Решение по дело №7054/2020 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,14.10.2021 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и седми септември  през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                            мл.с.МАРИЯ  МАЛОСЕЛСКА                                                    

при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 7054 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

     С решение от 22.04.2020 г. по гр.д. №48956/18 г., СРС, ГО, 29 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 194, ал. 2 вр. чл. 193, ал. 2 ТПК по заявеното от ответницата Ц.Б.А. ЕГН ********** *** оспорване на истинността на представения от ищеца „Т.С.” ЕАД ЕИК *******със седалище и адрес на управление *** Акт за разпределение на отопляеми обеми по проект в сградата на адрес ул.“*******от 28.11.2013 г., че документът е неистински в частта положения подпис за „собственик“, като на основание чл. 194, ал. 2, изр. 2 ТПК го изключва от доказателствата по делото.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД ЕИК *******срещу Ц.Б.А. ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422 ТПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 241,44 лева главница, представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от м. 02.2015 г. до м. 04.2017 г. за недвижим имот, находящ се в гр.София, р-н.“Оборище“ ул.“*******, офис „А“, аб.№442856, ведно със законната лихва от 05.04.2018 г. до плащането, лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на 51,72 лв. за периода от 31.03.2015 г. до 27.03.2018 г„ сумата от 29,75 лв., представляваща такса за извършено дялово разпределение за периода м.02.2015 г. до м.04.2017 г. както и лихва за забава в размер на 5,71 лв. върху цената на дяловото разпределение за периода от 31.03.2015 г. до 27.03.2018 г., присъдени със заповед за изпълнение по чл.410 ТПК по ч.гр.д.№22633/2018 г. по описа на СРС, 29 състав.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ТПК „Т.С.” ЕАД ЕИК *******ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Б.А. ЕГН ********** сумата от общо 957,40 лв. разноски по производството.

                   Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца,с която се твърди,че решението е неправилно, в нарушение на материалния закон.Жалбоподателят сочи, че неправилно съдът приел,че не е установен проектно отопляемия обем на жилището;съдът не е изключил от доказателствата Акт за разпределение отопляем обем,не е оспорена истинността на документа,а само автентичност на подписа на ответницата ;имотът е топлофициран и се дължи сума за сградна инсталация.

                   Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и да уважи исковете.

        По въззивната жалба е постъпил отговор,с който същата се оспорва.

            Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, следва да бъдат разгледани по същество .

            Предявен е иск с правно основание чл.415 ал.1 ГПК,вр.чл.59 ЗЗД .

   Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за претендираните суми. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен  иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

            По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

         Вещото лице, по допуснатата СТЕ, дава заключение, че процесният имот е необитаем, предназначен е за офис. Сградата е топлоснабдена, отоплителната инсталация е хоризонтална и в сградата е налична една вертикална тръба, от която се захранва всеки имот до разпределителната кутия, където се монтира апартаментен топломер,  измерващ директно топлинната енергия за имота. От разпределителната кутия хоризонтално по пода се захранват отоплителните тела за всеки имот. В процесния имот има отоплителна кутия без монтиран топломер, няма отоплителни тела, не се виждат и хоризонталните тръби от станцията. Няма монтиран водомер за топла вода и не се подава топла вода. За процесния имот е начислена само ТЕ за сградна инсталация съгласно приложението към чл. 61, т.7.2 от Наредбата за топлоснабдяването, което касае сгради с хоризонтална инсталация.

В  съдебно заседание вещото лице е заявило, че е налице разминаване в документите, представени от ищцовото дружество, в които е посочено, че е налице узаконен един водомер за топла вода и е начислен 1 кубик топла вода. Посочило е, че топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя на база отопляем обем, като по документацията, представена от ищцовото дружество, в акта за разпределение от 2013 г. е записано 274,57 куб.м. Данните били подадени от етажната собственост. Към документацията следвало да се приложат /освен актове за разпределение/ и списък с разпределението на кубатурите, но такъв списък не бил представен.

Вещото лице, по допуснатата СПЕ дава заключение, че подписът след думата „собственик“ в Акт за разпределение на отопляеми обеми по проект от 28.11.2013 г. не е положен от ответницата.

Когато е оспорен подписът върху частен документ същият подлежи на проверка в отделно производство по реда на чл. 193 ГПК; при спор относно верността на отразеното в частния диспозитивен документ не е нужно откриване на производство по чл. 193 от ГПК; в последния случай съдът преценява документа като писмено доказателство според правилата по чл. 178 - чл. 189 от ГПК и изгражда фактическите си изводи по вътрешно убеждение, след съвкупната преценка на всички обстоятелства и всички събрани по делото доказателства. Макар да не е оспорена изрично верността на отразеното в частния диспозитивен документ и макар същият да не е изключен изрично от доказателствата по делото, то съдът, след като го обсъди поотделно и съвкупно с останалите събрани доказателства, може да направи собствена преценка дали и доколко да го кредитира.

             СРС е посочил, че ищецът, чиято е тежестта да установи основателността на претенциите си не е ангажирал други относими писмени доказателства, от които да се установи проектният отопляем обем на процесния недвижим имот. На стр.118 от делото на СРС е приета като доказателство Скица на отопляеми помещения на партерен етаж,от която е видно,че процесния обект-офис А е с площ 102.32 кв.м и височина 2.57 м,тоалетна и гардероб и общият обем е 274.57 куб.м.Пропорционално на отопляемия обем на потребителите се разпределят сумите за  общи части и сградна инсталация.От проверката на вещото лице е установено,че няма водомер,няма отполителни тела и монтирани топломери.Следва да се начисли сградна инсталация,тъй като процесният имот е в топлофицирана сграда и съгласно ЗЕ и Наребдата за топлоснабдяване участва в разпределението на ТЕ отдадена от сградната инсталация.Според вещото лице ,сумите  за ТЕ отдадена от сградната инсталация са начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба.

Видно от ССЕ дължимите суми са претендираните ,поради което исковете следва да бъдат уважени изцяло. 

       Решението следва да се отмени като се постанови дължимост на ищцовите претенции.

          Ищецът е сторил следните разноски: в заповедното производство 25 лв.д.т. и 50 лв.юрисконсултско възнаграждение.,в исковото-75 лв.д.т.,вещи лица-400 лв.,във въззивното производство-75 лв.д.т.Сумите следва да бъдат присъдени.  

           Водим от гореизложеното, съдът

                                                    

                                             Р   Е   Ш   И :

    

                ОТМЕНЯ  решение от 22.04.2020 г. по гр.д. №48956/18 г., СРС, ГО, 29 с-в 22.11.2019 г. в частта,с която се отхвърлят предявените искове и вместо това

                                                          п о с т а н о в я в а :

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ТПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ал.1 ЗЗД,че Ц.Б.А. ЕГН **********   дължи на Т.С.” ЕАД ЕИК *******сумата от 241,44 лева главница, представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от м. 02.2015 г. до м. 04.2017 г. за недвижим имот, находящ се в гр.София, р-н.“Оборище“ ул.“*******, офис „А“, аб.№442856, ведно със законната лихва от 05.04.2018 г. до плащането, лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на 51,72 лв. за периода от 31.03.2015 г. до 27.03.2018 г„ сумата от 29,75 лв., представляваща такса за извършено дялово разпределение за периода м.02.2015 г. до м.04.2017 г. както и лихва за забава в размер на 5,71 лв. върху цената на дяловото разпределение за периода от 31.03.2015 г. до 27.03.2018 г., присъдени със заповед за изпълнение по чл.410 ТПК по ч.гр.д.№22633/2018 г. по описа на СРС, 29 състав.

  ОСЪЖДА Ц.Б.А. ЕГН **********  да заплати на Т.С.” ЕАД ЕИК *******сумата 25 лв.д.т. и 50 лв.юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство,75 лв.д.т.,400 лв.за вещи лица в исковото производство ,75 лв.д.т.във въззивното производство.

          РЕШЕНИЕТО  не подлежи на обжалване

          

            ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                         

                          ЧЛЕНОВЕ:1                                  

                         

                                                  2.