№ 265
гр. Сливен, 17.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на седемнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Пламен Д. Стефанов
Цанка Г. Неделчева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Въззивно частно
наказателно дело № 20212200600469 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава 22 от НПК.
Образувано е по жалба на адв. Д. от АК – Сливен, в качеството му на
защитник на подсъдимия В.В., против протоколно определение от проведено на
07.12.2021 год. разпоредително заседание по НОХД № 254/2021 год. по описа на
РС – Нова Загора в частта му по чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК, с която съдът е
потвърдил взетата спрямо подсъдимия В. мярка за неотклонение „Задържане под
стража“.
В жалбата се твърди, че взетата мярка за неотклонение е прекалено строга и
целите на мерките за неотклонение посочени в чл. 57 от НПК могат да бъдат
постигнати по отношение на подсъдимия и с по – лека мярка за неотклонение.
Посочва се, че действително подсъдимият не се е намирал на посочения за
призоваване адрес и че не бил информиран от близките си за проведеното съдебно
заседание на 19.10.2021 год., но това обстоятелство не било достатъчна причина
за вземане по отношение на него на такава строга мярка за неотклонение. Твърди
се, че с поведението си подсъдимият не бил пренебрегнал или умишлено
нарушавал целите на мерките за неотклонение, не се укривал, само неправилното
поведение на близките му попречило да се яви на проведеното съдебно заседание
на 19.10.2021 год. Иска се въззивният съд да отмени наложената на подсъдимия
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по – лека такава, която ще бъде
достатъчна да осигури присъствието на подсъдимия в следващите съдебни
заседания.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок,
поради което е допустима.
Сливенският окръжен съд, след запознаване с материалите по делото, като
обсъди наведените в частната жалба доводи и съобрази закона, прие СЛЕДНОТО:
Първоинстанционното съдебно производство пред РС – Нова Загора е
образувано след внесен обвинителен акт от РП – Сливен, ТО – Нова Загора, с
който подс. В.В. е обвинен в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3
1
и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. В
хода на досъдебното производство на подс. В.В. с Постановление за вземане на
мярка за неотклонение от 18.05.2021 год. била взета мярка за неотклонение
„Подписка“. В постановлението изрично било отразено, че обвиняемият се
задължава да не променя местоживеенето си без да уведоми писмено съответния
орган за новия си адрес и да се явява при всяко призоваване; както и че
обвиняемият е запознат с последиците от неизпълнение на задълженията,
свързани с мярката за неотклонение: когато не се яви пред съответния орган без
уважителни причини или промени местоживеенето си, без да го е уведомил за
това, или наруши взетата мярка, тя се заменя с по – тежка по реда на НПК, а ако
мярката за неотклонение е гаранция, парите или ценните книжа се отнемат в полза
на държавата. Постановлението е било подписано от обв. В.В., в присъствието на
защитник (л. 75 от ДП).
С разпореждане от 07.06.2021 год. било насрочено разпоредително
заседание по НОХД № 254/2021 год. по описа на РС – Нова Загора за 24.08.2021
год. от 11,00 часа (л. 8 от делото).
Съобщението по чл. 247б от НПК за насроченото разпоредително заседание
било получено лично от подс. В.В. на 11.06.2021 год. (л. 15 от делото).
В проведеното разпоредително заседание на 24.08.2021 год. по НОХД №
254/2021 год. по описа на РС – Нова Загора подс. В.В. не се явил, а в залата се
явил упълномощен от него защитник – адв. Д. от АК – Сливен.
Първоинстанционният съд след като изслушал явилите се в залата, взел предвид
обстоятелството, че на подс. В.В. е повдигнато обвинение за тежко престъпление
и явяването му е задължително, както и че същият е редовно призован,
упълномощил е защитник, но подс. В. не се явил по неизвестна причина за
съдебното заседание, отложил разглеждането на делото за 19.10.2021 год. и
постановил принудителното довеждане на подс. В.В. (л. 19 от делото).
За проведеното разпоредително заседание на 19.10.2021 год. по НОХД №
254/2021 год. по описа на РС – Нова Загора подс. В.В. не бил намерен. За него се
явил адв. Д. от АК – Сливен. Съдът докладвал постъпилата по делото докладна
записка от мл.инспектор – сътрудник по охраната в ОЗ „Охрана - Сливен“
относно принудителното довеждане на подс. В.В., от която било видно, че по
данни на неговата баба, живуща на адреса, търсеното лице напуснало адреса на
12.10.2021 год. в посока Германия като информацията била потвърдена и от кмета
на селото. В съдебното заседание прокурорът поискал мярката за неотклонение на
подс. В.В. да бъде изменена в по – тежка, а именно „Задържане под стража“,
предвид, че не е уведомил надлежните органи за напускане на страната.
Защитникът заявил, че дори налагането на мярка за неотклонение „Парична
гаранция“ ще бъде достатъчна за постигане целите на закона. Съдът след като
изслушал страните преценил, че ход на разпоредителното заседание не следва да
се дава. Районният съд след като взел предвид, че подс. В.В. бил редовно
призован за предходно съдебно заседание, не е уведомил органите за напускането
на страната, въпреки наложената му мярка за неотклонение „Подписка“, приел че
същият се е отклонил от изпълнението на наложената му мярка, като по данни на
баба му напуснал страната в посока Германия, преценил, че са налице достатъчно
основания за изменение на взетата му на досъдебното производство мярка за
2
неотклонение „Подписка“ в по – тежка, а именно „Задържане под стража“.
Определението, с което първоинстанционният съд изменил мярката за
неотклонение „Подписка“ в „Задържане под стража“ не било обжалвано или
протестирано (л. 26 – 28 от делото).
На 26.11.2021 год. по делото постъпила молба от адв. Д. от АК – Сливен
като защитник на подс. В.В., с която уведомява съда, че подсъдимият не могъл да
се върне в страната от Германия, където работел за насроченото съдебно
заседание за 19.10.2021 год., тъй като имал проблеми с осигуряването на
транспорт. Твърди се, че след връщането си в България подсъдимият се ангажирал
да не напуска посочения от него адрес за призоваване и да присъства на
насрочените съдебни заседания. Моли съда да отмени наложената на подсъдимия
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по – лека такава и която ще бъде
достатъчна да осигури присъствието на подсъдимия в следващите съдебни
заседания. С резолюция на председателя на съдебния състав от 26.11.2021 год.
било отбелязано „По делото няма данни В. да е задържан“. По тази молба на
защитника с искане за изменение на мярката за неотклонение липсва надлежно
произнасяне по реда на НПК от съдебния състав, разглеждащ делото (л. 38 от
делото).
В проведеното разпоредително заседание на 07.12.2021 год. по НОХД №
254/2021 год. по описа на РС – Нова Загора подс. В.В. бил доведен в съдебно
заседание. При решаване на въпросите по чл. 248 от НПК защитникът на подс.
В.В. направил изявление, че поддържа молбата си за промяна на мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ като твърди, че подсъдимият не се е
отклонявал умишлено от правосъдието, бил на работа в Германия и не успял да се
върне в страната. Подсъдимият заявил, че иска да му се измени мярката, бил на
работа в Германия без трудов договор и не знаел, че трябва да си стои постоянно
на адреса. Прокурорът изразил становище, че искането за изменение на мярката за
неотклонение е неоснователно, предвид обстоятелството, че подсъдимият се е
отклонил от наложената му мярка „Подписка“, дори напуснал страната, както и че
в предвид че предаден на съд за тежко умишлено престъпление в условията на
повторност и в изпитателен срок, има опасност да се укрие.
Първоинстанционният съд, след като е изслушал становищата на страните в
процеса, потвърдил мярката за неотклонение „Задържане под стража“.
Решаващият съд е приел, че на подс. В.В. на досъдебното производство била взета
мярка за неотклонение „Подписка“, като същият се е отклонил не само от адреса, а
е напуснал страната, като по този начин е препятствал явяването си за
приключването на съдебното производство. Съдът е посочил, че подсъдимият е
получил лично призовката за първото съдебно заседание, било постановено
принудителното му довеждане за следващото съдебно заседание, но същият не
бил открит и тогава мярката му за неотклонение била променена в „Задържане
под стража“. Решаващият съд е посочил, че мярката за неотклонение била
променена с оглед неявяването на подсъдимия в съдебно заседание и предвид, че
извършеното деяние от него е за тежко умишлено престъпление, подсъдимият
съзнателно се е отклонил и нарушил взетата му на досъдебното мярка за
неотклонение „Подписка“, с което е станал причина за отлагане на делото два
пъти. Поради тези съображения първоинстанционният съд е потвърдил мярката за
3
неотклонение „Задържане под стража“.
Въззивната инстанция счита, че жалбата против протоколно определение от
разпоредително заседание в частта му по чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК е подадена в
срок и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от НПК мярка за неотклонение
„Подписка“ се състои в поемане на задължение от обвиняемия, че няма да напуска
местоживеенето си без разрешение на съответния орган. За характера на
задълженията, произтичащи от тази мярката за неотклонение подс. В.В. е бил
изрично уведомен, тъй като същите са били посочени в Постановлението за
вземане на мярка за неотклонение от 18.05.2021 год., което му е било предявено и
което подсъдимият е подписал, в присъствието на защитник. Със същото
постановление подсъдимият е бил уведомен и за задължението му да не променя
местоживеенето си без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес и
да се явява при всяко призоваване. Поради което настоящия въззивен състав
намира, че подс. В.В. е знаел за всички задължения, които произтичат от взетата
му на досъдебното производство мярка за неотклонение „Подписка“. Въпреки
това след като е получил лично съобщението по чл. 247б от НПК за насроченото
разпоредително заседание, подс. В.В. не се е явил и не е представил уважителни
причини за неявяването си. Това обстоятелство е станало причина
първоинстанционният съд да постанови принудителното му довеждане, което не
се е осъществило и подс. В.В. не се е явил в разпоредителното заседание на
19.10.2021 год., тъй като не бил намерен на посочения от него адрес. Нещо повече:
видно от приложената по НОХД № 254/2021 год. по описа на РС – Нова Загора
докладна записка, същият по данни на неговата баба е напуснал територията на
Република България в посока Германия. Последното е станало причина
първоинстанционният съд да измени наложената му мярка за неотклонение от
„Подписка“ в „Задържане под стража“.
С оглед гореизложеното настоящия съдебен състав намира, че
определението на Районен съд – Нова Загора е правилно и законосъобразно.
Безспорно е установено, че подс. В.В. нарушил взетата му мярка за неотклонение
„Подписка“, тъй като не се явил в разпоредително заседание без уважителна
причина и е променил местоживеенето си, без да уведоми за това. Следователно
са били налице условията на чл. 66, ал. 1 от НПК за изменение на взетата спрямо
него мярка за неотклонение „Подписка“ в „Задържане под стража“. От
доказателствата по делото се установява, че подс. В.В. няма постоянна трудова
ангажираност и няма доходи, осъждан е и настоящото обвинение е за деяние
извършено в условията на повторност, в изпитателния срок на предходна присъда,
при което съгласно чл. 63, ал. 2, т. 1 от НПК е налице реална опасност да се укрие
или да извърши друго престъпление. Ето защо действащата спрямо подс. В.В.
мярката за неотклонение „Задържане под стража“ е адекватна и отговаря на
целите по чл. 57 от НПК, поради което обжалваното определение, в частта му по
чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК, следва да се потвърди.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 341, ал. 2 вр. чл. 249,
ал. 3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 07.12.2021 год., постановено
в разпоредително заседание по НОХД № 254/2021 год. по описа на РС – Нова
Загора, в частта му по чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК, с което е потвърдена взетата
спрямо подс. В.В. мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5