№ 133
гр. Монтана, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
при участието на секретаря ИРЕНА ЦВ. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно
наказателно дело № 20251630200332 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-2500027/18.03.2025г.. на Директора
на „Инспекция по труда” - гр. Монтана на ,,ХХХХХ“ ХХХХ, ЕИК *********,
със седалище в село Д.Б., ул.“ В.К.“ № ХХ, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ
във връзка с чл.7 от Наредба за структура и организация на работната заплата,
на основание 416, ал. 5 от КТ и във връзка с чл. 414, ал.3 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1800.00 лева.
Недоволно от така издаденото Наказателно постановление дружеството,
чрез упълномощения си процесуален представител – адв. А. от АК Монтана,
обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид на това моли
съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателя не се явява лично.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител взема
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.
Представя писмено становище.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за безспорно установено следното:
Свидетелката М. К. Т. на длъжност гл. инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда“ Монтана и свидетелката К. Б. И. инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда“ Монтана на ХХ.ХХ.ХХХХ година, извършили проверка
по спазване на трудовото законодателство в обект: строеж на многофамилна
1
жилищна сграда, намиращ се в гр.М., ул.„Г.И.“ № ХХ, стопанисван и
изпълняван от „ХХХХХ“ ХХХХ. В хода на проверката служителките на ДИТ
установили, че дружеството в качеството си на работодател е допуснало
лицето Г.П.М. с ЕГН ********** да работи в 11:02 часа на ХХ.ХХ.ХХХХг.
като „общ работник“ в обекта, преди да му е предоставило копие от
уведомление по чл.62, ал.З, заверено от териториалната дирекция на НАП. В
попълнена декларация на основание чл. 399 КТ и във вр с чл. 402, ал. 1, т. 3,
чл. 402, ал. 2 от КТ Г.М. собственоръчно декларира, че работи в „ХХХХХ“
ХХХХ от ХХ.ХХ.ХХХХ година, с работно време 08:00 часа до 17:00 часа, с
трудово възнаграждение 1070 лева с почивен ден - неделя и почивка в
работния ден от 1 час.
При проверката в информационната система на ИА ГИТ и от
представените на ХХ.ХХ.ХХХХг. документи свидетелката Т. установила, че
уведомлението до ТД на НАП за сключения трудов договор с Г.П.М. с ЕГН
********** е от дата ХХ.ХХ.ХХХХ г, 12:02:41 часа, т.е. 1 час след проверката
на инспекцията по труда на обекта и констатиране на нарушението на
трудовото законодателство.
За установено Т. съставила АКТ № 12-2500027 от 20.02.2025 година за
нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда. Акта бил връчен същият ден на
представител на дружеството работодател и бил подписан без възражения.
Такава не били подадени и в законоустановения за това срок.
Въз основа на установеното в АУАН 12-2500027, на 18.03.2025г
Директорът на „Инспекция по труда” - гр. Монтана издал атакуваното
Наказателно постановление № 12-2500027, с което за нарушение на чл.63,
ал.2 от КТ във връзка с чл.7 от Наредба за структура и организация на
работната заплата, на основание 416, ал. 5 от КТ и във връзка с чл. 414, ал.3 от
КТ наложил имуществена санкция в размер на 1800.00 лева. на „ХХХХХ“
ХХХХ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното
производство. Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели М. К. Т. и К. Б. И.. Всяка от тях дава показания по факти, които
лично е възприела. Свидетелските показания се потвърждават и от
приложените писмени доказателства по производството. Твърденията на
защита, че лицето Г.П.М., не бяха подкрепени с убедителни доказателства и не
съответстват на събраните писмени такива – собственоръчно попълнена
декларация от същия.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав счита, че обжалваното наказателно постановление отговаря на
изискванията на процесуалния закон.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на
нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното
2
задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
от формална страна.
При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от
административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания
при издаването на двата административни акта относно техните задължителни
реквизити , съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1
ЗАНН.
Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
В конкретния случай е установено че дружеството „ХХХХХ“ ХХХХ в
качеството на работодател е допуснало до работа работника Г.П.М. с ЕГН
**********, преди да му е предоставило копие от уведомлението за вписване
на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Това
обстоятелство въззивния съд намира за безспорно установено, предвид факта
че работникът Г.М. към 11:02 часа на ХХ.ХХ.ХХХХ година е осъществявал
трудова дейност на обекта на фирмата, а вписването по член 62,ал.3 от КТ е
извършено в 12:02 часа на ХХ.ХХ.ХХХХ година.
При така установено съдът намира, че нарушението така както е
посочено в обжалваното НП е безспорно установено и доказано. Направените
възражения от страна на жалбоподателя не се подкрепиха с убедителни
доказателства, поради което не се приемат от настоящият съд.
Наложената от административнонаказващия орган санкция на
„ХХХХХ“ ХХХХ се основава на нормата на чл. 414, ал.3 от КТ, съгласно
която работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или
3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до
10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
В случая дружеството жалбоподател не е санкционирано със санкция в
минимално предвидения размер, а му е наложена имуществена санкция в
размер на 1800 лева. В обжалваното НП АНО не е посочил причините поради
което определя, наказание над предвидения в санкционната разпоредба
минимум, поради което настоящият съд намира, че са нарушени правилата за
индивидуализация на определената имуществена санкция и същата следва да
бъде намалена до минималния предвиден размер.
В конкретния случай не може да се обсъжда приложение на чл. 28, б. А
3
ЗАНН, тъй като, макар и да не са налице отегчаващи отговорността
обстоятелства, извършеното не се явява с по-ниска степен на обществена
опасност от другите нарушения от същия вид. При това правилно е
издаването на НП с налагането на санкция.
При този изход на делото, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН разноските по
производството и юрисконсултското възнаграждение се дължат от страна на
жалбоподателя. С оглед фактическата и правна сложност на делото въззивния
съд намира, че следва да се присъди юрисконсулско възнаграждение в размер
на 100,00 лв. в полза на въззиваемата страна, която сума се явява съразмерна и
отговаряща на сложността на делото.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Районен съд - Монтана
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 12-2500027/18.03.2025г.. на
Директора на „Инспекция по труда” - гр. Монтана, с което на ,,ХХХХХ“
ХХХХ, ЕИК *********, със седалище в село Д.Б., ул.“ В.К.“ № ХХ, за
нарушение на чл.63, ал.2 от КТ във връзка с чл.7 от Наредба за структура и
организация на работната заплата, на основание 416, ал. 5 от КТ и във връзка с
чл. 414, ал.3 от КТ е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на
1800.00 лева, като определя и налага „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в
размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/.
ОСЪЖДА ,,ХХХХХ“ ХХХХ, ЕИК *********, със седалище в село Д.Б.,
ул.“ В.К.“ № ХХ, да заплати направените в хода на производството разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева в полза на
Дирекция „Инспекция по труда“ Монтана.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-
дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4