Р Е Ш Е Н И Е
София, 07.11.2025 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ
състав, в открито заседание на тринадесети октомври октомври през две хиляди двадесет
и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Димитринка Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр.д. № 353/2018
г., за да се произнесе взе пред вид:
Предявен е иск от „Ю.Б.“
АД, ***, чрез адв. Д.М., съдебен адрес:***, офис 9,
против Г.М.Н., ЕГН ********** и Д.М.Н., ЕГН ********** ***, с правно основание
чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД, вр.
чл. 86 ЗЗД за заплащане солидарно на
следните суми, представляващи част
от общо дължимите суми по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
34855/17.06.2008 г., ведно с прилежащите му Приложение № 1 от 07.07.2008 г.,
Допълнително споразумение от 30.04.2009 г., Допълнително споразумение от
15.07.2009 г., Допълнително споразумение от 03.05.2010 г., Допълнително
споразумение от 15.12.2010 г., Допълнително споразумение от 29.12.2010 г.,
Допълнително споразумение от 08.07.2011 г. Допълнително споразумение от
07.12.2011 г., Допълнително споразумение от 21.12.2011 г. и Допълнително
споразумение от 04.10.2012 г.: - 40
000,00 швейцарски франка - част от дължимата главница за периода от
10.09.2013 г. до 08.01.2018 г.; - 480 лв.
- дължими нотариални разноски за периода от 31.07.2017 г. до 08.01.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата /представляващата
част от общото задължение по договора
за кредит/, считано от завеждане на делото до окончателно изплащане, и сторените
разноски.
В исковата си молба се твърди, че на
17.06.2008 г. между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД /сегашно „Ю.Б."
АД/ - кредитодател
и Г.М.Н., ЕГН ********** и Д.М.Н., ЕГН ********** - кредитополучатели/солидарни длъжници, е
сключен Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 34855/17.06.2008 г., по силата на който Банката
предоставя на кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове, в
размер равностойността в швейцарски франкове на 45 000 евро по курс
„купува" за швейцарския франк към евро на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ"
АД в деня на усвояване на кредита.
Съгласно
чл. 3, ал. 1 от договора, за усвоения кредит кредитополучателите дължат на
Банката годишна лихва, равна на сбора
на БЛП на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД за жилищни кредити в швейцарски
франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна
лихвена надбавка от 1.15 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на
Банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер 4.5%. Дължимите
лихви се начисляват от датата на първото усвояване на суми по кредита. При
просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост
на кредита, кредитополучателите дължат лихва в размер сбора от лихвата за
редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита
плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Ищците заявяват, че, съгласно договора
за кредит, кредитополучателите дължат на Банката следните такси: 1/ такса за
управление на кредита - 1.5% върху размера на разрешения кредит еднократно,
платима при първото усвояване по кредита; 2/ в началото на всяка следваща
година такса за управление в размер на 0.03% върху размера на непогасената
главница към същата дата; 3/ административна такса в размер на 20,00
лева-еднократно платима при подаване на молба за кредит.
Крайният
срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви, е 240 месеца,
считано от датата на усвояване на кредита - 07.07.2008 г. Погасяването се
извършва на месечни вноски, включващи главница и лихва, - във валутата, в която същият е разрешен и
усвоен - швейцарски франкове. Погасителните вноски се изплащат ежемесечно. При
частично или пълно предсрочно погасяване на кредита, Кредитополучателят дължи
на Банката такса в размер 4 % върху размера на предсрочно погасената главница.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора, при непогасяване на която и да е вноска по
кредита, както и при неизпълнение от страна на кредитополучателите на което и
да е задължение по договора, Банката има право да направи кредита изцяло или
частично предсрочно изискуем. По смисъла на чл. 18, ал. 2 от договора, при
неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или
частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем,
считано от датата на падежа на последната вноска. Изискуемостта настъпва, без
да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. Съгласно чл. 19 от
договора, в случаите на обявяване на предсрочна изискуемост на кредита на основание
чл. 18, ал. 1 или чл. 18, ал. 2, Банката има право да се снабди с изпълнителен
лист и да пристъпи към принудително събиране на вземанията си по установения от
закона ред.
С
Приложение № 1 от 07.07.2008 г. страните удостоверяват, че датата на усвояване
на кредита е 07.07.2008 г. Към датата на усвояване на кредита, приложимия курс
„купува" за швейцарския франк на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД към
евро е 1,6466386, като определеният съобразно този курс размер на предоставения
и усвоен от Кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове е 74
099,00 швейцарски франка.
С
Допълнително споразумение от 30.04.2009 г. страните констатират, че към датата
на сключване на споразумението задълженията на кредитополучателите по договора
за кредит са в общ размер на 74 020,16 швейцарски франка.
С
Допълнително споразумение от 15.07.2009 г. страните се съгласяват да
предоговорят съществуващите към датата на споразумението задължения на кредитополучателите
към Банката, като констатират, че те са общо в размер на 74 415,53 швейцарски
франка.
С
Допълнително споразумение от 03.05.2010 г. страните се съгласяват да
предоговорят съществуващите към датата на споразумението задължения на кредитополучателите
към Банката, като констатират, че те са общо в размер на 75 882,45 швейцарски
франка.
С
Допълнително споразумение от 15.12.2010 г. страните прекратяват облекчения
режим на погасяване на дълга. Върху дълга се натрупва начислената, но
непогасена в периода на облекчено погасяване на дълга лихва, за което кредитополучателите
дават своето изрично и неотменимо съгласие. Върху общия размер на дълга се
начислява годишна лихва, равна на договорената между страните за периода след
изтичането на действащия към момента период за облекчено погасяване на дълга.
С
Допълнително споразумение от 29.12.2010 г. страните констатират, че дългът по
кредита е в общ размер на 77 654,06 швейцарски франка.
С
Допълнително споразумение от 08.07.2011 г. страните констатират, че дългът по
кредита е в общ размер на 78 229,25 швейцарски франка.
С
Допълнително споразумение от 07.12.2011 г. страните прекратяват облекчения
режим на погасяване на дълга. Върху дълга се натрупва начислената, но
непогасена в периода на облекчено погасяване на дълга лихва, за което кредитополучателите
дават своето изрично и неотменимо съгласие. Върху общия размер на дълга се
начислява годишна лихва, равна на договорената между страните за периода след
изтичането на действащия към момента период за облекчено погасяване но дълга.
С
Допълнително споразумение от 21.12.2011 г. страните констатират, че дългът по
кредита е в общ размер на 79 394,79 швейцарски франка.
С
Допълнително споразумение от 04.10.2012 г. страните констатират, че дългът по
кредита е в общ размер на 81 471,05 швейцарски франка.
С
Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 05.09.2008 г. „Юробанк И Еф Джи България" АД, ЕИК ********* /сегашно
„Ю.Б." АД/, в качеството си на кредитор, прехвърля на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ" АД вземанията си по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 34885/17.06.2008 г., ведно с прилежащите му споразумения, с
кредитополучателите/солидарни длъжници Г.М.Н., ЕГН **********
и Д.М.Н., ЕГН **********.
С
Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 08.12.2014 г.
„БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД, ЕИК *********, в качеството си на
кредитор, прехвърля обратно на „Ю.Б." АД цедираните
преди това от банката вземания по Договор за кредит за покупка на недвижим имот
№ HL 34885/17.06.2008 г., ведно с прилежащите му споразумения, с
кредитополучателите/солидарни длъжници Г.М.Н., ЕГН **********
и Д.М.Н., ЕГН **********.
С
нотариални покани с peг. № 1686, акт № 18, том 2 от
27.06.2017 г. г. и per. № 1688, акт № 20, том 2 от 27.06.2017
г. на нотариус А.Г.с peг. № 031 в регистъра на
Нотариалната камара и район на действие - Районен съд - София, връчени,
съответно, на 10.07.2017 г. - лично и на 05.09.2017 г., при условията на чл.
47, ал. 1 ГПК чрез залепване на уведомление, длъжниците са уведомени, че
вземанията по договора за кредит, прехвърлени на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ" АД, са прехвърлени обратно на „Ю.Б." АД с Договор за
прехвърляне на вземания по договори за кредит от 08.12.2014 г.
С
нотариални покани с peг. № 1685, акт № 17, том 2 от
27.06.2017 г. г. и peг. № 1687, акт № 19, том 2 от
27.06.2017 г. на нотариус А.Г.с peг. № 031 в
регистъра на Нотариалната камара и район на действие - Районен съд - гр. София,
връчени съответно на 10.07.2017 г. - лично и на 05.09.2017 г., при условията на
чл. 47, ал. 1 ГПК чрез залепване на уведомление, „Ю.Б." АД уведоми длъжниците, че, поради непогасяване на дължимите
погасителни вноски по кредита, обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем. С
поканите „Ю.Б." АД кани длъжниците, в
седемдневен срок от получаването им, да погасят изцяло задълженията си към
банката и ги уведомява, че в противен случай ще предприеме действия и ще
упражни правата си по договора.
Към
настоящия момент, общото задължение на длъжниците по договора за кредит възлиза
на 114 412,73 швейцарски франка и 480,00 лв., съгласно извлечение от
счетоводните книги на банката към 08.01.2018 г.
В тази връзка ищецът е предявил иск срещу ответниците
за заплащане на посочените в исковата молба суми със законните последици –
лихва и разноски.
Ищецът е
представил писмени доказателства.
Поискал
е назначаване на ССЕ.
В хода по същество моли съда да уважи изцяло
предявения иск със законните последици, като му присъди разноски по списък.
Ответницата Г.М.Н.
оспорва иска по основание и размер. Претендира разноски, в т.ч. и адвокатско
възнаграждение.
На
първо място счита, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането,
съобразно предпоставките, регламентирани в преюдициално
заключение по дело № С-415/11 г. на Съда на ЕС, а по отношение на ответника Д.Н.
и поради неуведомяването му на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ.
Твърди
се, че ищецът неправомерно е предоставил кредит в евро, но недобросъвестно
документално го е изразил във швейцарски франкове, както и е увеличавал
неправомерно дължимите лихви и такси, чрез неравноправни договорни клаузи по
смисъла на чл. 143 ЗЗП, които впоследствие са капитализирани към главницата.
Възразява
срещу размера на иска за главница във франкове, като счита че същият е
неоснователен в претендирания от банката размер.
Релевира
твърдения, че в договора за кредит от 2008 г. са инкорпорирани неравноправни клаузи, с които,
независимо, че кредитополучателите реално са усвоили сумата 45 000 евро,
кредиторът е прехвърлил върху тях валутния риск от повишаване на швейцарския
франк - валутата, в която кредитът е остойностен.
Счита
за неравноправни и уговорките, даващи право на търговеца да повишава лихвените
нива и таксите по кредита въз основа на механизъм, който не е част от
договорното съдържание, а е включен във вътрешен на банката акт.
Твърди,
че Допълнителните споразумения към договора за кредит от 30.04.2009 г., от
15.07.2009 г., от 03.05.2010 г., от 29.12.2010 г., от 08.07.2011 г., от
21.12.2011 г. и от 14.10.2012 г. са нищожни
на основание чл. 366 ЗЗД, както и по силата на чл. 26 ЗЗД, поради липса на
основание и накърняване на добрите нрави. Тяхната нищожност произтича и от
сключването им с правен субект - цесионерът „Бългериън
ритейл сървисиз“ АД, който
по закон няма правосубектност да изменя и допълва договорки по кредитни сделки.
Оспорва
по основание и по размер претендираните такси за нотариални покани.
Прави
възражение за прихващане при условията на евентуалност, за прихващане между
претендираните от ищеца 40 000 шв. франка - главница
по кредитната сделка 1. със сумата 10 684
шв. франка, представляваща получени без правно
основание лихви през периода от 08.08.2008 г. до 10.09.2013 г. ; 2. със сумата 8 791.87 лв., представляващи
получени без правно основание курсови разлики за същия период и 3. със сумата 400 шв.
франка - неправомерно получени такси през този период.
Представил
е и е поискал прилагане на писмени доказателства. Поискал е назначаване на ССЕ.
Ответникът Д.М.Н.
оспорва иска по основание и размер. Претендира разноски в това число и
адвокатско възнаграждение.
Заявява,
че до настоящия момент с другия ответник са платили част от кредита, която сума
не е приспадната.
Заявявам,
че към настоящия момент дължимата сума по Договор за покупка на недвижим имот
№HL 34855/17.06.2008г. не е изискуема и не се дължи по отношение на него,
защото ищецът не го е уведомил.
Оспорва
валидността на цесията с договор за цесия за прехвърляне на вземания по
договори за кредит от 05.09.2008 г. като твърдя, че договорът, с който банката
прехвърля вземането си на „Бългериън ритейл сървисиз” АД е нищожен
като сключен при заобикаляне на закона,
защто „Бългериън ритейл сървисиз” АД няма право да
извършва банкова дейност, като и че тази цесия не му е съобщена.
Счита,
че представения от ищеца Погасителен план към договор за кредит не го обвързва,
защото не е подписан от него.
Твърди,
че никога не е подписвал с ищеца и с третото лице „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ”
АД, подробно изброени в отговора на ИМ документи.
Прави
възражение, на основание чл. 111,6 „в“ ЗЗД, че част от вземането е погасено
по давност.
Прави
също възражение за нищожност и
неравноправие на подписаните Допълнителни споразумения към договор № HL
34855/17.06.2008 г, в частта им, в която е уговорено изтеклите лихви да се
капитализират, като се прибавят към главницата, което представлява анатоцизъм, както и в частта им, където липсват конкретни,
обективно и ясно определяеми предпоставки за изменение на променливата
компонента при определяне на годишния лихвен процент, а именно БЛП който
поставя изпълнението на задължението в тежест на ответника за заплащане на
годишна лихва върху усвоената главница в зависимост от условие, чието
изпълнение зависи единствено от волята на ищеца.
Възразил
е и за нищожност и неравноправие на
договора за банков кредит № HL 34855/17.06.2008 г. поради противоречието му с чл. 146, ал.
1 ЗЗП и с чл. 143, т. 10 ЗЗП. В процесния договор за банков кредит липсва
клауза, която предоставя възможност на потребителя да прекрати същия съгласно
чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП.
Оспорил
е, на основание чл.193 ГПК, следните писмени документи, приложени с исковата
молба, като неистински, в частност,
неавтентични по отношение всички положени подписи за „кредитополучател“ за Д.М.Н.,
а именно: а/ Допълнително споразумение от 30.04.2009 г. към Договор за кредит
за покупка на недвижим имот № HL 34855/17.06.2008 г.; б/ Допълнително
споразумение от 15.07.2009 г. към Договор за кредит за покупка на недвижим имот
№ HL 34855/17.06.2008 г.; в/ Допълнително споразумение от 03.05.2010 г. към
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34855/17.06.2008 г.; г/
Допълнително споразумение от 15.12.2010 г. към Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 34855/17.06.2008 г.; д/ Допълнително споразумение от
29.12.2010 г. към Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
34855/17.06.2008 г.; е/ Допълнително споразумение от 08.07.2011 г. към Договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34855/17.06.2008 г.; ж/ Договор за
кредит № HL 34855/07.12.2011 г.; з/ Допълнително споразумение от 21.12.2011 г.
към Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34855/17.06.2008 г.; и/
Допълнително споразумение от 04.10.2012 г. към Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 34855/17.06.2008 г.
Оспорил
е и представения от ищеца Погасителен план по кредита, като твърди, че същият не е подписан от него.
Представил
е и е изискал представяне на писмени доказателства и назначаване на
графологична експертиза.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени доказателства и експертизи, намира за установено от фактическа страна
следното:
От
събраните по делото доказателства се установява, че на 17.06.2008 г. между „ЮРОБАНК
И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД /сегашно „Ю.Б." АД/ - кредитодател,
от една страна, и от друга - ответниците Г.М.Н. и Д.М.Н.,
в качеството им на кредитополучатели/солидарни длъжници, е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 34855/17.06.2008
г.,
по силата на който Банката - ищец им е предоставила кредитен лимит в швейцарски франкове, равен на равностойността в
швейцарски франкове на 45 000 евро по курс „купува" за швейцарския франк
към евро на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД в деня на усвояване на кредита,
както следва: равностойността в швейцарски франкове на 7 170 евро, по курс
„купува" за швейцарския франк към евро на Банката в деня на усвояване на
кредита за покупка на недвижим имот, описан в договора и равностойността в
швейцарски франкове на 37 830 евро, по курс „купува" за швейцарския франк
към евро на Банката в деня на усвояване на кредита, за други разплащания, а ответниците
– кредитополучатели са се задължили да върнат ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора.
Установи се, че, съгласно чл. 1, ал. 4
от договора, е уговорена солидарна отговорност на кредитополучателите по
отношение на кредита и на другите задължения.
В чл. 3, ал. 1 от договора страните са
се договорили, че за усвоения кредит кредитополучателите дължат на Банката
годишна лихва равна на сбора на Базовия лихвен процент на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ" АД за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за
съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна лихвена надбавка от
1.15 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП на Банката за
жилищни кредити в швейцарски франкове 4.5%), като лихви се дължат от датата на
първото усвояване на суми по кредита.
Страните са се договорили също и, че,
при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита, кредитополучателите и настоящи ответници дължат лихва в
размер сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на
издължаване на кредита, плюс
наказателна надбавка от 10 пункта.
С процесния договор страните са уговорили и
следните дължими от кредитополучателите на Банката такси: 1/ такса за
управление на кредита - 1.5% върху размера на разрешения кредит еднократно,
платима при първото усвояване по кредита; 2/ в началото на всяка следваща
година - такса за управление от 0.03% върху размера на непогасената главница
към същата дата; 3/ административна такса 20,00 лв. - еднократно платима при
подаване на молбата за кредит.
Крайният срок за погасяване на
кредита, включително дължимите лихви е 240 месеца, считано от датата на
усвояването му - 07.07.2008 г.
Според договора, кредитът е следвало
да се погасява на месечни вноски, включващи главница и лихва - във валутата, в
която е бил разрешен и усвоен -
швейцарски франкове, като погасителните вноски е следвало да се изплащат
ежемесечно. При частично или пълно предсрочно погасяване на кредита, кредитополучателите
дължат на Банката такса от 4 % върху размера на предсрочно погасената главница.
В чл. 14 от договора, кредитополучателите
са се задължили да направят застраховка на предоставения като обезпечение
недвижим имот, която следва да бъде подновявана от тях всяка година до
окончателното издължаване на кредита. В случай, че към датата на плащането на
съответната застрахователна премия по сметките на кредитополучателите не е
осигурена необходимата сума за плащането й, Банката е следвало да преведе
дължимата сума за плащане на съответната застрахователна премия, като със
същата сума увеличи задължението на кредитополучателите по договора за кредит.
С нормата на чл. 18, ал. 1 от договора
страните са се уговорили, че, при
непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от
страна на кредитополучателите на което и да е задължение по договора, Банката
има право да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем.
По смисъла на чл. 18, ал. 2 от
договора при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски,
изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло
изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, а изискуемостта
настъпва, без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.
Съгласно чл. 19 от договора, в случаите на обявяване на предсрочна изискуемост
на кредита на основание чл. 18, ал. 1 или чл. 18, ал. 2, Банката има право да
се снабди с изпълнителен лист и да пристъпи към принудително събиране на
вземанията си по установения от закона ред.
По делото от ищцовата
страна са представени описаните в исковата молба Приложения и Допълнителни
споразумения към кредитния договор.
С
Приложение № 1 от 07.07.2008 г. страните
удостоверяват, че датата на усвояване на кредита е 07.07.2008 г. Към датата на
усвояване на кредита, приложимия курс „купува" за швейцарския франк на
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД към евро е 1,6466386, като определеният
съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от Кредитополучателите
кредитен лимит в швейцарски франкове е 74 099,00 швейцарски франка (седемдесет
и четири хиляди и деветдесет и девет швейцарски франка).
С Допълнително споразумение от
30.04.2009 г., Допълнително споразумение от 15.07.2009 г., Допълнително
споразумение от 03.05.2010 г., Допълнително споразумение от 15.12.2010 г.,
Допълнително споразумение от 29.12.2010 г., Допълнително споразумение от
08.07.2011 г., Допълнително споразумение от 07.12.2011 г., Допълнително
споразумение от 21.12.2011 г. и Допълнително споразумение от 04.10.2012 г.
страните са предоговаряли многократно условията по
кредита.
Не се спори по делото, а и се доказа
от събраните доказателства, че с Договор
за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 05.09.2008 г. „Юробанк И Еф Джи България" АД, /сега „Ю.Б." АД/,
в качеството си на кредитор, е прехвърлила на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ"
АД вземанията си по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34885/17.06.2008 г., заедно със споразуменията към него с ответниците Г.Н. и Д.Н..
Установи се също, че с Договор за прехвърляне на вземания по
договори за кредит от 08.12.2014 г. дружеството „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ" АД, в качеството си на кредитор, е прехвърлило обратно на „Ю.Б."
АД цедираните преди това вземания по процесния
договор за кредит, заедно със споразуменията към тях.
От представените нотариални покани, per. № 1686, акт № 18, том 2 от
27.06.2017 г. и per. №
1688, акт № 20, том 2 от 27.06.2017 г.на нотариус А.Г., с per. №
031, вписан в регистъра на Нотариалната камара, район
на действие Районен съд София,
връчени,
съответно, на 10.07.2017 г. - лично и на 05.09.2017 г., при условията на чл.
47, ал. 1 ГПК - чрез залепване на уведомление, е видно, че на посочените дати длъжниците
– ответници в настоящото производство, са уведомени, че вземанията по договора
за кредит, прехвърлени на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД, са прехвърлени
обратно на „Ю.Б." АД с посочения по – горе Договор за прехвърляне на
вземания по договори за кредит от 08.12.2014 г.
С нотариални покани с per. № 1685, акт № 17, том 2 от
27.06.2017 г. г. и per. №
1687, акт №19, том 2 от 27.06.2017 г.
на същия нотариус,
връчени,
съответно, на 10.07.2017 г. - лично и на 05.09.2017 г., при условията на чл.
47, ал. 1 ГПК - чрез залепване на уведомление, Банката – кредитодател е уведомила
длъжниците – ответници в настоящото производство, че, поради непогасяване от
тяхна страна на дължимите погасителни вноски по кредита, обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем и ги е поканила в
седемдневен срок от уведомяването да погасят изцяло задълженията си по кредита,
в противен случай ще предприеме действия и ще упражни правата си по договора.
Не се спори, че към момента на
предявяване на исковата молба са налични 52 непогасени вноски за главница,
считано от 10.09.2013 г. и 52 непогасени вноски за лихва, считано от 10.09.2013
г.
По искане на страните по делото бе
назначена и приета съдебно – счетоводна
експертиза, която представи първоначално
и допълнително заключение.
Вещото лице заяви, че, съгласно
доказателствата по делото, по процесния кредит има неплатени задължения към
10.01.2018 г., както следва:
-
Остатък по редовна главница в разме 65 972.06 CHF,
-
Неплатени вноски за главница в общ
размер 14 672.11 CHF, за периода 10.09.2013 г. – 10.01.2018 г.,
-
Неплатени вноски за възнаградителна лихва - 26 885.72 CHF, за периода
10.09.2013 г. – 10.01.2018 г.,
-
Неплатени такси за управление - 913.52
CHF, за периода 08.07.2014 г. – 08.01.2018 г.,
-
Неплатени наказателни лихви в общ
размер 5 776.74 CHF, за периода 10.09.2013 г. – 10.01.2018 г.,
-
Неплатени такси за просрочие в общ
размер 78.62 CHF, за периода 08.09.2013 г. – 26.10.2016 г.,
-
Неплатени застраховки - 123.26 CHF, за
периода 13.08.2013 г. – 26.07.2017 г.,
-
Неплатени нотариални разноски – 480 лв. за
31.07.2017 г.
Съгласно
чл. 1, ал. 1 на процесния договор за кредит, Банката предоставя на кредитополучателя
кредитен лимит в шв. франкове в размер на
равностойността в шв. франкове на 45 000.00 евро
по курс купува CHF/EUR на банката в деня на усвояване
на кредита.
Споредо
чл. 1, ал. 5, курс купува CHF/EUR на банката е равен на курс продава BGN/EUR на Банката делено на курс купува
BGN/CHF на банката.
Съгласно
чл. 2, ал. 1, разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на
кредитополучателя в шв. франкове.
Чл.
2, ал. 3 предвижда, че усвоеният кредит в шв.
франкове се превалутира служебно от банката по
търговски курс купува CHF/EUR на банката в деня на усвояването, като се
превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в евро.
От
банково бордеро № 506037/08.07.2008 г. се установява, че по разплащателна
сметка в шв. франкове на Г.Н. е заверена сумата
74 193.00 CHF
с основание „Усвояване на кредит“.
Левовата
равностойност на усвоената сума е 89 856.63 лв. по курс 1.21112 BGN/CHF на БНБ към дата на усвояване,
съгласно бордерото.
Според
бордеро № 506089/08.07.2008 г., от сметката в шв.
франкове е преведена сумата 74 192.26 CHF, като по сметката в евро на Г.Н.
е получена сумата 45 000.00 EUR, с основание „Валутна
сделка тип АРБИТРАЖ/Currency deal
- ARBITRATION. Купени/BUYED: 74192.26 CHF Продадени/SELLED: 45000.00 EUR Кроскурс/CROSS-RATE: CHF / EUR 1.648717 Клиент/Customer: Г. М. Н. ЕГН/БУЛСТАТ/БАЕ/Customer
ID: **********“. Левовата равностойност на получената сума в евро е в
размер на 88 012.35 лв. по курс 1.95583 BGN/EUR на БНБ към дата на усвояване,
съгласно бордерото.
От
извършеното превалутиране по условието на договора за
кредит е реализиран доход от валутна сделка в полза на Ю.Б. АД в размер на
1 844.28 лв. /89 856.63 лв. – 88 012.35 лв./, съгласно представеното
банково бордеро.
Съгласно
документите по делото, предмет исковата молба е кредит по договор за кредит
HL34885 от 17.06.2008 г. От анализа на движението по кредита и представените
доказателствата се констатира, че годишният лихвен процент /ГЛП/ за възнаградителна лихва по процесния договор за кредит се е
променял неколкократно.
Констатира
се, че през периодите, извън облекчителните периоди на погасяване, е прилаган
ГЛП равен на базовия лихвен процент /БЛП/ за жилищни кредити в шв. франкове на Банката, активен към съответната дата плюс
надбавка.
Констатира
се също, че на 10.10.2008 г. надбавката е намалена едностранно от Банката от
1.15% до минус 0.05%, като останалите промени в надбавката съответстват с
условията на Допълнителните споразумения активни към съответните дати.
Според
Справка за промени в нивата на БЛП за ипотечни кредити на банката от 20.11.2019
г., БЛП за шв. франкове на банката е променян с
решения на управляващите органи на банката, както следва:
-
4.50 % от 01.01.2008 г. до 07.07.2008
г.
-
5.00 % от 07.07.2008 г. до 10.10.2008
г.
-
7.20 % от 10.10.2008 г. до 01.10.2012
г.
-
6.95 % от 01.10.2012 г.
След
извършени изчисления при вариант без увеличение на ГЛП над 5.65%, съгласно
условието на задачата, вещото лице е установило, че:
За
периода 10.03.2013 г. до 10.01.2018 г. има неплатена възнаградителна
лихва в общ размер 17 446.38 CHF.
За
периода с изцяло погасени вноски за възнаградителна
лихва според актуалния погасителен план 08.07.2008 г. – 10.08.2013 г., има
неплатена възнаградителна лихва в общ размер 1 568.07
CHF.
На
въпроса „Има ли капитализирани към главницата с допълнителни споразумения или
едностранно от банката суми. В какъв размер са те, като се посочи поотделно
всяка капитализация и по-конкретно: точни суми (с общ сбор накрая на всяко едно
вземане съобразно произхода му и глобално сумирани всички капитализации
независимо от произхода им), основание (произход - главница, възнаградителни лихви, наказателни лихви, такси и други,
ако има такива), точни дати на осчетоводяване на капитализацията?“, след
извършената проверка по представените доказателства към датите на съответните
споразумения, експертът е отговорил така:
Към
допълнително споразумение от 30.04.2009 г.:
-Остатък за редовна
главница преди капитализация в размер 72 850.97 CHF.
-Капитализация към
редовната главница в общ размер 855.59 CHF, от които: - Просрочени вноски за
главница в общ размер 292.23 CHF, за периода 08.03.2009 г. – 08.04.2009 г., -
Просрочена възнаградителна лихва в общ размер на
563.36 CHF, за периода 08.03.2009 г. – 08.04.2009 г.
Към
допълнително споразумение от 15.07.2009 г.:
-Остатък за редовна
главница преди капитализация в размер 73 706.56 CHF.
-Капитализация към
редовната главница в общ размер на 441.52 CHF: - Възнаградителна
лихва за облекчен период на плащане по споразумението от 30.04.2009 г. в размер
на 441.52 CHF.
Към
допълнително споразумение от 03.05.2010 г.:
-Остатък за редовна
главница преди капитализация в размер 74 148.08 CHF.
-Капитализация към
редовната главница - 1 359.45 CHF:-Възнаградителна
лихва за облекчен период на плащане по споразумението от 15.07.2009 г. в размер
1 359.45 CHF.
Към
допълнително споразумение от 15.12.2010 г.:
-Остатък за редовна
главница преди капитализация в размер 75 507.53 CHF.
-Капитализация към
редовната главница в общ размер 1 126.00 CHF:-Възнаградителна
лихва за облекчен период на плащане по споразумението от 03.05.2010 г. в размер
на 1 126.00 CHF.
Към
допълнително споразумение от 29.12.2010 г.:
-Остатък за редовна
главница преди капитализация в размер 76 633.53 CHF.
-Капитализация към
редовната главница в общ размер 1 020.53 CHF:-Просрочена възнаградителна
лихва в общ размер 1 015.25 CHF, за периода 08.09.2010 г. – 08.12.2010 г., -
Неплатени такси за просрочие в общ размер на 5.28 CHF, за 17.12.2010 г.
Към
08.05.2011 г.:
-Остатък за редовна
главница преди капитализация в размер 77 653.93 CHF.
-Капитализация към
редовната главница в общ размер 256.87 CHF:-Възнаградителна
лихва за облекчен период на плащане по споразумението от 29.12.2010 г. в размер
256.87 CHF.
Към
допълнително споразумение от 08.07.2011 г.:
-Остатък за редовна
главница преди капитализация в размер 77 721.24 CHF.
-Капитализация към
редовната главница в общ размер 508.01 CHF: -Просрочени вноски за главница в
общ размер 189.52 CHF, за 08.06.2011 г., - Просрочена възнаградителна
лихва в общ размер 310.72 CHF, за 08.06.2011 г., - Неплатена наказателна лихва
в общ размер 2.74 CHF, за 08.07.2011 г., - Неплатени такси за просрочие в общ
размер 5.28 CHF, за 10.06.2011 г.
Към
допълнително споразумение от 07.12.2011 г.:
-Остатък за редовна
главница преди капитализация в размер 78 228.59 CHF.
-Капитализация към
редовната главница в общ размер 173.99 CHF: - Възнаградителна
лихва за облекчен период на плащане по споразумението от 08.07.2011 г. в размер
на 173.99 CHF.
Към
допълнително споразумение от 21.12.2011 г.:
-Остатък за редовна
главница преди капитализация в размер 78 208.41 CHF.
-Капитализация към
редовната главница в общ размер 1 186.38 CHF:- Просрочени вноски за главница в
общ размер 194.39 CHF, за периода 10.10.2011 г. – 10.12.2011 г., - Просрочена възнаградителна лихва в общ размер 963.10 CHF, за периода
10.10.2011 г. – 10.12.2011 г., Неплатена наказателна лихва в общ размер 1.07
CHF, за 21.12.2011 г., - Неплатени такси за просрочие в общ размер 27.82 CHF,
за периода 09.11.2011 г. – 10.12.2011 г.
Към
10.07.2012 г.:
-Остатък за редовна
главница преди капитализация в размер 79 394.79 CHF.
-Капитализация към
редовната главница в общ размер 299.06 CHF:-Възнаградителна
лихва за облекчен период на плащане по споразумението от 21.12.2011 г. в размер
299.06 CHF.
Към
допълнително споразумение от 04.10.2012 г.:
-Остатък за редовна
главница преди капитализация в размер 79 275.31 CHF.
-Капитализация към
редовната главница в общ размер 1 975.84 CHF:-Просрочени вноски за главница в
общ размер 418.54 CHF, за периода 10.08.2012 г. – 10.09.2012 г, - Просрочена възнаградителна лихва в общ размер 1 416.35 CHF, за периода
10.06.2012 г. – 10.09.2012 г., - Неплатена наказателна лихва в общ размер 8.08
CHF, за 04.10.2012 г. Неплатени такси за управление в общ размер 24.37 CHF, за
08.07.2012 г., - Неплатени такси за просрочие в общ размер 31.32 CHF, за
периода 11.07.2012 г. – 09.09.2012 г., - Неплатени застраховки в общ размер
77.18 CHF, за 15.08.2012 г.
Към
10.07.2012 г.:
-Остатък за редовна
главница преди капитализация в размер 81 251.15 CHF.
-Капитализация към
редовната главница в общ размер 298.82 CHF:-Възнаградителна
лихва за облекчен период на плащане по споразумението от 04.10.2012 г. в размер
на 298.82 CHF.
Вещото
лице е констатирало, че са платени такси за управление в общ размер 1 163.81
CHF, отнасящи се за периода 08.07.2009 г. – 08.07.2013 г., както следва:
-Погасени годишни
такси за управление чрез реални плащания, в общ размер на 1 139.44 CHF, за
периода 08.07.2009 г. – 28.01.2015 г.,
-Погасени годишни
такси за управление чрез капитализация към главницата, в общ размер на 24.37
CHF на 04.10.2012 г.
Съгласно
чл. 1 договора за кредит, усвоената сума по кредита се превалутира
в евро по курс купува CHF/EUR на Банката в деня на усвояване на кредита. Курс
купува CHF/EUR на банката е равен на курс
продава BGN/EUR на банката делено на курс купува
BGN/CHF на банката.
Съгласно
чл. 2 на приложение 1 договора, приложимият курс купува на Банката е 1.6466386 CHF/EUR към 07.07.2008 г. Съответно,
курсът се формира като курс продава 1.95950 BGN/EUR се раздели на курс купува
1.19000 BGN/CHF.
От
представените доказателства се установява, че по кредита са извършени реални
плащания в швейцарски франкове в общ размер 20 138.71 CHF, с левова
равностойност на реалните плащания по актуален курс на БНБ към датата на всяко
едно плащане 29 342.00 лв. Изчислената левова равностойност на реалните
плащания по курс купува 1.19000 BGN/CHF на Банката, формиращ посочения курс в
приложение 1 към процесния договор, е 23 965.06 лв.
Изчислената
курсова разлика между плащанията по актуален и първоначален валутен курс е 5
376.94 лв. повече спрямо по първоначалния курс.
Според
експертизата, равностойността на курсовата разлика е в размер 4 518.44 CHF по
курса 1.19000 BGN/CHF, формиращ посочения курс в Приложение 1 към процесния
договор, или 2 744.04 EUR по курс 1.95950 BGN/EUR, формиращ посочения курс в
Приложение 1 към процесния договор.
Съгласно
чл. 2 на приложение 1 към процесния договор за кредит, приложимият курс купува
на банката е 1.6466386 CHF/EUR към 07.07.2008 г. Съответно, курсът се формира
като курс продава 1.95950 BGN/EUR се раздели на курс купува 1.19000 BGN/CHF.
Изчислената
левова равностойност на 40 000.00 CHF главница по курс 1.66809 BGN/CHF на БНБ, към датата на исковата
молба 10.01.2018 г., е в размер 66 723.60 лв.
Изчислената
левова равностойност на 40 000.00 CHF главница по курс купува 1.19000 BGN/CHF на банката, формиращ посочения
курс в приложение 1 към процесния договор, е 47 600.00 лв.
Изчислената
курсова разлика между главницата по курс към датата на исковата молба и към
усвояването на кредита е 19 123.60 лв.
повече спрямо първоначалния курс.
Равностойността
на курсовата разлика е в размер 16 070.25 CHF по курса 1.19000 BGN/CHF, формиращ посочения курс в приложение 1
към процесния договор, или 9 759.43 EUR по
курс 1.95950 BGN/EUR, формиращ посочения курс в
приложение 1 към процесния договор.
По
– нататък експертът е изчислил дължимата
главница по следните начини:
а/ прилагайки
първоначално уговорената с договора за
кредит договорна лихва от 5,65 %, като изготви примерен погасителен план за
главница в размер на 45 000 евро. Всички платени от кредитополучателите
погасителни вноски да ги преизчисли в евро по курса
1.6466386, посочен в Приложение № 1 към Договора за кредит от 17.06.2008 г.
След изготвянето на погасителния план да отнесе всички реално заплатени от
кредитополучателите погасителни вноски за погасяване на главницата от 45 000
евро и за дължимата възнаградителна лихва в размер на
5,65 % и да даде отговор какъв е размера на остатъчната главница в евро. Да
отговори съгласно този погасителен план каква е дължимата главница за периода
от 10.09.2013г. до 08.01.2018г.
б/относно
претендираната главница от 40 000 шв. франка да
отнесе за погасяването й разликата по арбитражната сделка по точка 2-ра (като я
преизчисли в швейцарски франкове по курса, приложим
при усвояването на кредита).
След това да преизчисли
главницата, като от нея извади и курсовата разлика по точка 7-ма (т.е. тази
която е включена в претендирания главничен дълг от 40
000 шв. франка);
в/като съобрази
отговора си по предходната задача 8 „б“, от получената по този ред стойност да
отнесе за погасяването й платените вследствие на едностранното увеличаване на лихвата суми,
получени в отговор на задача по точка 3-та
След това да преизчисли така изчисления размер на главницата, като от
нея извади и получените от банката курсови разлики, съгласно задачата по точка
6-та.
г/ Да преизчисли претендираната главница от 40 000 шв. франка, като даде отговор какъв ще е нейния размер:
г. 1./ Без да се
вземат пред вид извършените капитализации, независимо
от тяхното основание/произход (главница, такси, възнаградителна
лихва, наказателна лихва и евентуално други).
г. 2./ Без извършените
капитализации на възнаградителна
и на наказателни лихви.
д/Да даде отговор
какъв ще е размера на главницата, при следните условия:
д. 1. Като съобрази
отговорите си по задачите по точки 8, букви „б“, „в“ и
„г“, точка 1-ва да даде отговор какъв ще бъде размера на претендираната
главница от 40 000 шв. франка, ако тези стойности
бъдат извадени от нейния размер?
д. 2. Същото
изчисление да се направи като вещото лице съобрази и отговорите си по задачите
по точки 8, букви „б“, „в“ и „г“, точка
2-ра;
е/ Като съобрази
отговорите си по задачите по точки 8, букви „б“, „в“ и
„г“, точка 1-ва да даде отговор какъв ще бъде размера на претендираната
главница от 40 000 шв. франка, ако за погасяването й
се отнесат и плащанията, получени в отговор на задачата по точка 5 за такси за
усвояване и за такси за управление;
ж/ Като съобрази
отговорите си по задачите по точки 8, букви „б“, „в“ и „г“, точка 2-ра да даде отговор какъв
ще е размера на претендираната главница, ако се преизчисли
като за погасяването й се отнесат и плащанията, получени в отговор на задачата
по точка 5 за такси за усвояване и за такси за управление;
В
резултат от извършеното изчисление по условието на задачата, при прилагане на
първоначален ГЛП 5,65% без промяна, за кредит в размер на 45 000 евро, при
изключване клаузите на всички допълнителни споразумения, при отчитане на всички
получени ефективни плащания по кредита само за погасяване на главница и възнаградителна лихва, т.е., отчетено е само едно друго
задължени различно от главница и възн. лихва - за
еднократна такса за усвояване на кредита от датата на усвояване, се констатира:
По
б. а/:
-Неплатена просрочена
главница 11 215,84 евро по 78 неплатени месечни вноски с настъпил падеж,
за периода от 08.08.2011 г. до 10.01.2018 г., съгласно изчислението по колона
14 на приложение 2 към заключението и
-Неплатен остатък за
редовна главница 29 731,87 евро към 10.01.2018 г. (датата на ИМ), съгласно
изчислението по колона 3 на приложение 2 към заключението.
По б. б/:
Съгласно отговора по
задача 2-ра, констатираната валутна разлика от извършеното превалутиране
по условието на договора за кредит е в размер 1 844.28 лв. (89 856.63 лв. – 88
012.35 лв.), съгласно представеното банково бордеро.
Стойността в
швейцарски франка на разликата в лева (1884.28 лв.) по валутния курс по
приложение 1 към договора от датата на усвояване (1.19 лв. за франк) се получава1 549.82 CHF.
Изчислената
курсова разлика по задача 7-ма, между главницата по курс към датата на исковата
молба и към усвояването на кредита е в общ размер 19 123.60 лв. повече спрямо
първоначалния курс.
Равностойността
на курсовата разлика е в размер 16
070.25 CHF по курса 1.19000 BGN/CHF, формиращ посочения курс в Приложение 1
към процесния договор.
Претендираната
главница е в размер 40 000.00 шв. франка.
След приспадане на двете разлики – по задача 2-ра
/1 549.82 CHF/ и по
задача 7-ма /16 070.25 CHF/, се получава главница в размер на 22 379.93 CHF.
/40 000 CHF минус 1 549.82 CHF минус 16 070.25 CHF = 22 379.93 CHF остатък за главница/
По б. в/:
Полученият
неплатен остатък за главница по подусловие „б“ е 22 379.93 CHF. В резултат от извършеното
изчисление се установява, че няма надплатени суми за възнаградителна
лихва, за процесния период 08.07.2008 г.
-10.01.2018 г. /датата на исковата молба/.
Изчислената
курсова разлика между плащанията по актуален и първоначален валутен курс е в
общ размер 5 376.94 лв. повече спрямо по първоначалния курс.
Равностойността
на курсовата разлика е в размер 4 518.44 CHF по курса 1.19000 BGN/CHF, формиращ
посочения курс в приложение 1 към процесния договор.
След приспадане на получената валутна разлика -
4 518.44 CHF - от остатъчната
главница по подусловие „б“ /22 379.93 CHF/, се получава главница 17 861.49 CHF.
По б. г.1.:
Съгласно
исковата молба, претендираната главница е 40 000.00 CHF.
Oт
проверка по доказателствата се установява, че реално, неплатената главница по
кредита, претендирана с исковата молба, е формирана от натрупани суми към нея
чрез капитализация.
Капитализираните
суми към главницата са в общ размер 9 502.06 CHF.
След
приспадане на капитализациите за - главница, такси, възнаградителна лихва, наказателна лихва и евентуално други
с общ размер 9 502.06 CHF от претендираната главница се получава остатък за
главница 30 497.94 CHF.
По б. г.2.:
Капитализираните
суми към главницата само за възнаградителна лихва и
наказателна лихва са в общ размер 8 236.38 CHF.
След
приспадане на капитализациите за - възнаградителна лихва и наказателна лихва с общ размер
8 236.38 CHF
от претендираната главница /40 000 CHF/ се получава остатък за главница
31 763.62 CHF.
По б. д.1.:
Претендираната
главница е размер на 40 000.00 шв. франка.
След
приспадане на разликите се получава главница 17 861.49 CHF.
След приспадане и на
всички капитализирани суми към главницата по подусловие г.1 (се получава
остатък за главница в размер на 8 359.43 CHF.
По б. д.2.:
Претендираната
главница е 40 000.00 шв. франка.
След
приспадане на разликите се получава главница в размер 17 861.49 CHF. След приспадане и на
капитализирани суми за лихви към главницата по подусловие г.2 /8 236.38 CHF/ се
получава остатък за главница в размер 9 625.11 CHF.
По б. е/:
Полученият неплатен остатък за главница става
8 359.43 CHF.
От
представените доказателства се констатира, че по процесният кредит е платени
такса за усвояване в размер на 1 112.90 CHF на 08.07.2008 г.
Погасени
годишни такси за управление чрез реални плащания, са в общ размер 1 139.44 CHF,
за периода 08.07.2009 г. – 28.01.2015 г.
При съобразяване отговорите си по предните
задачи за реалните плащания, полученият
неплатен остатък за главница става 6 107.09 CHF.
По б. ж/:
При съобразяване
отговорите си по задачите по полученият неплатен остатък за главница става 9
625.11 CHF. От представените доказателства се констатира, че
по процесния кредит е платени такса за усвояване 1 112.90 CHF на 08.07.2008 г.
Погасени годишни такси за управление чрез реални плащания, са в общ размер 1
139.44 CHF, за периода 08.07.2009 г. – 28.01.2015 г.
При съобразяване
отговорите си по предишните задачи и реалните плащания, полученият неплатен
остатък за главница става 7 372.77 CHF.
С
нарочно становище от ищцовата страна на ССЕ е
поставена следната задача: При изготвянето на заключението, вещото лице да
изключи всички уговорки в споразуменията, които са в полза на ответника Н. –
ползване на облекчен ред на погасяване, извършване на капитализации
и други, респективно – да начисли дължимите за тези периоди наказателни лихви,
след което да причисли какъв би бил общият дълг, но след разместване на
компонентите в извършваните от ответника месечни анюитетни
вноски /включващи главница, възнаградителна лихва,
наказателна лихва, такси/.
В
резултат от извършеното изчисление по условието на задачата, при прилагане на
първоначален ГЛП 5,65% без промяна, при изключване клаузите на всички допълнителни
споразумения, експертизата е констатирала неплатени задължения по процесния
кредит към датата на исковата молба 10.01.2018 г., както следва:
-
Неплатен
остатък за главница в общ размер на 67 841,91 шв.
франка, включваща:
-
Неплатена просрочена главница 18
229,95 шв. франка по 79 неплатени месечни вноски с
настъпил падеж, за периода от 08.07.2011 г. до 10.01.2018 г., и
-
Неплатен остатък за редовна главница
49 018,95 шв. франка към 10.01.2018 г. /датата
на ИМ/.
-
Неплатен
остатък за възнаградителна лихва в размер
22 009,36 шв. франка, за периода от 08.07.2011
г. до 10.01.2018 г.,
-
Неплатен
остатък за наказателна лихва в размер 10 159,98 шв.
франка, за периода от 08.07.2011 г. до 09.01.2018 г. включително,
-
Неплатен
остатък за 7 годишни такси за управление в размер на 1 232,05 шв. франка, за периода от 08.07.2011 г. до 09.01.2018 г.
включително.
По искане на ответната страна бе изготвено
и прието допълнително заключение на ССЕ със
следните задачи:
1. Вещото лице да определи размера на чистата
стойност на кредита към датата на сключване на договора -17.06.2008 г. в евро,
като се оставят договора и допълнителните споразумения неприложени в цялост;
2. Да
се определи размера на всички суми, внесени от потребителите за погасяване на
задълженията за заплащане на месечни погасителни вноски, и да се приспаднат
като се отчете наличието на реституционен ефект;
3. Да
се определи размера на платените застраховки, такси и възнаградителна
лихва, както и сумите платени за превалутиране в евро и да се приспаднат от главницата;
4. Вещото
лице да отговори какъв е размерът на задължението на кредитополучателите, ако
всички платени вноски са отнасяни за погасяване на главницата по кредита и да
определи размера на неплатения остатък от главницата в евро.
5. Да
се определи размерът на дължимата главница за процесния период от 10.09.2013 г.
до 08.01.2018 г.
6. (1) Да се определи в евро размера на
комисионната, платена по арбитражната сделка (чл. 2, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. З от процесния договор) и същата да се
приспадне от главницата при изпълнение на задачите, поставени от съда по т. 4 и
по т. 5 от определение от 24.04.2025 г.
7. (2) Банката начислявала ли е лихви за
забавено изпълнение. Ако такива са начислявани, същите да се изчислят в евро и
да се приспаднат от главницата при изпълнение на задачите, поставени от съда по
т. 4 и по т. 5 от определение от 24.04.2025 г.
8. (З) При даване отговор на поставените от
съда и от ответниците въпроси и съгласно указанията на ВКС по т.д. № 1367/21г.,
ако реалното плащане е в швейцарски франкове, трябва да се определи
еквивалентността на престацията по курс на швейцарския франк към еврото, към
момента на размяна на осъщественото плащане. С оглед на задължението на съда да
определи кой курс е най - благоприятен за потребителя, при изчислението вещото
лице следва да приложи:
а/ курса за обмяна на валута чрез използване
на официалния курс на БНБ за лева към швейцарски франк
б/ курса за обмяна на валута чрез използване
на кръстосания курс швейцарски франк към евро.
Според
допълнителната експертиза чистата стойност на отпуснатият и усвоен кредит към
17.06.2008 г., е в размер на 45 000,00 EUR - 74 193,00 CHF са превалутирани
в евро по крос-курс(кръстосан курс) на „Юробанк“
1,648717 CHF
за EUR.
Ефективните плащания по кредита са в
общ размер 20 080,46 CHF и включват платени – главница, възнаградителна лихва, еднократна комисионна при усвояване
на кредита, месечни такси за управление, наказателна лихва, такси за просрочие,
застраховки - левовата им равностойност по актуален валутен курс за шв. франк от датата на съответното плащане, възлиза на 29 243,76 лв. и, съответно, на
14 952,10 евро.
По вариант 1 – по актуален курс от
датата на плащане - след приспадане на платените вноски от чистата стойност на
кредита , се получава неплатен остатък за главница в размер 30 047,90
евро.
По
вариант 2 - по приложения
крос-курс на банката от датата на усвояване без промяна = 12 179,45 евроСлед приспадане на платените вноски (12 179,45
евро) от чистата стойност на кредита , се получава неплатен остатък за главница
в размер на 32 820,55 евро.
От
анализ на движението по разплащателната сметка на кредитополучателя, обслужваща
кредита в шв. франкове се констатира, че по кредита
са закупувани франкове срещу даване на евро, като платените суми за закупуване
на франкове за плащане по кредита, са в общ размер 1 504,98 евро.
Платените суми само за застраховки, такси и възнаградителна лихва по процесния кредит, са общо
18 097,49 CHF.
Експертизата е дала изчисление на
неплатено задължения по вариант 1 на
плащанията в евро по актуален курс на БНБ от датата на съответното плащане и то
възлиза на 31 525,79 евро, а това – по вариант 2 - на плащанията в евро по
курс на БНБ от датата на усвояване 1,19 лв. за шв.
франк, след това в евро по фиксинга на БНБ – на 34 023,29 евро.
Вещото лице е дало
варианти на какъв е размера на задължението на кредитополучателите, ако всички
платени вноски са отнасяни за погасяване на главницата по кредита, както и на
неплатения остатък от главницата в евро и те са: по вариант 1 - 30 047,90
евро и по вариант 2 - 32 820,55 евро.
Изчислен е и размерът на
дължимата главница за периода от 10.09.2013 г. до 08.01.2018 г. и той е, както
следва: -
неплатен остатък за главница - 316,80
евро, по 2 броя месечни вноски, чиито падеж е настъпил за периода от 08.12.2017
г. до 08.01.2018 г. и - Неплатен остатък за редовна главница - 29 731,55 евро към 08.01.2018 г.
За
периода по условието неплатената главница е в размер на 3 089,44 евро по
19 неплатени месечни вноски с настъпил падеж.
Изчислението
е извършено на база първоначалния погасителен план, без отчитане условията на
допълнителните споразумения. Дължимите вноски за главница по първоначалния план
са изчислени от швейцарски франкове в евро по приложения от Юробанк
крос - курс за превалутиране на усвоения кредит:
1,648717 шв. франка за евро, от датата на усвояване и
след това на превалутиране на кредита 08.07.2008 г.
На
задачата да се определи
в евро размера на комисионната, платена по арбитражната сделка /чл. 2, ал. 1, вр. чл. 2, ал. З от процесния догово/
и същата да се приспадне от главницата при изпълнение на задачите, поставени от
съда по т. 4 и по т. 5 от определение от 24.04.2025 г., експертът е отговорил
така:
-
След
приспадане на сумата по условието на задачата 942,51 евро от остатъчната
неплатена главница по задача 4-та, вариант 1, се получава неплатен остатък за
главница в размер 29 105,39 евро,
-
След
приспадане на сумата по условието на задачата 942,51 евро от остатъчната
неплатена главница по задача 4-та, вариант 2, се получава неплатен остатък за
главница в размер на 31 878,04 евро.
По задача 5-та сумите
са, съответно: - по вариант 1 - 29 105,84 евро, а по вариант 2 - неплатен
остатък за главница в размер 31 878,48 евро.
На поставената задача: ако реалното плащане е в швейцарски
франкове, да се определи еквивалентността на престацията по курс на швейцарския
франк към еврото, към момента на размяна на осъщественото плащане, като вещото лице приложи: а/ курса за обмяна на
валута чрез използване на официалния курс на БНБ за лева към швейцарски франк и
б/ курса за обмяна на валута чрез използване на кръстосания курс швейцарски
франк към евро, експертът заявява, че експертизата е
изготвена при условията на така поставената задача.
Както
е видно, плащанията по кредита са изчислени в евро в два варианта, като
отговорите на поставените от съда задачи и от ответниците, са дадени именно в
два варианта, формирани от прилагане на: а/ актуален курс на БНБ от датите на
съответните плащания на лева за франк и след това в евро по фиксинга на БНБ; б/
по приложения от банката крос-курс от датата на усвояване на кредита 08.07.2008
г., без промяна.
С изготвения на основание чл. 146 ГПК доклад, съдът откри производство по реда на чл. 193 ГПК по
оспорване истинността на следните писмени документи по отношение всички
положени подписи за „кредитополучател“ за Д.М.Н., а именно: а/ Допълнително
споразумение от 30.04.2009 г. към Договор за кредит за покупка на недвижим имот
№ HL 34855/17.06.2008 г.; б/ Допълнително споразумение от 15.07.2009 г. към
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34855/17.06.2008 г.; в/
Допълнително споразумение от 03.05.2010 г. към Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 34855/17.06.2008 г.; г/ Допълнително споразумение от
15.12.2010 г. към Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
34855/17.06.2008 г.; д/ Допълнително споразумение от 29.12.2010 г. към Договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34855/17.06.2008 г.; е/ Допълнително
споразумение от 08.07.2011 г. към Договор за кредит за покупка на недвижим имот
№ HL 34855/17.06.2008 г.; ж/ Договор за кредит № HL 34855/07.12.2011 г.; з/
Допълнително споразумение от 21.12.2011 г. към Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 34855/17.06.2008 г.; и/ Допълнително споразумение от
04.10.2012 г. към Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
34855/17.06.2008 г.
В
тази връзка по делото бе назначена съдебно – графологична експертиза, която
даде следното заключение, че подписите в Допълнителните споразумения от
03.05.2010 г., 08.07.2011 г., 04.10.2012 г. са положении
от ответника Д.М., а тези в Допълнителните споразумения от 15.07.2009 г. и
07.12.2011 г. – вероятно са положени от него. Тези от Допълнителни споразумения
от 30.04.2009 г., 15.12.2010 г. /сканирано/, 29.12.2010 г. /сканирано/21.12.2012
г. не са положени от него.
Други доказателства, релевантни за правния
спор, по делото не са представени.
Изложеното
се доказва от приетите по делото и неспорени писмени
доказателства и експертизи.
Други релевантни по делото
доказателства не са представени.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По настоящото дело е предявен иск с правно с правно основание
чл.
430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД, вр.
чл. 86 ЗЗД за
заплащане солидарно на следните суми:
сумата 40 000,00 швейцарски франка
- част от дължимата главница за периода от 10.09.2013 г. до 08.01.2018 г.; и
сумата 480 лв. - нотариални разноски
за периода от 31.07.2017 г. до 08.01.2018 г., дължими по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34855/17.06.2008
г., ведно с прилежащите му Приложение № 1 от 07.07.2008 г., Допълнително
споразумение от 30.04.2009 г., Допълнително споразумение от 15.07.2009 г.,
Допълнително споразумение от 03.05.2010 г., Допълнително споразумение от
15.12.2010 г., Допълнително споразумение от 29.12.2010 г., Допълнително
споразумение от 08.07.2011 г. Допълнително споразумение от 07.12.2011 г.,
Допълнително споразумение от 21.12.2011 г. и Допълнително споразумение от
04.10.2012 г., ведно със законната лихва
върху главницата /представляващата част
от общото задължение по договора за кредит/, считано от завеждане на делото до
окончателно изплащане, и сторените разноски.
Според чл. 430 ТЗ, с договора за банков
кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена
цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата,
съобразно уговореното, и да я върне след изтичане на срока, при съответната
лихва, според ал.2, договорена с банката.
Съгласно
чл. 79 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има
право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата.
С оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест, всяка
една от страните трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения, а на пълно доказване в гражданското
съдопроизводство подлежат положителните факти, поради което ищецът следва да докаже
в процеса, че ответникът му дължи на правно основание процесната сума. Ищецът следва да докаже факта, от който произтича
вземането му, както и какъв е размерът на дължимото от ответната страна.
В
хода на делото между страните се доказа валидно възникнало облигационно
отношение по сключен Договор за кредит. Доказа се, че, в изпълнение от страна
на ищеца на задълженията си по Договора, той е предоставил на ответниците
сумата по кредита, която е изцяло усвоена от тях, като до настоящия момент не е
налице изпълнение на договорните им задължения, изразяващи се в редовното
погасяване на същия.
Съдът
приема тезата на ищцовата страна, че в настоящия случай
следва да намери приложение нормата на чл. 19.1. от сключения Договор за кредит,
според която при неизпълнение от страна на кредитополучателите на съществените
им задължения по договора Банката може да обяви целя кредит за предсрочно изискуем,
а нормата на чл. 19, ал. 2 предвижда, че при неиздължаване на
три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият
остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от
датата на падежа на последната вноска – без да е необходимо каквото и да е
волеизявление на страните. В договора е предвидено също, че, в случаите на
обявяване на предсрочна изискуемост на основание чл. 19, ал. 1 или чл. 19, ал.
2 Банката има право да се снабди с изпълнителен лист и да пристъпи към
принудително събиране на вземането си по установения от закона ред.
От
събраните по делото доказателства се установи, че вземанията на ищеца по
процесния договор за кредит, ведно с приложенията към него, са прехвърлени на
трето лице, с валидно сключен договор за цесия, за който заемополучателите
са уведомени. Доказа се също и фактът на сключване на втори договор за цесия,
по силата на който Банката – ищец отново става титуляр на вземанията,
произтичащи от договора за кредит във връзка със задълженията на ответниците.
Отново съдът приема, че е налице валидно уведомяване на заемополучателите
за извършеното прехвърляне.
Доказа
се също, в хода на производството, че, поради неплащане от страна на
кредитополучателите на задълженията им по кредита, той е бил обявен за
предсрочно изискуем, а нотариални покани, доказващи надлежно уведомяване, за
това са връчени на длъжниците, както бе посочено по – горе, на 10.07.2017 г. и
05.09.2017 г.
От
ответната страна в хода на производството беше оспорена валидността на някои
клаузи от договора, като неравноправни клаузи и съдът дължи
произнасяне по тези възражения, преди да се произнесе относно наличието на дълг
и неговия размер.
Ответникът има качеството на потребител,
на когото е предоставена финансова услуга /кредитен лимит в
швейцарски франкове, в размер равностойността в швейцарски франкове на 45 000
евро по курс „купува" за швейцарския франк към евро на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ" АД в деня на усвояване на кредита/ и спрямо него е
приложима за разглеждане разпоредбата на чл.143 ЗЗП, даваща легално определение
на понятието „неравноправна клауза", а такава е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя като във визираната правна норма се дава неизчерпателно изброяване
на различни хипотези на неравноправие.
Съдът
подкрепя тезата на ищцовата страна, че процесният
договор за кредит е отпуснат във валута
швейцарски франк и – досежно неговата валидност, съдържание и изпълнение - не
следва да бъдат разглеждани каквито и да е други варианти, било то в лева или в
евро. Такава е и актуалната практика на ВКС, в която е прието, че ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят задължението си в швейцарски франкове.
В този смисъл ищецът е цитирал
множество съдебна практика: Решение
№ 170 от 16.03.2021 г. по т.д. № 1901/2019 г., Т.К., II Т.О. на ВКС; Решение №
168 от 29.01.2021 г. по т.д. № 2184/2019 г., Т. К., II Т.О. на ВКС; Решение №
136 от 20.01.2021 г. по т.д. № 1467/2019 Г., Т.К.,
II Т.О. НА ВКС; Определение № 393
от 14.05.2021 г. по гр.д. № 446/2021 г., Г.К., IV Т.О. на ВКС; Определение № 37
от 26.01.2021 г. по гр.д. № 2741/2020 г., Г.К., III Т.О.
на ВКС; Определение № 166 от 10.03.2021 г. по гр.д. № 1985/2020 г., Г.К., IV
Т.О. на ВКС; Решение N° 147 от 15.06.2021 г. по т.д. № 1695/2019 г., Т.К.,
I Т.О. на ВКС. Във всеки един от посочените съдебни
актове ВКС по категоричен начин е приел, че, в случаите когато Банката – ищец е
отпуснала кредит в швейцарски франкове и се търси осъждане на ответника в
същата валута, съдът следва да осъди ответника да плати сумите във валутата, в
която кредитът е отпуснат. Противното – присъждането на сума в различна от
уговорената валута, би представлявало изменение на волята на страните, което не
може да бъде направено от съд или държавен орган, без да са налице предвидените
в закона основания.
В настоящия случай кредитът е отпуснат,
усвоен, и е следвало да бъде погасяван във
валутата швейцарски франкове и дължимите суми по договора за кредит се
претендират в тази валута. Съгласно константната съдебна практика, не е налице неравноправна клауза и договорът за
кредит не може да бъде обявен за нищожен.
В писмената си защита
ищецът е посочил най - новата практика на ВКС, обективирана в Решение № 50015 от 27.08.2024 г.
по т.д. № 657/2021 г., Il-po Т.О., постановено
във връзка и въз основа на Определението на СЕС по дело С-117/23, която приема,
че: сама по себе си, нищожността на клаузите, с които се поема валутният риск,
не обуславя извода, че дължимите от кредитополучателите месечни вноски следва
да бъдат определени в евро. Според цитираното решение, нормите на сключения
между страните договор за кредит не
пораждат каквото и да е съмнение относно волята им за: предоставяне на кредита
в швейцарски франкове /равностойни на определено количество евро/, превалутиране на
така получения ресурс от швейцарски франкове в евро в деня на усвояването му по
приложим и при двете превалутирания един и същ курс,
определен в приложението към договора,
дължимата
лихва за ползване на паричния ресурс в същата валута - швейцарски франкове и възможността
за погасяване на кредита в евро или в лева. Посочените уговорки в договора са ясни и разбираеми, тъй
като въз основа на тях потребителят е известен за еднаквия курс на двойното превалутиране към момента на отпускане на кредита
С оглед на това ВКС в посоченото решение прави извода, че, изброените клаузи не
могат да бъдат преценени като неравноправни.
В рамките на
първоинстанционното производство е прието и неоспорено като доказателство
сключеното между страните Приложение № 1 от 07,07.2008 г. към процесния договор
за кредит. В него е посочено, че към датата на усвояване на кредита курс
„купува" за швейцарския франк към евро е 1,6466386, като определеният
съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от кредитополучателя
кредитен лимит в швейцарски франкове е 74 099 швейцарски франка.
Съдът намира, че решението на ВКС
следва да се приложи и в настоящия случай – при единично превалутиране,
като, при наличие на конкретен размер на валутния курс към датата на усвояване
в подписано от страните Приложение, не е
налице недействителност на договора за кредит, а още по - малко може да се
говори за отпускането на кредита в друга валута. Налице е изрична уговорка относно валутния курс на швейцарския франк, която
е ясна и разбираема и
кредитополучателят няма как да не е разбрал нейното значение и как въз основа на
нея ще бъде определен размерът на отпуснатия кредит, още повече че съдът не се
намесва, не допълва и не изменя волята на страните и досежно изрично посочения
курс на швейцарския франк към датата на усвояване на кредита.
Съдът приема тезата на ищцовата страна, че разрешението, дадено в Решение № 50008
от 05.03.2025 г. по т.д. № 1367/2021 г., Il-po Т.О. на ВКС не може да намери приложение в настоящия случай.
И това е така, защото в Решение N° 50008 изрично е посочено, че към разглеждания договор
за кредит липсва Приложение № 1.
За разлика от него в цитираното от ищеца Решение № 50015
изрично се
посочва, че
към кредитния договор, предмет на образуваното производство, има налично Приложение № 1, което е подписано
от страните - какъвто е и настоящият случай. При сравняването на
двете решения се достига до извод, че именно
наличието на Приложение, в което страните изрично са уговорили размера на
приложимия курс към датата на усвояване на кредита, е определящо за
действителността на същия. В тази връзка е прието, че при наличието на
неоспорено и прието като доказателство по делото Приложение № 1, отразяващо изрично посочен уговорения между страните
курс към датата на усвояване на кредита, договорът за кредит е действителен и обвързва страните,
като кредитополучателите отговарят за всички задължения по него - главница, възнаградителна лихва, наказателна лихва, такси,
застраховки и други разходи по кредита.
Пред вид изложеното, съдът намира, че
между страните безспорно е налице валидно
облигационно правоотношение, по което кредитополучателят
дължи връщане на дължимите: главница, възнаградителна
лихва, наказателна лихва, такси и други задължения, които произтичат от
договора – и то във валутата, в която е
отпуснат кредитът - швейцарски франкове. Този извод е и в светлината на Тълкувателно
решение N° 4/29.04.2015 г. на ОСГТК по тълк. д. № 4/2014 г., с което е прието, че съдът
не може да присъди левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна
валута, освен в предвидените от закона случая.
При този извод на съда следва да се
приеме наличие на неизпълнение от ответната страна на съществените задължения
по договора за кредит, а именно – заплащане на съответните суми, включващи
главница, лихви, такси и т.н., изчерпателно посочени по – горе. размерът на
задължението подробно е изчислен от ССЕ в
първоначалното й заключение и съдът го приема за доказан за сумите,
посочени от вещото лице. Въпреки че в хода на производството на вещото лице
бяха поставени и допълнителни задачи, съдът счита, че те не следва да бъдат
обсъждани в настоящия съдебен акт, тъй като отговорите на тези въпроси са неотносими към настоящия спор, с оглед приетото от съда, че
приложение към него намира Решение № 50015 от 27.08.2024г. по т.д. №
657/2021г., И-ро Т.О, на ВКС.
От друга страна отговорите на задачата
по допълнителното заключение им преповтарят изцяло отговорите на служебно
поставените задачи от съда, поради което за процесуална икономия съдът счита,
че те не следва да бъдат обсъждани, въпреки че, за пълнота са посочени в
настоящото съдебно решение.
Доказа се – както от заключението на
ССЕ, така и от събраните писмени доказателства, - че общото задължение по
процесния договор за кредит възлиза на 114 412,73 шв.
франка и 480,00 лв., съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към
08.01.2018 г., от които 80 644,17 шв. - главница за
периода от 10.09.2013 г. до 08.01.2018 г., 24 126,42 шв.
франка - договорна възнаградителна лихва за периода
от 10.09.2013 г. до 10.07.2017 г., 8 526,74 шв. франка
- наказателна лихва за просрочие за периода от 10.09.2013 г. до 08.01.2018 г.,
1 115,40 шв. франка -
банкови такси за периода от
08.09.2013 г. до 08.01.2018 г. и 480,00 лв. - нотариални разноски за периода от
31.07.2017 г. до 08.01.2018 г.
Относно наведеното възражение за
неравноправност на клаузите на процесния договор, съобразно чл. 143 ЗЗП, което
води до тяхната нищожност по смисъла на
чл. 146 ал. 1 ЗЗП и чл. 26 ал. 1 ЗЗД:
Ответниците
заявяват че от страна на Банката е налице едностранно увеличение на лихвения процент при непредвидени в договора основания,
позовавайки се само на базов лихвен процент, което, според тях попада в хипотезата
чл. 143, т. 10 ЗЗП.
Според
тях, тъй като, в конкретния случай нормите на ЗЗП, предвиждащи изключения,
респ. възможност за доставчика на финансови услуги при наличие на основателна
причина да промени без предизвестие лихвен процент или стойността на всички
други разходи, при условие, че е налице задължение за уведомяване в седемдневен
срок – чл. 144, ал. 2 и ал. 3 ЗЗП.
Според нормата на чл. 143, т.
5 ЗЗП, неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка.
Съдът
приема, че не е налице неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП,
пред вид факта, че ответникът не доказа възраженията си за наличие на уговорки
в негова вреда, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, а отделно от това, посочените разпоредби, уреждат
единствено размера на договорените лихви, чието увеличение е било в
съответствие с БЛП, така, както е уговорен между страните. исковата молба.
С оглед на това, пред вид обстоятелството, че посочените
разпоредби от Договора за кредит не са неравноправни клаузи по смисъла на чл.
143 ЗЗП, те не са нишожни такава, съобразно чл. 146
ЗЗП и чл. 26 ЗЗД и съдът намира възражението на ответника в тази насока за
неоснователно.
Съдът намира, че не следва да се обсъжда
възражението на ответника Д.М. за изтекла погасителна
давност за част от вземането по кредита, тъй като то не се поддържа в хода
по същество.
Не
бяха представени и доказателства в полза на направеното възражение за
прихващане с част от сумите.
По изложените съображения съдът намира предявения иск заплащане на
дължимото по договора за кредит от страна на кредитополучателите за основателен
и доказан и счита, че исковата претенция следва да бъде уважена за сумите, за
които е предявена, като част от общото
задължение, съгласно заключението на приетата по делото първоначална
съдебно – счетоводна експертиза, която е обективна и безпристрастно дадена.
Що се касае до образуваното производство по чл. 193 ГПК по отношение на
представените към исковата молба споразумения, съдът намира, че само фактът,
че, според вещото лице, подписите на някои от документите не са подписани от
ответника Д.Н., не може да обуслови извод за неистинността им, още повече, че,
видно и от самото заключение на графолога, документите, за които се твърди, че
не са подписани от ответника Н. са сканирани копия. От друга страна
Допълнителните споразумения са подписани от другата ответница – Г.Н. и това
обстоятелство не се оспорва в настоящия процес.
По тези съображения съдът намира, че оспорването на процесните документи е
недоказано и това обстоятелство следва да се впише в диспозитива на съдебния
акт.
С оглед изхода на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски по
списък, както следва: 2 691,78 лв. – д.т., адвокатско възнаграждение в
размер 3 058,60 лв. д.т. и 710 лв. депозит за вещи лица.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.М.Н., ЕГН ********** и Д.М.Н., ЕГН **********
*** заплатят на
„Ю.Б.“
АД, ***, чрез адв. Д.М., съдебен адрес:***, офис 9, на основание чл. 430 ТЗ вр.
чл. 79 ЗЗД, солидарно
следните суми, представляващи част от
общо дължимите суми по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
34855/17.06.2008 г., ведно с прилежащите му Приложение № 1 от 07.07.2008 г.,
Допълнително споразумение от 30.04.2009 г., Допълнително споразумение от
15.07.2009 г., Допълнително споразумение от 03.05.2010 г., Допълнително споразумение
от 15.12.2010 г., Допълнително споразумение от 29.12.2010 г., Допълнително
споразумение от 08.07.2011 г. Допълнително споразумение от 07.12.2011 г.,
Допълнително споразумение от 21.12.2011 г. и Допълнително споразумение от
04.10.2012 г.: - 40 000,00 швейцарски
франка - част от дължимата главница за периода от 10.09.2013 г. до
08.01.2018 г.; - 480 лв. - дължими нотариални разноски за периода от 31.07.2017
г. до 08.01.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата /представляващата част от общото задължение по договора за кредит/, считано от
завеждане на делото до окончателно изплащане.
ПРИЗНАВА,
на основание чл. 194, ал. 2 ГПК, че оспорването по реда на чл. 193 ГПК на
следните документи: а/ Допълнително споразумение от 30.04.2009 г. към Договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34855/17.06.2008 г.; б/ Допълнително
споразумение от 15.07.2009 г. към Договор за кредит за покупка на недвижим имот
№ HL 34855/17.06.2008 г.; в/ Допълнително споразумение от 03.05.2010 г. към
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34855/17.06.2008 г.; г/
Допълнително споразумение от 15.12.2010 г. към Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 34855/17.06.2008 г.; д/ Допълнително споразумение от
29.12.2010 г. към Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
34855/17.06.2008 г.; е/ Допълнително споразумение от 08.07.2011 г. към Договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34855/17.06.2008 г.; ж/ Договор за
кредит № HL 34855/07.12.2011 г.; з/ Допълнително споразумение от 21.12.2011 г.
към Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34855/17.06.2008 г.; и/
Допълнително споразумение от 04.10.2012 г. към Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 34855/17.06.2008 г., НЕ Е ДОКАЗАНО.
ОСЪЖДА Г.М.Н.
и Д.М.Н. да заплатят на „Ю.Б.“ АД сторените по делото разноски както следва: 2 691,78 лв. – д.т., адвокатско възнаграждение в размер
3 058,60 лв. д.т. и 710 лв. депозит за вещи лица.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето
му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: