№ 2351
гр. Пловдив, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20225330202760 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 613646-F619409/25.11.2021 г.
на и.д. началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на
„Еф Ти Моторспортс“ ООД с ЕИК ********* на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на
600 лв. за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр.
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание, моли съда да отмени процесното наказателно
постановление. Аргументите са свързани с допускането на съществено нарушение на
процесуалните правила, което се изразява в неспазване на срока за издаване на акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) предвид датата на разкриване
на нарушителя и нарушението, недоказване на нарушението. Твърди се фактическата
обстановка да е друга. В съдебно заседание се поддържат възраженията за липсата на
нарушение от обективна страна. Претендират се разноски в производството.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител в съдебно заседание,
моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Приема, че нарушението
е доказано от събраните по делото доказателства. Счита, че е определен
законоустановен размер на санкцията, ориентиран към предвидения минимум.
Претендира разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на претендираните разноски от жалбоподателя.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу акт подлежащ на обжалване от лицето, което е
санкционирано, поради което се явява допустима. По същество жалбата се явява
основателна.
1
От фактическа страна съдът установи следното:
Дружеството жалбоподател „Еф Ти Моторспортс“ ООД притежавало търговски
обект – автосервиз, находящ се в ***, в който осъществявало търговската си дейност. В
обекта било налично фискално устройство (ФУ) модел „DATECS DP-150“ с
индивидуален номер DT757353 и номер на фискална памет 02757353.
В период 01-02.02.2021 г. лицето Д. Н. Р. посетил обекта на дружеството
жалбоподател и оставил за ремонт лек автомобил марка „AUDI“, модел „А3“ с рег. №
***. Обслужването и ремонтът на автомобила касаел тунинг и сваляне на турбо. На
клиента била предоставена ремонтна карта тип оферта с посочена в нея цена от 2244
лв. На 15.02.2021 г. било заплатено капаро в размер на 535 лв., за което бил издаден
фискален бон № 0001345. За ремонта на автомобила била съставена окончателна
ремонтна карта № 57 с посочени материали, количество, единична цена и крайна цена
на отделните материали и труд и общо цена за целия ремонт в размер на 2249 лв. В
графата забележки било посочено получено капаро на 15.02.2021 г. в размер на 535 лв.
и остатък от плащане в размер на 1714 лв. На 25.02.2021 г. бил издаден и фискален бон
№ 0001366 за изплащане и на остатъка от ремонта. За издаването на ремонтните карти
и фискалните бонове отговарял единствено С. В., като същият издал както процесните
фискални бонове, така и ремонтната карта.
Р. обаче останал недоволен от ремонта, поради което изпратил покана за
доброволно изпълнение и уреждане на отношенията с дружеството жалбоподател, а
по-късно и подал сигнал вх. № РД-57-101/16.03.2021 г. в агенцията по приходите за
това, че бил извършен ремонт на предоставения от него автомобил, за което не били
издадени фискални касови бележки. Към сигнала си приложил и ремонтна карта,
находяща се на лист 68 от преписката. Съгласно предоставената ремонтна карта
общата сума за плащане била 2244 лв. Същата касаела процесния автомобил, същото
време за ремонт, същите консумативи и обслужване. В „описание на проблемите“ е
отбелязано „сваляне турбо и изпращане за хибрид мас безопасен, 02.02.2021 – 1000
лв.“ Сигналът съдържал данни от подателя, че на 02.02.2021 г. последният е заплатил
капаро в размер на 1000 лв. за извършване на ремонта, а при вземане на автомобила
заплатил и остатъка от цялата сума 1244 лв. По повод на сигнала била разпоредена
проверка на дружеството жалбоподател с резолюция за извършване на проверка в
обект № О-16001621022239-0РП-001 от 13.04.2021 г. Извършено е скрито наблюдение
на обекта на жалбоподателя на 14.04.2021 г. и на 12.05.2021 г., като последното е
осъществено от *** З. П.. При първоначалното наблюдение на обекта и последващата
него проверка в обекта не са установени нарушения на данъчното законодателство, а
представител на дружеството е попълнил собственоръчно написана декларация, в
която отразил, че относно сигнала са издадени фискални бонове, посочил ги е и е
приложил копия на тях. Това именно били и тези за капаро в размер на 535 лв. и
остатък от 1714 лв.
От своя страна, втората, т.е. извършената от *** З. П., проверка включвала и
контакт със служители и *** на дружеството жалбоподател и събиране на данни за
издадени фискални бонове във връзка със сигнала и за работата в обекта като цяло. По
този начин по преписката били приобщени ремонтни карти № 55, № 56 и № 57,
надлежно описани в протокола за извършена проверка. Били изведени и от наличното в
обекта ФУ дневни отчети, съкратени отчети на фискална памет и фискални бонове –
копия за февруари и май месец 2021 г. Тъй като ***ът по приходите не установил
издаването на твърдените от Р. плащания, служителят изискал разкриване на
сигналодателя. Установил същия, призовал го и изискал от него собственоръчно
попълване на декларация с посочване на данните от сигнала, които били потвърдени
от Р.. Към декларацията била приложена и твърдяната от него ремонтна карта. За
2
последното бил съставен протокол за извършена проверка серия АА № 0017153 от
09.06.2021 г. В тази връзка служителят по приходите изискал от представител на
дружеството жалбоподател информация и поканил *** му Г. Х.. Въз основа на данните
от преписка *** П. констатирал нарушения на данъчното законодателство във връзка с
неиздаване на фискален бон и съставил протокол за извършена проверка №
0017159/12.07.2021 г. При предявяването на протокола пр. на дружеството Х. посочил
в мястото за искания, възражения и бележки, че предоставената от сигналодателя
ремонтна карта представлява оферта и е издадена от дружеството, отразената сума в
него в размер на 1000 лв. представлява капаро, но не означава, че е платено такова.
Окончателният документ бил ремонтна карта № 57, който бил предоставен по
преписката.
Въз основа на резултатите от проверката е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № F619409/12.07.2021 г. срещу дружеството
жалбоподател за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г на МФ
вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Актът е бил съставен в присъствието на двама свидетели и
на представляващия дружеството, в качеството му на управител, който е посочил в
самия акт, че ще внесе възражения в срока за това. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
жалбоподателят е депозирал и писмени възражения срещу акта вх. № 70-00-
7368/15.07.2021 г.
Наказващият орган счел възраженията за неоснователни и въз основа на акта е
издал процесното наказателно постановление, с което на дружеството е наложил
имуществена санкция в размер на 600 лв. за същото нарушение на основание чл. 185,
ал. 1 от ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се установява изцяло от показанията на
свидетелите З. П. – актосъставител, и С. В. и от приложените писмени доказателства,
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото като копия,
включително АУАН, възражение вх. № 70-00-7368/15.07.2021 г., резолюция за
извършване на проверка в обект № О-16001621022239-0РП-001 от 13.04.2021 г.,
протоколи за извършена проверка № 0081408/14.04.2021 г., № 0014915/12.05.2021 г., №
0017153 от 09.06.2021 г. и № 0017159/12.07.2021 г., опис на парични средства в касата
към момента на започване на проверката, 3 броя декларации от лице, работещо по
трудово/гражданско правоотношение, договор № 42 за техническо обслужване и
ремонт на ЕКАФП и системи с ФП от 01.03.2021 г. ведно с приложение № 1, справка
актуално състояние на всички действащи трудови договори към 11.05.2021 г.,
ремонтни карти № 55, № 56 и № 57, декларация от Д. Н. Р. ведно с ремонтна карта към
нея (л. 68 от преписката), покана за доброволно изпълнение до дружеството
жалбоподател от клиент, дневни отчети, съкратени отчети на фискална памет и
фискални бонове – копия за февруари и май месец 2021 г., фискален бон № 0001345,
фискален бон № 0001366, детайлен отчет от фискална памет за месеците януари –
април 2021 г., декларация от *** на дружеството, доклад относно извършената
проверка с ПИП № № 0081408/14.04.2021 г. и оправомощителна заповед № ЗЦУ-1149
от 25.08.2020 г., заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. и заповед № ЗЦУ-1157 от
27.08.2020 г. на ЦУ на НАП.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят П. потвърждава авторството на АУАН
и поддържа констатациите в него. В съдебно заседание изяснява подробности около
извършената проверка, които съответстват с установената фактическа обстановка с
изключение на констатацията за издадени фискални бонове. Показанията му съдът
оцени с доверие, тъй като същите са обективни, логични, непротиворечиви и в пълно
съответствие с приетите по делото писмени доказателства и най-вече съставените
протоколи за извършена проверка. Съдът се довери на показанията му дори и в частта
3
относно липсата на издадени фискални бонове за плащане на капаро в размер на 1000
лв., доколкото действително се установява да не е извършено такова плащане, но не е в
противоречие с установеното издаване на фискален бон № 0001345 за заплащане на
капаро в размер на 535 лв. Последното следва да се преценява от правна страна на
нарушението, а не при оценка на доказателствата, а именно дали се установяват
обективните признаци на извършеното нарушение.
По отношение на разпитания в съдебно заседание свидетел С. В., съдът дава
вяра на показанията му изцяло, доколкото те съответстват на попълнената бележка в
ПИП № 0017159/12.07.2021 г., съставената ремонтна карта и издадените фискални
касови бележки. В този смисъл следва да се отбележи, че съдът се довери и на двете
ремонтни карти относно автомобила на сигналодателя, доколкото в посочения
протокол за извършена проверка е отразено, че първоначалната представлява оферта, а
посочената в нея сума не е отразена нито като капаро, нито като заплатена. Последното
е ясно включено в последващата ремонтна карта № 57, като е посочена конкретната
сума, заплатена като капаро, както и датата й на плащане, а това от своя страна се
подкрепя от издадения фискален касов бон. Нещо повече, ремонтна карта № 57
отговаря на останалите служебно събрани като доказателства ремонтни карти и се
разминава с тази от л. 68 от преписката. Оттук и съдът действително прецени, че
последната представлява работен вариант на ремонтната карта и има характера на
оферта – т.е. ориентировъчно представяне на материалите, бройката им, труда и обща
стойност на ремонта. Освен всичко друго свидетелят посочи, че си спомня за случая,
включително за възраженията на клиента, като потвърди, че единствено той се
занимава с работата с ФУ и съставянето на ремонтните карти, включително и че той е
съставил процесните. По тези причини съдът оцени показанията му като достоверен
източник на информация, доколкото са непротиворечиви, съответни на останалите
доказателства, логични, подробни и последователни и въз основа и на тях прие, че за
ремонта е заплатено капаро в размер на 535 лв. на 15.02.2021 г., за което е издаден
фискален бон.
Изолирани останаха по делото твърденията на сигналодателя, отразени в
наличната по делото декларация, че за ремонта е заплатено капаро в размер на 1000 лв.
и не е издаден фискален бон. Тези данни се опровергават от показанията на свидетеля
В., както и писмените доказателства ПИП от 12.07.2021 г., ремонтната карта № 57 и
издадения фискален бон от № 0001345.
Относно приложението на процесуалните правила:
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на
процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Същият е подписан от
актосъставителя, двама свидетели и представител на дружеството жалбоподател,
съставен е в присъствието на последния и му е връчен. Предоставена е възможност на
представителя да депозира писмените си възражения, от което той се е възползвал.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на
неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.
Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.
57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
4
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата за регистриране на всяка
доставка на стоки и услуги чрез издаване на фискален бон, свързани с контрола на
държавата за спазване на тези правила.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че неправилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената
разпоредба на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ (Наредбата) вр.
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и са ангажирали отговорността му за нарушаването й, доколкото
са приели, че се доказва извършването на нарушение на същата разпоредба.
Посочената норми гласи, че независимо от документирането с първичен счетоводен
документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка
от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1, като за целите на тази
наредба „фискално устройство“, „търговски обекти“ и „фискална касова бележка
(фискален бон)“ са тези по § 1, т. 40 и т. 41 от ДР и чл. 118, ал. 2 от ЗДДС, съгласно чл.
2, ал. 1 от същата. По същия начин регламентира задълженията на лицата и чл. 118, ал.
1 от ЗДДС, а именно разпорежда всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон
лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален
бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан
друг данъчен документ.
Безспорно се установява, че дружеството жалбоподател притежава качеството
на задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредбата, доколкото извършва продажба на стоки
и предоставя услуги в стопанисван от него търговски обект, а именно извършва ремонт
на автомобили и използва материали и стоки, за които начислява цена, в обект -
автосервиз, находящ се в ***.
Спорът по делото се състои в това дали за извършения ремонт на лек автомобил
марка „AUDI“, модел „А3“ с рег. № *** е издаден фискален бон за заплащането на
капаро в размер на 1000 лв. на 02.02.2021 г. Според настоящият състав безспорно и
категорично се доказа по делото, че по повод на въпросния ремонт е заплатено капаро
в размер на 535 лв. на 15.02.2021 г., което е изводимо от показанията на свидетеля В. и
писмените доказателства по делото.
В този смисъл неустановено според съда остана обвинението на
администрацията, че не е издадена фискална касова бележка за заплащането на капаро
в размер на 1000 лв. на 02.02.2021 г. Впрочем въобще не се установява по делото на
същата или последваща дата да е изплащано капаро или каквато и да е била сума в
посочения размер. Предвид на това и дружеството жалбоподател не е имало и няма как
да има задължение да издаде бон, а оттам и няма и не е извършило нарушение на
вменената правна норма за конкретните повдигнати като административно обвинение
обстоятелства. В действителност съдът намира, че дружеството жалбоподател съвсем
не е извършило и никакво нарушение по конкретния случай, а коректно е изпълнило
задължението си за издаване на фискална касова бележка при наличието на плащане,
което в случая е станало на 15.02.2021 г. в размер на 535 лв. Този извод не може да се
разколебае и от пренебрежимо малкото разминаване в крайната стойност по
5
ремонтните карти, което е в размер на 5 лв. В конкретния случай и двете ремонтни
карти произхождат от дружеството жалбоподател, в който смисъл е протоколът за
проверка № 0017159/12.07.2021 г. и съдържащото се в него изявление на представителя
на дружеството, че представената от сигналодателя ремонтна карта е работна, но не и
окончателна, така и от тази с № 57, която е приложена към ПИП № 0014915/12.05.2021
г. и която не се оспорва от жалбоподателя. Същевременно данните по тях са идентични
с изключение на 2 разминавания – относно сумата 1000 лв. и датата 02.02.2021 г. (без
да се посочва каква е същността на тази сума), респективно размера и датата на
заплащане на капарото, както и относно стойността по т. 16 от картите относно
почистващи материали и обезмаслители, като в окончателния вариант на картата
стойността й е с 5 лв. повече, откъдето и идва разликата в крайната цена. В този
смисъл и съдът възприе ремонтна карта № 57 като окончателна и като доказателство за
заплатеното капаро и датата на плащането.
Затова и съдът не приема, че е осъществен съставът на нарушението по чл. 25,
ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, тъй като
не се доказа действително да е налице неиздаване от страна на задължено лице на
фискален бон при реализирано плащане по извършена доставка, а напротив обоснова
се извод за изпълнение на това задължение макар и с различни параметри. Затова
именно съдът не намира, че е осъществен от обективна страна фактическият състав на
вмененото нарушение и неправилно е ангажирана отговорността на дружеството
жалбоподател.
С оглед на изложеното съдът намира наказателното постановление за
необосновано и незаконосъобразно, поради липсата на извършване на нарушение от
материална страна, поради което същото следва да се отмени.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят има право да му бъдат
заплатени разноските по реда на АПК. Такива се присъждат на страната, в чиято полза
е изходът на делото. В случая това е дружеството жалбоподател. Последното е
представило доказателства за сторените разноски по обжалване на НП, а именно
договор за правна защита и съдействие от 20.04.2022 г., в който е уговорено, че
възнаграждението за адвокатско представителство е в размер на 400 лв. без ДДС и се
изплаща по посочената банкова сметка. Допълнително е представено авизо местен
превод за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. на 21.04.2022 г. по
фактура № **********/20.04.2022 г. С допълнително писмено искане вх. №
83381/20.10.2022 г. се претендират допълнителни разноски в размер на 360 лв. с ДДС
на основание чл. 14 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, което се аргументира с провеждането на общо четири
съдебни заседания по делото. Към искането е приложено авизо местен превод от
19.10.2022 г. за изплащането на претендираното допълнително възнаграждение в
размер на 360 лв. с ДДС.
Доказа се от жалбоподателя, че е сторил разноски за представителство от
адвокат и същият беше представляван в четири съдебни заседания, в която връзка
следва да му се присъдят разноски в принципно отношение. За основателна обаче
съдът намира претенцията му в размер на 360 лв. с ДДС – възнаграждение уговорено с
представения договор за правна защита и съдействие. Преди всичко договорът е
сключен на 20.04.2022 г., а допълнителното възнаграждение се претендира
първоначално с писмено искане от 20.10.2022 г., както и в последното по делото
съдебно заседание на 26.10.2022 г. Следователно е приложима регламентацията на
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
към момента на сключване на договора (20.04.2022 г.) и извършване на
6
допълнителните разноски, по повод на изричното допълнително искане - 19.10.2022 г.
Това именно е действащата Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, последно изменена и допълнена с ДВ бр. 68 от
31.07.2020 г.
Предвид на уточнението правилата за процесуално представителство по
административнонаказателни дела се урежда от чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. – „Ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението.“ По настоящото дело административното наказание е под формата на
имуществена санкция в размер на 600 лв. Оттам и размерът на минималното
адвокатско възнаграждение следва да се определи по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г., а именно при интерес до 1000 лв., какъвто е настоящият – 300 лв.
Междувременно съдът прецени, че делото не се характеризира с фактическа и правна
сложност и такъв извод не могат да обосноват изготвянето на жалба по него, разпита
на двама свидетели и представяне на допълнителни писмени доказателства – два броя
копия на фискални бонове и съкратени отчети на фискална памет, които могат да се
характеризират като обичаен ход на дело от същия вид. Затова и претендираното
възнаграждение за представителство от адвокат в производство съдът намери за
прекомерно, в която връзка и в съдебно заседание постъпи възражение от
процесуалния представител на административнонаказващия орган. Затова и
възнаграждението в тази си част следва да се намали до минимално предвидения в
наредбата размер от 300 лв. без ДДС или на 360 лв. с ДДС и да се уважи претенцията
на жалбоподателя чрез представителя му в този обем.
Колкото до допълнително претендираното възнаграждение за явяването по
всички съдебни заседания, съдът намери, че същото е изцяло неоснователно и не
следва да се уважа. От една страна към момента на извършване на разходите и
заплащането на претендираната сума като адвокатско възнаграждение чл. 14 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. регулира въпроса за допълнителни възнаграждения по
следния начин: „Когато съдебното заседание по наказателно дело продължи повече от
един ден, допълнителното възнаграждение за всеки следващ ден е по 100 лв.“ Ясно е,
че формулировката на разпоредбата касае само случаи по наказателни дела и то при
положение че съдебното заседание продължи повече от един ден, т.е. едно съдебно
заседание се провежда в два и повече последователни дни. Липсва изрична
регламентация относно административнонаказателните дела по въпроса за
дължимостта на разноски за повече от едно съдебно заседание в раздел IV
„Възнаграждения по наказателни и административнонаказателни дела за една
инстанция“ от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Единствената уредба е в чл. 18 от същата,
чиято ал. 2 препраща изрично и само към чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 и то относно
определянето на възнаграждението на базата на обжалваемия интерес. Последното
обаче не може да се тълкува разширително, доколкото препращането е ограничено
само до съответната част от наредбата. Извод за определяне на възнаграждение по
аналогия при неуреден случай, какъвто е настоящият, в който смисъл е пар. 1 от ДР
към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. също не може да бъде споделен. Както вече се
посочи, в главата от наредбата, където се регулират сходните производства по
наказателни и административнонаказателни дела, липсва такава уредба (поне към
момента на извършване на разноските, но и към момента на приключване да съдебното
следствие). Независимо, обаче че чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. урежда
възможност за заплащане на допълнително възнаграждение по дело с повече от две
съдебни заседания, то същата разпоредба не следва да намери приложение по делата от
административнонаказателен характер. Противен извод не би държал сметка на
7
същностната разлика между гражданските дела, където основен е принципът на
диспозитивното начало и инициативата е обусловена от волята на страните и тяхното
процесуално поведение, и административнонаказателното производство, където
основен е принципът на служебното начало и съдът не само може, но е и длъжен,
въпреки волята на страните, да положи усилия да разкрие обстоятелствата по делото
по пълен, всестранен и обективен начин. Именно последното обосновава извод за
неприложимост по аналогия на разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. и липсата на каквато и да е уредба на въпроса, поради което
претендирането на подобно възнаграждение не почива на нормативната база, оттам е
неоснователно и не следва да се уважава.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателното постановление № 613646-F619409/25.11.2021 г. на и.д.
Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „Еф Ти
Моторспортс“ ООД с ЕИК ********* на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност е наложена имуществена санкция в размер на 600 лв. за
нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал.
1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „Еф Ти
Моторспортс“ ООД с ЕИК ********* сумата в размер на 360 лева с ДДС, разноски в
съдебното производство за адвокатско представителство.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8