РЕШЕНИЕ
№ 973
гр. Благоевград, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20211210103180 по
описа за 2021 година
Производството по настоящото гр.д.№3180/2021г. по описа на Районен съд-Благоевград е
образувано по искова молба, подадена от Е. К. А., ЕГН **********, гр.Благоевград ж.к.„Е*,
и Г. К. Л., ЕГН **********, гр.Благоевград, ул.„Н*чрез адв. Г. П*, против К. С. В., ЕГН
**********, гр.Благоевград, ул.„Н* Ю. Г. А., ЕГН **********, гр.Благоевград, ул.„Н*, И. Г.
А., ЕГН **********, гр.Благоевград, ул.„Н* и Община Благоевград, ЕИК *, с адрес:
гр.Благоевград, пл.„Г. И*.
В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на ½ ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 04279.612.33 в гр.Благоевград, общ.Благоевград, обл.Благоевград, с адрес на
поземления имот гр.Благоевград, ул.„Н*с площ от 543 кв.м., трайно предназначение на
територията - Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, при
съседи: 04279.612.35, 04279.612.34, 04279.612.66, 04279.612.23, 04279.612.32, който
представлява дворно място, съставляващо парцел VI-ти /шести/, пл.№1559 /хиляда
петстотин петдесет и девет/, от квартал 26 по плана на ЦГЧ на гр.Благоевград, действащ към
2000г. с площ от 547 кв.м. Твърди се, че другата ½ ид.ч. от имота принадлежи на
ответниците-физически лица.
Ищците твърдят, че са собственици на имота по наследство от техния баща К* А., който
през 1970г. го е придобил по силата на съдебна спогодба. Оттогава същият предоставил
владението на имота на своите синове – ищците по делото, които от 1970г. го владеят
спокойно и непрекъснато. Поради изтеклата в тяхна полза придобивна давност, през 1980г. и
през 2020г. същите се снабдили с констативни нотариални актове за ½ ид.ч. от поземления
имот.
Твърди се, че през 2017г. Община Благоевград актувала с АОС 250.60/537 ид.ч. от имота
/впоследствие издадени още два АОС, с които е променена актуваната площ на 256,60/543 и
съответно 253,87/543 ид.ч/. Твърди се, че през 2020г. Община Благоевград е продала ½ ид.ч.
от 253,87/543 ид.ч. от имота на ответниците И. А. и Ю. А., без на ищците да е предложено
да ги изкупят и без да са дали съгласие за сделката.
Оспорва се правото на собственост на Община Благоевград върху 253,87/543 ид.ч. от
процесния имот, като се настоява, че общината е прехвърлила права, които не притежава.
Ищците твърдят, че при сключване на договора за покупко-продажба са нарушени
императивни правни норми, евентуално че ги заобикалят – на чл.35, ал.3 от ЗОС, чл.36, ал.1
от ЗОС, чл.59, ал.1 и ал.9 от НРПУРОИ, чл.33 от ЗС и чл.36 от ЗС, с което ищците били
лишени от възможността да изкупят идеалните части от имота, предмет на сделката.
До съда е отправено искане да постанови решение, по силата на което да бъде признато
за установено, че Община Благоевград не е собственик на 253.87/543 идеални части от
1
процесния имот /прекратен частично над ½ ид.ч. от 253.87/543 ид.ч./; да бъде признато за
установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 1/2 идеална част /по
1/4 за всеки от тях/ от поземлен имот с идентификатор 04279.612.33 по КККР на
гр.Благоевград; да бъде прогласена недействителността на Договор №ЗПС-20-2 от
28.04.2020г., вписан под №103, том 5, дело №691/2020г. на AB Благоевград, с който Община
Благоевград е продала на ответниците Ю. Г. А. и И. Г. А. 1/2 идеална част от 253,87/543
идеални части от процесния поземлен имот поради противоречие със закона, евентуално -
поради неговото заобикаляне
В отговора на исковата молба, подаден от ответника Община Благоевград, предявеният
иск е оспорен като неоснователен.
Твърди се, че Община Благоевград е собственик на актуваните идеални части от имота,
които е придобила въз основа на влязла в сила процедура по отчуждаване на имота. Твърди
се, че по отношение на наследодателя на ищците К*А., както и по отношение на З*А. и Г.
А., заповедта за отчуждаване е отменена, поради което за собствените на общината 14/30
ид.ч. от имота е съставен АОС. Твърди се, че ответниците – физически лица имат общо ½ от
537 кв.м., а ищците – по наследство от Крум А. – 1/15 ид.ч. от 309.50 кв.м. Твърди се, че
ищците никога не са оспорвали правата на общината върху имота, като многократно са
заявявали своето желание да изкупят частите на общината. Навежда се, че общината е
продала ½ ид.ч от собствените си 253,87/543 ид.ч. от имота на собствениците на втория етаж
от жилищната сграда, а останалата ½ ид.ч. е предложена за продажба на собствениците на
първия етаж, част от които са ищците по делото с 1/15 ид.ч. от първия етаж, а останалите са
лицата Л******
В отговора на ответниците физически лица К. В., Ю. А. и И. А., предявеният иск е
оспорен като недопустим и неоснователен. Оспорват се твърденията на ищците, че същите
са собственици на ½ ид.ч. от дворното място. В отговора се твърди, че Ю. А. и И. А. са
собственици по наследство – по 1/8 ид.ч. всяка, и по покупко-продажба /по силата на
договора за продажба на ЧОС от 2020г./ – по ½ от ½ от 253,87/543 ид.ч., а К. В. – на ¼ ид.ч.
по наследство и сделка. Настоява се, че ищците не са могли да придобият по давност
общинския имот, поради законови пречки за това.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,
се установява следната фактическа обстановка:
С Нотариален акт №24, т.1, peг.№125, дело №32 от 1947г. на Джумалийски околийски
съдия, двамата братя Х****, са закупили една къща със застроено дворно място от 48 кв.м. и
незастроено 232 кв.м., или всичко 280 кв. м., образуващо парцел девета, пл.н. №752, кв.123
по плана на гр.Г*, цялата парцела от 307.62 кв.м.
С Нотариален акт №26, том 1, дело №39 от 01.02.1956г. Х*е отстъпил на брат си С* Г.ев
А. безвъзмездо право да построи Жилищна сграда върху съсобствения им парцел 9, пл.н.
№752 в кв.123 по плана на гр.Благоевград с площ от 307.62 кв.м., като страните се уговарят
първия етаж от сградата да бъде предоставен на Х**** втория - на С*Г.ев А.. Около 1960г. в
горепосоченото дворно място е построена по стопански начин двуетажната жилищна сграда
със зимник, както и други две сгради за обитаване.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №85, том 1, дело №87 от 16.02.1970г. на
Благоевградски народен съдия, Х* Г.ев С*със съгласието на съпругата си Е* е дарил на сина
си К* А. следния свой собствен недвижим имот - 1/15 идеална част от първия етаж и
половината зимник от жилищната сграда, застроена в парцел VI-шеста, пл.№1559 в кв.26 по
плана на гр.Благоевград и 1/15 ид.ч. от парцел VI-шеста, пл.№1559 в кв.26 по плана на
гр.Благоевград, неурегулирана, с площ от 309.50 кв.м.
С протокол за съдебна спогодба от 25.03.1970г. по гр.д.№64 по описа за 1970г. на
Благоевградския Народен съд, в дял на К* А., е възложена 1/2 идеална част от парцел VI-
шеста, пл.№1559 в кв.26 по плана на гр.Благоевград, цялата парцела неурегулирана е 309.50
кв.м., ведно с първия етаж и половината мазе, които са били досегашна собственост на
Х*Г.ев Савев, а така също и половината таван от жилищната сграда, построена в парцела.
С Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане №50, том 2, дело №395/08.10.2980г. Х*със съгласието на съпругата си Е**е дарил на
дъщеря си До*Х. Х. и внуците си О*К. Стоилков и Х* Г.ев срещу задължение за издръжка
следния недвижим имот - 14/15 идеални части от първия етаж, половината зимник и
половината таван от жилищната сграда, застроена в парцел VIII-осми, пл.858, кв.40 по плана
2
на гр.Благоевград, както и 14/30 ид.ч. от парцел VIII-осми, пл.858, кв.40 по плана на
гр.Благоевград, както и 14/30 ид.ч. от парцел VIII-осми, пл.858, кв.40 по плана на
гр.Благоевград, целият от 307.62 кв.м.
С Нотариален акт №154, том 1, дело №473 от 29.10.1980г. Г. К. А. и Е. К. А. са признати
за собственици по давностно владение на ½ ид.ч. от парцел VI-шеста, пл.№1559 в кв.26 по
плана на гр.Благоевград, целия от 521 кв.м., ведно с първия етаж от жилищната сграда и ½
ид.ч. от мазето откъм източната страна и половината таван на жилищната сграда.
С Решение №179/17.06.1981г. по гр.д.№234/1981г. на РС-Благоевград Г. К. А. и Е. К. А.
са осъдени да отстъпят на Д* Х. Х., О* К. С*и Х* Г.ев собствеността и владението върху
14/30 ид.ч. парцел VIII-осми, пл. №858, кв.40 по плана на гр.Благоевград, ведно с 14/15 ид.ч.
от първия етаж, половината от мазето и половината от тавана на жилищната сграда.
Със Заповед №370 от 26.12.1984г. на Председателя на ИК към Общински народен съвет
Благоевград, на основание чл.95 и чл.98, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗТСУ и чл.263 от
ППЗТСУ и въз основа на мотивираните предложения на Комисията по чл.265 от ППЗТСУ с
протокол от 07.12.1984г., имот с пл.№858, кв.26 по плана на гр.Благоевград, находящ се на
ул.„Н*, е отчужден в полза на държавата за мероприятието „улица и комплексно жилищно
строителство“. С посочената заповед е определен начинът на обезщетяването на
собствениците.
На основание Решение №97 от 01.04.1985г. по гр. д.№967/84г. и Решение №354 от
17.08.1985г. по гр.д.№555/85г. на Районен съд - Благоевград и становището на комисията по
чл.265 от ППЗТСУ, изразено в протокол от 20.12.1985г., със Заповед №425 от 27.12.1985г. на
Председателя на Общински народен съвет – Благоевград, е видоизменена Заповед №370 от
26.12.1984г. по чл.98 от ЗТСУ по отношение на К****** Г.ев, Г. К. А. и Е. К. А., като в
съответствие с влязлото в законна сила Решение №354 от 17.08.1985г., е определено
обезщетяването в брой да бъде само по отношение на К****.
По повод на Решения №41 и №42 от 11.02.1986г. на Окръжен съд – Благоевград,
Резолюция №159/28.01.1986г. на ВС на НРБ и становището на Комисията по чл.265, ал.4 от
ППЗТСУ, изразено в Протокол от 26.03.1986г., със Заповед №161/08.04.1986г. на
Председателя на Общински народен съвет – Благоевград, е определено К*А. да бъде
обезщетен с едно двустайно жилище за задоволяване жилищните нужди на 2-членното му
семейство, като е посочено, че за семейните му синове не се предоставят жилища, поради
това, че не живеят в отчуждавания имот и размерът на отчуждената му част не му дава
право за получаване на повече от едно жилище.
По искания с вх.№94-00-2033 и №94-00-2034 от 07.06.1990г., направени от Г. А. и Зорка
А. и въз основа на мотивираното предложение на комисията по чл.265 от ППЗТСУ и на
основание чл.102, ал.9 от ЗС, със Заповед №1727/28.06.1990г. на Председателя на ИК на
Общински народен съвет Благоевград, е отменена Заповед №370/20.12.1984г. на
Председателя на ИК на ОНС Благоевград за отчуждаването на имот с №858 от кв.26, с
адрес: гр. Благоевград, ул.„Н*, поради факта, че от датата на отчуждаването е изминала една
година, без собственика да е обезщетен по съответния ред.
С Нотариален акт №2, том 1, дело №20/1991г. на PC-Благоевград, К*А. и съпругата му
К*** и синът й Г. Стойчев А., са признати за собственици по давностно владение за първите
трима и по давностно владение и наследство за последния, върху: 240/520 идеални части от
имот пл.№858 в кв.40 по РП на сграда за ЦГЧ, целия имот от 520 кв.м., като делът на
първите двама е в размер на общо 1/2 идеална част, а на вторите двама - по 1/4 идеална част.
По искане с вх.№94-00-355/29.01.1996г., направено от К*. и въз основа на мотивирано
предложение на Комисията по чл.265 от ППЗТСУ, отразено в Протокол №6, Решение №2 от
23.04.1996г. и на основание чл.102, ал.9 от ЗС, със Заповед №305 от 07.05.1996г. на Кмета на
Община Благоевград, е отменена Заповед №161/08.04.1986г. на Председателя на Общински
народен съвет Благоевград по отношение на К*А., собственик на 1/15 ид. ч. от имот с пл.
№858, кв. 26, ведно с 1/15 ид. ч. от I-ви етаж на съществуващата двуетажна жилищна сграда
в имота, поради факта, че полагащото се обезщетение, определено със заповедта от 1986г.,
не е получено в законоустановения срок.
С Нотариален акт №109, том 4, дело 1692/1997г. на PC Благоевград, лицата З* Х. А. и Г.
Стойчев А. са признати за собственици - първата на осн. чл.14 от СК, а вторият - на
основание наследство и отказ от наследство, на 1/2 идеална част от парцел №9, пл.н. №762 в
кв.123 по стария план на гр.Благоевград, а по новия план записан като имот пл.н.№858,
3
парцел № 6, целият с площ от 307,62 кв.м., ведно с целия втори етаж от сградата, ведно с 1/2
идеална част от тавана и една втора идеална част от мазето.
С Нотариален акт №83, том 2, дело №338/2000г. на Нотариус И. Кутева с рег.№241 от НК,
Зорка Х. А. е прехвърлила на дъщеря си К. С. В. собствената си 1/4 идеална част от парцел 6
за имот пл.н. №858, кв.26 по плана на ЦГЧ, по нотариален акт целия от 307,62 кв.м,
урегулиран от 547 кв.м, както и 1/4 идеална част от мазето на същата сграда и 1/4 идеална
част от тавана на същата сграда срещу задължението да я издържа и гледа, като й осигурила
спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега.
С Нотариален акт №97, том 7, рег.№15306, дело №1179 от 18.12.2007г. по описа на
Нотариус с peг.№241 И. Кутева, К. С. В., И. Г. А. и Ю. Г. А., са признати за собственици на ½
ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 04279.612.33, с площ от 537 кв.м., ведно с целия
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.612.33.1., ведно с ½ ид.ч. от мазето и ½
ид.ч. от тавана, като описаният недвижим имот представлява УПИ VI-858, кв.26 по плана на
ЦГЧ на гр.Благоевград, действащ към 2000г., с площ от 547 кв.м., при следните квоти К. С.
В. - ½ ид.ч., И. Г. А. и Ю. Г. А. – по ¼ ид.ч.
С Акт за частна общинска собственост №7250/02.10.2017г., на основание чл.56, ал.1, чл.2,
ал.1, т.7 от ЗОС са актувани като общински 250,60/537 ид.ч. от Поземлен имот с
идентификатор 04279.612.33 в гр.Благоевград, общ.Благоевград, обл.Благоевград, с адрес на
поземления имот гр.Благоевград, п.к. 2700, ул.„Н*с площ от 537 кв.м., трайно
предназначение на територията - Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско
застрояване /до 10 м./, при съседи: 04279.612.35, 04279.612.34, 04279.612.66, 04279.612.23,
04279.612.32.
С Акт за частна общинска собственост №8652/06.06.2019г. на основание чл.56, ал.1, чл.2,
ал.1, т.7, чл.59, ал.2 от ЗОС са актувани като общински 256,60/543 ид.ч. от Поземлен имот с
идентификатор 04279.612.33 в гр.Благоевград, общ.Благоевград, обл.Благоевград, с адрес на
поземления имот гр.Благоевград, п.к. 2700, ул.„Н*с площ от 543 кв.м., трайно
предназначение на територията - Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско
застрояване /до 10 м./, при съседи: 04279.612.35, 04279.612.34, 04279.612.66, 04279.612.23,
04279.612.32.
С Акт №8718 за поправка на Акт за частна общинска собственост №8652/06.06.2019г., на
основание чл.56, ал.1, чл.2, ал.1, т.7, чл.59, ал.2, чл.60, ал.3 от ЗОС са актувани като
общински 253,87/543 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор 04279.612.33 в
гр.Благоевград, общ.Благоевград, обл.Благоевград, с адрес на поземления имот
гр.Благоевград, п.к. 2700, ул.„Н*, с площ от 543 кв.м.
Със Заявление с вх.№ОС-0215-18/04.09.2018г. Г. К. Л. и Е. К. А., са поскали да бъде
прекратена съсобствеността в поземлен имот с идентификатор 04279.612.33 по КККР на
Благоевград. След уведомяване от страна на Община Благоевград, че за да бъде задвижена
процедурата, е необходимо да има подадено заявление от всички съсобственици на имота,
имащи право да закупят общинската земя или декларация от същите, че не желаят да
закупят идеалните части общинска собственост, със Заявление с вх.№ОС-0215-
12/20.06.2019г. Ю. Г. А., К. С. В. и И. Г. А., са заявили желание да бъде прекратена
съсобствеността. Кметът на Община Благоевград е внесъл предложение изх.№60-00-
152/17.07.2019г. до ОбС-Благоевград за взимане на решение, с което да се даде съгласие за
прекратяване на съсобствеността. С Решение №178 по Протокол №9 от 26.07.2019г. ОбС –
Благоевград е дал съгласие за прекратяване на съсобствеността. Със Заповед
№936/20.08.2019г. на Кмета на Община Благоевград, на основание чл.36, ал.1, т.2 от ЗОС и
чл.64, ал.1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество /НРПУРОИ/, е наредено да се прекрати съсобствеността чрез продажба на
253,87/543 ид. ч. от имота. В 3-месечен срок от връчване на заповедта на всички
заинтересовани лица, не е извършено плащане и административното производство по
преписката е прекратено. Със Заповед №540/24.04.2020г. на Кмета на Община Благоевград,
Заповед №936/20.08.2019г. на Кмета на Община Благоевград, с която е нередено да се
прекрати съсобствеността, е отменена, поради неплащане на дължимите суми, посочени в
заповедта в указания срок. Срещу Заповед №540/24.04.2020г. на Кмета на Община
Благоевград е подадена жалба от Е. К. А. и Г. К. Л., която е отхвърлена с Решение
№531/25.03.2021г. по адм.д.№481/2020г. на Административен съд-Благоевград.
Със Заповед №354/24.03.2020г. на Кмета на Община Благоевград, по заявление от К. С.
4
В., Ю. Г. А. и И. Г. А. е наредено да се продаде ½ ид.ч. от 253.87/543 ид.ч. от имота, на
основание чл.35, ал.3 от ЗОС в качеството им на собственици на втори жилищен етаж на
сградата, построена в имота. Заповед №354/24.03.2020г. на Кмета на Община Благоевград е
оспорена от Е. К. А. и Г. К. Л. по съдебен ред, но е оставена без разглеждане поради липса на
правен интерес с Определение №83/18.01.2021г. по адм.д. №915/2020г. на АС-Благоевград.
На основание чл.35, ал.3 от ЗОС, чл.59, ал.1 и ал.9 от НРПУРОИ, Заповед
№354/24.03.2020г., заявление вх.№ОС-0207/26.09.2019г., нотариално заверена декларация
по чл.33 от ЗС от К. В., между Община Благоевград и Ю. Г. А. и И. Г. А. е сключен Договор
№ЗПС-20-2/28.04.2020г., с който Община Благоевград е продала на Ю. Г. А. и И. Г. А. ½
ид.ч. от 253.87/543 ид.ч. от ПИ 04279.612.33.
Със Заповед №1005/23.07.2020г. на Кмета на Община Благоевград е наредено да се
отпише от актовите книги на Община Благоевград и предаде на Ю. Г. А. и И. Г. А. ½ ид.ч. от
253.87/543 ид.ч. от ПИ 04279.612.33.
Със Заявление вх.№94-00-614/16.03.2020г. до Община Благоевград Е. К. А. в качеството
си на собственик на 1/30 ид.ч. е поискал да изкупи собствените на Община Благоевград
253.87/543 ид.ч. от ПИ 04279.612.33 на цената, определена със Заповед №936/20.08.2019г. на
Кмета на Община Благоевград.
Със Заявление вх.№94-00-766/21.04.2020г. до Община Благоевград Е. К. А. в качеството
си на собственик на 1/30 ид.ч. е поискал да бъде прекратена съсобствеността върху имота.
На заявлението е отговорено с писмо изх.№94-00-766/04.05.2020г., като е поискано
представяне на документи, че ищците са собственици на целия първи етаж.
С Молба вх.№94-00-1108/25.06.2020г. до Община Благоевград Е. К. А. и Г. К. Л. са
поискали да бъде открита процедура по продажбата на ½ ид.ч. от 253.87/543 ид.ч. от ПИ
04279.612.33. На молбата е отговорено с писмо изх.№94-00-1108/17.07.2020г., с което ги
уведомяват, че заявление за откриване на процедура за продажбата на ½ ид.ч. от 253.87/543
ид.ч. следва да бъде подадено от всички собственици на първия етаж, които са наследниците
на К* А. - Е. К. А. и Г. К. Л., притежаващи 1/15 ид.ч.; Л*– 4/15 ид.ч., О*– 5/15 ид.ч., Х* –
5/15 ид.ч. Отказът за продажба, обективиран в писмо изх.№94-00-1108/17.07.2020г. на
Община Благоевград, е оспорен по съдебен ред от Е. К. А. и Г. К. Л., но жалбата им е
отхвърлена с Решение №1859/01.12.2020г. по адм.д.№695/2020г. на АС-Благоевград.
На 18.09.2020г. Г. К. Л. е подал заявление до Кмета на Община Благоевград да му бъде
заверена молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка.
С Нотариален акт №18, том 5, рег.№7695, дело №748 от 16.10.2020г. Г. К. Л. и Е. К. А. са
признати са собственици, при равни квоти, на основание давностно владение и наследство,
на ½ ид.ч. от ПИ 04279.612.33, с площ от 537 кв.м., номер по предходен план 858, кв.23,
парцел 6; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.612.33.1.1, ведно с ½ ид.ч. от
сутерена и тавана на сградата.
С Молба вх.№М-00-413/05.11.2020г. до Кмета на Община Благоевград Г. К. Л. и Е. К. А.
са поискали да бъдат отписани Акт за частна общинска собственост №7250/02.10.2017г., Акт
за частна общинска собственост №8652/06.06.2019г., Акт №8718 за поправка на Акт за
частна общинска собственост №8652/06.06.2019г. По молбата е изпратен отговор изх. №М-
00-413/12.11.2020г., с което е отказано деактуване, с мотива, че молителите са наследници на
К* А. с право на 1/15 ид.ч. от 309.50 кв.м. от ПИ 04279.612.33.
По делото са събрани гласни доказателства – показания на св.Иван Давидков и Г. Начев
/анализирани по-долу/.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
С исковата молба се твърди, че ищците са собственици на ½ ид.ч. от ПИ 04279.612.33 по
КККР на гр.Благоевград на основание наследство и давност, а ответниците-физически лица
са собственици на другата ½ ид.ч. от имота по силата на констативен нотариален акт от
2007г. Твърди се, че през 2007г. Община Благоевград е актувала 253.87/543 ид.ч. от
поземления имот и е продала ½ ид.ч. от актуваните ид.ч. на ответниците И. А. и Ю. А..
Ищците оспорват правата на Община Благоевград върху актуваните с АОС 253.87/543
ид.ч. от поземления имот, които идеални части, предвид неоспорване правата на
ответниците върху ½ ид.ч. от имота, на практика били част от претендираната от тях за
собствена ½ ид.ч.
Ето защо, спорът в настоящото производство се съсредоточава върху това кой е
собственикът на спорните актувани 253.87/543 ид.ч. от поземления имот,
5
представляващи 14/30 ид.ч. от имота – ищците или Общината /която впоследствие се е
разпоредила с ½ ид.ч. от тях/.
С така изложените фактически твърдения е обоснован интереса от предявяване на
следните обективно кумулативно съединени искове: 1. Отрицателен установителен иск за
признаване за установено, че Община Благоевград не е собственик на 253.87/543 идеални
части от процесния имот; 2. Положителен установителен иск за признаване за установено
спрямо ответниците, че ищците са собственици на ½ ид.ч. от имота; 3. Отрицателен
установителен иск за прогласяване нищожността на Договор №ЗПС-20-2 от 28.04.2020г.,
вписан под №103, том 5, дело №691/2020г. на AB Благоевград, с който Община Благоевград е
продала на ответниците Ю. Г. А. и И. Г. А. 1/2 идеална част от 253,87/543 идеални части от
процесния поземлен имот.
По предявения отрицателен установителен иск за собственост:
С Определение №1316/10.07.2024г. по настоящото дело е прекратено като недопустимо
производството по предявения отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК в
частта за признаване за установено, че Община Благоевград не е собственик над ½ ид.ч. от
253.87/543 идеални части от ПИ 04279.612.33. Определението е потвърдено с Определение
№164/05.02.2025г. по в.ч.гр.д.№898/2024г. по описа на ОС-Благоевград и недопуснато до
касационно обжалване с Определение №4337/25.09.2025г. по ч.гр.д.№1228/2025г. на ВКС, I
г.о.
С оглед влязлото в сила определение, предявеният отрицателен установителен иск е
останал висящ в частта за признаване за установено, че Община Благоевград не е собственик
на ½ ид.ч. от 253.87/543 идеални части от ПИ 04279.612.33.
В Определение №164/05.02.2025г. по в.ч.гр.д.№898/2024г. по описа на ОС-Благоевград са
изложени мотиви, че предявеният отрицателен установителен иск за останалата ½ ид.ч. от
253.87/543 идеални части от ПИ 04279.612.33 е недопустим, доколкото спорната 1/2 ид.ч. от
253.87/543 ид.ч. е предмет на предявения положителен установителен собственически иск.
Тези съображения на Окръжния съд са споделени и от ВКС в Определение
№4337/25.09.2025г. по ч.гр.д.№1228/2025г. на ВКС, I г.о., в което е прието, че предявеният от
ищците положителен установителен иск за собственост на ½ ид.ч. от имота „поглъща по-
ограничената защита, която би им осигурил отрицателния установителен иск“ срещу
Общината за неразпоредената и останала процесна по отрицателния иск ½ ид.ч. от
253.87/543 идеални части от ПИ 04279.612.33.
Настоящият съдебен състав споделя тези съображения и намира, че за ищците липсва
правен интерес от настоящия отрицателен установителен иск за останалата висяща ½ ид.ч.
от 253.87/543 идеални части от ПИ 04279.612.33, след като е предявен положителен
установителен иск за цялата спорна актувана от общината площ, представена в идеални
части като 253.87/543 идеални части, включваща както разпоредената ½ ид.ч. от 253.87/543
идеални части /за която отрицателният иск е прекратен/, така и неразпоредената ½ ид.ч. от
253.87/543 идеални части.
Разликата между двата установителни иска – положителния и отрицателния иск за
собственост е, че при уважаване на положителен установителен иск силата на пресъдено
нещо обхваща принадлежността на правото на собственост в лицето на ищеца, като
същевременно отрича претендираното от ответника право, а при отрицателния
установителен иск само се отрича претендираното от ответника право, т.е. като краен
резултат отрицателният установителен иск дава по-ограничена защита от тази на
положителния установителен иск. Липсва правен интерес от предявяване спрямо един и
същи ответник, че ищците са собственици на имота и едновременно с това – че ответникът
не е собственик на имота, тъй като предметът на положителния установителен иск за
собственост включва в себе си предмета на отрицателния установителен иск за собственост
по отношение на един и същи имот. В съдебната практика се приема, че е недопустимо
съединяването на положителен и отрицателен установителен иск между едни и същи лица за
един и същи имот. Когато правото, което обуславя правния интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск, е предмет на вече предявен от това лице положителен
установителен иск, както е в настоящия случай, отрицателният такъв ще е недопустим.
Ищците, които твърдят, че са собственици на ½ ид.ч. от имота, имат интерес да установят
правата си спрямо Общината, която е засегнала правата им с издаването на АОС и която и
понастоящем се легитимира с него като собственик на ½ ид.ч. от актуваните идеални части.
6
Ищците имат интерес да установяват правата си и спрямо приобретателите на Общината, на
които тя е прехвърлила с договор ½ ид.ч. от актуваните идеални части, на които пък от своя
страна приобретателите се легитимират като собственици /т.3Б от ТР 3/2014г. относно
правния интерес от предявяване на положителен иск за собственост срещу праводателя и
приобретателя/. Последното следва да се разглежда и в контекста на обстоятелството, че
настоящата искова молба е предявена като ИУИ в рамките на делбено производство,
откъдето е отделен в самостоятелно дело. Ищците имат интерес да установят правата си на
собственост спрямо ответниците-съделители в делбата чрез предявяване на положителен
иск за собственост, произнасянето по който има преюдициално значение за делбеното дело.
По предявения положителен установителен иск за собственост:
По допустимостта:
Ищците Е. К. А. и Г. К. Л. са предявили срещу ответниците Община Благоевград и К. С.
В., Ю. Г. А., И. Г. А. положителен установителен иск за собственост за установяване, че
ищците са собственици на ½ ид.ч. от ПИ 04279.612.33 по КККР на гр.Благоевград.
Предметът на правния спор обаче е очертан от твърденията в исковата молба, от които се
установява, че спорът обхваща принадлежността на правото на собственост върху
актуваните от Общината 253.87/543 ид.ч. от поземления имот, с ½ от които Общината се е
разпоредила в полза на ответниците Ю. Г. А. и И. Г. А..
В този смисъл липсва спор по делото, че: ответниците К. С. В., Ю. Г. А., И. Г. А. са
собственици на ½ ид.ч. от имота; липсва спор, че ищците са собственици на 1/30 ид.ч. от
имота /1/15 от половината/ Спорът обхваща актуваните от Общината 14/30 ид.ч. от имота
или 14/15 ид.ч. от половината имот, която половина ищците претендират изцяло.
В съдебната практика се приема, че когато страните спорят за правото на собственост
само върху конкретно посочена в исковата молба идеална част от имот, липсва правен
интерес за предявяване на иск за собственост за останалата част от имота, за която между
ищеца и ответника няма спор за собствеността.
Настоящият съдебен състав намира, че ищците имат правен интерес от установяване със
сила на пресъдено нещо спрямо Общината на собствеността си само върху спорните части
от поземления имот, за които съществува спор за собственост с Общината, а именно
актуваните 253.87/543 ид.ч. от поземления имот. За разликата над 253.87/543 ид.ч. до ½ ид.ч.
производството подлежи на прекратяване поради липса на правен спор. Обстоятелството, че
Общината се е разпоредила с ½ ид.ч. от спорните 253.87/543 ид.ч. е ирелевантно за
надлежната й легитимация като ответник - прехвърлител по делото, съобразно разясненията
по т.3Б от ТР 3/2014г./.
Това обстоятелство обаче е от значение за преценка правния интерес от предявяване на
иск за собственост спрямо ответниците К. С. В., Ю. Г. А., И. Г. А.. От ответниците само Ю.
Г. А. и И. Г. А. са приобретатели на Община Благоевград, които по силата на сключения
договор се легитимират като собственици на разпоредената от Общината ½ ид.ч. от
спорните общо 253.87/543 ид.ч. Ищците имат интерес да установят правата си както спрямо
праводателя, така и спрямо неговите частни правоприемници, но спрямо последниците –
само за прехвърлената им идеална част, на която същите се легитимират като собственици.
В този смисъл ответниците – приобретатели Ю. Г. А. и И. Г. А. не се легитимират като
собственици на непрехвърлената им ½ ид.ч. от 253.87/543 ид.ч., поради което липсва правен
интерес за ищците да установяват правото си на собственост върху непрехвърлената от
общината част спрямо тези ответници, доколкото последните не заявяват самостоятелни
права върху нея респ. липсва спор за нея с ищците.
По отношение на ответницата К. С. В. предявеният положителен иск за собственост е
изцяло недопустим – ищецът не оспорва, че същата е съсобственик на ½ ид.ч. от имота; а по
отношение на претендираната от ищеца друга ½ ид.ч. този ответник не се легитимира по
никакъв начин като собственик; К. В. не е приобретател по сделката с Общината, респ. не е
придобила ид.ч. от актуваните спорни идеални части, поради което липсва интерес от
участието й в производството по предявения положителен иск.
По основателността:
Ищците твърдят, че са собственици на ½ ид.ч. от имота на основание наследяване от
К*А., сключен с наследодателя им договор за дарение с н.а.№85/16.02.1970г., одобрена
съдебна спогодба от 25.03.1970г. по гр.д.№64/1970г., както и придобивна давност за периода
от 1970г. до предявяването на иска.
7
Ищците твърдят, че владеят ½ ид.ч. от имот от 1970г., като изтеклата в тяхна полза
придобивна давност им е призната с Нотариален акт №154, том 1, дело №473 от 29.10.1980г.
Настояват, че общината не признава правата им, удостоверени с посочения нотариален акт.
Обстоятелството дали ищците са придобили имота по давност в периода от 1970г. до
1980г. /когато е издаден Нотариален акт №154, том 1, дело №473 от 29.10.1980г./ е
ирелевантно, доколкото по делото беше прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване,
че със Заповед №370 от 26.12.1984г. на Председателя на ИК към Общински народен съвет
Благоевград, имот с пл.№858, кв.26 по плана на гр.Благоевград, находящ се на ул.
„Н*/идентичен на ПИ 04279.612.33 по КККР на гр.Благоевград/ е отчужден в полза на
държавата за мероприятието „улица и комплексно жилищно строителство“. В този смисъл
безспорно е установено, че след отчуждаването на имота през 1984г. същият е станал
държавна собственост. Отчуждаването на имот за държавни нужди е оригинерен способ за
придобиване на собственост от Държавата /Решение №6 от 22.02.2016г. по гр.д.
№5173/2015г. на ВКС/.
От материалите по отчуждителната преписка се установи, че преди издаването на
заповедта за отчуждаване, са водени съдебни дела и с влезли в сила съдебни актове са
установени квотите на съсобственост върху първия етаж и дворното място. Съобразно
влезлите в сила съдебни решения и установените квоти на съсобственост е определен и
начина на обезщетяване на съсобствениците, като видно от заповедите и протоколите, за
К*А. е предвидено обезщетяване като собственик на 1/15 ид.ч. от половината дворно място,
за Л* – като собственици на 14/15 от половината дворно място, а Г. А. и Зорка А. – като
собственици на другата ½ ид.ч.
През 1990г. по молба на Г. А. и Зорка А. е отменена Заповед №370/20.12.1984г. на
Председателя на ИК на ОНС Благоевград за отчуждената от тях ½ ид.ч. от имота, а през
1996г. по искане на К*А. е отменена Заповед №370/20.12.1984г. на Председателя на ИК на
ОНС Благоевград за отчуждената от него 1/15 ид.ч. част от половината имот, поради
неполучено обезщетение. За останалите 14/15 ид.ч. отчуждени от собствениците
Д**заповедта за отчуждаване не е отменена, поради получено от тях обезщетение с друг
имот. Ищците недопустимо се домогваха да установят, че горепосочените лица не са били
собственици на имота към момента на отчуждаването, който спор обаче е решен с влязъл в
сила съдебен акт - с Решение №179/17.06.1981г. по гр.д.№234/1981г. на РС-Благоевград, с
което Г. К. А. и Е. К. А. са осъдени да отстъпят на Д***собствеността и владението върху
14/30 ид.ч. парцел VIII-осми, пл.858, кв.40 по плана на гр.Благоевград, ведно с 14/15 ид.ч. от
първия етаж, половината от мазето и половината от тавана на жилищната сграда. Или при
отчуждаването Крум А. е бил собственик на 1/30 ид.ч., а Любен Христов, Огнян Стоилков и
Христо Г.ев – на 14/30 ид.ч. от целия имот.
Поради изложеното е видно, че след издадените отменителни заповеди е възникнала
съсобственост по отношение на поземления имот с Община Благоевград.
По наведеното основание за придобиване на имота по давност от ищците:
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Придобивната давност по смисъла на чл.79 от ЗС следва да се разбира като сложен
юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия, които по
определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към
установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и
задължения /представляващи субективния елемент от предметното им съдържание/, както и
тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от
други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния
елемент от предметното им съдържание/.
Субективният елемент на владението - намерението за своене, възприеман като
психическо състояние на лице, е по-трудно доказуемо състояние, поради което
законодателят установява законова оборима презумпция в чл.69 от ЗС. Предполага се, че
владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго.
За установяване на осъществяваното владение ищците ангажираха двама свидетели –
св.И**
Св.И**познава ищците от деца. Твърди, че от 1955г. до 1962г. всеки ден е минавал покрай
къщата им на път за училище. Тогава ищците били деца и живеели с родителите си на
8
първия етаж. По някое време Г. отишъл да живее в С*. Дворното място било около 500 кв.м.
и там майка им се занимавала със земеделие. Свидетелят сочи, че дворът не се ползва от
ищците, не се ползва от никой. Твърди, че Г. живее на първия етаж.
Св.Г. Начев сочи, че в периода 1973-1978г. е живял в близост до къщата на ищците, която
те обитавали заедно с родителите си. След 1978г. свидетелят не е посещавал имота. Преди да
направят улицата, къщата имала двор, в който майката на ищците поддържала градина. След
като била направена улицата, вече нямало двор – всичко било „разграден двор“. В момента
имотът няма ограда откъм ул.Н**** Твърди, че Е. е по Америка от повече от 20 години.
Сочи, че като се мине покрай къщата, все едно няма никой – покривът е паднал. Свидетелят
не е виждал Г. в къщата или двора.
Ангажираните от ищцовата страна свидетели не бяха достатъчни, за да установят с
нужната степен на категоричност осъществявано от ищците владение върху имота.
Възприятията на свидетелите за ползването на двора и къщата касаят периода от преди
отчуждаването му през 1984г. – свидетелите помнят как ищците като деца заедно с техните
родители са живели на първия етаж на къщата, а дворът се е ползвал от майка им за градина.
Св. Начев сочи, че след като е била направена улицата, имотът не е ограден от всички страни
и приличал на „разграден двор“; имотът изглеждал необитаем, като не е виждал Г. в двора.
Св.Д* също сочи, че дворът не се ползва от ищците. От така ангажираните от ищцовата
страна свидетели не се установи ищците да са извършвали в двора някакви действия, които
да сочат на владение, нито се установи период, през който такива са извършвани от тях, нито
се установиха конкретните пространствени предели на такива владелчески действия,
доколкото и дворът не е ограден от всички страни. Напротив даже се установи, че къщата е
имала двор до отчуждаването за улица, а след това вече нямало огради от всички страни и не
се ползвал, като къщата също била със срутен покрив. Установи се, че ищецът Е. А. живее от
много години в Америка. По отношение на брат му Г. Л. също не се установи да живее в
имота – има данни, че живее в Струмско. Не се установи същият да владее двора, разбирано
като извършване на действия през изискуемия от закона срок, с които да се упражнява
фактическа власт с намерение за своене.
Следва да се отбележи, че при действието на чл.86 от ЗС в редакция от ДВ бр. 92/1951г. е
имало забрана да се придобива по давност социалистическа собственост. Тази забрана е
отпаднала с изменението на чл.86 от ЗС ДВ бр. 31/90г., според което не може да се
придобива по давност само вещ, която е държавна и общинска собственост, а с изменението
на разпоредбата ДВ бр. 33/1996г. изключението за придобиването по давност е предвидено
само за публичната държавна или общинска собственост. По силата на мораториума,
въведен с §1 на ЗД ЗС (ДВ бр.46/2006г.), давността е спряла да тече на 31.05.2006г. Със
следващи удължавания на мораториума давността за придобиване на имоти - частна
държавна или общинска собственост спира да тече до 31.12.2022г.
За периода до 1990г. е съществувала законова пречка за придобиване на имота по давност.
За периода от 1990г. до 1996г. не се събраха доказателства ищците да са осъществявали
владение с намерение за своене, като през 1996г. наследодателят им е подал искане до
Общината за отмяна на отчуждителната заповед, като същата е отменена за отчуждената от
Крум А. идеална част /наследена от ищците/. Така е възникнала съсобственост с Общината.
В отношенията между съсобственици се счита, че този, който ползва цялата съсобствена
вещ владее само своите идеални части, а е държател на чуждите идеални части. За да
завладее цялата вещ, съсобственикът трябва да промени намерението си и отблъсквайки
владението на останалите съсобственици, да започне да владее изцяло за себе си.
Отблъскването на фактическата власт на другите съсобственици трябва да има обективен
характер, за да достигне до тях и те да узнаят за промяната в намерението на своя
съсобственик да завладее цялата съсобствена вещ. Владението на невладеещия съсобственик
се счита отблъснато, когато с действията си владеещият съсобственик го отблъсква и
препятства да упражнява правото си на собственост. Такива действия могат да бъдат
недопускане до имота, отстраняване от имота, заявяване пред самия него и пред трети лица,
че владее за себе си, както и други действия, които изключват недвусмислено властта върху
вещта.
В случая такива действия на ищците по делото, с които изрично да са изключили правата
на общината върху съответните идеални части, не се установяват по делото. Напротив,
събрани са доказателства, че в периода от 2018г. до средата на 2020г. ищците в качеството
9
си на собственици на 1/30 ид.ч. от имота многократно са отправяли искания до
съсобственика си Община Благоевград да изкупят нейните 14/30 ид.ч. идеални части и да
прекратят съсобствеността. До дек.2022г. давност не е могла да тече поради съществуващия
мораториум.
Като краен извод, ищците не доказаха при условията на пълно и главно доказване, че са
собственици на спорните идеални части от имота на сочените придобивни основания.
Общината от своя страна се легитимира като собственик, поради което сделката, с която е
прехвърлила ½ ид.ч. от актуваните идеални части в полза на ответниците И. А. и Ю. А. е
породила вещно-прехвърлително действие.
Предвид изложеното, предявеният положителен иск за собственост е неоснователен
спрямо Общината за спорните актувани 253.87/543 идеални части от ПИ 04279.612.33 по
КККР на гр.Благоевград и спрямо И. А. и Ю. А. – за прехвърлените им ½ ид.ч. от 253.87/543
идеални части от ПИ 04279.612.33 по КККР на гр.Благоевград.
По предявения иск за прогласяване нищожност на Договор №ЗПС-20-2 от 28.04.2020г.:
По допустимостта:
Предявен е иск за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба от ищците –
трети за сделката лица. С посочения договор Общината като съсобственик на идеални части
от имота е продала на ответниците – съсобственици И. А. и Ю. А. част от собствените си
идеални части.
Доколкото искът за прогласяване на нищожност на правна сделка е установителен иск,
процесуална предпоставка за неговата допустимост е наличието на правен интерес.
Ищците твърдят, че при сключване на договора са нарушени императивни правни норми,
евентуално че ги заобикалят – чл.35, ал.3 от ЗОС, чл.36, ал.1 от ЗОС, чл.59, ал.1 и ал.9 от
НРПУРОИ, чл.33 от ЗС и чл.36 от ЗС, като обосновават правния си интерес от търсената
защита срещу нищожната сделка с твърдения, че допуснатите нарушения на горепосочените
правни норми са ги лишили в качеството им на съсобственици от възможността те да
изкупят идеалните части от имота, предмет на сделката, сключена с ответниците И. А. и Ю.
А..
В настоящия случай е предявен иск за прогласяване нищожност на сделка, с която един
съсобственик се е разпоредил със свои идеални части в полза на друг съсобственик, а
сделката е оспорена от трети съсобственик с твърдения за нарушено право на изкупуване
поради противоречие със закона.
Според трайната практика на ВКС правен интерес да претендира нищожност на сделка
сключена от друг съсобственик, по която не е страна, би имал другият съсобственик, само
ако е предявил срещу прехвърлилия частта си бивш съсобственик искане за изкупуване по
чл.33 от ЗС, защото само при съвместното им предявяване би могло да се постигне търсения
резултат в правната сфера на ищеца – да придобие прехвърлените права. Интересът на
ищеца да оспори с иск сделката, в която не е участвал, произтича от правото му на
изкупуване. Ако то не бъде заявено, отпада и правният интерес да я оспорва /Определение
№53 от 06.02.2020г. по к.ч.гр.д.№4727/2019г. на ВКС/.
В настоящия случай искът за нищожност не е съединен с иск по чл.33 от ЗС, какъвто иск
би бил и недопустим, доколкото посочената норма е неприложима при сделки между
съсобственици, при които законът не задължава съсобственикът, който се разпорежда с
идеални части от имотите в полза на друг съсобственик, да ги предлага за изкупуване при
същите цени и условия на съсобственик, който не е страна по сделката /Определение №3726
от 24.07.2024г. по ч.гр.д.№2711/2024г. на ВКС, III г.о./. Изискването на чл.33, ал.1 от ЗС се
простира само върху продажбата на идеална част от недвижимия имот на външно за
съсобствеността лице. Такова изискване не съществува за желаещия да продаде частта си на
друг от съсобствениците - в отношенията между съсобствениците разпоредбата на чл.33,
ал.1 от ЗС не намира приложение. /Тълкувателно решение №5 от 28.11.2012г. по тълк.д.
№5/2012г. на ВКС, ОСГК/.
Ако правото на изкупуване е преклудирано, то отпада и правният интерес на
съсобственика да оспорва чуждата сделка. Този извод съответства и на точния смисъл на
правилото, недопускащо намеса в чужда правна сфера чрез предявяване на иск за
нищожност на сделка от лице, което не е участвало в същата, в хипотеза като настоящата,
тъй като при невъзможност да бъде упражнено право на изкупуване, не може да се приеме,
че атакуваната като нищожна правна сделка засяга правните интереси на третото за тази
10
сделка лице /Определение №213 от18.05.2021г. по к.гр.д.№1546/2021г. на ВКС/.
Горните постановки са в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в Решение
№224 от 23.10.2018г. по гр.д.№1634/2018г. на ВКС, IV г.о., в която е прието, че когато
искането за прогласяване нищожността на сделка на основанията по чл.26 от ЗЗД е от страна
по делото, която обаче не е страна по сделката, след като връщането на разпореденото по
сделката имуществено благо ще се върне в правната сфера на страната по сделката, без да
облагодетелства страната по делото, заявила нищожността, постановеното решение е
недопустимо, поради липсата на правен интерес /Решение №1 по гр.д.№3512/2008г., І г.о. на
ВКС/. В случая успешното провеждане на иска по чл.26 от ЗЗД би довело до връщане на
разпоредените ид.ч. в патримониума на Общината, което не би рефлектирало върху
правната сфера на ищците.
Според трайната съдебна практика не е налице правен интерес за ищеца от предявяване
на установителен иск за нищожност на договор, по който тя не е страна, когато ищецът няма
да може да черпи права от съдебното решение, дори ако то бъде постановено в нейна полза.
Интерес от искова защита ще е налице, когато чрез избрания от ищеца способ, ще може да се
разреши съществуващ между него и противната страна правен спор и то в най-пълна степен.
Решението трябва да способства за признаване или удовлетворяване на негово субективно
материално право, засегнато от посоченото действие. Така например, няма правен интерес
от иск, който няма да се отрази върху правната сфера на ищеца или ако в негово
разположение има друг по-ефективен способ за защита, а наличието на правен интерес от
искова защита е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи
служебно /Решение №138/06.11.2020г. по гр.д. №36/2020г. на ВКС, III г.о./.
Настоящата инстанция намира, че за ищците, които са трети за сделката лица, не е налице
правен интерес да предявят установителния иск по чл.26 от ЗЗД срещу ответниците, тъй
като решението по делото няма да се отрази на правното им положение и с него не би се
постигнал целения резултат.
От изложените в исковата молба твърдения се установява, че ищците не оспорват правото
на собственост на ответниците върху ½ ид.ч. от поземления имот и правото им на
собственост върху втория етаж от сградата, които им права са причината ответниците заедно
с ищците да поискат прекратяване на съсобствеността с Общината чрез изкупуване
идеалните части на общината. Претендираните от ищците собственически права върху
имота са засегнати чрез съставянето на АОС, с който спорните части са актувани и
впоследствие прехвърлени на ответниците. Като трети по договора лица ищците биха имали
интерес от обявяването му за недействителен, ако договорът засяга техни материални права
и интереси, какъвто извод не може да бъде направен от изложените от тях твърдения и
данните по делото. До този извод за липса на интерес е достигнал и АС-Благоевград по
повод обжалването от ищците на заповедта, с която е разрешено извършването на сделката,
доколкото със сделката са прехвърлени идеални части по пропорционалност съобразно
правата върху сградата, като са останали неразпоредени припадащите се части на ищците.
Целеният резултат – да бъде отречена материалноправната легитимация на ответниците
/частни правоприемници на общината/ като собственици на прехвърления имот
/прехвърлените ½ ид.ч. от 253.87/543 идеални части/, не може да бъде постигнат чрез
провеждане на установителния иск по чл.26 от ЗЗД, тъй като решението по него не формира
сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността. В случая защитата на ищците е
постигната чрез по-ефективния способ на защита – предявения по делото положителен иск
за собственост срещу праводателя – Община Благоевград и срещу приобретателите –
ответници физически лица, поради което искът по чл.26, ал.1 от ЗЗД е лишен от правен
интерес.
В горния смисъл е и практиката на ВКС, в която се приема, че искът по чл.33, ал.2 от ЗС
намира приложение само когато съсобственикът продава своята идеална част, но не и тогава
когато продава частите на другите съсобственици, като във втория случая защитата на тези
съсобственици е по реда на чл.108 от ЗС срещу страните по сделката, или по друг ред, като
в настоящия случай тази защита е постигната чрез предявения положителен иск за
собственост /Определение №67 от 08.02.2016г. по к.гр.д.№5878/2015г./.
С оглед изхода на спора, право на разноски имат ответниците – 450 лв. за юрисконсулско
възнаграждение на Община Благоевград и 3 000 лв. за адвокатско възнаграждение на
ответницата И. А., което не е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на
11
делото, броя на предявените искове, цената на същите и продължителността на
производството.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д.№3180/2021г. по описа на Районен
съд-Благоевград в частта по предявения от ищците Е. К. А., ЕГН **********,
гр.Благоевград ж.к.„Е* и Г. К. Л., ЕГН **********, гр.Благоевград, ул.„Н*, против
ответника Община Благоевград, ЕИК *, с адрес: гр.Благоевград, пл.„Г. И* отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че
Община Благоевград не е собственик на ½ ид.ч. от 253.87/543 идеални части от ПИ
04279.612.33 по КККР на гр.Благоевград.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д.№3180/2021г. по описа на Районен
съд-Благоевград в частта по предявения от ищците Е. К. А., ЕГН **********,
гр.Благоевград ж.*, и Г. К. Л., ЕГН **********, гр.Благоевград, ул.„Н*против ответника
Община Благоевград, ЕИК *, с адрес: гр.Благоевград, пл.„Г. И* положителен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с който претендират да бъде
установено, че са собственици на ½ ид.ч. от ПИ 04279.612.33 по КККР на гр.Благоевград,
ЗА РАЗЛИКАТА над спорните 253.87/543 идеални части до претендираната ½ ид.ч. от ПИ
04279.612.33 по КККР на гр.Благоевград.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д.№3180/2021г. по описа на Районен
съд-Благоевград в частта по предявения от ищците Е. К. А., ЕГН **********,
гр.Благоевград ж.к.„Е*, и Г. К. Л., ЕГН **********, гр.Благоевград, ул.„Н*против
ответниците Ю. Г. А., ЕГН **********, гр.Благоевград, ул.„Н*И. Г. А., ЕГН **********,
гр.Благоевград, ул.„Н*положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК, с който претендират да бъде установено, че са собственици на ½ ид.ч. от ПИ
04279.612.33 по КККР на гр.Благоевград, ЗА РАЗЛИКАТА над ½ ид.ч. от 253.87/543
идеални части до претендираната ½ ид.ч. от ПИ 04279.612.33 по КККР на гр.Благоевград.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д.№3180/2021г. по описа на Районен
съд-Благоевград в частта по предявения от ищците Е. К. А., ЕГН **********,
гр.Благоевград ж.к.„Е*, и Г. К. Л., ЕГН **********, гр.Благоевград, ул.„Н*, против
ответника К. С. В., ЕГН **********, гр.Благоевград, ул.„Н* положителен установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с който претендират да бъде установено спрямо
този ответник, че са собственици на ½ ид.ч. от ПИ 04279.612.33 по КККР на гр.Благоевград.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ищците Е. К. А., ЕГН **********,
гр.Благоевград ж.к.„Е*, и Г. К. Л., ЕГН **********, гр.Благоевград, ул.„Н* против
ответника Община Благоевград, ЕИК *, с адрес: гр.Благоевград, пл.„Г. И*положителен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, в частта за признаване за
установено, че ищците са собственици на 253.87/543 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 04279.612.33 по КККР на гр.Благоевград, с адрес гр.Благоевград, п.к. 2700,
ул.„Н*, с площ от 543 кв.м., трайно предназначение на територията - Урбанизирана, начин на
трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: 04279.612.35, 04279.612.34,
04279.612.66, 04279.612.23, 04279.612.32.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ищците Е. К. А., ЕГН **********,
гр.Благоевград ж.к.„Е*, и Г. К. Л., ЕГН **********, гр.Благоевград, ул.„Н* против
ответниците Ю. Г. А., ЕГН **********, гр.Благоевград, ул.„Н*, И. Г. А., ЕГН **********,
гр.Благоевград, ул.„Н* положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК, в частта за признаване за установено, че ищците са собственици на ½ ид.ч. от
253.87/543 идеални части от поземлен имот с идентификатор 04279.612.33 по КККР на
гр.Благоевград, с адрес гр.Благоевград, п.к. 2700, ул.„Н* с площ от 543 кв.м., трайно
предназначение на територията - Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско
застрояване /до 10 м./, при съседи: 04279.612.35, 04279.612.34, 04279.612.66, 04279.612.23,
04279.612.32.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д.№3180/2021г. по описа на Районен
съд-Благоевград в частта по предявенияот ищците Е. К. А., ЕГН **********,
гр.Благоевград ж.к.„Е* и Г. К. Л., ЕГН **********, гр.Благоевград, ул.„Н* против
12
ответниците Община Благоевград, ЕИК *, с адрес: гр.Благоевград, пл.„Г. И* Ю. Г. А.,
ЕГН **********, гр.Благоевград, ул.„Н*, И. Г. А., ЕГН **********, гр.Благоевград, ул.„Н*,
иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор
№ЗПС-20 2 от 28.04.2020г., вписан под №103, том 5, дело № 691/2020г. на AB Благоевград, с
който Община Благоевград е продала на ответниците Ю. Г. А. и И. Г. А. 1/2 идеална част от
253,87/543 идеални части от поземлен имот с идентификатор 04279.612.33 по КККР на
гр.Благоевград.
ОСЪЖДА ищците Е. К. А., ЕГН **********, гр.Благоевград ж.к.„Е*, и Г. К. Л., ЕГН
**********, гр.Благоевград, ул.„Н* да заплатят на ответника Община Благоевград, ЕИК *, с
адрес: гр.Благоевград, пл.„Г. И*, сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/ за
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ищците Е. К. А., ЕГН **********, гр.Благоевград ж.к.„Е*, и Г. К. Л., ЕГН
**********, гр.Благоевград, ул.„Н*, да заплатят на И. Г. А., ЕГН **********,
гр.Благоевград, ул.„Н*, сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/ за разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
13