РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Раднево, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ростислава Петкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова
като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Гражданско дело №
20255520100252 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на А. Д. К. срещу И.
А. Д., с която се иска съдебна намеса в отношенията между родителите,
чието правно основание е чл. 127, ал. 2 СК и чл. 127а, ал. 2 СК.
Ищецът твърди, че с ответницата живели на семейни начала 13 години в
гр. ***** в къща на родителите му и от съвместното им съжителство били
родени четири деца: М.А.Д., ЕГН **********; Д.А.Д., ЕГН **********;
Б.А.Д., ЕГН ********** и З.А.Д., ЕГН **********. Твърди, че ответницата
напуснала семейното им жилище преди 2 години и половина и оставила на
него да гледа малолетните им деца, като не се е интересувала от тях от 1
година и не ги била виждала. Твърди, че той полага грижи за децата, той ги
отглежда и възпитава, задоволява жизнените им потребности. Твърди, че
разчита за финансова подкрепа на роднини, както и за отглеждането и
възпитанието им. Твърди, че разполага с нужния родителски капацитет да
отглежда децата занапред, които били силно привързани към него и неговите
роднини. Поради липсата на постигнато споразумение, иска от съда да
постанови решение, с което да предоставят на него упражняването на
родителските права спрямо децата и да се определи местожителството на
децата при него, да се определи режим на лични отношения на майката с
децата и да бъде осъдена майката да плаща на децата издръжка в размер на
320 лв. месечно за всяко дете считано от датата на подаване на исковата молба,
както и издръжка за минало време за периода от 07.04.2024 г. до 07.04.2025 г. в
1
размер на 240 лв. месечно за всяко дете, както и да бъде дадено заместващо
съгласие децата да пътуват с бащата за срок от 5 години до всички страни от
Европейския съюз, Великобритания и Турция, и за снабдяване с нужните за
това документи /международен паспорт/ и получаването им. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника И. А.
Д..
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, намира
за установено по релевантните за спора факти следното:
От приетото по делото удостоверение за раждане от ****** г. /дубликат/,
издадено от длъжностно лице по гражданското състояние в община Стара
Загора /л. 6/, е видно, че ответницата И. А. Д. е майка на детето М.А.Д., а баща
на детето е ищецът А. Д. К..
От приетото по делото удостоверение за раждане от ***** г. /дубликат/,
издадено от длъжностно лице по гражданското състояние в община Стара
Загора /л. 7/, е видно, че ответницата И. А. Д. е майка на детето Д.А.Д., а баща
на детето е ищецът А. Д. К..
От приетото по делото удостоверение за раждане от ***** г. /дубликат/,
издадено от длъжностно лице по гражданското състояние в община Стара
Загора /л.8/, е видно, че ответницата И. А. Д. е майка на детето Б.А.Д., а баща
на детето е ищецът А. Д. К..
От приетото по делото удостоверение за раждане от ******** г.
/дубликат/, издадено от длъжностно лице по гражданското състояние в
община Стара Загора /л.9/, е видно, че ответницата И. А. Д. е майка на детето
З.А.Д., а баща на детето е ищецът А. Д. К..
От представената от ищеца декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние /л.5/ е видно, че същият декларира, че има
доходи в размер на 600 лв. месечно от трудово възнаграждение, като няма
такива от свободни професии, наеми и хонорари или други доходи, не
притежава и имущество.
От приложения по делото социален доклад на ДСП-***** /л.38-39/ е
видно, че родителите имали връзка от 2009 година. От съжителството им са се
родили четирите деца. Посочва се, че А. и И. са във фактическа раздяла от
2023 г. Посочва се, че след раздялата на родителите основни грижи за децата
полага единствено бащата, като се е справял добре със задълженията си на
родител, за което получавал помощ и от своите родители. Майката не
поддържала контакт с децата, не се интересувала от тях и тяхното развитие, не
е подпомагала финансово тяхната издръжка. Децата са силно привързани към
2
баща си и желаят той да продължи да се грижи за тях, като имат изградена и
силна емоционална връзка с роднините им по бащина линия. За децата се
полагат добри грижи, осигурен им е достъп до здравеопазване и образование.
Живеят в сигурен дом и постоянен дом, който се намира в с. *****, в който
децата имат осигурени самостоятелни легла и достатъчно лично пространство.
Децата не страдат от тежки или хронични заболявания, нямат установени
алергии. Детето Б. е със ********* и носи апаратчета, поради което през 15
дни е необходимо детето да се води на преглед.
От разпита на св. Т.И.А. и Д.С.К. /преценени като достоверни съгласно
разпоредбата на чл. 172 ГПК, доколкото кореспондират с останалия
доказателствен материал по делото/ се установява, че майката и бащата на
децата не живеят заедно от около 2-3 години. Към момента никой не знае
майката къде е, нито тя е давала някаква издръжка за децата, не полага грижи
за тях, дори не се чуват по телефона. В показанията си свидетелят К. описва
случай, в който през миналата година майката на децата дошла да си получи
детските надбавки, но не дала никакви пари на децата и си заминала. Основно
бащата се грижи за децата, а неговите родители му помагали в грижите за тях.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
По искането с правно основание чл. 127, ал. 2 СК:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК когато родителите не живеят
заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му, спорът се разрешава от районния съд по настоящия адрес на
детето съгласно нормите на чл. 59, чл. 142, чл. 143 и чл. 144 СК. Основната
цел на уредбата е гарантираната защита на интереса на малолетните и
непълнолетни деца, за преодоляване липсата на нормални отношения между
родителите, за неутрализиране на негативното им влияние в отношенията
родители-деца, за запазване духовната и емоционална връзка между родителя,
който не упражнява родителските права с детето, за да може и този родител да
изпълнява родителските си задължения и пряко да участва в процеса на
формирането на личността му, в случаите, когато между родителите не е
постигнато съгласие при кого от родителите ще живеят децата или как ще се
осъществяват личните отношения.
От установената фактическа обстановка е видно, че родителите на
децата не живеят заедно отдавна и не могат да постигнат съгласие по
посочените в чл. 127, ал. 1 СК въпроси, поради което следва да се определи
кой от родителите да упражнява родителските права спрямо децата. Съгласно
чл. 59, ал. 4 СК съдът решава въпроса след като прецени всички обстоятелства
3
с оглед интересите на детето като: възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на
родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на
детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите,
социалното обкръжение и материалните възможности. Заложените в закона
правила, с малки изключения, се припокриват с критериите на разясненията,
дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е
приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от 2009 г. (Решение № 58
от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 712 от
15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 81/2010 г., III г. о., ГК, постановени в
производства по чл. 290 ГПК).
Определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските
права в бъдеще, по изричната разпоредба на чл. 59, ал. 1 и ал. 4 СК става, като
се държи сметка за интересите на децата. В понятието „интереси на децата“ по
смисъла на чл. 59 СК се включват необходимостта от правилно отглеждане и
възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност,
подготовка за общественополезен труд - изобщо всяко дете да стане
хармонично развита личност и добър гражданин. В това понятие влизат и
материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия,
управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителството
и др. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от
интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността.
По посочените критерии съдът намира за по-пригоден родител бащата
А. Д. К., на който следва да се възложи упражняването на родителските права
спрямо четирите деца и който да полага адекватни грижи за тях. Същият е
поел грижите за децата от около 3 години и се справя добре с родителските си
задължения. Майката от 3 години не поддържа контакт с децата и връзката й с
тях е окончателно прекъсната, тъй по никакъв начин не проявява
заинтересованост към тях и не полага каквито и да било грижи.
Установи се по делото, че бащата е този, който се е грижи за децата от
раздялата на родителите до настоящия момент, за което получава помощ от
своите родители.
Ето защо следва бащата да упражнява родителските права спрямо
четирите деца.
Следва да се определи местоживеене на децата при бащата на адреса в с.
*****, община *****.
Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. 1 СК съдът следва да определи мерки по
упражняването на родителски отношения с родителя, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права спрямо детето при
4
условията на чл. 59 СК. В тази връзка, съдът намира за необходимо да
отбележи, че при определяне конкретния режим на лични отношения между
детето и родителя, който няма да упражнява родителските права и при когото
няма да живее детето, не е обвързан от искането на страните, а следва да
определи конкретния режим единствено с оглед интереса на детето (Решение
№ 504/03.04.2012 г. по гр. д. № 1572/2010 г., IV г.о. на ВКС, Решение №
412/07.07.2009 г. по гр. д. № 1948/2008 г., II г.о. на ВКС). Съдът намира, че с
оглед липсата на емоционална връзка между майката и децата и тъй като
майката е абдикирала от родителските си задължения и е прекъснала
контактите с децата, е подходящо да се осъществяват личните отношения при
стандартния режим, но без преспиване, тъй като няма данни за сигурна среда в
жилището на майката. Такъв стандартен режем е именно: майката има право
да вижда децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца, считано от
10,00 часа до 16,00 часа на съботния ден и от 10,00 часа до 16,00 часа на
неделния ден, без преспиване. Съдът намира, че към настоящия момент не
следва да се предоставят децата през лятната ваканция на майката за такъв
дълъг период от време, тъй като предвид прекъсната емоционална връзка това
би се отразило негативно на тяхната психика. При установяване на
възстановяване на емоционалната връзка майка-дете, майката би могла да
иска изменение на режима по реда на чл. 127, ал. 1 СК или по реда на чл. 127,
ал. 2 СК във вр. чл. 59, ал. 9 СК. Този режим ще е достатъчен към настоящия
момент да гарантира необходимото за възстановяване на емоционалната
връзка между децата и майката, а при съгласие на родителите, бащата ще
може да предава децата на майката и извън този режим. За яснота, следва да
бъде посочено, че така определеният от съда режим може на общо основание
да бъде изменян при изменение на обстоятелствата съгласно чл. 127, ал. 2 вр.
чл. 59, ал. 9 СК или по реда на чл. 127, ал. 1 СК.
Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. 1 СК в настоящото производство съдът
следва да определи издръжката на децата. Съгласно чл. 143, ал. 2 СК
„родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си”, като размерът на дължимата издръжка се определя “според
нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето,
което я дължи” съгласно чл. 142, ал. 1 СК. При определяне на размера на
издръжката съдът е задължен да спазва указанията, дадени в Постановление
на Пленума на ВС № 5/1970 г. Възможностите на всеки от родителите се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, като се
вземат предвид и грижите на родителя, който отглежда детето. От значение
при определяне на размера на издръжката са доходите на родителите му,
условията, при които живее детето, заболявания от които страда, изискващи
отделяне на допълнителни средства за лечението им.
5
Съгласно т.4 на ППВС № 5/1970 г. не се освобождават от задължението
да дават издръжка лицата, които са трудоспособни и неоправдано не работят.
Възможностите им се определят съобразно с квалификацията им и с другите
обстоятелства, които са от значение за случая. Освен това дори не се
освобождават от задължението за издръжка на децата трудоспособните
родители, които сами се издържат от стипендия, пенсия или само от издръжка,
плащана им от техните родители.
Не се установява по делото нуждите на четирите деца да са по-големи от
обичайните. Затова съдът намира, че за издръжката на децата, които са
съответно М. - ** години, Д. - ** години, Б. -** години и З. - ** години е
стандартната и е около 450 лева за всяко от тях с оглед възрастта и нуждите
им, установения им начин на живот до сега.
Съгласно т.4 на ППВС № 5/1970 г. за размера на издръжката също така е
от значение и обстоятелството при кого от двамата родители е предоставено за
отглеждане и възпитание детето. Усилията, които се полагат в този случай от
родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на децата, следва
да се вземат под внимание при определяне размера на издръжката, която този
родител дължи. Като се отчете, че бащата ще полага непосредствените грижи
за децата и е този, който осигурява финансово децата, а за майката няма
никакви данни какъв доход получава, съдът намира, че издръжката на децата
следва да се поеме в размер на минималния за издръжка в момента от майката,
който е в размер на 270 лв. месечно, а до необходимия остатък за техните
нужди да се поеме от бащата, който ще полага непосредствените грижи за
това. Предвид обстоятелствата, изследвани относно издръжката за бъдеще
време размерът на тази за периода по чл. 149 СК (11.04.2024 г. – 11.04.2025 г.),
дължима от
бащата, докато майката сама е отглеждала децата, възлиза на по 240 лв. за
месец за всяко от децата. По-голям размер на издръжката би затруднил
вероятно майката и евентуално е предпоставка за невъзможност за нейното
издържане, съответно е безпредметно и нецелесъобразно от към
гражданскоправни и наказателноправни последици.
По искането с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК:
Съгласно чл. 127а СК спорът между родителите за пътувания на децата
им в чужбина и за издаването на необходимите лични документи за това се
решава от съда по настоящ адрес на детето. Съгласно разпоредбата на чл. 76,
ал. 1, т. 9 от ЗБЛД може да не се разреши напускането на страната на
малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат
нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите
родители, настойници, попечители, като при разногласие между родителите
спора се решава по реда на чл. 127а от СК.
6
Молителят иска съдът да уважи молбата му и да се произнесе с
решение, с което да замести липсващото съгласие на ответницата да се издаде
паспорт на децата, тъй като майката не е дала съгласие децата да пътуват с
баща си в чужбина и не е дала съгласие за издаване на нужните документи за
това. Тъй като бащата е този, който се грижи за децата и нему беше
предоставено упражняването на родителските права спрямо децата, като в
днешно време много хора пътуват и работят в страни от ЕС, ще следва да се
даде заместващо съгласие за издаване и получаване на документи на децата и
за пътуване в чужбина само със съгласието на своя баща, но без това на
тяхната майка.
По тези съображения молбата е основателна и следва да се постанови
акт на спорна съдебна администрация, който да замести липсващото съгласие
на майката по отношение издаването на паспорт на децата по реда на Закона
за българските лични документи (ЗБЛД), както и разрешение за пътуване на
децата в страните от ЕС, Англия и Турция за срок от 5 години.
По разноските:
Ищецът направил искане за присъждане на разноски, поради което
съдът дължи произнасяне по този въпрос. Същият не е сторил разноски за ДТ
в размер на 25 лв., тъй като е бил освободен от внасяне на държавна такса с
Определение № 210 от 30.04.2025 г., постановено по настоящото дело.
Правната помощ е безплатна и ищецът не е сторил разноски за това, тъй
че това искане на ищеца няма как да бъде уважено, защото няма и издадено
решение на НБПП за определяне на възнаграждение на адвоката, което ще се
поеме от НБПП, а евентуално сторените от НБПП разноски биха могли да
бъдат поискани от бюрото, но не и от ищеца или процесуалния представител.
Следва ответницата да бъде осъдена да заплати държавна такса върху
определената издръжка на децата – 4% от тригодишните платежи върху
размера и върху размера за минало време - в размер на 1555,20 лв. за текущата
месечна издръжка и в размер на 460,80 лв. за издръжката за минало време.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо
малолетните деца М.А.Д., ЕГН **********, роден на ******* г., Д.А.Д., ЕГН
**********, родена на ******* г., Б.А.Д., ЕГН **********, родена на ***** г.
и непълнолетната З.А.Д., ЕГН **********, родена на ****** г., на бащата А.
Д. К., ЕГН **********, с адрес с. *****, община *****, и ОПРЕДЕЛЯ
местоживеене на децата при бащата в с. *****, община *****.
7
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между майката И. А. Д., ЕГН
**********, с адрес ************* и децата М.А.Д., ЕГН **********, роден
на ******* г., Д.А.Д., ЕГН **********, родена на ******* г., Б.А.Д., ЕГН
**********, родена на ***** г. и З.А.Д., ЕГН **********, родена на ****** г.,
както следва: майката има право да вижда децата всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, считано от 10,00 часа до 16,00 часа на съботния ден и от
10,00 часа до 16,00 часа на неделния ден, без преспиване; както и по всяко
друго време по взаимно съгласие на родителите.
ОСЪЖДА И. А. Д., ЕГН **********, с адрес *************, да заплаща
на децата М.А.Д., ЕГН **********, роден на ******* г., Д.А.Д., ЕГН
**********, родена на ******* г., Б.А.Д., ЕГН **********, родена на ***** г.
и З.А.Д., ЕГН **********, родена на ****** г., чрез техния баща и законен
представител А. Д. К., ЕГН **********, с адрес с. *****, община *****,
ежемесечна издръжка в размер на 270 лв. (двеста и седемдесет лева) за всяко
дете, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда - 11.04.2025 г.
до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ
искането за разликата над 270 лв. месечно до претендираните по 320 лв.
месечно.
ОСЪЖДА И. А. Д., ЕГН **********, с адрес *************, да заплати
на децата М.А.Д., ЕГН **********, роден на ******* г., Д.А.Д., ЕГН
**********, родена на ******* г., Б.А.Д., ЕГН **********, родена на ***** г.
и З.А.Д., ЕГН **********, родена на ****** г. чрез техния баща и законен
представител А. Д. К., ЕГН **********, с адрес с. *****, община *****,
месечна издръжка за минало време за периода от 11.04.2024 г. до 11.04.2025 г.
в размер на 240 лв. (двеста и четиридесет лева) за всяко дете, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително
изпълнение на решението за присъдената издръжка.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.127а, ал. 2 СК децата М.А.Д., ЕГН
**********, роден на ******* г., Д.А.Д., ЕГН **********, родена на *******
г., Б.А.Д., ЕГН **********, родена на ***** г. и З.А.Д., ЕГН **********,
родена на ****** г., да се снабдят със задгранични паспорти само и
единствено със съгласието на своя баща и законен представител А. Д. К., ЕГН
**********, с адрес с. *****, община *****, или изрично упълномощено от
него лице, без съгласието на майката И. А. Д., ЕГН **********, с адрес
*************, за което бащата или упълномощен от него представител да
попълва и подава заявления за издаване и снабдяване на децата със
задграничен паспорт, да получава готовите паспорти и другите документи за
самоличност на децата до навършване на пълнолетието им, както и
8
РАЗРЕШАВА на децата М.А.Д., ЕГН **********, роден на ******* г.,
Д.А.Д., ЕГН **********, родена на ******* г., Б.А.Д., ЕГН **********,
родена на ***** г. и З.А.Д., ЕГН **********, родена на ****** г., да пътуват
до страните от Европейския съюз, Великобритания и Турция, за срок от 5
години от влизане на решението в законна сила, само със съгласието на своя
баща А. Д. К., ЕГН **********, с адрес с. *****, община *****.
ОСЪЖДА И. А. Д., ЕГН **********, с адрес *************, да заплати
по сметка на РС-Раднево сумата в общ размер на 2016,00 лв. (две хиляди и
шестнадесет лева), представляваща държавна такса за определената издръжка
на децата, както и върху издръжката за минало време.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
9