица межди парцели *** и ***. Не е представена описаната в заповедта скица.
С писмо изх. № 20/СЛУ-2723-4 от 20.07.2020 г. на заместник-кмета „Строителство,
устройство на територията и сигурност“ на Община Перник Омбудсманът на РБ и ищцата
са уведомени, че служители от отдел „Инвестиционно проектиране и контрол на
строителството“ при Община Перник са извършили на 07.07.2020 г. проверка на място и по
документи и са установили, че въпросният път-тупик до УПИ *** в кв. *** по плана на гр.
***, кв. *** е заграден от К. М. М., ползваща имота в качеството на наследник на Б. М., с
метална порта-врата с ширина около 3, 5 м.- 4 м., а пространството, предвидено за тупик, е
усвоено като градина с цветя и стълби, водещи до основното застрояване в имота. В
писмото е посочено още, че съгласно чл. 14, ал. 4 ЗУТ всеки УПИ има задължително лице
(изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк и в тази връзка портата и
стълбите, попадащи в обхвата на пътя, определен по регулационния план на гр. ***, кв. ***,
следва да бъдат премахнати.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***, том ***, дело № 652/1996
г., издаден на 27.03.1996 г., А. Г. Д., Е.М.К., Н. Д. Т. и М.К.М. са признати за собственици
по наследство и давностно владение на дворно място, образуващо парцел *** в кв. *** по
плана на гр. ***, с площ 395 кв.м., с неуредени сметки за 36 кв.м., ведно с построената в него
жилищна сграда със застроена площ от 30 кв.м., при граници на парцела улица „***“, улица
тупик, В.А.Н., Наследници на О.М.И. и наследници на С.Х.Н..
3
По делото е приет и нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том ***,
дело № 858/96, с който на 18.04.1996 г. Е.М.К., Т. Д. К., Н. Д. Т., А.С.Т. и М.К.М. са продали
на А. Г. Д. притежаваните от 3 тях ¾ идеални части от гореописаното дворно място,
образуващо парцел *** в кв. *** по плана на гр. ***, ведно с ¾ идеални части от
построената в него жилищна сграда.
По делото са представени още писма, жалби, отговори на писма, копия на съдебни
актове, съдебни протоколи, удостоверения за данъчни оценки, скици на имоти, различни от
процесния поземлен имот и др., които са ирелевантни за предмета на делото, поради което
не следва да бъдат обсъждани.
В производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите В. Д. В. – втори братовчед на А. Г. Д. и П.В.П. – без родство със страните по
делото.
От показанията на свидетеля В. Д. В. се установява, че имотът на ответника има лека
денивелация и изградена подпорна стена от около 1 м. Имотът бил ограден още от периода
1970 г.- 1972 г., а сега е заграден с мрежа. В имота на ответника са изградени две къщи, като
имотът на ищцата се намира над старата къща на ответника. Границите не са променяни, от
както свидетелят знае имота и същият не е виждал ответникът да загражда имота на ищцата.
Ответникът живее в този имот от дете.
От показанията на свидетеля П.В.П. се установява, че имотът на ответника е ограден и
има входна врата откъм ул.“***“, както и подпорна стена откъм същата улица. Между имота
на ответника и имота на съседа му Г. има пътека, която е заградена с желязна врата около 4
метра. През тази врата минава само ищцата К. М. и само тя ползва пътеката. Пътеката не се
ползва от ответника и от съседа му Г.. Когато свидетелят П. и ответникът А. Д. са били
деца, имотът на ответника е бил ограден с дървена ограда, а сега оградата е от мрежа.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като еднопосочни,
последователни и логични, като показанията на свидетеля В. Д. В. цени съгласно чл. 172
ГПК с оглед на всички данни по делото, съобразявайки неговата възможна заинтересованост
от изхода на делото предвид роднинската му връзка с ответника.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, която е приета като
неоспорена.
От заключението с рег. № 8902/04.05.2022 г. на вещото лице се установява, че по
действащия регулационен план, одобрен със заповед № 1076/23.08.1974 г., придобитият с
нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № ***, том ***, дело №
1805/1972 г., на 21.12.1972 г. от Д.М.И. и О.М.И. парцел *** е преномерован на УПИ *** в
кв. ***, който впоследствие със Заповед № 299/25.02.1986 г. на председателя на ОНС-
Перник е разделен на два парцела - *** и *** в кв. ***. Със Заповед № 2454/31.10.2007 г.,
УПИ *** в кв. *** е преномерован в УПИ *** в кв. ***. По КККР на гр. ***, одобрени със
заповед РД 1-91/13.10.2008 г., поземлен имот с идентификатор № 55871.505.265 отговаря на
УПИ *** в кв. ***, в който живее ищцата, а поземлен имот с идентификатор №
55871.505.264 отговаря на УПИ *** в кв. ***. Вещото лице е посочило, че имотите на
ищцата и на ответника са оградени с мрежа на метални и бетонни колове, частично върху
бетонова основа, като между двата УПИ няма ограда. Теренът, предвиден за улица-тупик,
която да осигурява достъп до УПИ *** в кв. ***, е ограден от изток откъм улица „***“ с
метална порта- врата с широчина 4,10 м, до която от запад има бетонна площадка и
подпорна стена. В северната част на този терен е направена бетонна пътека със стълби, а
южната част е оформена като градина с цветя. Оградата на ответника навлиза частично в
улицата тупик, чиято най-тясна част е 2,40 м. Оградата на ответника не е навлязла в имота, в
който живее ищцата УПИ *** в кв. *** по регулационния план. Напротив, ищцата използва
площ, която попада в собственото на ответника УПИ *** в кв. ***. При извършената
проверка в Община Перник на вещото лице не са били предоставени данни за заплатено
4
обезщетение за частта от имотите, засегната от предвидената със Заповед № 299/25.02.1986
г. на ОНС-Перник улица тупик.
С допълнение към заключението с вх. № /11055/31.05.2022 г. по делото е представена
скица на процесните имоти, видно от която теренът, предвиден за улица тупик е заключен
между буквите А-Б-Д-З-К-Л-А, металната порта е между буквите ИК-Л. оградата на
ответника, навлизаща частнично в предвидения за тупик терен е между буквите Д-З-Ж-Е-Д
с площ от 12 кв.м., оцветена в зелено, а в оградената площ, ползвана от ищцата, попада и
част от собственото на ответника УПИ *** в кв. *** между буквите Б-В-Г-Д-Б с площ от 13
кв.м., оцветена в жълто. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице уточнява,
че дори оградата на ответника да бъде поставена по регулационната линия откъм този терен,
по същия не би могла да премине каквато и да било кола, тъй като в него има подпорна
стена, стълби и градина. Единствено при премахване на подпорната стена, стълбите и
градината и изравняване на терена до имота на ищцата би могло да достигне автомобил, но
не и камион.
При тези факти, въззивният съд намира следното:
Решението на районния съд е валидно. Същото е допустимо в обжалваната част, като
относно правилността му на основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд е ограничен от
релевираните оплаквания в жалбата.
Съдът изцяло споделя мотивите на обжалваното решение, като в допълнение с оглед
наведените в жалбата оплаквания намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 108 и 109 ЗС.
Искът за собственост по чл. 108 ЗС представлява иск на невладеещия собственик
срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на
ищеца, като искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда:
искане да бъде установено, че ищецът е собственик на процесния имот и искане да бъде
осъден ответникът да предаде на ищеца владението върху имота. За да бъде уважен искът за
собственост е необходимо да са налице следните предпоставки: ищецът да е собственик на
имота предмет на иска, ответникът да владее този имот и това владение да е без правно
основание.
Негаторният иск с правно основание чл.109 ЗС предоставя правна защита на правото
на собственост или на ограничено вещно право срещу всяко пряко или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното
предназначение. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 4 от 06.11.2017 г. по
тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС, т.3, за уважаване на иска с правна квалификация чл.109
ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да
упражнява своето право.
Решението на първоинстанционния съд не е обжалвано в частта, в която е признато за
установено, че ищцата е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот ведно с находящата се в
него сграда, поради което съдът не следва да излага мотиви относно установяването на
правото й на собственост.
Спорни са въпросите упражнява ли ответникът фактическа власт върху имота на
ищцата и пречи ли й с действията си да упражнява правото си на собственост в пълен обем,
по които съдът намира следното:
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза се
установява, че оградата на ответника не навлиза в имота на ищцата нито по регулационния,
нито по кадастралния план, напротив - ищцата използва площ, попадаща в собственото на
ответника УПИ ***, в кв. ***. С оглед изложеното, искането на ищцата да бъде осъден
5
ответникът на основание чл. 108 от ЗС да й предаде владението върху ½ ид.ч. от имота е
неоснователно.
От допълнителното заключение се установява, че по регулационните линии оградата
на ответника навлиза частично в предвидения за тупик терен /между буквите Д-З-Ж-Е-Д с
площ от 12 кв.м., оцветен в зелено на допълнителното заключение на вещото лице/. От
доказателствата по делото обаче не се установява това обстоятелство да препятства
упражняването на правото на собственост на ищцата върху поземлен имот с идентификатор
№ 55871.505.265 и находящата се в него сграда в пълен обем. Оплакванията на
жалбоподателката са свързани с невъзможността до имота й да достигне автомобил, което от
събраните доказателства се установява, че не се дължи на поведението на ответника, а на
наличието на денивелация и стъпала по предвидения за улица тупик терен. Същевременно
от показанията на свидетелите се установява, че ищцата има пешеходен достъп до имота си,
като само тя влиза и излиза през поставената порта на улицата тупик, който не е
възпрепятстван от оградата на ответника, като най-тясната й част е 2,40 м. С оглед
изложеното, искането на ищцата да бъде осъден ответникът на основание чл. 109 ЗС да
премахне оградата е неоснователно.
По горните мотиви въззивният съд приема, че жалбата е неоснователна.
С решението си първоинстанционният съд е достигнал до идентични изводи, поради
което и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски и представил
доказателства за извършването им, поради което съдът не следва да се произнася по тяхната
дължимост.
По изложените мотиви, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 757/11.07.2022 г. по гр.д. № 4991 по описа за 2020 г. на
Районен съд – Перник, в ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕНО искането на К. М. М., с ЕГН
**********, с адрес ***, за осъждане на А. Г. Д. да й върне на основание чл. 108 ЗС
владението върху ½ идеална част от поземлен имот, представляващ УПИ *** в кв. *** по
силата на Заповед № 2454/31.10.2007 г., стар номер *** в кв. *** по плана на гр. ***, кв. ***,
с идентификатор № 55871.505.265 по кадастралната карта на гр. ***, с площ на имота 402
кв.м., с административен адрес ***, при съседи на поземления имот- имот с идентификатори
№ 55871.505.267, № 55871.505.262, № 55871.505.264, № 55871.505.198, № 55871.505.263, №
55871.505.266, № 55871.505.268, заедно с построената в имота сграда с идентификатор №
55871.505.265.2, с площ от 10 кв. м., и е ОТХВЪРЛЕН предявеният от К. М. М., с ЕГН
**********, с адрес ***, срещу А. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно
основание чл. 109 ЗС за осъждане на А. Г. Д. да преустанови неправомерните си действия, с
които пречи на К. М. М., да упражнява пълноценно правото си на собственост върху ½
идеална част от поземлен имот, представляващ УПИ *** в кв. *** по силата на Заповед №
2454/31.10.2007 г., стар номер *** в кв. *** по плана на гр. ***, кв. ***, с идентификатор
6
№ 55871.505.265 по кадастралната карта на гр. ***, с площ на имота 402 кв.м., с
административен адрес ***, при съседи на поземления имот - имот с идентификатори №
55871.505.267, № 55871.505.262, № 55871.505.264, № 55871.505.198, № 55871.505.263, №
55871.505.266, № 55871.505.268, заедно с построената в имота сграда с идентификатор №
55871.505.265.2, с площ от 10 кв. м., като премахне циментови колове и телена оградна
мрежа, намиращи се на североизточната част от имота, започваща от началото на уличната
регулация с ул. „***“ и продължаващи по протежението на цялата дворищна регулация по
цялата дължина на границата на имотите на страните, отбелязани по букви Б-Д-Е-Ж-З-К по
представляващата неразделна част от настоящото решение комбинирана скица на вещото
лице към заключение с рег. № 11055/31.05.2022 г., на лист 228 от гр.д. № 04991 по описа на
Пернишкия районен съд за 2020 година.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред
ВКС в месечен срок от връчване на съобщенията за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7