Р Е
Ш Е Н И Е № 3048
гр. Пловдив, 17.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 8104 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с иск с правно
основание чл.108 ЗС, предявен от Г.И.П., В.В.Б. и Н.В. ***.
Ищците
твърдят, че са наследници на В.А.П., починал на ******г., последният от своя
страна – наследник на А. В. П., починал на *******г. Наследниците на А. В. П.
(неговите ******Д.А.П. и В.А.П., починал на ******г.) заявили за възстановяване
пред ПК – ******, следния недвижим имот, представляващ нива с площ от 3,500 дка
в местността „******” в землището на село ******, по което заявление е
образувана преписка № ******. Посоченият имот бил възстановен на наследниците
на А. В. П. с решение № ******г., като последните били въведени във владение
съгласно протокол № ******г. Ищците посочват, че в последствие на основание
чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, ПК – ****** издала Решение № ******г., с което се
възстановявали 0,336 дка в местността „******” – имот №***, и се отказва правото
на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива с
площ от 6,826 дка, находяща се в землището на село ****** в местността „******”,
имот №***, с посочване, че собственикът ще бъде обезщетен по реда на чл.10б
ЗСПЗЗ. Посоченото решение № ********г., по повод обжалване, било прогласено за
нищожно с влязло в сила на 13.06.2000 г. решение № ********г., в частта му, с
която се отказвало възстановяването на нива с площ от 6,826 дка, а в останалата
част относно възстановяването на имот с площ от 0,336 дка, било оставено в
сила. В последствие на основание чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ било издадено решение № ********г.
на ПК ******, с което се отказвало правото на собственост върху нива от 3,500
дка, находяща се землището на село ****** в местността „******”, имот №***, с
отбелязване, че собственикът ще бъде обезщетен на основание чл.10б ЗСПЗЗ.
Ищците твърдят, че са собственици на общо
½ идеална част от процесния имот с площ от 0,336 дка, нанесен в
кадастралната карта и кадастралните регистри като поземлен имот с идентификатор
№ ********с площ по сега действащия план от 0,214 дка, по силата на реституция
и наследственото правоприемство от общия им наследодател В.А.П., починал на ******г.
Посочват, че същевременно имотът бил актуван като собственост на ответната
община съгласно т.4 от Решение № ********г. за възстановяване на правото на
собственост на земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални
граници в землището на село ******, на ОСЗ ******, като процесният имот бил
представен от Община ****** за обезщетение на собствениците по реда на чл.10б
ЗСПЗЗ съгласно решение на Общински съвет № ***, прието с протокол № ****г.,
отменено с решение № ****г. на Административен съд Пловдив. Молят за уважаване
на предявения иск, с който да бъде признато за установено в отношенията на
страните, че ищците са собственици на ½ идеална част от процесния имот -
поземлен имот с идентификатор № ****, на основание реституция и наследственото
правоприемство от общия им наследодател В.А.П., починал на ******г., както и за
осъждането на ответника да предаде владението по отношение на имота на ищците. Претендират
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника Община ******, със становище за
недопустимост на предявения иск, поради липса на активна материалноправна
легитимация, евентуално за неговата неоснователност. Ответникът намира, че по
силата на решение № ********г. на ОСЗ ******, представляващо стабилен
административен акт, бил собственик на процесния имот на годно правно
основание. Твърди, че ищците не били провели реституционно производство, поради
което и не биха могли да се легитимират като собственици на имота. Посочва, че
с решение № *** на Общински съвет ******, прието с протокол № ******г. били
одобрени списъците по предложение на ОСЗ ****** за обезщетяване на
собствениците или техни наследници, притежавали земеделски земи преди
образуването на ТКЗС и ДЗС, което решение било влязло в законна сила на
08.11.2017 г. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
С протоколно определение от
15.11.2018 г. съдът е конституирал Д.А.П. като подпомагаща страна на страната
на ищците. Последният взема становище за основателност на предявения иск.
Твърди, че ищците са собственици на ½ идеална част от процесния имот, а
самият той е собственик на другата ½ идеална част. Заявява, че решение №
******г. на ПК – ******, в частта му, с която е възстановено правото на
собственост на наследниците на А. В. П., е влязло в законна сила, тъй като не е
било обжалвано в тази му част. Оспорва да е получавал препис от решение № ******г.
на ПК – ******, с което се отказва възстановяването на правото на собственост
по отношение на нива с площ от 3,500 дка. Моли за уважаване на предявения иск.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
С решение № ******г. на ПК ****** на
основание чл.27 от ППЗСПЗЗ и влезлия в сила план за земеразделяне е
възстановено правото на собственост на наследниците на А. В. П. за следния
недвижим имот, а именно: Овощна градина с площ от 3,300 дка, четвърта
категория, местността ******, представляваща имот № *****.
Видно от нотариален акт № *****г. В.А.П.
и Д.А.П. са признати за собственици по наследство на А. В. П. по отношение на
следния недвижим имот, а именно: Овощна градина с площ от 3,300 дка, четвърта
категория, местността ******, представляваща имот № *****.
С
решение № ******г. на ПК – ******, на основание чл.18ж, ал.1, чл.18з, ал.1
ППЗСПЗЗ и протоколи № *****г. е възстановено правото на собственост на
наследниците на А. В. П. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на
нива с площ от 0,336 дка, първа категория, находяща се в землището на село ******,
местността ******, имот №***. Със същото решение е отказано да се възстанови
правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници по
отношение на нива с площ от 6,826 дка, първа категория, находяща се в землището
на село ******, местността ******, имот №***, поради това, че имотът попада под
***** в землището на село ******, а собственикът ще бъде обезщетен по реда на
чл.10б ЗСПЗЗ.
С
решение № *****г., постановено по а.х.д. № 3705 по описа за 1999 г. на Районен
съд Пловдив, Х граждански състав, е прогласено за нищожно решение № ******г. на
ПК ******, в частта му, с която е отказано възстановяване на нива с площ от
6,826 дка, местността ******, имот №***.
С
решение № ******г. на ПК ****** е признато правото на собственост на
наследниците на А. В. П. в съществуващи (възстановими) стари реални граници за
нива с площ от 3,500 дка, първа категория, находяща се в землището на село ******,
имот №***, като е отказано да се възстанови правото на собственост по отношение
на имота на наследниците на А. В. П..
По
делото е изискана и е приета като писмено доказателство цялата административна
преписка вх. № ******. на наследниците на А. В. П.. От същата е видно, че е
депозирано заявление рег. № *****г. от В.А.П., с което е заявена за
възстановяване нива с площ от 3,5 дка, находяща се землището на село ******,
местността ******.
Видно
от удостоверение за наследници изх. № *****г., издадено от Община Пловдив,
район Южен, А. В. П. е починал на *******г., като е оставил за свои законни
наследници Д.А.П. и В.А.П..
Видно
от удостоверение за наследници изх. № *****г. В.А.П. е починал на ******г. и е
оставил за свои законни наследници Г.И.П. – *****, В.В.Б. – *****, Н.В.Ф. – *****.
С
решение № ********г. на ПК – ******, на основание чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ е
възстановено правото на собственост на Община ****** в съществуващи
(възстановими) стари реални граници по отношение на нива с площ от 0,214 дка,
трета категория, находяща се в местността ******, имот № *****по картата на
землището на село ******.
Видно
от решение № ***, прието с протокол № ****г. на Общински съвет ******, на
основание чл.10б, ал.2, т.1 ЗСПЗЗ е приет списък на имотите за предоставяне на
земеделска земя, собственост на Община ******, за обезщетяване на собствениците
или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на ТКЗС
или ДЗС, неразделна част от което е списък, в който фигурира и процесния имот №
*****с площ от 0,214 дка. Посоченото решение е отменено с решение № *****г.,
постановено по адм. дело № 1710 по описа за 2014 г. на Административен съд
Пловдив, II отделение, XVII
състав.
Видно
от решение № ***, прието с протокол № ******г. на Общински съвет ******, на
основание чл.21, ал.1, т.8 ЗМСМА и чл.10б, ал.2, т.1 ЗСПЗЗ е приет списък на
имотите за предоставяне на земеделска земя, собственост на Община ******, за
обезщетяване на собствениците или техните наследници, притежавали земеделски
земи преди образуването на ТКЗС или ДЗС, неразделна част от което е списък.
От
писмо изх. № *****г. се установява, че към момента на изготвяне на писмото
процедурата по обезщетяване на правоимащите собственици в землищата на Община ******
не е приключила и няма издадени решения за обезщетение и протокол за въвод за
имот № *****в землището на село ******.
Видно от скица на поземлен имот
№ *****г., процесният имот е нанесен в кадастралната карта и кадастралните
регистри на село *****, общ. ******, обл. Пловдив с идентификатор № ********и е
с площ от 214 кв.м., като се намира в местността ******.
По делото е изслушано и прието
заключението по СТЕ, изготвено на вещото лице В.Г., неоспорено от страните,
което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на основание
чл.202 ГПК. Вещото лице е проследил статута на процесния имот № ***по плана от
1952 г. Установява, че с първото решение за възстановяване от 02.12.1993 г.
имот № ***** с площ от 3,3 дка е възстановен с план за земеразделяне. През 1998
г. – 1999 г. е направена преработка на плана на землището на село ****** в
масив **, като имотите са възстановени в стари реални граници на база стар
кадастрален план ЮИЗ – Пловдив от 1952 г., вместо с плана за земеразделяне –
нови реални граници. В приложение № 1 е онагледена извадка от плана с границите
на имот № ***с площ от 7,150 дка по графични данни от плана. Видно от
приложение № 3 към заключението стар имот № ***попада върху имоти *****– *****,
имоти *****и *****, които са със сменено предназначение – УПИ I и УПИ II и улица, обслужваща
посочените имоти. Частта от стария имот № ***по плана от 1952 г., оцветена в
зелено в приложение № 3 е заснета в КВС с № *****с граници по черните линии и е
с площ от 214 кв.м. Имот № *****е частта от стария имот №***, попадаща извън
границите на обект „*****”. В приложение № 4 е показана извадка от действащата
кадастрална карта на землището на село ******, одобрена със Заповед № ***** на
АГКК, видно от което процесният имот е нанесен като ПИ с идентификатор № ****.
Видно от приложение № 5 към заключението, представляващо комбинирана скица
между действащата кадастрална карта и кадастралния план от 1952 г., имот № ***попада
в по-голямата си част върху терен, зает от ***** на село ****** – ПИ с
идентификатор № *****. Само малка част (най-западната) от имот № ***е извън
границите на ***** и именно тази част е отделена в кадастралната карта като самостоятелен
поземлен имот с идентификатор № ********с площ от 214 кв.м. Вещото лице е дало
заключение, че ПИ с идентификатор № ********с площ от 214 кв.м. по КК и КР е
идентичен с имот № *****от КВС. Този извод вещото лице е обосновало с факта, че
това е единствената част от имота извън границите на *****то.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и
доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема
следното от правна страна:
Съдът е сезиран с иск за собственост с правна
квалификация чл.108 ЗС, с който ищците претендират да са собствениците на
½ идеална част от процесния недвижим имот на основание земеделска
реституция и наследствено правоприемство от наследодателя В.А.П., починал на ******г.
За
основателността на предявения иск, ищците следва да докажат при условията на
пълно и главно доказване съгласно чл.154, ал.1 ГПК, че са наследници на В.А.П.,
който от своя страна е наследник на А. В. П., на наследниците на който с
решение на Поземлена комисия (сега Общинска служба Земеделие) е възстановено
правото на собственост върху процесния недвижим имот, който към момента на
обобществяването е имал статут на земеделска земя. Следва да се установи също,
че имотът е във фактическа власт на ответника, който упражнява същата без
основание.
Реституцията
по ЗСПЗЗ е придобивен способ, който не настъпва ex lege, а изисква активност на бившия собственик на земеделската земя,
респективно негов наследник по провеждането на административно производство,
което приключва с административен акт – решение на поземлена комисия. Решението
на поземлената комисия има силата на констативен нотариален акт за собственост
и в случай, че са спазени всички изисквания по издаването му, легитимира като
собственици лицата, в чиято полза е издадено.
По
делото се установи, че в полза на наследниците на А. В. П. с решение № ******г.
на ПК ****** при изготвения нов план за земеразделяне е възстановено правото на
собственост по отношение на овощна градина с площ от 3,300 дка, находяща се в
землището на село *****, местността ******. В последствие през 1999 г. с оглед
преработване на плана за земеразделяне, възстановяването на имотите в землището
на село ***** е извършено в стари реални граници по КВС, като данни за това са
налице в заключението на вещото лице по СТЕ. Няма пречка, а и в разпоредбата на
чл.17, ал.8 ЗСПЗЗ е предвидена изрична възможност за преработване на влезли в
сила планове за земеразделяне при определени условия и това може да се направи
независимо от обстоятелството, дали след реституцията имотите се намират в
патримониума на бившите собственици и/или техните наследници, или имат нови
собственици по силата на прехвърлителни сделки – така решение № 228/ 19.03.2010
г., постановено по гр.д. № 5137 по описа за 2008 г. на ВКС, III г.о., ВКС. Затова, решението за възстановяване от 1993
г. е загубило своята правна стойност, като на наследодателя на ищците е
възстановена земеделската земя в стари реални граници с решение № ******г. на
ПК – ******. Последното е горен титул да легитимира ищците като собственици на
имота в случай че са налице предпоставките за реституция. Съгласно цитираното решение
на наследниците на А.В.П. е възстановено правото на собственост по отношение на
нива с площ от 0,336 дка, представляваща поземлен имот № ***в местността ******,
като е отказано да се възстанови правото на собственост по отношение на нива с
площ от 6,826 дка, поземлен имот №***, тъй като в тази част имотът попада в *****то
в землището на село *****.
По
повод на жалба на правоимащите решението от 21.05.1999 г. на ПК ****** е
прогласено за нищожно от съда, но само в частта му, с която е отказано да се
възстанови правото на собственост по отношение на нива с площ от 6,826 дка. В
останалата му част, с която е възстановено правото на собственост по отношение
на нива с площ от 0,336 дка решението е влязло в сила. Именно този имот е и
процесният.
В
последствие с решение № ******г. на ПК ****** е отказано възстановяването на
правото на собственост на наследниците на А. В. П. по отношение на нива с площ
от 3,500 дка, поземлен имот №***. Съдът намира, че това решение не е обвързало
страните по спора, доколкото от събрани по делото доказателства се установи, че
то не е връчено на правоимащите, които биха могли да упражнят правото си на
жалба. От изисканата преписка не са налице данни за връчване на решението на
наследниците на А.П.. Единствената индикация за получаване на решението е
изписването в горния ляв ъгъл на решението на следното: „връчено на 05.05.2004
г., ЕГН: **********”, и положен подпис. Последното съдът намира, че не
удостоверява надлежно връчване на решението, доколкото не съдържа данни кой е
връчителят, с посочване на имена и подпис, кой е получателят, също с посочване
на имена и подпис, както и на кого в положеният подпис. Освен това, така
издаденото от ПК ****** (сега ОСЗ ******) решение за отказ за възстановяване не
би могло да има каквото и да било правно действие, доколкото с влязло в сила
решение № ******г. вече е възстановено правото на собственост на правоимащите
по отношение на процесния имот. Не са посочени да са налице изискуемите от
закона предпоставки за преработване на плана, за да е допустимо издаването на
ново решение, доколкото отново с решението от 2001 г. отказът за възстановяване
касае имота в стари реални граници. По изложените съображения съдът приема, че
решението № ******г. легитимира наследниците на А. В. П. като собственици на процесния
имот, а постановеният в последствие отказ за възстановява не ги обвързва.
Съдът
приема, че не са налице пречки за реституция. От заключението на вещото лице по
СТЕ се установява, че процесният имот, който е нанесен в КК и КР с
идентификатор № ****, не попада в *****то на село *****. Имотът е извън обсега
на мероприятие по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ. В случая, следва да се има предвид и
константната практика на ВКС в смисъл, че ако имотът или част от него не е зает
от строежи и съоръжения, не представлява прилежащ терен към строежи и
съоръжения съобразно изискванията на строителните правила и норми и на
хигиенните и противопожарни правила и не попада в очертанията на терена, зает
от съответното проведено единно мероприятие, не е налице пречка за реституция –
така решение № 102/10.06.2015 г., постановено по гр.д. № 386 по описа за 2015
г. на ВКС, I г.о. Процесният имот не попада в *****то, същият е обособен като
самостоятелен парцел, поради което не са налице пречки за възстановяването му.
Издаденото
в полза на Община ****** решение № ********г. на ПК – ****** за възстановяване на
правото на собственост по отношение на процесния имот, не е създало права в
полза на общината, доколкото собственици на имота са наследниците на А.П., на
които същият е възстановен с решението от 1999 г.
Поради
така изложените съображения, съдът приема, че ищците са собственици на
процесния имот на соченото основание – земеделска реституция. Доколкото се
касае за наследствен имот, при определянето на квотите от съсобствеността
следва да се имат предвид разпоредбите на Закона за наследството. Видно от
представеното по делото удостоверение за наследници А. В. П. е починал на *******г.
и е оставил за свои наследници двамата си ****– Д.А.П. и В.А.П.. Ищците се
легитимират като наследниците на В.А.П., починал на ******г. и оставил за свои
законни наследници ***** Г.И.П. и две ****В.В.Б. и Н.В.Ф.. Наследството на
наследодателя А. В. П. следва да се разпредели на два дяла, като наследодателя
на ищците В.А.П. притежава ½ идеална част, която е преминала в
патримониума на ищците, негови наследници, след смъртта му. Поради това ищците следва
да бъдат признати за собственици на процесния недвижим имот, до размера на
претендираната ½ идеална част.
Основателно
и искането за осъждане на ответника да предаде владението по отношение на имота.
Съдът не възприема доводите на ответника, че имотът реално не бил в негова
фактическа власт, тъй като бил в компетенциите на ОСЗ ******. Ответникът с решение
№ ***, прието с протокол № ******г. на Общински съвет ******, на основание
чл.21, ал.1, т.8 ЗМСМА и чл.10б, ал.2, т.1 ЗСПЗЗ е включил процесния имот в
списък за обезщетяване на собствениците или техните наследници, притежаващи
земеделска земя преди образуването на ТКЗ и ДЗС. Именно с твърдения, че имотът
е сключен в посочения списък ищците считат, че се възпрепятства правото им на
собственост и не могат да упражняват фактическа власт по отношение на имота.
Доколкото общината е тази, която е предоставила имота на ОСЗ ****** за
обезщетяване, то тя е тази, която се разпорежда правно, респективно и
фактически с имота. Ищците са възпрепятства ни упражняват фактическа власт, поради
което ответникът следва да се осъди да им предаде владението по отношение на
имота.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК право на
разноски има ищцовата страна. По делото се доказаха да са сторени разноски в
размер на 244 лв. съгласно приложен списък по чл.80 ГПК, от които 50 лв. за ДТ
за образуване на делото, общо 44 лв. – ДТ за съдебни удостоверения и преписи от
документи, както и сумата от 150 лв. – депозит за възнаграждение за СТЕ. По
отношение на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.,
ответната страна е направила възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът намира възражението за основателно, като в полза на ищците следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв., което съответства на
фактическата и правна сложност на делото. Затова в полза на ищците следва да се
присъди сумата в общ размер от 994 лв. Искането на конституираното на страната
на ищците трето лице помагач за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
е неоснователно с оглед изричната норма на чл.78, ал.10 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Община ******, ЕИК: *********, адрес: гр. Пловдив, ул.
„Софроний Врачански” № 1а, че Г.И.П., ЕГН: **********, В.В.Б., ЕГН: **********
и Н.В.Ф., ЕГН: **********,*** са
собственици на основание земеделска реституция и наследствено правоприемство от
наследодателя им В.А.П., починал на ******г., на ½ идеална част от следния
недвижим имот, а именно: Поземлен имот с
идентификатор № ********по Кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед *****, находящ се в землището на село *****, общ. ******,
обл. Пловдив, местността ******, с
площ от 214 кв.м., трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята при неполивни условия: 3, номер от предходен план: ****, при
граници и съседи на ПИ: ПИ с идентификатори № ****, № ****и № ****.
ОСЪЖДА Община ******,
ЕИК: *********, да предаде владението
на Г.И.П., ЕГН: **********, В.В.Б., ЕГН: ********** и Н.В.Ф., ЕГН: **********,
върху ½ идеална част от следния
недвижим имот, а именно: Поземлен имот с
идентификатор № ********по Кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед *****, находящ се в землището на село *****, общ. ******,
обл. Пловдив, местността ******, с
площ от 214 кв.м., трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята при неполивни условия: 3, номер от предходен план: ****,
при граници и съседи на ПИ: ПИ с идентификатори № ****, № ****и № ****.
ОСЪЖДА Община ******,
ЕИК: ********* на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на Г.И.П., ЕГН: **********,
В.В.Б., ЕГН: ********** и Н.В.Ф., ЕГН: ********** сумата от 994 лв. (деветстотин деветдесет и
четири лева) – съдебно деловодни разноски в производството.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищците - Д.А.П., ЕГН: **********,
адрес: ***.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В. К.
Вярно с оригинала.
К.К.