Определение по дело №417/2020 на Окръжен съд - Бургас

                                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 260217                     Година 2020,21.10.                         Град Бургас

 

                                          

Бургаски окръжен съд                                                     граждански състав

На двадесет и първи октомври                 Година две хиляди и  двадесета

В   закрито   заседание в следния състав:

                                                    

                                 Председател:    Антоанета Андонова – Парашкевова                                         

                                         Членове:    ………………………………………...                                                      

                    Съдебни заседатели:     …………………………………….......

 

Секретар

Прокурор  

като             разгледа                 докладваното        от                      съдията

търговско   дело номер         417        по описа за        2020              година

и за да се произнесе,взе предвид следното:

Ищецът  „Игъл Трейд“ ЕООД,ЕИК ********* чрез пълномощника адв. Живко Бойчев  с адрес на кантората гр.Бургас,ул.“ Оборище“,№ 76,ет.1 е предявил  обективно съединени искове  против „Емилия Дизайн“  ЕООД,ЕИК *********  със седалище гр.Бургас за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 4444,48  лв.,представляваща част от незаплатено договорено възнаграждение за изработка и доставка на четири броя пожароустойчиви врати, за изпълнение на което възложение са били издадени две фактури, едната от които останала изцяло незаплатена,а другата заплатена отчасти, както и сумата от 911,19 лв.,представляваща сбор от обезщетения за забава в размер на законната лихва  от съответните дати на падежа по двете фактури до датата  подаване на исковата молба в съда. Претендира разноски.

          Бургаски окръжен съд като обсъди  изложението на обстоятелствата и петитума на исковата молба  намира следното:

Видно от обстоятелствената част на исковата молба  и  петитума й, предмет на производството по настоящото дело е претенция за реално изпълнение на задължение за заплащане на възнаграждение  по сключен и изпълнен от ищеца  устен договор за изработка и обезщетение за забава. Претендираните суми са-4444,48 лв. неплатена част от договорено възнаграждение и 911,19 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва.

В разпоредбата на чл.104,т.4 от ГПК /след  обнародвано изменение през 2008 год./  е въведен разграничителен критерий за определяне на родовата подсъдност на  търговските спорове ,при които предмета на делото има парична оценка, а именно размера на цената на иска.Следователно, кой съд като първа инстанция ще  разглежда конкретен търговски спор за оценими в пари права  ще зависи от размера на цената на иска. В  случаите когато цената на иска е 25000 лв. или по-малко делото ще бъде подсъдно като първа инстанция на основание чл.103 от ГПК на районен съд, а в останалите случаи-компетентен ще бъде окръжният съд.

Касае се в настоящия случай,видно от обстоятелствената част  и петитума на исковата молба  до обективно съединени искове  ,чиято цена се определя от размера на търсената сума по всеки от двата иска. Вземанията  в настоящия случай  дори в общия си размер от 5355,67лв.,като сбор от  две отделни суми-незаплатена част от възнаграждение и обезщетение за забава,  е по-малко от 25000 лв.. При това положение съобразно правилата на чл.103 от ГПК  делото е подсъдно на районен съд като първа инстанция. Същевременно не са налице специални правила с оглед предмета на иска, които да предвиждат независимо от цената му, иск с този предмет да се  разгледа като първа инстанция от окръжен съд. На основание чл.119,ал.1 от ГПК  в хода на проверката на фактическите обстоятелства, обуславящи подсъдността му и съдът може служебно да повдигне възражение за родова неподсъдност до приключване на производството във втората инстанция. С оглед на това правомощие настоящия съд намира, повдигайки служебно за разглеждане възражение в този смисъл,че делото не му е подсъдно по правилата на чл.104, т.4 от ГПК и на основание чл.118, ал.2 от ГПК счита, че следва да го изпрати по компетентност на надлежния съд.

След прекратяване на делото, то следва  да изпрати за разглеждане по подсъдност на Районен съд гр.Бургас. Съдът намира, че това е надлежния съд в настоящия случай, тъй като видно от  заглавната част на исковата молба, въпреки, че ищецът е със седалище в гр.София, ответното дружество  е със седалище в гр.Бургас, като на основание чл.6 от ГПК следва да се приеме,че  ако правилно бяха определили родовата подсъдност на спора,биха го предявили в Районен съд  гр.Бургас, т.е. в съответствие с правилото на чл.105 предл.второ от ГПК.

По изложените съображения и на основание чл.118 във вр. с чл. 119, ал.2 и чл.103 от ГПК съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е Л  И  :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№  417 по описа за 2020 год. на Бургаски окръжен съд.

          ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд-гр.Бургас.

          Определението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на ищеца чрез пълномощника  адв. Живко Бойчев.

 

                                                          Съдия: