Р Е Ш Е Н И Е
№ 260000
гр. Сливница, 04 януари 2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, шести състав,
в публично съдебно заседание, седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Ангелина Гергинска
при участието на секретаря Мария Иванова, като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 535 по описа на съда за 2019г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН.
Е.П.Б. с ЕГН: **********, чрез
пълномощника си адв.Т.Ч. -САК със съдебен адрес *** обжалва НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 234П от 06.08.2014г. на началник РУП-Сливница, с което на жалбоподателя за
нарушение по чл.6 ЗБЛД му е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 50,00лева на основание чл.80, т.5 ЗБЛД.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление с искане да бъде
отменено. Навеждат се доводи за изтекла погасителна давност. В съдебно
заседание, редовно призован жалбодателят не се явява ,
не се представлява. Представя писмено становището си , с което поддържа
жалбата си.
Административнонаказващият орган не изразява
становище по жалбата, представя административнонаказателната преписка. В
съдебно заседание не се явява, не се представлява, не сочи доказателства, не
прави доказателствени искания.
Съдът, след като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства /акт за установяване на административно
нарушение № 234П от 31.07.2014 г., наказателно постановление № 234П от 06.08.2014г.
на началник РУП-Сливница, справки за
нарушител, съдебнопсихиатрична експертиза, както и всички приети по делото
писмени доказателства/ намира следното:
На 31.07.2014 г., около 05,30часа в с Хераково, полицейските служители – С.К.
и Ц.Ц., извършват проверка на жалбодателя, като в момента на проверката, същия
непредставил документ за самоличност /лична карта/. За констатираното нарушение
му бил съставен АУАН № 234П от 31.07.2014 г от Ст.К., в присъствието на св. Ц.Ц.
и на жалбодателят, който го подписал като саморъчно отбелязал че няма
възражения. Въз основа на така съставения акт за установяване на
административно нарушение било издадено и атакуваното наказателно постановление
№ 234П от 06.08.2014г. на началник
РУП-Сливница, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.6 ЗБЛД му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00лева на основание
чл.80, т.5 ЗБЛД.
С оглед на така приетата за установена фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
От приложените по делото доказателства е видно, че
наказателно постановление № 234П от 06.08.2014г. на началник РУП-Сливница е връчено на жалбоподателя на 08.09.2014г.
като е направено отбелязване, че е връчено на основание чл.58, ал.2 ЗАНН. Видно
от приложената докладна записка от 02.09.2014г. от МлПИ при 04 РУП-СДВР относно
връчваннето на процесното НП, от която е видно, че жалбодателят по данни на
домоуплавителя на блока, живее на адреса, но тъй като дядо му е болен на легло
не отваря вратата при позвъняване. Само въз основа на тези данни,
административнонаказаващият орган е счел че е налице хипотезата на чл.58, ал.2 ЗАНН и счил процесното НП за връчено. Съдът намира, че при така установените
данни, не е налице цитираната разпоредба, т.к. не е установено, че жалбодателят
не е намерен на посоченият адрес, напротив, установен е на адреса, още повече
че не са събрани доказателства относно наличието на нов , неизвестен адрес.
Предвид изложеното, съдът намира, че неправилно е била приложена разпоредбата
на читираният текст от ЗАНН, като приема, че процесното НП е било редовно
връчено на 27.08.2019г., ведно със справка за задълженията му към НАП. Жалбата
срещу процесното НП е подадена 03.09.2019г., видно от печата на завеждане на
жалбата , поради и което съдът приема,
че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в
предвидения в чл.59 от ЗАНН 7-дневен срок за обжалване на връченото наказателно
постановление.
Административнонаказателното производство се
образува със съставянето на акта, с който се установява извършването на
административното нарушение. В чл.42 от ЗАНН са въведени минималните законови
изисквания към един акт за установяване на административно нарушение, които
следва да са налице, за да бъде той законосъобразен. Посочените в чл.42 от ЗАНН
законови реквизити на акта за установяване на административно нарушение са с
императивен характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна с акт за
установяване на административно нарушение № 234П от 31.07.2014 г, намира, че същият отговаря
на изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Производството по налагане
на административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване
на административно-наказателно производство, наличие на административна
преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното административно
нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият
орган се произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като
преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за
установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и
обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава
наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер
административно наказание.
В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени минималните
законови изисквания към едно наказателно постановление, които следва да са
налице, за да бъде то законосъобразно. Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови
реквизити на наказателното постановление са императивни по характер. В
конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с наказателно постановление
№ 234П от 06.08.2014г. на началник
РУП-Сливница, намира същото за издадено от компетентен орган в кръга на
правомощията му.
Осъществявайки контрол за
законосъобразност на процесното наказателно постановление, съдът намира, че е изтекъл
абсолютния давностен срок от три години, считано от датата на извършване на
деянието, за ангажиране на административната отговорност на жалбодателя. В
административно – наказателното производство, съгласно чл.11 от ЗАНН, по
въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, които изключват
отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този
закон не се предвижда друго. Препращането е общо и важи за всички
обстоятелства, които изключват административно – наказателната отговорност,
включително и давността. В ЗАНН няма изрична правна уредба на давността за
наказателно преследване. Съществува уредба единствено на давността за
изпълнение на вече наложено административно наказание с влязло в законна сила
наказателно постановление. По силата на субсидиарно приложимата разпоредба на
чл.80, ал.1, т.5 от НК за административни нарушения по смисъла на чл.6 от ЗАНН,
давността е три години. Съгласно чл.80, ал.3 от НК, тя започва да тече от
довършването им, а тези които траят непрекъснато или са продължавани – от
прекратяването им. При всички случай обаче, независимо от това колко пъти е
спирана или прекъсвана давността, съгласно разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК,
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК.
В конкретния случай,
против жалбоподателя е съставен акт за извършено административно нарушение на 31.07.2014г.
Процесното наказателно постановление е издадено на 06.08.2014г. Процесното НП е
връчено на жалбодателя на 27.08.2019г. Следователно още
към 31.01.2019 г., е изтекъл абсолютния давностен срок – четири години и шест
месеца. С изтичането на давностния срок , независимо от спирането или
прекъсването на давността, се изключва въобще административно – наказателното
преследване, включително и възможността да бъде реализирана в бъдеще отговорността
на нарушителя. Пропускането на абсолютния давностен срок е заличило деянието,
като единствено годно основание за налагане на административно наказание.
Следователно издаденото вече наказателно постановление не може да служи за
осъществяване на давностно погасена административно – наказателна отговорност.
Поради тази причина обжалвания санкционен акт се явява незаконосъобразен на
посоченото по – горе основание и следва да бъде изцяло отменен, без да се
проверява дали е извършено или не процесното деяние от обективна и субективна
страна.
Следва да се вземе предвид
и обстоятелството, че жалбодателят към датата на извършване на
административното нарушение се е намирал в състояние на продължително
разстройство на съзнанието, обуславящо невменяемост, което се установява от
изготвената и приета по делото съдебно-психиатрична експертиза. Този факт е
самостоятелно основание за отмяна на процесното НП, поради липсата на субект на
нарушението.
Предвид изложеното,
процесното наказателно постановление следва да бъде изцяло отменено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива
се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за
присъждане на разноски в размер на 400 лева, сторени за заплащане на адвокатско
възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя
в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие,
приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой.
Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.
В хода на производството, са
сторени и разноски от съда за вещо лице в размер на 250,00лв.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т.
6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен
орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да
бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – София като второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР – така Решение
№ 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния административен
съд.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 234П от 06.08.2014г.
на началник РУП-Сливница, с което на Е.П.Б.
с ЕГН: **********,***, за нарушение по чл.6 ЗБЛД му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50,00лева на основание чл.80, т.5 ЗБЛД.
ОСЪЖДА ОД на МВР – София да заплати на Е.П.Б. с ЕГН: **********,
сумата от 400,00лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ОД на МВР – София да заплати на РС-Сливница сумата
от 250,00лв., представляваща разноски за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд – София област в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението за постановяването му.
СЪДИЯ: