Решение по дело №787/2021 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 14
Дата: 1 февруари 2022 г. (в сила от 9 март 2022 г.)
Съдия: Стела Дянкова Бъчварова
Дело: 20214150100787
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Свищов, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Таня Л. Луканова
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20214150100787 по описа за 2021 година
за да се произнесе взема предвид:
Производството по делото е образувано по иск за развод по чл. 49, ал.1
от Семейния кодекс обективно съединен с небрачния иск по чл. 56 от СК за
предоставяне на семейното жилище.
Ищеца П. Т. П. твърди, че с ответницата Н. Г. П. са съпрузи. Бракът им
бил сключен на 18.12.1977 г. пред длъжностното лице по гражданското
състояние в Кметството на с. К, за което е съставен акт за граждански брак
№0011 от същата дата и е първи за двамата. Твърди, че от брака им са родени
две деца, които понастоящем са пълнолетни - Т. П. Т, на 43 години и Д. П. Т,
на 32 години. Заявява, че с ответницата живеят при условията на трайна
фактическа раздяла от около 23 години. Твърди, че при раздялата семейното
жилище на адрес в град С*, било напуснато от ответницата.
Заявява, че през 1998 г. с ответницата завели гр.д.№ 234/1998 г. по
описа на Районен съд - Свищов за прекратяване на брака с развод по взаимно
съгласие. Това дело било прекратено, но след това и до момента с
ответницата не били полагали усилия да заздравят брака си, който съществува
напълно формално.
Заявява, че всеки от двамата съпрузи е уредил живота си по начин,
който изключва участието на другия. Счита, че това състояние на брака им е
1
необратимо. Предвид на дългогодишната раздяла счита, че въпросът за вината
относно състоянието на брака не е актуален и обсъждането му ненужно ще
увреди отношенията ни с ответницата. Заявява, че посочва това състояние на
брака като основание за прекратяването му с развод, тъй като с ответницата
не поддържа никакви отношения.
Моли съда да прекрати брака с развод без да се произнася по въпроса за
вината. Моли съда да му предостави семейното жилище в град С**. След
прекратяване на брака ответницата да носи името П., което е нейно
предбрачно и брачно фамилно име.
В срока и по реда чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба.
В проведеното съдебно заседание ищца, редовно призован се явява с
преупълномощения адв. М.К. от ВТАК. Поддържа исковата молба.
Ответника Н.П., редовно призована, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по
делото по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните по делото са законни съпрузи от 18.12.1977г., видно от
приложеното удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт
за граждански брак № 11/18.12.1977г. от длъжностно лице по гражданското
състояние на Кметство с. К, като съпругата, чието фамилно име преди брака е
П. е приела да носи същото име и след брака.
По делото бяха събрани доказателства чрез разпита на П П. – приятел
на страните. Същият изнесе, че страните живеят разделено повече от 20
години. Страните имали две деца – момчета, които са над тридесетгодишни.
Според свидетеля страните живяли с децата си в жилище, което се намира на
ул.Р в гр.Свищов. Свидетелят изнесе, че страните след раздялата не са се
събирали, като двамата живеят в отделни жилища - ищеца в жилището на
ул.Р, а ответницата – на ул. С.В..
Видно от представения по делото Нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 141, том ІІ, рег.
№ 3625, дело № 260/2019 г. семейното жилище на ул. Р е прехвърлено от
страните на техния син – Д. П. Т срещу задължението за издръжка на
прехвърлителите до края на живота им.
2
Представени по делото са писмени доказателства - призовка за страна
по гр.д. №238/1998г. на РС -Свищов, от която е видно, че посоченото
гражданско дело е било образувано по иск на молителите Н.П. и П. Т. П..
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Съдът намира, че иска за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК е
основателен и следва да бъде уважен, като сключения между страните брак
бъде прекратен. От доказателствата по делото се установи, че брачните
отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Между
страните е настъпило пълно отчуждение в брачните отношения. Същото се
установява от разпитания по делото свидетел, който се намира в близки
отношения и с двете страни. След раздялата страните не са събирали. След
като ответницата заминала в чужбина, двамата съпрузи не поддържали
каквито и да било отношения. Не се посочи и страните да са правили опити
да се съберат. Напротив, от събраните доказателства се установи, че когато
ответницата се прибирала в България, тя е отсядала в друго жилище. Освен
това настоящото производство не е първото между страните, доколкото са
налице доказателства, че в качеството на молители същите са направили опит
да се разведат по взаимно съгласие. Доказателствата действително изключват
възможността бракът на страните да е обременен с обикновени, временни,
преходни недоразумения, които могат да се преодолеят. Според съда
семейната общност е разкъсана по необратим и непреодолим начин, брачната
връзка съществува само формално, поради което не е полезна нито за
съпрузите, нито за обществото.
При тези отношения между съпрузите съдът намира, че бракът на
страните по делото е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната
връзка няма предписаното от закона и морала съдържание, като това нейно
обективно състояние е трайно и липсва перспектива за възстановяване на
нормалните брачни отношения, поради което брачната връзка следва да бъде
прекратена.
По делото не е направено искане по чл. 49, ал. 3 от СК от страните,
поради което съдът не следва да се произнася по въпроса за вината за
разстройството на брака.
Претендира се от ищеца ползване на семейното жилище. Съгласно
3
чл.56, ал.1 от СК при допускане на развода, когато семейното жилище не
може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя
ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна
нужда. Доколкото по делото се установи, че семейното жилище на страните е
в гр. С** и то е напуснато от ответницата, която е заминала в чужбина и
доколкото същата няма претенции относно ползването му, съдът намира, че
същото следва да бъде предоставено за ползване на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК, след развода съпругът може да
възстанови фамилното си име преди този брак. Правото да иска
възстановяване на предбрачното фамилно име след развода принадлежи на
този съпруг, който при сключването на брака е приел да носи фамилното име
на другия съпруг. Промяна се допуска само ако съпругът, променил името си,
желае да възстанови предбрачното си име. В конкретния случай ответницата
не е изразила желание да възстанови предбрачното си фамилно име, поради
което съдът не дължи произнасяне относно фамилното име на съпругата след
постановяване на решението.
Няма направено искане по делото за издръжка от другия съпруг, поради
което такава не следва да бъде определяна.
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр.второ от ГПК при липса на установена по
делото вина на съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както
са ги направили, а в случая и такива не се претендират. Държавната такса при
решаване на делото по иска за развод, която съдът определя на 50, 00 лв. на
основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК следва да се възложи на двете страни поравно, както и
5лв. - такса за издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното и на основание чл. 49, ал. 1 от СК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод брака между П. Т. П., ЕГН **********, с адрес
гр. С* и Н. Г. П. с ЕГН **********, с адрес гр. Свищов, ул.“С.В.“ *, сключен с
акт за граждански брак № 11/18.12.1977г. на Кметство с. К, КАТО ДЪЛБОКО
И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище на страните в гр. С*
4
на ищеца П. Т. П., ЕГН **********.
ОСЪЖДА П. Т. П., ЕГН **********, с адрес гр. С* да заплати по
сметка на Свищовския районен съд държавна такса в размер на 25 лв.
(дванадесет лева), както и 5 (пет) лв. – такса за издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА Н. Г. П. с ЕГН **********, с адрес гр. Свищов, ул.“С.В.“ * да
заплати по сметка на Свищовския районен съд държавна такса в размер на 25
лв. (двадесет и пет лева), както и 5 (пет) лв. – такса за издаване на
изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване чрез Свищовския районен съд пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
5