Решение по КНАХД №422/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на С. И. Н., [ЕГН] с посочен адрес: гр.София, [улица], ап.14, подадена срещу Решение № 143 от 03.07.2025 година, постановено по административно наказателно дело № 55 по описа за 2024 година на Районен съд – Ловеч, с което шести състав е потвърдил електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство – Серия К №8197028 издаден от ОД на МВР Ловеч, с който на жалбоподателя е наложена на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, глоба в размер на 600,00 лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като като законосъобразен.

По изложените в касационната жалба подробни доводи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и явно несправедливо се иска отмяната му. Твърди се че при постановяване на съдебното решение съдът не е взел под внимание реалното състояние на пътната обстановка, която водачът вижда и от която е длъжен да се ръководи. Така например бил предоставил на Районния съд като доказателство снимков материал, от който е видно, че за начало на с. Микре, на разстояние около 20-30м са поставени две табели-едната на самия разклон за селото, а другата на републикански път Е-772. Водачът не носи отговорност за неправилното прилагане на закона от страна на правоимащите органи, както и за неправилната и подвеждаща организация на пътната обстановка.

Само при това положение, когато я няма 2-рата табела за населено място с.Микре, може да се каже по категоричен начин, че водачът е навлязъл в населеното място. Счита, че от законова гледна точка, за да бъде наложено административно наказание, вината на дееца трябва да бъде доказана по безспорен начин, а от представените от него факти и обстоятелства се вижда, че такава вина няма.

В съдебно заседание касаторът се явява лично, поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.

Ответникът - ОД на МВР – Ловеч, се представлява от ю.к. Р., който счита касационната жалба за неоснователна, а решението на РС за правилно и законосъобразно. Излага, че водачът е длъжен да се съобразява, както с пътната маркировка, така и с пътните знаци и съответните табели. На въпросния участък има поставена табела и тя е поставена от стопанина на пътя, в случая съответната община, която обозначава начало и край на населеното място. Сочи, че след като водачът види табелата за начало на населеното място, той е длъжен да се съобрази със ЗДвП и да намали скоростта до разрешената за населеното място, а именно 50 км/ч. Твърди, че Този пътен участък е обозначен като такъв, има съответните знаци и полицейският орган контролира движението на тези МПС в този пътен участък, съобразено с пътните знаци, а именно населено място и ограничение от 50 км/ч. Излага, че уредът, с който е измерена скоростта, е редовен от приложените доказателства, минал е последващ метрологичен контрол и е отчел съответната скорост. Говорим в случай, че ЕФ се налага на собственика на МПС. Ако собственикът не го управлява, той може да си подаде декларация и да посочи кой го е управлявал, защото в жалбата се твърди, че трябва по безспорен начин да се докаже кой е управлявал. В закона е точно обратното, собственикът си носи отговорността за извършеното нарушение, докато посочи кой го управлява. Считам, че първоинстанционният съд е изчерпал всички възможни доказателствени средства и на базата на тях е взел правилно и законосъобразно решение, което моля да оставите в сила.

Окръжна прокуратура - Ловеч не изпраща представител и не ангажира становище.

Административен съд Ловеч, в настоящият касационен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания и доводите на страните, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу валиден и допустим съдебен акт подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба оплаквания са за неправилно приложение на закона и допуснато нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Разгледана по същество и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата чл.220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Въз основа на редовно събраните по делото доказателства районният съд правилно е установил фактическата обстановка, според която на на 03.10.2023 год. в 12:45 часа в Област Ловеч, ПП I-4, км 34+900, в с.Микре, с АТСС АRН САМ S1, насочено в посока гр.София, снимащо в двете посоки при максимално разрешена скорост за населено място 50 км/ч съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и приспаднат толеранс от 3 км или 3% е извършено с МПС „Форд Ескорт“, вид лек автомобил с рег.№[рег. номер], нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №120сd3d, чието техническо описание е приложено на л.л.18-19 по делото на РС. За нарушението на 03.10.2023 г. бил издаден на 09.10.2023 г. /л. 21 от делото на РС/ Електронен фиш серия К № 8197028 на С. И. Н., като собственик на процесния автомобил, съгласно направената справка в централната база данни на КАТ /л. 23 от делота на РС/. В ЕФ било посочено, че при разрешена скорост от 50 км/ч. е установена скорост от 97 км /ч., като е налице превишаване на разрешената скорост с 47 км/ч. В ЕФ наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което наложил на Н. предвидената в чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, „глоба” в размер на 600,00 лева. Електронният фиш е бил връчен на 04.01.2024 г., видно от данните на лист 21 от делото на РС. По делото не са налични данни на основание чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП С. И. Н. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението, както и данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.

При обсъждане на събраните писмени доказателства районният съд приел, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е одобрен тип средство за измерване, преминала е техническа проверка, а при издаване и връчване на процесния ЕФ не са допуснати нарушения на процесуалните правила. По същество решаващият състав стигнал до законосъобразен извод, че ЕФ съдържа всички законоустановени реквизити, нарушението е безспорно доказано от събраните доказателства, и за извършеното нарушение наказващият орган основателно е ангажирал административнонаказателната отговорност на Н., като собственик на автомобила, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП с налагане на глоба в определения от закона размер. Решаващият съд е изложил подробни мотиви относно правилната квалификация на нарушението, тъй като описаното в обстоятелствената част на ЕФ съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – превишаване на нормативно установената стойност на скоростта в населено място.

Районният съд /РС/ е изложил и подробни съображения относно възможността за установяване и заснемане на нарушения по ЗДвП с мобилно техническо средство предвид измененията в ЗДвП /обн. ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г./ и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г./. Обсъдено е и спазването на изискванията относно съставянето на протокол, удостоверяващ използването на мобилното техническо средство. РС е приел относно декларираните в представената от жалбоподателя декларация от 17.10.2023 год., както и приложената от него карта на пътния участък, че не опровергават констатациите на администртивно наказващият орган, като на процесната дата, на която е съставен електронният фиш – 03.10.2023 год. той е превишил скоростта на движение и то в населено място. Счел е, че автоматизираното техническо средство е снимало и в двете посоки на движение в този пътен участък, като принципът на действие на техническото средство е такъв, че индикаторът „скорост“ показва скоростта и посоката на движение на най-бързо движещото се МПС от транспортния поток в диапазона на измерване, като системата за видеоконтрол за нарушенията на правилата за движение обективно, без каквато и да е човешка намеса, идентифицира и посочва автомобилът, който се движи с превишена скорост. Така, че ако автомобила не се е движел с превишена за контролирания участък от пътя скорост, то той е нямало да бъде заснет. Приел е за безспорно установено, че нарушението за скорост е установено на посочените в електронния фиш дата, място и час.

С горните мотиви решаващият състав потвърдил обжалвания пред него електронен фиш, като законосъобразен.

Настоящият касационен състав на Административен съд Ловеч намира решението – предмет на проверка в настоящото производство за правилно.

Изложените от първоинстанционния съд мотиви за законосъобразност на електронния фиш са обосновани от съвкупната преценка и анализа на представените писмени доказателства.

Фактическите констатации и правните изводи за доказаност на нарушението и извършителя, формирани от районния съд в тази връзка, се споделят от настоящата инстанция, към които следва да препрати на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В изр. 2 от същата разпоредба е регламентирано съдържанието на електронния фиш и в случая, с оглед формата и вложеното съдържание то е спазено, като в него са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и тези факти индивидуализират нарушението от обективна страна.

Според текста на § 6, т. 65 /Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г ./ от ДР на ЗДвП, „автоматизирани технически средства и системи“ /АТСС/ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Използването на заснемащи технически средства е позволено /чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, в относимата редакция/, тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност /изключващо намесата на субективен фактор/.

С разпоредбата на чл. 165, ал. 3 от ЗДвП /обн. ДВ бр.19 от 2015г./ условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. На база цитирания законов текст е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи /обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015г./, с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата е прокарано разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. От анализа на съдържанието на цитираните норми се обосновава извод, че към момента на извършване на описаното нарушение на правилата за движение по пътищата, деянията от този вид могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само чрез използване на стационарни АТСС, а и чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 от ЗДвП /обн., ДВ, бр. 19 от 2015 г./ и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г./, които изцяло са съобразени с основните положения на тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилна техническа система е допустима.

Процесният електронен фиш съдържа всички законови реквизити и в него е направено пълно и точно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. От наказващият орган са представени безспорни доказателства към преписката, които да обосноват констатациите в обжалвания ЕФ и оттам да докажат вмененото на касатора нарушение. По делото е безспорно установено, че скоростта е измерена с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която е изготвила видеозапис на нарушението, разпечатан снимков материал от който е приложен по делото. Представени са и доказателства за годността на техническото средство към датата на засичане на скоростта, включително че същото е от одобрен тип и че е минало първоначална и последваща техническа проверка.

Правилно е посочена разпоредбата на чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, в която е регламентирана забраната да не се превишава стойността от 50 км/час за населено място.

Правната квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, съдържащ забраната за водачите на пътни превозни средства /ППС/ при избиране на скоростта на движение да превишават конкретно посочени в закона стойности в зависимост от категорията на ППС, съобразно извършеното изменение от РС е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.

По отношение на авторството на административното нарушение, в разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е предвидена специална процедура за възразяване с представяне на писмена декларация с данни за действителния нарушител. Тази правна възможност изрично е отбелязана и в ЕФ. В чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в относимата към случаят редакция изрично е предвидено, че при несъгласие на санкционирания собственик на автомобила и ако последният е бил управляван от друго лице, собственикът следва да подаде писмена декларация в съответното ОД на МВР, в която да посочи лицето, извършило нарушението и към която задължително да приложи копие от свидетелството му за управление на МПС. Видно от доказателствата по делото Н. не е направил възражение по смисъла на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, поради което правилно е санкциониран като собственик на процесния автомобил, с който е извършено нарушението.

Районният съд законосъобразно е приел за неоснователни всички възражения на жалбоподателят, за което е изложил правилни мотиви, включително за приложимата процедура, за изпълнението изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., за реквизитите на ЕФ, за годността на използваното автоматизирано техническо, за правната квалификация, по отношение наличието на повторност по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, както и относно отговорното лице. Мотивите на районния съд напълно се споделят от настоящя касационен състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК не е необходимо да бъдат повтаряни. Настоящият състав счита за безспорно установено и авторството на деянието. Автомобилът е заснет с мобилна камера за превишена скорост и снимката е приложена по делото, като върху нея са посочени датата и часът на нарушението, поради което и направените в тази посока възражения съдът намира за неоснователни.

Спазено е и изискването за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, в съответствие с изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, видно от приложените и приети по делото за доказателства: снимка на разположението на АТС /л. 22 от делото на РС/ и протокол за използване на АТС с peг. № 906р-10223/04.10.2023 г. /л. 24 от делото на РС/, които по безспорен начин потвърждават извършването на последното. От представената на лист 26 от първоинстанционното дело Схема на пепубликански път 1-4 „София-Варна“ от км 34+500 до 35+000 безспорно се установява местоположението на мобилната камера, пътния участък и разположението на пътните знаци, които следва да се съобразят от водача. Поради това са неоснователни доводите, съдържащи се в касационната жалба, че при постановяване на съдебното решение съдът не е взел под внимание реалното състояние на пътната обстановка, която водачът вижда и от която е длъжен да се ръководи, като не променят констатациите за нарушението за скорост и неговият автор.

Според приложената по делото разпечатка от Система за управление на фишовете и плащанията по тях /л. 21 от делото на РС/, процесния ЕФ е издаден на 09.10.2023 г. и връчен на касатора на 04.01.2024 г. Съобразно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им.

При преценка законосъобразността на ЕФ, настоящият състав намира решението на РС Ловеч за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на Закона за движение по пътищата. В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения, водещи до самостоятелна отмяна само на това основание. Видно от събраните по делото доказателства не е налице твърдяното в КЖ несъответствие между установената фактическа обстановка и вменения административно наказателен състав, представляващо съществено нарушение на процесуалните правила и ограничаващо правото на защита, и в частност на възможността му да разбера точно за какво нарушение е наказан и съответно къде го е извършил.

От касационната инстанция не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд. При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. Уважени са доказателствените искания на страните, доказателствата са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства, поради което направените в тази връзка оплаквания са неоснователни и недоказани. В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни. Заявените в касационната жалба и по същество оплаквания не бяха подкрепени с доказателства в хода на съдебното производство. Обратно на твърденията на касатора по същество, доводите които е навел в проведените пред първоинстанциянния съд две съдебни заседания са обсъдени и разгледани от решаващият състав. Следва да се отбележи, че развитите от касатора доводи в касационната жалба за отмяна на ЕФ относно посоката на движение, приложените снимки са били релевирани и пред районния съд, като на всички тях РС е изложил подробни мотиви, които се споделят и от касационната инстанция към които следва да препрати на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Поради горното не се установяват допуснати от решаващия състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а оплакването в жалбата в тази връзка е неоснователно.

Издаденият ЕФ съдържа всички основни реквизити като издател, дата и подпис. Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в §1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. С оглед на това електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие /съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП реквизити. Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер.

Нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП въвежда облекчена процедура за санкциониране на всяко нарушение на правилата за движение по пътищата. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Правната норма сочи точно реквизитите, които трябва да съдържа електронния фиш: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Като взе предвид изложеното до тук, настоящият касационен състав приема, че издаването на ЕФ е законосъобразно и правилно. Същият съдържа всички необходими реквизити съгласно изискванията на закона. По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават съдържащите се в ЕФ данни. При издаването на електронния фиш няма допуснати процесуални нарушения от вида на съществените. За извършеното нарушение на транспортното законодателство, правилно и законосъобразно касаторът е бил санкциониран с налагане на административно наказание глоба в размер на 600,00 лева, в съответствие на констатираното превишение на скоростта за движение и на нормативно предвидения в чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП вид и размер. В този смисъл, наложеното наказание е справедливо, съобразено е с извършеното нарушение, с неговата обществена опасност и е в предвидените от закона граници, поради което отговаря на целите на закона, очертани в чл. 12 от ЗАНН.

С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

Мотивиран така и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Ловешки административен съд, касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 143 от 03.07.2025 година, постановено по административно наказателно дело № 55 по описа за 2024 година на Районен съд – Ловеч.

Решението е окончателно.