№ 647
гр. Бургас, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20212100501753 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от М. Т. Д., ЕГН ********** и Р. К. Д.,
ЕГН **********, чрез адв. Ненчо Драгнев – БАК, със съдебен адрес: ул.
,,Александровска“ №17, ет.2, ап.5, против Решение №662/07.07.2021г.,
постановено по гр. дело №5198/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, с
което съдът е отхвърлил иска на ищците против Й. ИЛ. К., ЕГН **********,
с адрес: с.Н. П., общ. П., обл.Бургас, за установяване в отношенията между
страните, че М. Т. Д. и Р. К. Д. са собственици на овчарско жилище с кошара,
попадащо в поземлен имот с идентификатор 52129.102.172 по КККР на
с.Ново Паничарево, и за осъждането на ответника да преустанови
неоснователните си действия по отношение на собствените постройки,
изразяващи се в заплахи за събарянето им. Със същото решение съдът е
осъдил М. Т. Д., ЕГН ********** и Р. К. Д., ЕГН ********** да заплатят на
Й. ИЛ. К., ЕГН ********** сумата от 850 лева за направени по делото
разноски.
Жалбоподателите изразяват недоволство от така постановеното
съдебно решение като намират същото за незаконосъобразно и необосновано,
1
постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Излагат аргументи. Навеждат се доводи във връзка с изводите на
първоинстанционния съд, досежно начина на придобиване на процесния
имот, неговия статут и преклудиране възможността за придобиване на
застроените и прилежащи площи по реда на чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ. Направен е
подробен анализ на събраните по делото доказателства (разпит на свидетели
и експертиза). Твърди се, че съгласно практиката на съдилищата, кошарата и
овчарското жилище представлявали недвижим имот (Решение №153 от
18.11.2019г. по гр.д.№3645/2018г. на ВКС, І-во г.о.). Посочва се, че
притежаваният от въззивниците недвижим имот - кошара се намирал в имоти
№521129.102.172, 521129.103.14, собственост на Община Приморско и ПИ
№521129.102.1, собственост на Й. ИЛ. К.. Подчертава се, че за изработване на
КК и КР била използвана грешна кадастрална карта на землище с.Ново
Паничарево. Развиват се подробни съображения относно процедурата по
определяне на необходима и прилежаща площ към процесните сгради, като се
цитират разпоредби от ППЗСПЗЗ. Иска се отмяна на първоинстанционния
съдебен акт и постановяване решение на настоящата инстанция, с което да
бъдат уважени изцяло исковите претенции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от Й. ИЛ. К., ЕГН **********, чрез адв. Ивайло Карчев - БАК, с който
същата се оспорва изцяло. На първо място се навеждат доводи за нередовност
на жалбата, поради непредставяне на пълномощно за валидна представителна
власт на процесуалния представител на въззивниците. Развиват се подробни
съображения относно наведените от ищците (въззивници) твърдения за
препятстване възможността за упражняване правото на собственост (заплахи,
въздействие върху имотите). Излага се становище във връзка с правната
природа на иска по чл.109 от ЗС. Цитира се съдебна практика (Решение №273
от 26.04.2010г. по гр.д.№102/2009г. на ВКС, І-во г.о.). Твърди се, че по делото
не се установил статута на процесните имоти, както и че въззивниците(ищци)
не доказали, че са собственици на каквото и да било правно основание
(включително придобивна давност). Иска се потвърждаване решението на
районния съд и отхвърляне въззивната жалба като неоснователна. Претендира
се присъждане на сторените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК.
2
Пред Районен съд – Бургас са предявени искови претенции с правно
основание чл.109 от ЗС.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
въззивникът М.Д. с фактура №00913 от 07.09.1994 г. е закупил от ТКЗС Ясна
поляна овчарско жилище с кошара в местността „О.“ с. Ново Паничарево с
удостоверение №463 за сумата от 9164 лева. На въззивницата Р. К. Д. е
издадена анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин от 11.05.2020
г. с местонахождение с. Н. П., общ. Приморско, обл. Бургаска, с вид на
животните – 176 броя овце млечни и 123 броя овце месодайни.
Въззиваемият Й.К., по силата на нотариален акт за покупко-продажба
на недвижими имоти № ***, том *, нот.дело № **/****г., е придобил правото
на собственост на 27.05.2020 г. върху пет недвижими имота, подробно
описани в нотариалния акт, включително и нива от 8336 кв.м. в местността
„В. н.“ с идентификатор 52129.102.1 от физически лица. Същият, съгласно
представения договор от 15.07.2020 г. подписан с Община Приморско, е наел
два поземлени имота: с идентификатор 52129.102.172 и 52129.103.14
съответно с площ от 63,866 дка и 103,547 дка срещу годишна наемна цена в
размер общо на 3683,08 лева.
Пред първата инстанция е извършена съдебно-техническа експертиза,
събрани са гласни доказателства. Пред настоящата съдебна инстанция е
допуснат разпит на свидетеля Т. Д. /повторен/ - син на въззивниците.
При разглеждане на делото първоинстанционния съд е изяснил същото
от фактическа и правна страна и е достигнал до изводи, които се споделят от
настоящата съдебна инстанция, която на основание чл.272 от ГПК препраща
към мотивите на първоинстанционния съд.
За да достигне до постановения по делото резултат първостепенния
съд е счел, че за уважаване на негаторния иск по чл.109 ал.1 от ЗС следва
първоначално да се установи, че въззивниците са собственици на тъй
нареченото овчарско жилище с кошара и достигайки до извода, че липсват
доказателства за правото на собственост е приел, че искът по чл.109 от ЗС е
неоснователен като го е отхвърлил без да изследва поведението на ответника
по иска.
3
Видно от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза с
приложен снимков материал, вещото лице след геодезическо заснемане е
установило точното разположение на кошарите, като е посочило, че двете
кошари попадат в имот с идентификатор 52129.102.1 и малка част в имот с
идентификатор 52129.102.2, а кошарата, която попада в имот с
идентификатор 52129.102.172, заема малка част от имот с идентификатор
52129.103.14 и имот с идентификатор 52129.103.16. Разпитаните двама
свидетели – Г. Г. и Т. Д. установяват, че през месец август 2020 г. ответникът
се е обадил на свидетеля Г. и е предложил свидетелят да предаде на
въззивника М.Д. три варианта за ползване на притежаваната от него кошара –
сам да развали кошарата и се премести на друго място, ако той не го направи
въззивникът сам ще предприеме действие за събаряне на кошарата и като
трети вариант – заплащане на сумата от 10 000 лева да остане там до
Великден, докато си продадат агнетата. Свидетелят Д. установява, че
действително въззиваемият е поискал заплащане на сумата от 10 000 лева до
15.09. за да не бутне кошарите. Обяснил е, че след тази дата, на 01.10. щял да
предприеме действие по събаряне на кошарите. Последният свидетел в
проведеното на 16.11.2021 г. съдебно заседание пред БОС установи, че на
01.10.2021г. въззиваемият е дошъл на процесната кошара с щипка и резачи и е
нарязъл два броя плугове, 4-тонна цистерна пълна с вода и ремарке пълно с
чували с вълна от овцете. Според свидетеля въззиваемият е съборил кошарите
на 05.10.2021г. с багер. Свидетелят е повикал полиция, но не знаел дали е
образувано досъдебно производство.
Настоящата съдебна инстанция намира, че по делото не е доказано
правото на собственост върху процесното овчарско жилище с кошара.
Съгласно разпоредбата на чл.27 ал.6 от ЗСПЗЗ „Лицата, които са придобили
собствеността върху сгради и съоръжения от имуществото на организациите
по §12 от Преходни и заключителни разпоредби, могат да придобият
застроените и прилежащите площи без провеждане на търг“. В разпоредбата е
посочена процедурата за продажба на земята, за която въззивниците твърдят,
че все още могат да се възползват за придобиване правото на собственост
върху земята. Що се отнася до процесната кошара, съдът намира, че
представената фактура не е достатъчно доказателство за това, че
въззивниците са собственици на съоръжението, тъй като не са представени
изискуемите доказателства за придобиване правото на собственост. По
4
делото липсва договор сключен с ликвидационния съвет на ТКЗС с. Ясна
поляна. Действително процесната кошара представлява обект на организация
по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Според редакцията на чл.48 ал.8 от ППЗСПЗЗ
действаща към края на 1993 г., когато е закупен обекта върху терена,
дълготрайни активи на ТПКС и други организации образувани въз основа на
тях, могат да се продават само на търг по решение на ликвидационния съвет с
изключение на онези, за които е предвиден специален ред. Търгът се
провежда от ЛС по реда, предвиден в чл.43 ал.2 от Наредба за търговете
/отм./. По делото не е представен договор за прехвърляне на собствеността
върху имота. Според чл.16 от Наредбата за търговете /отм./ прехвърлянето на
недвижимите имоти се извършва с договор при условията на чл. 18 от ЗС.
Липсата на решение на ликвидационния съвет и на сключен договор за
продажба на имота установяват неспазване на установената в закона
процедура за придобиване на собствеността. Не се установяват по делото,
освен изложените от адвокат Драгнев намерения, действия за снабдяване на
ищците с документ за собственост или данни за опит за снабдяване с такива.
При това положение съдът намира изводът на първоинстанционния съд за
липса на доказателства, досежно правото на собственост, за законосъобразен.
Това налага обжалваното решение да бъде потвърдено, като на основание
чл.78 ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат разноски в размер на 500
лева, съгласно представения списък на разноските.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №662 от 07.07.2021г., постановено по гр.
дело №5198/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА М. Т. Д., ЕГН ********** и Р. К. Д., ЕГН **********,
двамата от с. Н. П., ул. „Д. м.“ № **, чрез адв. Ненчо Драгнев, със съдебен
адрес: ул. ,,Александровска“ №17, ет.2, ап.5, да заплатят на Й. ИЛ. К., ЕГН
**********, с адрес: с.Н. П., общ. П., ул. „О.“ № *, сумата от 500,00 лева,
представляваща разноски по делото за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчване препис от съобщението на
страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6