Присъда по дело №377/2024 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 13
Дата: 28 април 2025 г. (в сила от 28 април 2025 г.)
Съдия: Милена Бранкова
Дело: 20241600600377
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 27 ноември 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 13
гр. Монтана, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и осми
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Аделина Тушева

Александра Нанова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Милена Бранкова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20241600600377 по описа за 2024 година
след тайно съвещание съдът
ПРИСЪДИ:

ОТМЕНЯВА Присъдата на Районен съд гр. Монтана, постановена на
31.10.2024 г. по НЧХД № 213/2024 г. ,в частта, с която подс. К. К. М. от с. Б
обл. М е признат за НЕВИНОВЕН и ОПРАВДАН по обвинението за
извършено на 10.10.2022 г. в с. Б обл. М престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 във
вр. с чл. 146, ал. 1 от НК; в частта, с която е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен
предявения срещу него граждански иск за сумата 5 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди от обидата и в частта, с която тъжителят Т. Т. е осъден
да заплати на подс. К. М. сумата 1260 лв. разноски по делото, като
НЕЗОКОНОСЪОБРАЗНА в тези й части, вместо което
П О С Т А Н О В Я В А :
ПРИЗНАВА подсъдимия К. К. М. от с. Б обл. М , ул. „хххх №хххЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че на 10.10.2022 г. в с. Б , обл. М на центъра
на селото, публично казал унизителните за честта и достойноството на Т. А. Т.
от с.с. в негово присъствие думи : хххх“ – престъпление по чл. 148, ал.1, т. 1
във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.
1
НА ОСНОВАНИЕ чл. 78А, ал. 1 от НК ОСВОБОЖДАВА К. М. от
наказателна отговорност.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 78А, ал. 5 във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК НАЛАГА на
К. К. М., с посочена по-горе самоличност, административно наказание
ГЛОБА в полза на Държавата в размер на ПЕТСТОТИН лева.
ОСЪЖДА К. К. М., с посочена по-горе самоличност, ДА ЗАПЛАТИ
на Т. А. Т. от с. Б , обл. М ул. „хххх № хх сумата ПЕТСТОТИН ЛЕВА
обезщетение за неимуществени вреди от нанесената публична обида, ведно
със законната лихва върху горната сума, считано от 10.10.2022 г. до
окончателното й изплащане, а също и сумата 1 270 лв. разноски по водене на
производството, като ОТХВЪРЛЯ гражданския иск над уважения до
пълния заявен размер от 5 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН в тази му част.
ОСЪЖДА К. К. М. да ЗАПЛАТИ по сметка на ВСС в републиканския
бюджет сумата 50 лв. държавна такса по уважения размер на гражанския иск,
а също и по 5 лв. државна такса за всеки служебно издаден изпълнителен
лист.
ПОТВЪЖДАВА ПРИСЪДАТА на Районен съд Монтана от 31.10.2024 г. по
НЧХД № 213/2024 г. В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ.
ПРИСЪДАТА е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

2

Съдържание на мотивите


С Присъда на РС М., постановена на 31.10.2024 г. по НЧХД № 213/24 г.,
подсъдимия К. К. М. от с. Б., обл. М. е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на
01.10.2022 г. в 12,51 ч. приписал престъпление на Т. А. Т. от с.с. като подал
сигнал на ЕЕН 112 с твърдението, че две лица – Т. А. Т. и В. /И.В.Ш./ от три-
четири дни разкарват незаконно придобити дърва с цел купуване на гласове
/агитация/, но не знае за коя партия, като клеветата е нанесена публично и
разгласена по друг начин / чрез ЕЕН 112/, поради което и на основание чл. 304
от НПК е ОПРАВДАН по обвинението за престъпление по чл. 148, ал.2, пр. 1
във вр. с ал.1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НК и е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен
предявеният от Т. Т. срещу подс. М. граждански иск за сумата 5 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди от това деяние.
Със същата Присъда подс. М. е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на
10.10.2022 г. в центъра на с. Б., обл. М. публично казал нещо унизително за
честта и достойнството на Т. А. Т. от с. с. в негово присъствие, наричайки го
„ти си психично болен, луд, ненормален“, поради което и на основание чл. 304
от НПК е ОПРАВДАН по обвинението за престъпление по чл. 148, ал.1, т. 1
във вр. с чл. 146, ал.1 от НК и е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен предявеният
от Т. Т. срещу подс. М. граждански иск за сумата 5 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди от деянието.
С Присъдата тъжителят Т. е ОСЪДЕН да заплати на подс. М. направените
от него разноски по делото.
В срок срещу горната Присъда е постъпила въззивна жалба от тъжителя Т.
Т.. Излага оплаквания за допуснати процесуални нарушения във връзка с
обсъждането на доказателствата, довели до необоснованост на присъдата и до
незаконосъобразното оправдаване на подсъдимия. Развива подробни
съображения в тази насока и моли присъдата да бъде отменена изцяло,
подсъдимия – бъде признат за виновен и наказан и по двете обвинения, като
бъдат уважени и гражданските искове, ведно със законните от това
последици.
Депозиран е писмен отговор от подсъдимия с твърдения, че оплакванията в
жалбата са неоснователни.
В производството пред Окръжния съд е проведено въззивно съдебно
следствие, в рамките на което са събрани писмени доказателства, извършен е
преразпит на част от свидетелите, депозирани са допълнителни обяснения на
подсъдимия и са проведени очни ставки .
Окръжният съд, след като прецени оплакванията в жалбата във връзка с
доводите и становищата страните и събраните по делото доказателства и след
служебна проверка на присъдата по реда на чл. 314 от НПК, намира следното:
Въззивната жалба е допустима: подадена е в срок, от страна, която
разполага с процесуалното право на въззивно обжалване и е мотивирана в
съответствие с изискуемото от закона съдържание.
Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна.
По отношение на обвинението за публична клевета:
1
От фактическа страна първоинстанционният съд приел следното:тъ жител
и подсъдим живеят в едно и също село – Б., обл. М. и от години са във
влошени отношения, тъй като подсъдимият постоянно подавал сигнали срещу
тъжителя до полицията, че пуска силна музика и нарушава спокойствието му.
При проверка се установило, че тези сигнали са неоснователни. Около обяд на
01.10.2022 г. подсъдимият позвънил на ЕЕН 112, представил се като К. К. и
съобщил, че две лица -Т. А. Т. и В. / И.В.Ш./ от три-четири дни разкарват
незаконно придобити дърва с цел купуване на гласове, но не знае за коя
партия. По този повод в дома на тъжителя Т. била извършена проверка от
органите на МВР, при която не се установило да се върши или да е извършено
престъпление против политическите права на гражданите. По образуваната
преписка тъжителя Т. и св. Шанков били предупредени с Протоколи от
01.10.2022 г. да не нарушават закона, а преписката завършила с
Постановление на прокуратурата за отказ от образуване на досъдебно
производство. При проверката обаче бил намерен 1 куб.м. дървен материал
без документи / незаконни дърва/, за което бил съставен акт за
административно нарушение на майката на тъжителя Т.. На 12.10.2022 г.
тъжителят пък подал сигнал до прокуратурата, че подсъдимият го набеждава в
извършване на престъпление и била образувана нова преписка под № 4893/22
г., завършила с Постановление за отказ от образуване на наказателно
производство поради липса на престъпление от общ характер.
При тези данни съдът приел, че обаждането на тел 112 от подс. М. е
несъставомерно по чл. 148, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК , тъй като не
се касае до клевета чрез приписване на престъпление, а до гарантирано от
закона упражнено право за сезиране на компетентни органи за извършено
закононарушение в защита на свои накърнени права. Цитирал местна и
Европейска съдебна практика в тази насока и като счел да не са налице
елементите от състава на описаното в тъжбата престъпление „публична
клевета, разгласена чрез ЕЕН 112“, оправдал подсъдимия по това обвинение. С
едно изречение – „имайки предвид изхода на делото“, гражданската претенция
за обезвреда от това деяние е отхвърлена като неоснователна.
При проверката на тази част от първоинстанционната присъда по повод
въззивната жалба, а и при служебната проверка, въззивната инстанция
намери, че в тази си част присъдата е правилна по резултат. Съображенията за
това се свеждат до следното:
При обсъждане на твърдяното в тъжбата престъпление „публична клевета
чрез приписване на престъпление чрез ЕЕН 112“, в диспозитива на присъдата
първостепенният съд е изписал правилно текстово цялото обвинение, но е
посочил неправилна правна квалификация по чл. 148, ал. 2 , пр. 1 във вр. с
ал.1, т. 1 и т. 2 от НК вместо вярната по чл. 148, ал.2 във вр. с ал. 1, . 1 и т. 2
във вр. с чл. 147 от НК. По нататък, в мотивите, обсъждайки това
престъпление, съдът го квалифицира като деяние по чл. 148, ал.1,т. 1 във вр. с
чл. 146 от НК /публична обида/. Въпреки това цифрово несъответствие в
правните квалификации, от мотивите става ясна недвусмислената воля на
съда, обсъждал престъплението „публична клевета“. Друг пропуск в тази част
на мотивите е пълната липса на съображения от кои събрани в хода на
2
съдебното следствие доказателства се установява описаната фактическа
обстановка досежно това обвинение и защо се приема, че гражданския иск е
неоснователен. Не са обсъдени и становищата на страните /техните
процесуални представители/ по това обвинение. Не е извършена и проверка
дали поведението на подсъдимия не представлява административно
нарушение, след като е прието то да не е престъпление /в съответствие с
разпоредбата на чл. 301, ал. 4 от НПК/.
Въпреки, че в тази част мотивите на първия съд не отговарят на
изискванията на НПК, въззивната инстанция намери, че чрез оправдаването на
подсъдимия по чл. 148 във вр. с чл. 147 от НК е постигната в пълна степен
защитата му и констатираните пропуски в този случай нямат характер на
съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на присъдата в
тази част – още повече, че се касае до второ по ред въззивно разглеждане на
делото и въззивната инстанция няма процесуалното право да връща отново
делото на първоинстанционния съд, а следва да го реши по същество.
По същество, изводите на районния съд да липсва престъплението
„клевета“ са законосъобразни. Фактическият състав на това престъпление
изисква умишлено разгласяване на неистински и позорни обстоятелства за
някого или приписването на престъпление с цел уронване честта и
достойнството на наклеветения. В настоящия случай събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства не установяват по
несъмнен и категоричен начин елементите на това престъпление. Обаждането
на подсъдимия на ЕЕН 112 съдържа информация за престъпления, съобщени
са имена на предполагаеми извършители, но не се установяват убедителни
доказателства, че това е сторено за да се урони престижа на посочените лица,
въпреки доказаните многобройни оплаквания на подсъдимия срещу тъжителя.
От показанията на полицейския служител св. К. се установява, че
подсъдимият е подавал множество оплаквания за шум /силна музика/ не само
срещу тъжителя, но и срещу други негови съселяни. Регистрирани са и
множество негови обаждания на ЕЕН 112 през м. 10.2022 г., видно от
писмената справка по делото. Или доказателствата по делото сочат, че
подсъдимият е установил едно трайно поведение за постоянно сигнализиране
на компетентни органи за твърдяни от него истински или предполагаеми
нарушения на обществения ред, срещу които е търсел защита. Това му
поведение изключва умисъла за извършване на престъплението „клевета“,
което обосновано и правилно е мотивирано от първостепенния съд.
По повод многобройните жалби и сигнали, отправяни от подсъдимия
срещу тъжителя и срещу други негови съселяни с ред неоснователни
оплаквания е имало образувана полицейска преписка, но прокуратурата е
отказала да образува досъдебно производство, без въобще да преценява дали
не са налице данни за престъпно деяние по чл. 326, ал. 1 от НК, но в този си
вид това прокурорско постановление е влязло в сила и в настоящето
производство не може да бъде коментирана неговата законосъобразност.
Въззивната инстанция обсъди това поведение на подс. М. и през призмата
на административното нарушение. Съгласно чл. 28, ал. 1 от Закона за
националната система за спешни повиквания с ЕЕН 112 е забранено
3
използването на тел. 112 не по предназначение, както и за предаване на
неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, като според ал. 3 на
същия текст нарушителите носят административно-наказателна отговорност.
Въззивният съд намери, че в случая няма и извършено административно
нарушение по горния текст, тъй като обаждането на ЕЕН 112 е осъществено
„по предназначение“ – да се съобщи за известно на обаждащия се нередно
поведение на познати нему лица. Предизвиканата с това обаждане проверка в
дома на тъжителя е установила верността на част от информацията – намерени
са незаконни дърва и съобщението не е заблуждаващо.
Като краен резултат правилно е била отхвърлена и заявената
гражданска претенция за сума от 5 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от това деяние. Същата е заявена на осн. чл. 45 от ЗЗД,
съгласно който текст всеки е длъжен да възстанови вредите, които виновно е
причинил другиму. Съставът изисква комулативно наличие на следните
елементи: деяние, противоправност на деянието, виновно поведение на
извършителя на деянието, причинени вреди и причнно-следствена връзка
между деянието и вредите. В случая тези елементи не са налице : липсва
виновно поведение на извършителя и доказани вреди от поведението му.
Поради изложените съображения, въззивната инстанция потвърди
присъдата в наказателната и гражданска част, касаеща престъплението
„публична клевета“.
По отношение на другото обвинение – за публично нанесена обида.
Относно това обвинение първоинстанционният съд приел от фактическа
страна, че: на 10.10.2022 г . / погрешно посочена годината 2024 г./ около 08,20
ч. , от центъра на с. Б. подс. М. се качил на автобуса за гр. М. и пристигнал в
града към 9 ч. Целта на пътуването му била да си вземе пенсията от Пощата в
М., като се уговорил със св. Г. Г. да го върне после с автомобил до селото.
Срещнали се сутринта със свидетеля пред сградата на Пощата, но успял да си
вземе парите чак в ранния следобяд, след което се прибрал в селото. Или
съдът приел, че по времето, по което в тъжбата се твърди подсъдимият да е
обиждал публично тъжителя – около 9,30 ч. на горната дата в центъра на с Б.,
подсъдимият вече се е намирал в М., поради което няма как да извърши
подобно деяние по почти същото време, но на друго място. За да достигне до
този извод, съдът се доверил на показанията на св. Г. Г., който сочи, че се
срещнали тази сутрин в гр. М. с подсъдимия пред Пощата, но не го изчакал да
го закара с автомобил обратно до селото, тъй като подсъдимия трябвало да
получи пенсията си едва следобяда. Счел, че твърдението на М. да е бил в гр.
М. се потвърждава и от показанията на свидетелите М. и В. К.и, които
твърдят, че тази сутрин пътували заедно с подсъдимия с автобуса от с. Б. за гр.
М.. Съдът приел показанията на горните три лица за последователни, ясни и
логични, а и тези свидетели предавали достоверно фактите, които лично са
възприели. Приел още, че въпреки дадената му възможност, тъжителят не
доказал твърдението си, че на 10.10.22 г. около 9,30 ч. в центъра на с. Б. подс.
М. му е отправял обиди пред множество хора. Не се доверил на показанията
на св. Д К., тъй като същата живее на съпружески начала с тъжителя и явно е
заинтересована от изхода на делото, нито пък на свидетелските показания на
4
М. Н., която е роднина на св. К.. Приел показанията на последните две
свидетелки за неконкретни и изолирани от останалия доказателствен
материал.
При това първоинстанционният съд счел от правна страна, че това
обвинение не е доказано и оправдал подсъдимия за престъпление по чл. 148,
ал.1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, като „имайки предвид изхода на делото“
отхвърлил и другата гражданска претенция – за 5 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди от публичната обида.
След преглед и на тази част от първоинстанционната присъда, въззивната
инстанция намери, че оплакването в жалбата за допуснати процесуални
нарушения във връзка със събирането и обсъждането на доказателствата е
основателно. Подсъдимият е твърдял, че по времето, посочено в тъжбата да е
извършил деянието, вече се е намирал в гр. М., а тъжителят също не е бил в
селото, тъй като е бил на работа по пътни строежи, далеч от мястото. Опитал
се е да докаже тези си твърдения чрез свидетелските показания на лицата Г. Г.,
М. и В. К.и, а и на бившите колеги на тъжителя – св. В. А. и В. С.. Първите
трима свидетели потвърждават обясненията на подсъдимия относно
местонахождението му, а последните двама свидетели са неконкретни и не са
в състояние да посочат къде точно и в кой времеви период са работили заедно
с тъжителя по строежи извън селото. От друга страна – посочените от
тъжителя две свидетелки са твърдяли, че на 10.10.2022 г. около 8,30-9 ч. в
центъра на с. Б. подсъдимият е обиждал тъжителя, казвайки му, че е „
психично болен, луд и ненормален“ и то в присъствието на много хора,
намиращи се там да пазаруват или да си вземат пенсиите.Или оформили са се
в производството пред първия съд три групи свеидетели: една – в полза на
тъжителя, втора – в полза на подсъдимия и трета – с неконкретни за
въпросното обвинение показания. Не са извършени очни ставки за
отстраняване на противоречията между първата и втората група свидетели, не
са съпоставени техните показания с писмените доказателства по делото и с
обясненията на подсъдимия, направени са бланкетни и неубедителни изводи
при беседването на доказателствата, което не изпълва стандарта на НПК за
обсъждане на събрания доказателствен материал. В резултат на това се е
стигнало до необосновани изводи по фактите, а от тук – и до неправилно
приложение на закона с оправдаването на подсъдимия.
За отстраняване на цитираните процесуални пропуски въззивната
инстанция допусна и проведе въззивно съдебно следствие, при което с оглед
проверка твърденията на страните, бяха събрани допълнително писмени
доказателства, преразпитани са свидетели от посочените по-горе две
противоречащи в показанията си групи и са извършени очни ставки помежду
им. При това се установява от фактическа страна следното: подсъдимият и
тъжителят са съседи – живеят на една улица в с. Б., обл. М.. На 10.10.2022 г.
сутринта тъжителят и жена му – св. Д. К. излезли на центъра на селото,
купили си кафе и седнали в беседка в компанията на свои познати. По това
време имало доста хора наоколо, тъй като съселяните им излизали да
пазаруват, а и бил ден за плащане на пенсии. Св. М. Н. излизала от намиращия
се в близост магазин, видяла подсъдимият да слиза по стълбите и го чула да
5
казва на висок глас „ Тошко, ти си писхично болен, луд, ненормален“,
обръщайки се към тъжителя. Хората наоколо започнали да се подсмихват, да
подкачат тъжителя и да го питат къде му е „жълтата книжка“. Обиден и
засрамен, тъжителят напуснал мястото и се прибрал с жена си в къщи, без да
отвръща на подсъдимия или да коментира думите му. Ситуацията си имала
предистория – подсъдимият многократно пускал жалби срещу тъжителя с
оплаквания, че пускал твърде силно музика, предизвиквал проверки на
полицията в дома на тъжителя с мнгобройните си сигнали, с поведението си
стресирал децата му. За да приеме горното за несъмнено доказано, въззивният
съд кредитира твърденията на тъжителя в тъжбата, подкрепени от показанията
на свидетелките Д. К. и М. Н.. Необосновано първоинстанционният съд не се е
доверил на техните показания. Двете свидетелки предават безпротиворечиво
фактите, които лично са възприели и репликите, отправени от подсъдимия
към тъжителя. Показанията им са непроменени в хода на цялото производство
– от образуването му през 2022 г. и до настоящия момент. Лицата са
предупредени за наказателната отговорност, която носят при лъжливи
показания, а близките им отношения с тъжителя не са основание, достатъчно
за изключване на свидетелските им показания от кръга на доказателствата по
делото и приемането им като предубедени и пристрастни. Двете свидетелки
са с непроменени показания и при извършените многобройни очни ставки. От
друга страна – показанията на свидетелите К.и в производството пред първата
инстанция не са съвсем последователни и взаимно съответстващи, което
наложи в хода на възизвното съдебно следствие да бъдат проверени техните
твърдения и чрез други доказателства и процесуално-следствени действия.
Семейство К.и са твърдяли, че пътували сутринта на 10.10.2022 г. с автобус,
заедно с подсъдимия, от с. Б. за гр. М., за да вземат пенсиите си. При справка
с автобусна фирма, обслужваща района и данни от Община М. за одобрената
транспортна схема за превоз на пътници за относимия период / л.34,35 от възз.
дело/ се установява, че действително в 08,20 ч. има автобус, минаващ през
селото за гр. М.. Св. М. К. твърди, че получава пенсията си от клон на
„Български пощи“ в ж.к. „М.“ в М., но писмото на л. 47 и разписката на л. 48
от въззивното дело установяват, че свидетелят К. е получил няколко пенсии
на куп в централния офис на „Български пощи“ и то на 15.12.2022 г., а не на
10.10.2022 г. Съпругата му – св. В. К. пък е получила пенсиите си чак на
03.05.2023 г. / л. 47 и 49 от въззивното дело/. След като са запознати с
приложените от „Български пощи“ документи, свидетелите К.и променят
становищата си и твърдят, че на 10.10.2022 г. пътували до М. за медицинска
манипулация в Хемодиализния център на съпругата. Приложената справка на
л. 83 от делото установява, че действително на посочената дата е осъществена
такава, но не сутринта, а за времето от 13,10 ч. до 16,10 ч. Цитираните по-горе
писмени доказателства, неоспорени от страните, сочат на факти, различни от
тези, изнесени от св. М. и В. К.и. При преразпита им във въззивната
инстанция двамата са несигурни в показанията си кога са пътували от селото
до М., дали и от къде са вземали пенсии, кога са провеждали медицинската
манипулация, къде и как са се разделили с подсъдимия, след като са твърдяли,
че са пътували заедно от село. Тази тяхна колебливост и непоследователност
6
в показанията личи и при проведените очни ставки. Поради горното,
въззивната инстанция намери, че не следва да се кредитират показанията на
семейство К.и, че сутринта на процесната дата са заминали заедно с
подсъдимия за М. и последният не е бил в центъра на селото и не е отправял
цитираните по-горе обидни думи към тъжителя. Свидетелите –бивши колеги
на тъжителя и свидетелят – полицейски служител К. К. не предават факти ,
които са от значение за това обвинение. Въззивната инстанция не кредитира
показанията на св. Г. Г. – че се срещнал с подсъдимия пред сградата на пощата
в М. около 9-9,10 ч. на процесната дата, тъй като тези показания са изолирани
от целия доказателствен материал, събран в хода на двете съдебни следствия.
При посочения разбор на доказателствата, след проведеното въззивно
съдебно следствие, Окръжният съд намери за несъмнено установено, че с
поведението си на 10.10.2022 г. в центъра на село Б., обл. М. подс. М. е
съществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
148, ал.1, т. 1 във ввр. с чл. 146, ал. 1 от НК – публично казал думи,
унизителни за честта и достойноството на Т. Т. от с. с. в негово присъствие,
като го нарекъл „ психично болен, луд, ненормален“.
Обсъдените по-горе доказателства доказват елементите на горното
престъпление от обективна страна. От установените действия на подсъдимия,
въззивният съд прави извода, че деянието е извършено при условията на пряк
умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал обществената му опасност,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици.
Многократните му предишни пререкания и действия спрямо тъжителя и
неговото семейство сочат на трайно установено негативно отношение,
намерило израз в отправените на всеослушание и пред множество хора
обидни думи. Не се установява тъжителят да е отвърнал „подобаващо4, за да
намери приложение института на реторсията.
Съгл. разпоредбата на чл. 148, ал.1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК се
предвиждат наказания „глоба“ и „обществено порицание“. До момента
подсъдмият не е осъждан или освобождаван от наказателна отговорност. От
деянието му не са настъпили имуществени вреди. Предвид горното, след като
го призна за виновен, въззивният съд го освободи от наказателна отговорност
и му наложи административно наказание „глоба“ при условията на чл. 78А, ал.
1 от НК.
При определяне на нейния размер, въззивната инстанция съобрази
следното: Към момента на извършване на деянието – 10.10.2022 г. редакцията
на чл. 148, ал.1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК е предвиждала наказания „глоба
от 3 000 лв. до 10 000 лв.“ и „обществено порицание“. Към момента на
постановяване на въззивната присъда текстът е променен с изм. в ДВ бр.
67/2023 г. и предвижда наказания: „глоба от 500 лв. до 10 000 лв.“ и
„обществено порицание“. Съобразявайки правилото на чл. 2, ал. 2 от НК за
приложение на по-благоприятния за подсъдимия закон при настъпилата
законодателна промяна и изискването на чл. 78А, ал. 5 от НК, съдът отмери
наказание по чл. 78А от НК „глоба в размер на петстотин лева“ – на
възможния минимум, предвид факта, че подсъдимият е пенсионер с ниски
доходи.
7
Така определенот и индивидуализирано наказание съдът счете, че е от вид
и характер да изпълни предвидените в закона цели на наказанието.
По отношение на предявения граждански иск за неимуществени вреди за
това обвинение: въззивната инстанция прецени, че са налице всички цитирани
по-горе в настоящите мотиви елементи от фактически състав на чл. 45 от ЗЗД
– налице е виновно и противоправно деяние, от което за тъжителя са
произтекли неимуществени вреди, свързани с претърпян срам и неудобство
пред множество негови познати в сравнително малко село. При условията на
чл. 52 от ЗЗД, по справедливост, съдът отмери обезщетение в размер на 500
лв. на претендираното основание, като го присъди, ведно със законната лихва
от деня на деянието – 10.10.2022 г. до окончателното му изплащане. В
останалата част : над уважения до пълния заявен размер от 5 000 лв. съдът
отхвърли гражданския иск като завишен и неоснователен.
При този изход на делото, съобразно изискванията на НПК, съдът
разпредели разноските по производството.
Съобразно изложените съображения, въззиввната инстанция постанови
новата си присъда.

Председател :

Членове :




8
Съобщи за изтекли лични данни