РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Силистра, 25.02.2022 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 247 по описа на съда за 2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят В.П.В., ЕГН **********, сезира съда с искане за отмяна на заповед № ЗК-1895 / 22.12.2021 г. на кмета на Община Силистра, развивайки довод за противоречие на заповедта с предходни съдебни решения.
Ответникът – кметът на Община Силистра – не изразява становище по жалбата.
Съдът прие за установено следното:
С констативен акт № 5 / 09.12.2021 г. длъжностни лица на Община Силистра са установили следното: „Гараж № 1“, находящ се в ПИ № *** по КК и КР на с. Айдемир (одобрени със заповед № РД-18-73 / 11.12.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър), съставляващ УПИ XXXVII-2040 (за общ. обсл.), кв. 240 по плана на с. Айдемир, с адрес: ЖК „Деленки~север“, с. Айдемир, представлява строеж, изпълнен без необходимите строителни книжа и разположен върху имот, собственост на Община Силистра; строежът е с приблизителни размери 3,30 / 6,20 / 2,40 м, застроена площ 21,00 м2 и е изпълнен с 6 см бетон и конструктивни оребрявания; липсва захранване на строежа с електрически и ВиК-инсталации.
Връчването на констативния акт е извършено на 10.12.2021 г. чрез залепването му върху фасадата на процесния гараж.
Със заповед № ЗК-1895 / 22.12.2021 г., на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, ответникът е наредил на жалбоподателя да премахне гореописания строеж. В заповедта е посочено, че строежът е шеста категория, че е изпълнен без изискващите се строителни книжа (инвестиционни проекти, конструктивно становище по чл. 147, ал. 2 ЗУТ и разрешение за строеж) в нарушение на разпоредбите на чл. 148, ал. 1 във вр. с чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ и че извършителят на строежа е жалбоподателят.
Правилно и в съответствие с мотивите на решение № 64 / 27.05.2021 г. по адм.д. № 39 / 2021 г. на Административен съд – Силистра (които възпроизвеждат разбиранията на съдебната практика, че „по вид и предназначение гаражът е строеж по смисъла § 5, т. 38 ДР ЗУТ [...]“ /решение № 6859 / 08.06.2020 г. на ВАС по адм.д. № 9901 / 2019 г., II о.; вж. също решение № 11733 / 02.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4303 / 2016 г., II о./) ответникът е квалифицирал процесния гараж като строеж. Неправилно обаче е била определена категорията на строежа, тъй като гаражите спадат не към шеста, а към пета категория по силата на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗУТ (вж. решение № 1320 / 11.02.2022 г. на ВАС по адм.д. № 13206 / 2020 г., II о.). Трябва също така да се има предвид, че процесният гараж е бил предмет на заповед № ЗК-989 / 24.06.2021 г. по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж, издадена от ответника, която е била отменена с влязло в сила решение № 110 / 18.11.2021 г. по адм.д. № 146 / 2021 г. на Административен съд – Силистра въз основа на следните отменителни поводи: 1/ в заповедта „[...] не е посочен надлежният адресат на заповедта, въпреки че в предходното производство по издаването на заповед № ЗК-336 / 22.02.2021 г. този въпрос е бил изяснен, като самият В.П.В. се е манифестирал като собственик на обекта [...]“; 2/ констативният акт не е бил връчен на жалбоподателя и освен това, вместо да се залепи копие от констативния акт на строежа, е било „[...] поставено съобщение, че със съдържанието на документите заинтересованите могат да се запознаят в сградата на Общината“; 3/ „[...] административният орган не е изяснил кога са били поставени гаражите, нито е извършил преценка на търпимостта на строежа. [...] макар имотът да е подлежал на възстановяване по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, същият не е земеделска земя, както настоява процесуалният представител на ответника, и преди издаването на заповедта органът е бил длъжен да изясни всички относими към постановяването ѝ обстоятелства, в това число и дали строежът е бил допустим по действащия подробен градоустройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му“.
Решение № 110 / 18.11.2021 г. по адм.д. № 146 / 2021 г. на Административен съд – Силистра не съдържа диспозитив за изпращане преписката на ответника с цел издаването на нов административен акт по същия въпрос. Това не е пречка за издаването на такъв акт, при условие че се избегне неправомерното преповтаряне на онези процесуални действия или бездействия, които влязлото в сила съдебно решение е квалифицирало като порочни. Ето защо настоящия състав трябва да провери дали е налице повторно извършване на такива действия. 1/ Посочен е конкретен адресат на заповедта, макар да е определено неправилно качеството на адресата – извършител. Защото жалбоподателят е установил своята фактическа власт върху процесния гараж въз основа на договор от 27.09.2016 г., а самият гараж, според ползващите се с вторична доказателствена сила мотиви на решение № 110 / 18.11.2021 г. по адм.д. № 146 / 2021 г. на Административен съд – Силистра, датира от 1994 г. Следователно жалбоподателят не е извършител на строежа. 2/ Констативният акт отново не е връчен на жалбоподателя, а вместо това е залепен върху фасадата на процесния гараж, което е допустимо да се извърши само в случаите, когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес (§ 4, ал. 2, изр. 2 ДР на ЗУТ). Настоящият случай обаче не е такъв. 3/ Отново липсва в мотивите на заповедта датировка на строежа и обсъждане на неговата търпимост.
Следва да се подчертае, че тук не става дума за това дали настоящият състав преценява гореописаните пропуски като съществени нарушения на процесуалния закон. Става дума за това, че един предходен съдебен състав с влязло в сила решение е квалифицирал тези пропуски като съществени закононарушения. Настоящият състав е длъжен да зачете влязлото в сила решение и поради тази причина проверява, дали, при повторното решаване на идентичен материалноправен въпрос, в производството пред ответника са настъпили същите положителни и отрицателни факти, които вече са окачествени по повод на първоначалното решаване на въпроса като пречка за издаването на законосъобразен административен акт. Както стана ясно от предходния абзац, част от онова, което е квалифицирано с решение № 110 / 18.11.2021 г. по адм.д. № 146 / 2021 г. на Административен съд – Силистра като порок на административния акт, отново е налице. Това означава, че заповед № ЗК-1895 / 22.12.2021 г. противоречи на влязло в сила съдебно решение. Санкцията за противоречие от такъв порядък е нищожност на административния акт (чл. 177, ал. 2, изр. 1 АПК).
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 1 АПК съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА заповед № ЗК-1895 / 22.12.2021 г., издадена от кмета на Община Силистра.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: ......................................