Р Е Ш Е Н И Е
Номер 484 10.04.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, дванадесети
състав, на деветнадесети февруари две
хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Диана Ганева
при
секретаря Йовка Банкова като разгледа докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 2771 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.210, ал.3, вр. чл.215,
ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/, вр. чл.64, ал.6 от Закона за
енергетиката/ЗЕ/.
Образувано
е по жалба на М.А.Д. и П.А.А. като
наследници на А.П.А.,***, против решение на комисията по чл.210 ЗУТ, община
Руен, обективирано в протокол №1 от
06.02.2019 г., в частта, относно определения размер на паричното обезщетение от
1096 лева за сервитут по чл.64 от Закона за енергетиката/ЗЕ/, с площ от 1.570
дка, в поземлен имот/ПИ/ с пл.№037016 по КВС на с.Просеник, община Руен, целият
с площ от 5.270 дка. Изложени са доводи за незаконосъобразност на
обжалваното решение в частта, относно размера на определената от комисията
оценка на пазарната стойност на сервитутното право, учредено в полза на
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД (ЕСО), като в жалбата се изразява несъгласие с начина на
определяне размера на обезщетението, като се изтъква, че посочената в решението оценка на имота, не съответства
на пазарните цени на имотите за съответната местност, поради което определеното
възнаграждение е твърде занижено.
Жалбоподателите, редовно
уведомени, чрез процесуалния си представител, поддържат сезиращата съда жалба и
твърдят, че решението на комисията по чл.210 ЗУТ на община Руен, е
незаконосъобразно, в оспорената част. Считат, че определеното им еднократно
парично обезщетение за сервитута в собствения им наследствен недвижим имот, е незаконосъобразно определено, а размерът му
е занижен. Искат да се отмени решението, в оспорената част, и да се определи
нов справедлив и по-висок размер на паричното обезщетение. Ангажират
доказателства. Претендират разноски.
Ответникът
по жалбата - община Руен, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата, като счита същата за
неоснователна. По делото е постъпила административната преписка по издаване на
процесното решение. Не ангажира допълнителни доказателства. Пледира жалбата да
бъде отхвърлена.
Заинтересованата страна -
„Електроенергиен системен оператор“ЕАД,
редовно уведомена, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище,
в което са изложени аргументи за неоснователност на оспорването.
Административен
съд - Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателства и
закона, намира следното:
Жалбоподателите
са наследници на А.П.А., починал на 13.07.2013г., като в тази връзка по делото
е представеното удостоверение за
наследници, изх.№2470 от 14.10.2019 г., издадено от Столична община/л.13 от
делото/.
По
делото не се спори, че с решение № 185/06.04.2017 година на Министерски съвет,
на основание § 1 от ДР на ЗДС и § 5 т. 62 от ДР на ЗУТ, е определен линеен
енергиен обект: "Нова въздушна линия (ВЛ) 400 kV "Добруджа –
Бургас" на територията на Република България за национален обект и обект с
национално значение“, който следва да бъде изграден.
В
изпълнение на решението и във връзка с необходимостта от изграждане на нова
въздушна електропроводна линия 400 kV от п/ст "Варна" до п/ст
"Бургас", както и във връзка с подадени заявления от изпълнителния
директор на ЕСО, със заповед № РД – 02 – 15 - 42/12.07.2018 година на заместник
- министъра на регионалното развитие и благоустройството е одобрен ПУП – ПП за
обект "Нова въздушна електропроводна линия (ВЛ) 400 kV п/ст
"Варна" - п/ст "Бургас", преминаващ през територията на
няколко общини, сред които и на община Руен - землището на село Просеник (лист
69 - 71).
Поземлен
имот № 037016 с обща площ 5.270 дка по КВС на село Просеник, собственост на
жалбоподателите, попада в обхвата на предвидената за изграждане нова въздушна
електропроводна линия.
Със
заповед № РД – 08 - 631/12.11.2018 година кметът на община Руен е назначил
комисия по чл. 210 от ЗУТ в състав от председател и шестима членове, която да
определи размера на обезщетенията по чл. 210 от ЗУТ във връзка с чл. 64 от ЗЕ
за всички имоти на територията на общината, включени в трасето за изграждане на
електропроводната линия по парцеларния план, одобрен със заповедта на заместник
- министъра на регионалното развитие и благоустройството (лист 15).
Изготвен
е оценителски доклад за определяне пазарната стойност на безсрочен сервитут
върху части от поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от изграждането
на обект „ВЛ 400 kV от п/ст "Варна" до п/ст "Бургас"“ в
землището на село Просеник, община Руен, изготвен по възложение от
заинтересованата страна ЕСО (л.18-50). Оценката е изготвена на 01.10.2018
година от "Хемус Консулт" ЕООД, като са използвани метода на
посредственото сравнение (чрез използване на еталони за сходни имоти,
аналогични на оценявания по местонахождение) и методът на капитализиране на
бъдещите рентни приходи (основан на възможността земеделските имоти да
генерират доходи от експлоатацията им, съобразени с начина на трайно ползване,
местоположението им и др. фактори). В доклада липсват каквито и да било мотиви
защо и как оценителят е достигнал до тази оценка, като не са посочени пазарните
аналози по първия метод. Крайната оценка на частта от имота, засегната от
сервитутното право, е определена като стойност, претеглена от резултатите,
получени по двата метода, като по предложение на оценителския екип двете оценки
- на базата на метода на непосредственото сравнение и на базата на метода на
капитализиране на бъдещите рентни приходи, са поставени в съотношение 0,9 :
0,1. Липсват изложени мотиви в доклада защо се предлага такова съотношение на
оценките на двата метода. При това съотношение, засегнатата площ от сервитута е
оценена на 1096 лв.
С
обжалваното решение по протокол № 1/06.02.2019 година на комисията по чл. 210
от ЗУТ, назначена със заповед № РД – 08 - 631/12.11.2018 година на кмета на
община Руен, са определени пазарните стойности на безсрочния сервитут по чл. 64
от ЗЕ в полза на ЕСО, като решението е базирано изцяло на оценителския доклад.
По искане на жалбоподателите по делото е допусната
и изготвена експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че пазарната
стойност на поземления имот е 5753
лева, а
на площта, засегната от сервитута
– 1390
лева.
При така
изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена от заинтересовано
лице, адресат на акта по чл. 210 ал. 3
от ЗУТ, в законоустановения срок и се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна, като съображенията за това са следните:
Оспореното решение е издадено в
предписаната от закона форма и от компетентен орган – комисията, назначена със
заповед № РД – 08 - 631/12.11.2018 година от кмета на Община Руен, заседавала в
законен състав, в рамките на правомощията ѝ по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, във
връзка с чл. 64 от ЗЕ. При приемане на решението не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Същото отговаря на изискванията за форма на акта, като
съдържа всички съществени реквизити, от които може по несъмнен начин да бъде
изведена волята на органа.
Оспореното решение обаче е
постановено в нарушение на материалния закон. Съображенията за това са
следните:
Разпоредбата на чл. 64 от ЗЕ предвижда, че при разширение на съществуващи
и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще
изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути, които могат да
бъдат право на преминаване на хора и техника в полза на лицата по ал. 1; право
на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал. 1, или
ограничаване в ползването на засегнатите поземлени имоти. При упражняване на
сервитутите титулярят на сервитута придобива право на прокарване и изграждане
на линейни енергийни обекти; негови представители да влизат и да преминават
през засегнатите имоти и да извършват дейности в тях, свързани с изграждането
и/или експлоатацията на енергийните обекти, включително право на преминаване на
техника през засегнатите поземлени имоти във връзка с изграждането и
обслужването на въздушни и подземни проводи и наземни съоръжения; да извършва
кастрене и рязане на дървета и храсти в сервитутните ивици на линейните
енергийни обекти за отстраняване на аварии при уведомяване на управляващите
органи на горските стопанства и националните паркове. В засегнатите поземлени
имоти не се допускат извършване на застрояване или засаждане на трайни
насаждения в сервитутната ивица, определена в наредбата по ал. 9; прокарване на
проводи на други мрежи на техническата инфраструктура, с изключение на
случаите, когато това е допустимо с нормативен акт, при спазване на съответните
технически и други изисквания и след писмен договор, предвиждащ съответните
условия и цена.
Според чл. 64 ал. 4 от ЗЕ,
сервитутите по ал. 2 възникват, когато има влязъл в сила подробен устройствен
план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на
линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и титулярят на сервитута изплати
или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на
собственика, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот.
Разпоредбата
на чл. 64 ал. 6 от ЗЕ предвижда, че определянето на размера на обезщетенията се
извършва по реда на чл. 210 и 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните с
оценка от лицензиран оценител.
Критериите,
които се прилагат при определяне размера на еднократното обезщетение за
сервитута върху обременения имот, са разписани в чл. 65 ал. 1 от ЗЕ, а именно:
площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; видовете
ограничения на ползването; срок на ограничението; справедливата пазарна оценка
на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута.
В
настоящия случай, комисията по чл. 210 от ЗУТ е определила размера на
еднократното обезщетение, като е възприела безрезервно предложената ѝ от
заинтересованата страна оценка от лицензиран оценител, на който ЕСО се явява
възложител, без да отчете обстоятелството, че използването на тази оценка от
лицензиран оценител е допустимо само в хипотезата на взаимно съгласие, каквото
в случая липсва. Законосъобразното определяне на еднократното обезщетение
изисква комисията да извърши, а не да одобри едностранно предложената й оценка
по пазарни цени. Като не се е съобразила с точното изискване на закона,
комисията по чл. 210 от ЗУТ е издала незаконосъобразно решение.
В тази
връзка съдът кредитира заключението на
вещото лице, изготвено в хода на съдебното производство, тъй като вещото лице е
определило пазарната стойност на сервитута, на базата на сравнителния метод,
при спазване изискванията на чл.64 ЗЕ, вр. чл.210 ЗУТ и критериите предвидени в
чл.65 ЗЕ. Извършената оценка именно по този ред съдът намира за
законосъобразна. Съгласно заключението, размерът на дължимото обезщетение на сервитут по чл.64 от Закона за енергетиката/ЗЕ/, с площ
от 1.570 дка, в поземлен имот/ПИ/ с пл.№037016 по КВС на с.Просеник, община
Руен, целият с площ от 5.270 дка, съобразно пазарните цени на имотите е в
размер на 1 390 лева.
В тази
връзка съдът намира за нужно да отбележи, че съгласно чл. 65 ал. 1 от ЗЕ,
размерът на обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 се определя при прилагане на
следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на
сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението; 4.
справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в
границите на сервитута.
Законът
не съдържа легална дефиниция на понятието „справедлива пазарна цена“. По мнение
на настоящия състав, за определянето на тази цена могат да бъдат прилагани
всички допустими методи за оценка на земеделските имоти (или сервитути върху
тях), които отразяват пазарните реалности, начина на трайното използване на
земята, особеностите на културата, с която е засадена и разходите за обработката
ѝ, стига да дават пълна и точна картина на особеностите на конкретния
имот, спрямо имоти или сделки, съпоставими по характеристиката си с оценявания.
За разлика от оценителския доклад, обаче, в който липсва каквато и да е
конкретика защо са възприети съответните стойности на отделните елементи от
формулата за оценяване на имотите, вещото лице в съдебното производство е
направило мотивирано изложение защо е използвало сравнителния подход и на базата на какви съображения е
определило числовите стойности на отделните елементи от формулата за
изчисление. Затова и изводите на експерта в съдебното производство се
кредитират от съда.
По
изложените съображения съдът приема, че са налице основания оспореният акт да
бъде изменен в частта относно размера на дължимото обезщетение, което следва да
се увеличи съобразно заключението на вещото лице по приетата експертиза до
размера от 1390 лева.
Процесуалният
представител на ответника е направил своевременно възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от
жалбоподателите в настоящото производство. Съгласно разпоредбата на
чл.78, ал.5 ГПК, за да намали размера на платеното адвокатско възнаграждение,
съдът трябва да установи, че фактическата и правна сложност на делото не
съответства на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение. В случая
възнаграждението, което е заплатено реално за настоящото производство, не
съответства на фактическата и правна сложност на делото и следва да бъде
съобразено с нормата на чл.8, ал.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се присъди в размер на
310.00/триста и десет/ лева.
При този
изход на спора и предвид направеното искане в полза на жалбоподателите следва
да се присъдят направените по делото разноски, които са общо в размер на
830.00/осемстотин и тридесет/ лева, представляващи 20.00/двадесет/ лева дължима
и заплатена за производството държавна такса; 500.00/петстотин/ лева
възнаграждение за вещо лице и 310.00/триста и десет/ лева адвокатско
възнаграждение, или по 415.00/четиристотин и петнадесет/ лева за всеки от
жалбоподателите.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас,
дванадесети състав,
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ решение на комисията по
чл.210 ЗУТ, община Руен, обективирано в протокол №1 от 06.02.2019 г., в частта, относно
определения размер на паричното обезщетение за сервитут по чл.64 от Закона за
енергетиката/ЗЕ/, с площ от 1.570 дка,
за обект „Нова въздушна
електропроводна линия/ВЛ/ 400кV п/ст „Варна” - п/ст „Бургас”, в поземлен
имот/ПИ/ с пл.№037016 по КВС на с.Просеник, община Руен, целият с площ от 5.270
дка, собственост на М.А.Д. и П.А. ***, като увеличава размера на обезщетението
от 1096 лв. на 1390 лв.
ОСЪЖДА община Руен да
заплати на М.А.Д.
***, разноски в размер на
415.00/четиристотин и петнадесет/ лева.
ОСЪЖДА община Руен да заплати
на П.А. ***, разноски в размер на 415.00/четиристотин и
петнадесет/ лева.
Решението може да се обжалва, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му, пред Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ :