№ 60
гр. Провадия , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Мариана П. Ангелова
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20213130200019 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба от Т. М. Т., ЕГН: ********** срещу Наказателно
постановление № ЗЖ-79, издадено на 23.12.2020 г. от Директора на ОДБХ -
Варна, с което на въззивника за нарушение по чл. 39, ал. 2, т. 14, б.“б“ от
Закона за ветеринаромедицинската дейност /ЗВД/, на основание чл. 413, ал. 1
от същия закон е наложено административно наказание – глоба в размер на
400 лева.
Въззивникът моли издаденото НП да бъде отменено, като счита
същото за незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения, като излага аргументи в тази връзка и
прави възражения срещу съставеното наказателно постановление. В с. з.,
редовно призован, участва чрез процесуален представител, който поддържа
жалбата и искането за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В
условията на евентуалност моли съда да приеме, че са налице предпоставките
за прилагане на чл. 28 от ЗАНН – маловажност на нарушението. Претендира
разноски.
Наказващия орган, чрез процесуален представител, оспорва жалбата
и моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
Контролиращата страна – ВРП, редовно призовани не изпращат
представител, не изразяват становище по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
1
При извършена на 17.11.2020 г. проверка на документацията на д-р Т.
М. Т. регистриран ветеринарен лекар, упражняващ ветеринарномедицинска
практика с Удостоверение за регистрация ВИЗВМ 6555/1995 служители на
ОДБХ – Варна констатирали, че въззивникът в качеството си на ветеринарен
доктор, упражняващ ветеринарномедицинска практика по договор № 25/
17.01.2019г., сключен с Областна дирекция по безопасност на храните-Варна
за осъществяване на мероприятията за изпълнението на националната
програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по
животните 2019-2020г.,, в законоустановения 7-мо дневен срок от датата на
извършване на съответното мероприятие не е въвел данните в Интегрираната
информационна система на БАБХ. По време на проверката е била извършена
справка в информационната система на БАБХ, от която било установено, че
въззивникът не е въвел в срок данните за извършена ваксинация за болестта
атракс на 16 броя говеда, 4 броя коне и 160 броя овце, като датата на
извършената ваксинация е 24.10.2020г., а датата на регистрацията в
информационната система на БАБХ е 02.11.2020г.
При тази констатация свид. Т. И. И. – част от проверяващия екип
приел, че въззивника, като упражняващ ветеринаромедицинска практика, е
допуснал нарушение на чл. 39, ал. 2, т. 14, б.“б“ от ЗВД, поради което на
18.11.2020 г. в негово присъствие му съставил АУАН. Срещу така съставения
АУАН в законоустановения срок постъпило писмено възражение от
въззивника, което било прието от АНО за неоснователно и било издадено
обжалваното пред настоящата съдебна инстанция наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена въз основа на показанията на разпитания по делото свидетел – той
и актосъставител, установил лично нарушението, като съдът няма основание
да се съмнява в тяхната достоверност. В подкрепа на твърденията му са и
писмените доказателства, приложени към АНП и приобщени по реда на чл.
283 от НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни
фактически изводи. Приетата за установена фактическа обстановка не се
оспорва и от въззивника, както заяви в отрито с. з. неговия процесуален
представител.
При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление по отношение законосъобразността,
обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е
приета от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
2
АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни
органи съгласно чл. 472, ал. 1 и ал. 2 от ЗВД, видно от ангажираните от
въззиваемата страна писмени доказателства, установяващи, че
актосъставителя е ветеринарен лекар.
Относно процесуалната и материално правна законосъобразност на
обжалвания административен акт:
На първо място съдът констатира, че в съставения АУАН не е
посочена дата, респ. период на извършване на нарушението, както и мястото
на извършването. Описано е само, че при извършена на 17.11.2020 г. проверка
от контролните органи нарушението е било установено. Това поставя под
обосновано съмнение на коя дата, респ. период е било извършено
нарушението, предмет на обжалваното наказателно постановление. В
показанията си свид. И. заяви, че системата е отчитала автоматично
седмодневния срок и посочената в НП дата на извършване на нарушението
31.10.2020г., според него е последния ден, в който изтича седмодневния срок,
който всъщност е неработен ден. Подобно фактическо твърдение в
съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление изобщо липсва. Недопустимо е датата извършване на
нарушението да бъде извличана по тълкувателен път, като това представлява
нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН и винаги
представлява самостоятелно основание за отмяна на НП. Това е така, тъй като
датата на нарушението е съществен реквизит на наказателното
постановление, свързан и с проследяването на преклузивните и давностни
срокове регламентирани в ЗАНН. В съдебната теория и практика трайно се
възприема, че административно наказание се налага за административно
нарушение, което следва да бъде установено несъмнено, като всяко съмнение
следва да се тълкува в полза на нарушителя /което е основен принцип в НПК/.
Безспорно е установено по делото, че датата на извършената
ваксинация е 24.10.2020г., а датата на регистрацията в информационната
система на БАБХ е 02.11.2020г., който е първият работен ден, след
изтичането на седмодневния срок в неработен ден на 31.10.2020г. Това
обстоятелство не е било взето предвид при съставянето на АУАН и
издаденото въз основа на него НП.
Свид. И., като проверяващ орган не отрече това обстоятелство и не
успя да обясни, следва ли то да бъде тълкувано в полза на въззивника.
Потвърди единствено, че сроковете в Интегрираната информационна система
на БАБХ се броят автоматично.
Съдът намира, че в настоящия случай освен другото са налице и
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил
без да изложи каквито и да било мотиви за това и то при наличието на
изрично възражение от страна на нарушителя, направено в тази връзка. За да
3
е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва
извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, да представлява
по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушение от съответния вид. Въпреки особената важност на
регулираните със ЗВД отношения, разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е
приложима за този вид нарушения и следва административно - наказващият
орган да прави преценка на всеки един отделен случай.
Съдът приема, че в конкретния случай е налице маловажен случай на
административно нарушение, извършено от жалбоподателя, с оглед
невисоката степен на обществена опасност на извършеното административно
нарушение, липсата на настъпили вредни последици и останалите установени
в хода на производството обстоятелства – изтичане на автоматично отброен
срок в неработен ден, факта, че се касае за първо нарушение, което се явява
изолиран случай в практиката на въззивника като ветеринарен лекар.
Административно - наказващият орган е следвало да съобрази тези
обстоятелства и да не издава НП, тъй като целите на превенцията биха се
постигнали и по друг начин - без налагане на глоба, като въззивника е
трябвало да бъде предупреден писмено или устно, че при повторно
извършване на нарушението ще му бъде наложена имуществена санкция.
Неприлагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН при наличието на
предпоставките в конкретния случай, обосновава разбирането за нарушение
на материалния закон, допуснато от административно - наказващия орган,
водещо до отмяна на обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно. В нарушение на процесуалните правила, без да бъдат
съобразени горепосочените обстоятелства, наказващият орган, макар и да е
определил административно наказание в минималния размер, е издал на
практика един незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото претенцията на въззивника за присъждане
на сторените от него разноски за адвокат е основателна. Същият е представил
доказателства за договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева, съгласно сключен договор за правна защита и съдействие
от 18.05.2021 г., което съдът намира за съобразено с правната и фактическа
сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ЗЖ-79, издадено на 23.12.2020 г. от Директора на
4
ОДБХ - Варна, с което на Т. М. Т., ЕГН: ********** за нарушение по чл. 39, ал. 2, т. 14,
б.“б“ от Закона за ветеринаромедицинската дейност /ЗВД/, на основание чл. 413, ал. 1 от
същия закон е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева.
ОСЪЖДА ОДБХ – Варна ДА ЗАПЛАТИ на Т. М. Т., ЕГН: ********** сумата от 300 лева
направени по делото разноски, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от
съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
5