Решение по дело №2372/2019 на Районен съд - Разград

                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                             №65, 12.02.2020г., град Разград

 

                                   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                     състав

 На шести февруари                                                      две хиляди и двадесета година

 В публично заседание в следния състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

                                                                            

 Секретар Пенка Тоцева

 Прокурор    

 като разгледа докладваното от председателя

 гр.дело № 2372 по описа за 2019г.

 

            Предявени са искове по чл.45 и чл.86 ЗЗД.

            Депозирана е искова молба от О.И.Х., с която моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 350лв., явяваща обезщетение за причинените му имуществени вреди /щети по лек автомобил от престъпното деяние, извършено от ответника, ведно със законната лихва от деня на деликта-01.05.2019г. и разноските.

             С влязло в сила определение на Районен съд-Разград от 14.05.2019 год. по нохд № 331/19 год. ответникът - подсъдим по делото Н.К. А. е признат за виновен да е извършил следното престъпление: На 01.05.2019 год. в с.Раковски, общ.Разград управлявал моторно превозно средство-лек автомобил „Опел Астра” с per. № 1-DPM- 177, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.39 на хиляда, установено по надлежния ред-престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. С това определение му е наложено наказание при условията на чл.55 от НК лишаване от свобода за срок от пет месеца, чието изтърпяване е отложено при условията на чл.66 НК за срок от 3 години, както и глоба в размер на 150 лева.

           При управлението на автомобила в пияно състояние ответникът е блъснал лекия автомобил на ищеца марка „Мерецедес”, с per. № РР0330 ВМ и  причинил повреди по автомобила му, както следва: деформиран заден ляв калник и повреда на задна броня. За ремонтиране на автомобила в специализирания автосервиз на фирма „АУТО СТЕВ” ООД /изчукване, подготовка и боядисване на заден ляв калник, демонтаж и монтаж на задна броня, подготовка и боядисване на задна броня, тониране цвят, както и следните материали-боя, допълнителни материали и камера-ускорено изсушаване/ ищецът заплатил общо сумата от 350.20 лева.

           Ищецът представя протоколно определение по нохд №331/19г. на РРС, протокол от ПТП;поръчка и работна карта от фирма „Ауто Стев“ООД за извършен ремонт;фискален бон за сумата от 350.20лв.

            Ответникът Н.К.А. счита иска за частично основателен. Твърди, че непосредствено след случилото се свързал с ищеца Х. с цел да му плати всички причинени от него щети по автомобила му, но самия той не пожелал да си уредят отношенията доброволно, тъй като не знаел колко ще струва ремонта по автомобила му. След като бил осъден с влязло в сила определение на 14.05.2019 г. на РРС по НОХД № 331/2019г. ответникът и съпругата му отново предложили на ищеца да поемат всички разходи по ремонта. Тогава ищецът им заявил, че не иска да му платят нищо, тъй като вече е завел гражданско дело. В исковата молба не е описано, че неколкократно са се опитвали да разберат размера на вредите, за да ги обезщетят.

           На 25.07.2019г. ищеца е платил сумата от 350.20 лв. за ремонт на автомобила си, които се претендират. От тогава до подаване на исковата молба ответникът не е уведомен от ищеца за размера на имуществените вреди. Същият отказа съдействие и не е пожелал да каже на ответника нито сумата, която е заплатил за ремонт нито лихвите, която му дължи.

           Ето защо счита претенцията за главницата за основателна. Същата е заплатена непосредствено след получаване на исковата молба по банковата сметка, посочена в исковата молба.

            Исковата претенция за лихва от деня на деликта 01.05.2019 г. счита за неоснователна. Към тази дата не е имало формиран размер, който рефлектира пряко върху размера на лихвата, а имуществената вреда е реализирана на 25.07.2019 г. видно от фискален бон. Това, че ищеца е отказал да му каже точния размер на щетата, за да може да я заплати, следва да се квалифицира като липса на съдействие от страна на кредитора. Поради това, счита че не дължи лихва за забава от датата на деликта , както и разноски по делото , тъй като с поведението си не само не е дал повод за завеждане на делото, а многократно се е опитвал да обезщети ищеца извънсъдебно. Това обезщетяване не е било направено единствено и само по вина на ищеца.

          Моли съда да отхвърли исковата молба, като не присъжда на ищеца направените от него деловодни разноски, тъй като с поведението си ответникът не е давал повод за завеждане на настоящия иск.Представя платежно нареждане.

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С влязло в сила определение на Районен съд-Разград от 14.05.2019 год. по нохд № 331/19 год. ответникът - подсъдим по делото Н.К. А. е признат за виновен да е извършил следното престъпление: На 01.05.2019 год. в с.Раковски, общ.Разград ответникът управлявал л.а.„Опел Астра” с per. № 1-DPM- 177, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.39 на хиляда, установено по надлежния ред-престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. И му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, чието изтърпяване е отложено при условията на чл.66 НК за срок от 3 години, както и глоба в размер на 150 лева.

           При управлението на автомобила в пияно състояние ответникът блъснал л.а. на ищеца марка „Мерецедес”, с per. № РР0330 ВМ и причинил повреди по автомобила му: деформиран заден ляв калник и повреда на задна броня. За ремонта на автомобила в „АУТО СТЕВ” ООД /изчукване, подготовка и боядисване на заден ляв калник, демонтаж и монтаж на задна броня, подготовка и боядисване на задна броня, тониране цвят, както и следните материали-боя, допълнителни материали и камера-ускорено изсушаване/ ищецът заплатил общо сумата от 350.20 лева.

            Тази сума ответникът платил на 18.12.2019г. 

            Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Не се спори по делото, че ответникът е заплатил сумата от 350.20лв. Ищецът твърди, че със сумата 350.20лв. ответникът е погасил най-напред част от разноските, като остава да дължи разликата до 400лв., както обезщетението за забава от датата на деликта до датата на плащането, а също така и цялата главница. Тезата си гради на базата на чл.76 ал.2 ЗЗД.

            Тези изводи съдът не споделя. Не се спори по делото, че ищецът претендира две еднородни вземания спрямо ответника, за главница и лихва за забава. Видно от представеният платежен документ ответникът е заплатил сумата от 350.20лв., като за основание за плащането е посочил обезщетение по гр.дело 2372/19г. Следователно ответникът е посочил кое от двете еднородни вземания е погасил, а именно претендираното обезщетение.

            Но дори и да не беше сторил това съдът следваше да приложи поредността определена в ал.1, а не в ал.2 на чл.76 ЗЗД.

            Лихвата по чл.86 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. С оглед на това, обезщетението в размер на законната лихва по чл.86 ал.1 ЗЗД не е дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред правата си, произтичащи от забавата.

            Погасяването по реда на чл.76 ал.2 ЗЗД настъпва при задължение за възнаградителна лихва. Поредността на погасяването на вземането за законна лихва по  чл.86 ЗЗД, когато се дължи наред с друго еднородно задължение/ каквото е главницата, доколкото е парично задължение/ се определя по правилото на чл.76 ал.1 ЗЗД. Когато длъжникът не е заявил кое задължение погасява с извършеното частично плащане, приложение намира правилото на чл.76 ал.1 ЗЗД като първо се погасява главницата, доколкото същата представлява по- обременителното задължение и с остатъка ако има такъв се погасява начислената законна лихва за забава по чл.86 ЗЗД. В този смисъл Решение №211/26.01.2017 по дело №958/2016 на ВКС, ГК, III г.о.

            Пак в същото решение съдът е обсъдил и кои разноски се дължат, като е посочил, че разноските до делото не попадат в обхвата на чл.76 ал.2 ЗЗД.

            Следователно главницата, като най-обременителното еднородно вземане, която ответникът е посочил и като основание за плащане, е погасена чрез плащане. Остава дължимо обезщетението за забава, което е в размер на 22.57лв. и касае периода 01.05.19г.-18.12.19г.

            Претенцията за разноски на ищеца съдът намира за основателна, доколкото ответникът не доказа твърденията си, че е ищецът отказал да му съобщи точния размер на щетите, за да ги плати.   

            По изложените съображения, съдът

 

                                                    Р    Е    Ш    И    :

 

             ОСЪЖДА Н.К. А., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на О.И.Х., ЕГН ********** *** сумата от 22.57лв./двадесет и два лева и петдесет и седем стотинки/,законна лихва от датата на деликта 01.05.19г. до датата на плащане на обезщетението 18.12.19г., както и сумата 400лв./четиристотин лева/ съдебни разноски.

           ОТХВЪРЛЯ иска по чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 350.20лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

           Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: