№ 11059
гр. С., 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110134616 по описа за 2022 година
Ищецът „Е. М.“ ЕООД основава претендираните от него права на твърденията, че на
21.2.2012г. между „У. Б.“ АД и ответникът Д. Г. – длъжник и ответникът С. Г. – солидарен
длъжник, е сключен договор за кредит, по силата на който на длъжника е предоставена
сумата 5930 евро главница при краен срок на връщане 12.2.2022г. Твърди, че на 23.11.2015г.
между него и кредитора бил сключен договор за цесия, по силата на който вземането му е
прехвърлено. Сочи, че към предявяване на иска, цялото вземане е изискуемо. В заявлението
е направено твърдение, че 8.12.2020г. е изпратил писма – уведомления до длъжниците.
Предявява искане за установяване на вземане на сумата 4000лева –частична претенция,
падежирала към заявлението главница, общо дължима 9277,73 лева.
Ответниците са подали в срок съвместен отговор по чл.131 ГПК, само с един положен
подпис, във връзка с което съдът даде указания на Д. Г. , като с молба от 29.9.2022г.,
нередовността на процесуалното действие, извършено от нейно име, е отстранена. В
отговора се сочи, че С. Г. е бил клиент на „У. Б.“ АД по силата на договор от 18.10.2011г.,
като вземането по него е изплатено изцяло през 2018г. Сочи се, че през цялото това време
никой не го е уведомил, че кредитът е предоставен на колекторска фирма. Сочи се, че се
прилага копие от уведомление от 2015г., а другото - от 2022г, както и че през цялото време
С. Г. е бил клиент, те не са си поискали плащане. Оспорва се вземането, поради изтичане на
давностен срок.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и, съобразно
чл. 235 ГПК, във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира от фактическа страна следното:
С определението – доклад, прието в о.с.з., без възражения на страните, е отделено за
1
безспорно, че вземането на банката е било прехвърлено на 23.11.2015г. на ищеца.
Представен е договор за кредит, сключен на 21.2.2012г. между „У. Б.” АД и
кредитополучател – Д. Г., и солидарен длъжник – С. Г., по силата на който в заем е
предоставена главница от 5930 евро, при задължението сумата да се върне до 12.2.2022г., без
представен погасителен план. Представен е договор за цесия от 23.11.2015г., с който
кредиторът прехвърля определени задължения на ищеца, въз основа приложение към
договора. В приложението, към името на Д. Г. е посочено задължение в размер 9277,73 лева,
994,64 лева лихва – общ размер 10272,37 лева. Именно сумата 9277,73 лева е главницата,
посочена в заявлението по чл.410 ГПК, претендирана частично от ищеца – за сумата
4000лева.
Първо следва да се посочи, че договорът за кредит, изцяло погасен от ответника С. Г., е
различен от процесния. Издаването на удостоверение от кредитната институция, че Г. е
погасил различен кредит е неотносимо по делото.
Видно от договора за кредит, крайният му падеж настъпва на 12.2.2022г. С оглед на
обстоятелството, че договорът за цесия е бил сключен преди настъпване на крайния падеж
на договора за кредит / на 23.11.2015г./, то и следва да се приеме, че кредиторът по договора
за кредит е бил трансформирал вземането си в предсрочно изискуемо, преди прехвърлянето
му на ищеца. Това обстоятелство следва да се цени от съда, на основание чл.175 ГПК, тъй
като в приложението към договора за цесия е вписано прехвърлянето на цялото задължение
на ответниците, не само на част от него, поради което изявлението на ищеца, че претендира
определени вноски, при настъпила предсрочна изискуемост за кредитора, в чието вземане
ищецът встъпва, следва да се остави без последствия.
Цедентът по договора за кредит може да придобие вземането, което има неговия
цесионер. При договора за заем е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено
връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, представлява
съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части – аргумент за
противното основание от чл.66 ЗЗД.
Трансформиране на вземане в предсрочно изискуемо, съставлява изявление на
кредитора, с което той отнема преимуществото, уговорено в договора в полза на длъжника,
да заплаща на вноски, и падежът на останалата неплатена част от заетата сума. С оглед
изложеното, се налага изводът, че считано от 23.11.2015г., започва да тече давностен срок за
вземането на кредитора, в частност – правото му да потърси вземането принудително от
длъжниците.
Вземанията на ищеца по отношение на ответника за главница е 5 годишна , с оглед
посоченото по – горе за характера на договора за кредит, включително защото месечните
плащания съставляват частични плащания по договора. / виж в този смисъл – решение №
261/12.07.2011г. на ВКС, по гр.д.№ 795/2010г . на ІV ГО/.
Давността за вземането, съгласно разпоредбата на чл.114,ал.1 ЗЗД, от датата на
настъпване на изискуемостта му, което, в случая , се приема, че е датата 23.11.2015г.. От
2
тази дата тече петгодишната давност за вземането по главница. С подаването на заявлението
по чл.410 ГПК, давността за вземането се прекъсва. Същото е подадено по пощата на
21.12.2021г. , след изтичане на давностния срок, поради което искът следва да се отхвърли
изцяло.
По разноските. Ответниците не са формулирани претенция за присъждане на разноски.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. М. ЕООД с ЕИК: ... и адрес: гр. С., ЖК МАЛИНОВА
ДОЛИНА, УЛ.РАЧО ПЕТКОВ - КАЗАНДЖИЯТА 4-6, против Д. Б. Г. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. С., ЖК С. Т., бл., ет., ап. и С. М. Г. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., ЖК С. Т.,
бл., ет., ап., за признаване на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, издадена по гр.д.№ 74517/2021г от СРС, 125- ти състав, за сумата 4 000,00 лева
(четири хиляди лева), която се претендира солидарно от ответниците - представляваща
главница по Договор за кредит/21.02.2012г., сключен с "У. Б." АД и Д. Г. - като
кредитополучател, и С. Г. - като солидарен длъжник, за вноски с падежи от 12.01.2017 г. до
12.12.2021 г., вземането по който е било прехвърлено на заявителя с договор за цесия от
23.11.2015г. , по предявената частична претенция, част от цялата главница от 9277,73 лева
по договора за кредит.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3