Определение по дело №35/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 288
Дата: 31 януари 2013 г.
Съдия: Иво Харамлийски
Дело: 20131200600035
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 януари 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 426

Номер

426

Година

29.1.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.09

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Димитринка Гайнова

дело

номер

20124100500949

по описа за

2012

година

С решение № 646 от 08.06.2012г. по гр.д. № 2078/ 2010г. по описа на ГОРС е осъден „П.-НК” ЕООД-гр.Л. да заплати на А. по З.-гр.С., Дирекция „Бюро по труда”-Г.О., сумата 12600,52 лв., представляваща сума, получена с оглед на отпаднало основание по договор № 403 0063 07 11 001 от 26.01.2007г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-24.09.2010г.; осъден е „П.-НК” ЕООД-гр.Л. да заплати на А. по З.-гр.С., Дирекция „Бюро по труда”-Г.О., сумата 1000лв. разноски по делото, както и на ГОРС 504,02 лв. държавна такса.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „П.-НК” ЕООД-Л.. Атакува решението като сочи, че същото е неправилно поради нарушение на закона по изложени за това доводи. Счита, че неправилно и неаргументирано съдът приема за несъстоятелни възраженията му, че е изпълнявал задълженията си по договора. Счита, че неправилно съдът приема безрезервно само доказателствата на ищеца и не се прави анализ на доказателствата, представени от ответника, които сочели, че дружеството е изправна страна по договора. Счита, че неправилно съдът е приел, че ответникът не е ангажирал доказателства за това, че през процесния период е било суша и е нямало вода за напояване, след като тези обстоятелства са установени от показанията на свидетеля агроном и се потвърждават и от показанията на другите разпитани свидетели-работници. В същото време ищецът не оспорил, а и не е представил доказателства в опровержение на твърдяното от ответника за наличието на обективни причини, довели до отпадане необходимостта за ангажирани на всички наети работници. Счита, че проверките, направени от ищеца на 30.08.2007г., 15.09.2007г. и 21.09.2007г. са тенденциозни и оправдание за забавените плащания от негова страна. Счита, че неправилно са кредитирани протоколите от тези три проверки, тъй като не са подписани от представител на дружеството. Счита, че неправилно съдът е приел, че ответникът не е спазил задълженията си по договора да представи необходимите документи в срок, което се опровергава от приложените уведомителни писма, изпратени от него до ищеца. Тези доказателства оборвали и твърдението на ищеца, че договорът е прекратен, тъй като поканата за това е изпратена на старото седалище на дружеството и не е получена от негов представител. Моли въззивният съд да отмени решението на първоинстанционния съд и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по жалба А. по З.-гр.С., Дирекция „Бюро по труда”-Г.О., чрез пълномощника адв.Т.. Счита жалбата за неоснователна и необоснована по изложени за това съображения. Моли да бъде отхвърлена същата и да бъде потвърдено решението на ГОРС като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото от районния съд и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Предявен е иск по чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона и константната съдебна практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявения иск в посочения размер.

По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни.

Оплакването на жалбоподателя, че неправилно и неаргументирано съдът приема за несъстоятелни възраженията му, че е изпълнявал задълженията си по договора и че неправилно съдът приема безрезервно само доказателствата на ищеца и не се прави анализ на доказателствата, представени от ответника, които сочели, че дружеството е изправна страна по договора, е неоснователно. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и е приел правилно какви обстоятелства се установяват с тях, както и е направил правилни правни изводи относно основателността и доказаността на предявения иск въз основа на тези събрани доказателства. От тях безспорно се установява, че жалбоподателят не е изпълнил част от задълженията си по договора- по чл..3.3, чл.3.4, чл.3.6.2, чл.3.6.4 и чл.3.12 от него. От показанията на свидетелите Г., С. и И., работници при жалбоподателя съгласно договора му с ответника по жалба, се установява, че същите са ходили пеша до ягодовите масиви и не им е бил осигурен транспорт, а масивите били отдалечени от населеното място на около 5 км.От техните показания се установява и че до м.юли на масивите са работили пет човека, а след това-само трима, от общо насочените 24. Св.С. и И. излагат и че жалбоподателят не им е плащал пари и затова спрели да работят. От показанията на тези свидетели се установява, че жалбоподателят не е изправна страна по договора, тъй като е нарушил разпоредбите на чл.3.3 и чл.3.4 от него. Същият е нарушил и разпоредбите на чл.3.62, чл.3.6.4 и чл.3.12 от договора, тъй като не е изпращал до възложителя регулярно необходимите справки, данни и документи, което се установява от заключението на съдебно-икономическата експертиза.

Досежно оплакването, че неправилно съдът е приел, че ответникът не е ангажирал доказателства за това, че през процесния период е било суша и е нямало вода за напояване, след като тези обстоятелства са установени от показанията на свидетеля агроном и се потвърждават и от показанията на другите разпитани свидетели-работници-същото е несъстоятелно. Действително, от показанията на св. П., агроном, се установява, че през лятото на 2007г. нямало вода за напояване на ягодите, тъй като арендаторът на язовира го пресушил, и той предложил на дружеството да не се плевят ягодите, за да не изсъхнат. Същият излага, че е ходил на масива през август и септември 2007г., но основно тогава почти нищо не се извършвало. Наличието на посочените обективни обстоятелства обаче не освобождават жалбоподателя от всички поети от него задължения по договора.

Възражението, че ищецът не оспорил, а и не е представил доказателства в опровержение на твърдяното от ответника за наличието на обективни причини, довели до отпадане необходимостта за ангажирани на всички наети работници, е неоснователно. Ищецът не носи такава доказателствена тежест, тъй като ответникът е направил това възражение и нему принадлежи доказателствената тежест.

Досежно оплакването, че проверките, направени от ищеца на 30.08.2007г., 15.09.2007г. и 21.09.2007г. са тенденциозни и оправдание за забавените плащания от негова страна-същото е неоснователно и не почива на събраните по делото доказателства, а и е ирелевантно.

По отношение на възражението, че неправилно са кредитирани протоколите от тези три проверки, тъй като не са подписани от представител на дружеството-същото е несъстоятелно. Видно от приложените три протокола за извършени проверки на датите 30.08.2007г., 15.09.2007г. и 21.09.2007г. е, че те са съставени от съответните длъжностни лица и са подписани от тях. Върху протоколите има положени и подписи на лицето Божидар Денчев, работник,, подписал се за „изпълнител”, като „присъствали на проверката представители на работодателя, отговорник на обекта”. Ответникът не спори подписа на това лице, нито, че същият е работник при него, т.е. следва да се приеме, че лицето се е подписало за „изпълнител” като „отговорник на обекта”.

Досежно оплакването, че неправилно съдът е приел, че ответникът не е спазил задълженията си по договора да представи необходимите документи в срок, което се опровергава от приложените уведомителни писма, изпратени от него до ищеца и че тези доказателства оборвали и твърдението на ищеца, че договорът е прекратен, тъй като поканата за това е изпратена на старото седалище на дружеството и не е получена от негов представител-същото е неоснователно. Видно от заключението на вещото лице, изцяло възприето от съда, е, че за периода м.юли-м.октомври 2007г. ответникът не е представил обосноваващи документи за явяване на работа на наетите лица по форма 76, заповеди за ползван платен и неплатен отпуск от наетите лица, списъци за извършено плащане, дневни извлечения за преводи на работни заплати и осигуровки за работници. Предвид на това същият е нарушил чл.3.6.2, чл.3.4 и чл.3.12 от договора. Видно от нотариалната покана от 25.09.2007г., приложена по делото, същата е изпратена до ответника на адреса му в гр.В., ул.”Ц.” № 15, който към онзи момент е бил актуалния адрес на ответното дружество. Това обстоятелство се установява от приложеното у-ние за актуално състояние на дружеството, от което е видно, че същото е с ново седалище и адрес на управление от 24.10.2007г.

Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 55 ал.1 предл.3 от ЗЗД е основателен и доказан в предявения размер.

Тъй като не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд. При този изход на делото следва жалбоподателят да заплати на ответника по жалба направените по делото разноски пред въззивната инстанция-500 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, ВТОС

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 646 от 08.06.2012г. по гр.д. № 2078/ 2010г. по описа на Горнооряховски районен съд.

ОСЪЖДА „П.-НК” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Л., ул.”Ц. Г.” № 36, да заплати на А. по З.-гр.С., ул.”К.Д.” № 3 със съдебен адрис: гр.Г.О., пл.”Г.И.” № 4, Дирекция „Бюро по труда” Г.О., разноски по делото пред въззивната инстанция-500 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Решение

2

C5D7689908790B59C2257B02004D6B59