Решение по дело №313/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 348
Дата: 23 юни 2020 г. (в сила от 23 юни 2020 г.)
Съдия: Снежина Мойнова Иванова
Дело: 20207170700313
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 март 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

348

гр. Плевен, 23.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретар Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 313 по описа за 2020 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) .

Административното дело е образувано по жалба на д-р П.И.А.,*** срещу  заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0938-000352/02.03.2020 г. на началник група към ОД на МВР Плевен, сектор „Пътна полиция“, с която е отнето свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса с отговорността .

В жалбата се посочва, че на 02.03.2020 година след края на работния ден лицето не се е почувствало добри и към 18.30 ч  е изпило един чай с 50 грама ром, като е изпил и 20 мл. сироп Димекс, след което е повикан спешно от близък пациент и при проверка е установено концентрация на алкохол в кръвта. Оспорващият  посочва, че е лекар, работи в медицински център ЕСКУЛАП и в случай на извънредна ситуация, не може да се предвижи до работното място за оказване на помощ на нуждаещи се, а е възможно да е приносител на коронавирусна инфекция. Посочва, че има експертно решение на ТЕЛК.  Моли за отмяна на заповедта.

В съдебно заседание оспорващият - Д-р П.И.А.,*** се явява лично и моли за отмяна на заповедта, като не претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът – Началник  група  към сектор „Пътна полиция“ при  ОД на МВР - Плевен, не се явява.  

Административният съд - Плевен, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията  на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На 02.03.2020 година е съставен акт за установяване на административно нарушение, серия  GА № 208084 (лист 19) по делото, тъй като при проверка на 02.03.2020 година в 18.42 в гр. Плевен на ул. „Д.Константинов“ е установено, че А. управлява собствен автомобил ***с рег. № ***след употреба на алкохол, установено чрез техническо средство Дрегер Алкотест 7410 с фабр. № ARSK0287 показва положителен тест от 0,65 промила в кръвта от издишания от водача въздух.

На лист 31 по делото е приложен протокол за химическо изследване за определяне концентрация на алкохол в кръвта, в който е отразено, че за лицето е установено етилов алкохол в концентрация 0,55 промила във взета кръвна проба.

На лист 30 по делото е приложен и талон за изследване № 0052153, в който е посочено че в  2.25 часа на 02.03.2020 г. при проверса с техническо средство е установено концентрация на алкохол от 0,65 промила и следва да се яви лицето в ЦСПМ СПО при УМБАЛ „Д-р Г.Странски“.

По делото е приложена и заповед № 316з-27/03.01.2018 год. (лист 10)  на директора на ОД на МВР-Плевен за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.5 от ЗДвП.

Със заповед за принудителна административна мярка № 20-0938-000352/02.03.2020 г. на началник група към ОД на МВР Плевен, сектор „Пътна полиция“,  спрямо  А.  е приложена принудителна административна мярка  по чл.171, т.1, б.“б“-временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца затова, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2,  2а, 4 и т. 5, буква "а" и т. 6 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото като доказателство е приета заповед № 316з-27/03.01.2018 год. (лист 10)  на директора на ОД на МВР-Плевен за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, с която началник група към сектор „Пътна полиция“ (т. 1.2.) може да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1 от ЗДвП.

Съдът  намира, че заповедта е издадена в установената форма и при спазване на административно-производствените правила и при правилно прилагане на закона.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство", включително на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух- до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В случая по делото е безспорно установено, че А. е управлявал МПС с концентрация на алкохол над 0,5 промила, тъй като при проверката с дрегер е установено 0,65 промила, а при кръвната проба концентрацията е 0,55 промила. Оспорващият посочва, че е употребил незначително количество алкохол в комбинация със сироп за кашлица Димекс т.е. не се отрича употребата на алкохол, като независимо от обстоятелствата, които са довели до употребата му, за лечение, то налице е законова забрана за управление на автомобил след употреба на алкохол над определена концентрация.

Обстоятелството, че оспорващият е управлявал моторното превозно средство, се установява от съставения АУАН , който като официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно неговата вярност до доказване на противното по аргумент от чл. 189, ал. 2 ЗДвП, като не са ангажирани доказателства, които  да опровергават констатациите в АУАН.

Настоящият състав намира, че наложената принудителна административна мярка съответства и с целта на закона и с принципите за съразмерност по чл. 6 от АПК. Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Временното отнемане на свидетелството за управление на МПС препятства възможността за водача да управлява МПС по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол и/или наркотици, което е и обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и пострадали от т. нар. война на пътя. Предвид установените факти по делото и с оглед представената справка за извършените от оспорващия нарушения на ЗДвП съдът намира, че отмяната на процесната ПАМ би се явила в противоречие с целта на закона.

С оглед изложеното съдът счита, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с регулиращите материалноправни норми, като е съобразена и с целта на закона. Предвид това жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 , предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав

 

РЕШИ:

 

    Отхвърля жалба на д-р П.И.А.,*** срещу  заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0938-000352/02.03.2020 г. на началник група към ОД на МВР Плевен, сектор „Пътна полиция“, с която е отнето свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.

   Преписи от решението да се изпратят на страните.

   Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/