№ 209
гр. В, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:СЖС
Членове:ВЙМ
ГПЙ
при участието на секретаря ВВУ
като разгледа докладваното от ГПЙ Въззивно гражданско дело №
20241300500382 по описа за 2024 година
С решение № 566/24.09.2024 г. по гр.д. № 20231320101232 по описа на Вски
районен съд за 2023 г. е предоставено упражняването на родителските права
върху децата В Г.а Г.а, ЕГН **********, и Г. Г. Г., ЕГН **********, на бащата
Г. В. Г., ЕГН **********, от с. Г, общ. В, ***, като е определен режим на
лични контакти между децата В Г.а Г.а с ЕГН ********** и Г. Г. Г. с ЕГН
********** и майката М. М. М., ЕГН ********** от с. Г, общ. В, ***, както
следва: майката М. М. М., ЕГН **********, има право да вижда и взема
децата В Г.а Г.а, ЕГН **********, и Г. Г. Г., ЕГН **********, при себе си,
всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до
17.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, който не съвпада с
платения годишен отпуск на бащата, след което да ги връща по местоживеене.
Постановено е децата В Г.а Г.а, ЕГН ********** и Г. Г. Г., ЕГН
********** да живеят при баща си Г. В. Г., ЕГН **********, от с. Г, общ. В,
1
***.
Осъдена е М. М. М., ЕГН ********** от с. Г, общ. В, ***, да заплаща
на децата В Г.а Г.а с ЕГН ********** и Г. Г. Г. ЕГН ********** чрез техния
баща и законен представител Г. В. Г., ЕГН ********** от с. Г, общ. В, ***,
месечни издръжки в размери на по 250,00лева за всяко дете, считано от
23.06.2023 г. до отпадане или прекратяване на основанието за заплащането им,
ведно със законната лихва при просрочие на месечните вноски.
Постановено е предварително изпълнение на настоящето решение в
частта на пресъдените издръжки.
Осъдена е М. М. М., ЕГН ********** от с. Г, общ. В, *** да заплати в
полза на Районен съд В сумата от 720,00лева за държавна такса върху
пресъдените издръжки.
Отхвърлено е искането на Г. В. Г., ЕГН **********, от с. Г, общ. В, ***
за присъждане разноски по производството като неоснователно.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Г.
В. Г., ЕГН ********** ,с постоянен адрес село Г, обл. В, ***, баща и законен
представител на малолетните деца В Г.а Г.а, ЕГН **********, родена на ****
г. и Г. Г. Г.,
ЕГН ********** роден на *** г. чрез адвокат - пълномощници адв. А. Й.,
вписана в Регистър на адвокатите, Адвокатска колегия В, личен номер *** със
съдебен адрес:гр. В, *** ,моб. тел.: *** и адв. КК, АК В със съдебен адрес гр.
В, *** в частта относно определеният режим на лични контакти на майката с
децата да има право да вижда и взема децата при себе си, всяка втора и
четвърта събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 17.00 часа в
неделя, както и един месец през лятото, който не съвпада с моя платен
годишен отпуск като бащата, след което да ги връща по местоживеене.
Поддържа се ,че решението е неправилно и се иска да бъде изменено в
частта относно определеният режим на контакти две съботи и две недели с
преспиване, както и един месец през лятото.
С обжалваното решение била уважена молбата за предоставяне на
упражняването на родителски права върху децата , размера на издръжката, но
2
бил определен режим на контакти, който не съответствал на събраните
доказателства по делото.
В мотивите на решението си съдът бил приел, че е безспорно в
настоящия случай, че родителите на децата са фактически разделени, като
децата живеят с баща си. Съдът приемал, че от събраните по делото
доказателства по безспорен начин се установява, че бащата е родителят, който
към настоящият момент полага непосредствени грижи по отглеждането и
възпитаването на децата, създал е необходимите социално-битови условия за
тяхното развитие, подсигурил е добрата и спокойна семейна среда, в която
децата растат и е приел, че в интерес на децата е да продължат да живеят в
настоящата семейна среда, поради което упражняването на родителските
права върху тях следва да бъдат предоставени ищеца.
Съдът приел също, че на ответницата следва да и бъде определен
режим на лични контакти с малолетните деца, като ще има право да ги вижда
всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до
17.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, който да не съвпада с
платения годишен отпуск на бащата, след което да ги връща по местоживеене.
Съдът неправилно считал, че по делото не са установени обстоятелства,
обуславящи определяне на ограничен режим на лични контакти на майката с
децата.
Ходдържа се ,че първоинстанционният съд неправилно и не в интерес
на децата е определил мерките за лични контакти два пъти по две съботи и
недели и то с преспиване, както и един месец през лятото.
От разпитаните свидетели по настоящото дело и по делото за привременни
мерки, както и от приетия социален доклад било видно следното:
В протокол №226 от о.с.з. на 23.02.2024 г. свидетелят В Г. А давал
следните показания:
„Майката напусна семейното жилище на 05.06.2023 г. От тогава майката
не осъществява контакт с децата. Синът ми е правил няколко опита да отиде в
с. Г, където тя живее, като последния път е бил и с децата. Опитва се да я
вразуми и тя да си осмисли поведението и да се прибере вкъщи. Синът ми се е
опитвал да говори с нея, но тя не желае да разговаря с него, не желае да вижда
нито него, нито децата. Държала се е агресивно с него. При последни опит се е
стигнало дотам, че тя го е хванала за ръката и го ухапала. Синът ми си е
3
извадил и медицинско за това. От тогава до сега тя не се интересува от децата
и от него. Предполагам, че има връзка с друг мъж, но не мога да твърдя какво
прави. Откакто е напуснала дома ни, не е давала никаква издръжка на децата.
Нито е правила подаръци на децата за празници, за Коледа. Децата се
надяваха, че майка им ще се прибере за Коледа. Внучката има рожден ден на
15 декември, но майка й не се прибра в къщи за рождения й ден.“
В същия протокол от 23.02.2024г. свидетелката АБТ заявява пред съда:
„Познавам и майката на децата - М..... Тя напусна Г. на 05.06.2023 г.
Още преди да напусне Г. тя сподели, че мисли да го напуска. Аз като по-
възрастна се опитах да говоря с нея и да й вменя за привързаност към децата и
към него. Казах й- добре, ти ще тръгнеш, но какво ще правиш с тези деца.
Тя каза, че няма да вземе децата, защото баща й иска нея, но не и децата й. Тя
ми сподели, че майка й и баща й до ден днешен не са виждали внуците си.
Майка й веднъж е видяла голямото дете, като е било още в количка и
изблъскала количката от входа на магазина, за да влезе, без да му обърне
внимание... Откакто майката си е тръгнала, никога не съм я виждала да идва в
Г и да е търсила децата. Не се е обаждала за рождения ден на голямото дете,
за имения й ден също не се е обадила на 14 февруари. Не се обажда да
поздрави децата си за празниците. Детето много се надяваше майка му да го
поздрави. На няколко пъти съм контактувала с майката по телефона след като
тръгна. Опитвах се, да я убедя да се върне при децата. Тя каза, че така и е по-
добре и ще си живее живота както й е добре. По това време майката си беше в
с. Г, тя е от там. За първия учебен ден аз снимах децата преди да тръгнат за
училище и качих снимките на нейната страница във Фейсбук и написах „това
са твоите деца на първия учебен ден“, защото тя във Фейсбук крие, че има
деца. Тя ми се обади и ме упрекна, че не си е забравила децата, но не е могла
да отиде. Аз и казах, че като майка няма сила, която да ме спре да отида да си
видя децата и тя ми обеща, че ще дойде да види децата, но така и не дойде.
Към настоящия момент нищо не се е променило. Тя откакто си е тръгнала, не
е превела на децата нито една стотинка, нито един шоколад не им е дала.
Доколкото знам, пътува с един тираджия. Предполага се, че има връзка с него,
тъй като беше качила във Фейсбук снимка с неговото име, татуирано на
ръката й.“
В Протокол № 1028 от о.с.з. 23.08.2024 г. социалният работник ЖБИ,
4
участвала в направеното социално проучване по делото заявявала: „Познавам
децата и историята на семейството. От проучването се установи, че от
раздялата на родителите децата се отглеждат изцяло от бащата, подпомаган от
разширеното семейство по бащина линия. Децата нямат връзка с майката,
както и с нейните близки. След определението за привременни мерки майката
не е правила опит за контакт с децата.“
В същия протокол от о.с.з. свидетелят Т заявявала : „На 05.06.2023 г. М.
си тръгна с багажа и остави децата. Оттогава Г. и М. не живеят заедно. Децата
живеят с баща си, баба си и дядо си по бащина линия. Г. много пъти се е
обаждал на М. относно децата, да се прибере. Аз съм присъствала на
разговори, когато той е говорил с нея по телефона, дори аз съм говорила с М.
по телефона. Не зная точно къде живее М..... От постановяване на
привременните мерки М. не се е обаждала във връзка с децата, както и преди
това, нито за празници. Бабата и дядото по майчина линия не искат и да чуят
за децата, никой от тяхна страна не се е интересувал от тези деца. Не са
гостували в с. Г.“
Свидетелят А заявявал: „Те не живеят заедно от миналата
година, от 05.06.2023 г .М. не поддържа никакъв контакт с децата,откакто
е тръгнала от жилището.“
Свидетелят З: „Познавам Г. и М.. Те са родители на детето Г.. Аз съм
класен ръководител на Г. в ОУ „ЛК“ - гр. В. На В не преподавам, но имам
контакт с нея. Когато няма училищен автобус, обикновено таткото или дядото
и бабата ги водят и ги прибират от училище Майката съм я виждала,когато
Г. беше първи клас, след това не съм я виждала. Зная, че родителите на Г. са
разделени. Още миналото лято таткото ми се обади,за да ми каже На
родителските срещи присъства таткото. Децата са обгрижени чудесно според
мен. Г. е с най-хубаво направените проекти.“
В защитата по делото адв. А. Й. помолила да се уважат исковете, но
съдът да определи режим на лични контакти, който да е по- редуциран в
сравнение с този, който е посочиен с исковата молба, защото майката от
постановяването на привременните мерки не се е възползвала изобщо от
режима и помолила съда да постанови режим на лични контакти, без
преспиване втора и четвърта събота и неделя от месеца, като посочи, че
майката няма адресна регистрация. Също помолила да се намали срока за
5
лятната ваканция на една седмица.
Поддържа се ,че майката нямала установена адресна регистрация,
нямала жилище, не работела, не се е обаждала на децата по телефона и не била
виждала децата повече от една година и половина. Тя не се била е
възползвала от определеният режим на привременни мерки, не било ясно, ако
реши да се възползва от предоставеният режим на контакти от съда къде ще го
осъществява, тъй като доказателствата по делото били, че и родителите и в
село Г не са ги виждали, не ги познават и не я искат в дома си, заедно с децата.
Сочи , че към настоящия момент не било в интерес на децата да
осъществяват контакти с майката с преспиване, както и цял месец през лятото.
Същата нямала жилище, не се знаело къде живее, пътувала с тираджия в
страната, засечена била в гр. Р, нейните родителите имали къща в село Г, но не
познавали внуците си и не искали да ги виждат.
Иска се съдът да прецени и с оглед на правомощията си по чл. 59, ал. 8
от СК да определи и подходящи защитни мерки при осъществяване на
личните контакти - в присъствие на определено лице - бащата или друго
посочено от него лице или в присъствие на социален работник, психолог или
на определено място - по местоживеенето на децата в село Г.
Предвид гореизложеното се иска да се измени Решение
№566/24.09.2024 г. по гр. д. №1232/2023 г. на Районен съд В в частта, с която е
определен режим на лични контакти на децата с тяхната майка без
преспиване и само една седмица през лятото, както и да се осъществяват на
територията на село Г и в присъствие на бащата и/или определено от него
лице.
Въззиваемата страна не е взела отношение по въззивната жалба.
Вският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните ,прие за установено следното :
Производството пред Районен съд-В е с правно основание чл. 127, ал. 2
от СК.
Твърди се от ищеца Г. В. Г. с ЕГН **********, от с. Г, общ. В, ***, че с
ответната страна М. М. М., ЕГН **********, от с. Г, общ. В, *** са родители
на децата В Г.а Г.а, ЕГН ********** и Г. Г. Г., ЕГН **********. Страните
нямали сключен граждански брак. Същите са живеели съвместно повече от
девет години. Децата са живеели и живеят понастоящем с баща им на адреса
6
му в с. Г, в собственото му жилище на ***. Децата са отгледани в същото
жилище, като с молителя в жилището живеят и родителите му, които го
подпомагат при отглеждането на децата. През по-голямата част от времето за
децата грижи е полагал бащата. Майката на децата напуснала дома на
семейството в с. Г месеци преди образуване на настоящето съдебно
производство. Същата се преместила да живее при баща си в с. Г, общ. В.
Оттогава бащата изцяло полагал грижи по отглеждане и възпитание на децата.
Същите са ученици в ОУ“ЛК“ гр. В и са завършили съответно трети клас и
втори клас. Подготовката на децата за училище, подпомагане с усвояването на
учебния материал се прави от бащата. Децата редовно посещават учебни
занятия, отлични ученици са, като посещават и допълнителни учебни школи и
занимания. Въведени са обстоятелства относно влошени отношения между
родителите. Въведени са обстоятелства относно наличие на родителски
качества в бащата за отглеждане и възпитание на децата и липса на такива
качества в майката.
Иска Съдът да постанови решение, с което на ищеца да бъдат
предоставени за упражняване родителските права върху децата, на майката да
бъде определен режим на лични отношения с децата, майката да бъде осъдена
да заплаща издръжки в месечни размери от по 200,00 лв.
От фактическа страна се установява ,че страните са живеели във
фактическо съпружеско съжителство в жилището, собственост на ищеца,
находящо се в с. Г, общ. В, ***. От съвместното съжителство страните имат
родени деца В и Г.. В началото на месец юни на 2023 г. ответната страна
напуснала жилището в с. Г, общ. В и оттогава родителите не живеят
съвместно. Децата продължават да живеят с баща си в жилището, заедно с
баба си и дядо си по бащина линия. Грижи по отглеждане и възпитание на
децата полага баща им, подпомаган от своите родители. Ответната страна не
поддържа контакти с децата. Децата В и Г. са записани съответно в IV „в“ клас
и във II „в“ клас през учебната 2023/2024 г. в ОУ“ЛК“ В и редовно посещават
учебните занятия. Децата посещават извънкласни учебни занятия. Бащата
води децата на училище и ги прибира, присъства на родителските срещи.
Бащата работи по трудово правоотношение и получава месечен размер на
трудово възнаграждение в размер на минимална работна заплата.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля В Г. А, тъй като
7
съответстват със събраните по делото писмени доказателства и гласни
доказателства и между тях няма противоречия.
По делото е направено социално проучване от Отдел”Закрила на детето” към
Дирекция”Социално подпомагане” гр. В, доклада по което, е приложен по
делото. От него се установява, че грижи по отглеждане и възпитание на децата
полага ищецът, подпомаган от своите родители. Има изградена силна
емоционална връзка между бащата и децата. Същият успява да задоволява
базовите и индивидуални потребности на децата. Осигурена е сигурна и
спокойна среда.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира
следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр.
д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и
8
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне
на мерките относно упражняването на родителските права, личните
отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по
останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във
въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за
произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява основателна, поради следните съображения:
Съдът счита, че предявените искове са основателни и доказани по
следните съображения:
Исковете по чл. 127 ал.2 и Чл.143 СК са правен способ за разрешаване
на разногласията между родителите относно упражняването на родителските
права при промяна на обстоятелствата. В това производство, което по своя
характер представлява съдебна администрация на граждански отношения,
съдът не се ръководи от желанията на единия или другия родител, а от
интересите на децата.
Предоставянето на упражняването на родителските права върху детето
е израз на грижата за всестранна защита на неговия интерес. Ефикасността на
защитата на детето и на положението му се предпоставя и от тези
обстоятелства, свързани с нововъзникналите права и задължения на
родителите по повод задължителното спазване на мерките относно
упражняването на родителските права и задължения, вкл. по повод на
определените привременни мерки, по чл. 127, ал. 3 СК. Като предоставя
упражняването на родителските права върху детето на единия родител и
определя мерките за лични отношения с другия, съдът администрира
граждански правоотношения. Касае се за акт на спорна съдебна
9
администрация на тези отношения - относно начина за осъществяване на
признати и гарантирани от закона материални субективни права, който не
засяга - не отрича и не признава - съществуването им. Производствата на
спорна съдебна администрация са част от уредените в ГПК производства,
наред със защитно-санкционните и охранителните. Защитно-санкционните
производства въздействат върху гражданските правоотношения, когато са
накърнени и възстановяват законосъобразното им развитие; охранителните
съдействат на гражданските правоотношения, а тези на спорна съдебна
администрация ги управляват (администрират). В горният смисъл е Решение
№ 64 от 20.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1398/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията ФВ.Не се касае за общ исков процес ,в който са приложими правилата
на Част втора ГПК ,включително и предявяването на насрещен иск,поради
което последният е недопустим в производствата по администриране на
гражданските правоотношения ,в които е засилено служебното начало
,задължаващо съда служебно да следи за интересите на детето .
Мерките, с които се уреждат личните отношения между детето и
родителя, който не упражнява родителските права, винаги следва да са
конкретни и да улесняват правилните отношения на детето и с двамата
родители /р. по гр. д. № 1879/71 г. и по гр. д. № 28/72 г. на второ г. о. на ВС/. Те
трябва да обезпечават колкото е възможно по-широк контакт на детето с
родителя, който не упражнява родителските права, освен ако поведението му
не поставя детето в опасност. Родителите имат еднакви права и задължения
към детето и когато ги упражняват в негов интерес, няма основание да се
ограничават тези им права. Общуването на детето с всеки от родителите
съдейства за правилното му възпитание и следователно е в негов интерес, а не
във вреда /р. по гр. д. № 433/73 г. на второ г. о. на ВС/. ВКС приема в
задължителната си практика /напр.в Решение № 291 от 9.10.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 115/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията МИ/ ,че контактите на
детето с който и да е от родителите му не могат да се ограничават от
здравословни причини ,промени в начина на живот на детето /тръгване на
детска градина или училище и пр./ ,а само от причини ,свързани с
неизпълнение на родителските задължения от страна на някой от родителите .
Според задължителната съдебна практика, формирана в Постановление
№ 1 от 12.Х1.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, за да се изменят
мерките относно упражняването на родителските права е необходимо
10
съществено изменение на обстоятелствата, което засяга ефективността на
избраните мерки и поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно с
изменените обстоятелства. Изменението може да засяга обстоятелствата, при
които са определени мерките и са взети предвид във влязлото в сила решение,
но могат да бъдат и нови, или да са обстоятелства, които се отнасят до мярката
и нейната рационалност, т.е. от значение са както измененията, засягащи
обстоятелствата взети предвид във влязлото в сила решение, така и
измененията, които произтичат от загубилите смисъл или променени на
практика мерки по упражняването на родителските права. По вътрешното им
съдържание новите обстоятелства могат да имат различни проявни форми -
изпадане в невъзможност на родителя, на когото е оставено детето за
отглеждане и възпитание, да упражнява родителските права поради тежко
заболяване, осъждане на лишаване от свобода за продължителен период от
време, трайно напускане пределите на страна без добри възможности за
устройване на детето в чужбина, влошаване на условията на живот при този
родител, изгубване на родителския авторитет или фактическа неспособност на
родителя да се справи с лоши прояви на детето, докато другият родител е в
състояние да повлияе положително върху възпитанието и съзряването на
детето, встъпване на родителя в нов брак, или заживяването му с трето лице,
което създава усложнение и проблеми при отглеждането на детето и други
подобни. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата
се отразяват на положението на детето и на ефективността на същите, спрямо
неговото правилно отглеждане и възпитание. Съзнателното задържане на
детето след влизане в сила на решението за личните контакти не съставлява
основание за нови мерки в полза на виновния за това положение родител.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна
страна ,че предявеният иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК е доказан и
като такъв следва да бъде уважен.
При прекратяването на фактическото съжителство, както е в настоящия
случай, съвместното и съгласувано упражняване на родителските права и
задължения става неосъществимо, поради което в интерес на родените деца от
такова съжителство е да се прилага разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, която
задължава съда да определи на кого да бъде предоставено упражняването на
11
родителските права върху децата, както и да определи мерките за лични
отношения между децата и родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права.
Безспорно в настоящия случай е, че родителите на децата В и Г. са
фактически разделени, като децата живеят с баща си.От събраните по делото
доказателства по безспорен начин се установява , че бащата е родителят, който
към настоящият момент полага непосредствени грижи по отглеждането и
възпитаването на децата, създал е необходимите социално-битови условия за
тяхното развитие, подсигурил им е добрата и спокойна семейна среда, в която
децата растат.С оглед на горното законосъобразно е решението на районния
съд ,който е приел, че в интерес на децата В и Г. е да продължат да живеят в
настоящата семейна среда, поради което упражняването на родителските
права върху тях следва да бъдат предоставени на ищеца.Водим от горното на
основание чл. 127, ал. 2 от СК на ответницата е определен режим на лични
контакти с малолетните деца, като същата ще има право да ги вижда всяка
втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 17.00
часа в неделя, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения
годишен отпуск на бащата, след което да ги връща по местоживеене.
Въззивната страна намира ,че постановеното решение в тази му част е
незаконосъобразно ,като счита ,че решението следва да бъде изменено ,като се
определи режим на лични контакти на децата с тяхната майка без преспиване
и само една седмица през лятото, както и да се осъществяват на територията
на село Г и в присъствие на бащата и/или определено от него
лице.Въззивната инстанция е мотивирана от това ,че ,видно от материалите
по делото ,майката е с неустановено местоживеене ,без жилище и доходи
.Нейните родители живеят в с.Г,но не желаят да поддържат връзка с внуците
си .
По отношение на определената издръжка решението на Районен съд-В
не е обжалвано ,влязло е в законна сила и не е предмет на въззивен контрол.
Водим от горното и на основание Чл.272 ГПК Вският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 566/24.09.2024 г. по гр.д. № 20231320101232 по описа
12
на Вски районен съд за 2023 г. в обжалваната част относно упражняването на
родителските права, вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху децата В
Г.а Г.а, ЕГН **********, и Г. Г. Г., ЕГН **********, на бащата Г. В. Г., ЕГН
**********, от с. Г, общ. В, ***, като ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти
между децата В Г.а Г.а с ЕГН ********** и Г. Г. Г. с ЕГН ********** и
майката М. М. М., ЕГН ********** от с. Г, общ. В, ***, както следва: майката
М. М. М., ЕГН **********, има право да вижда и взема децата В Г.а Г.а, ЕГН
********** и Г. Г. Г., ЕГН **********, при себе си всяка втора и четвърта
събота и неделя от месеца от 09.00 часа до 17.00 часа без преспиване на
територията на с.Г ,обл.В в присъствието на бащата Г. В. Г., ЕГН **********
или на посочено от него лице, както и една седмица през лятото, която не
съвпада с платения годишен отпуск на бащата, след което да ги връща по
местоживеене.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13