Р Е Ш
Е Н И Е
№, 48
21.09 2016 г., град
КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД КОТЕЛ, граждански състав, 21.09.2016 г. в публично съдебно
заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВАН ЧЕНКОВ
секретар С.П.,
като разгледа докладваното от Председателя Иван Ченков
гражданско дело № 244/2016 г. на РС Котел, за да се произнесе, съобрази
следното:
Постъпила е молба за предоставяне
на закрила по реда на
ЗЗДН, по която молител е К.С.И., а ответник е Б.М.А.. Молителката твърди,
че с ответника са съпрузи, но
поради това, че ответникът злоупотребявал с алкохол и подлагал
молителката на психическо и физическо насилие, тя през декември месец 2014 г. го напуснала
и отишла да живее в дома на родителите си. Ответникът продължавал насилието. На
10.08.2016 г. я посетил в нетрезво състояние на работното
ù място, където отново се държал
непристойно с нея и я обиждал, а на 16.08.2016 г. отишъл и до жилището ú, където отново
вдигнал скандал и започнал да крещи и да ги обижда с баща ú.
В съдебно заседание молителката
се явява лично и заедно с адвокат А.-У. Г., която от нейно име поддържа
молбата.
Ответникът Б.А., редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства
в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Молителката К.С.И. и ответникът Б.М.А.
са съпрузи и са живели заедно до 24.12.201 г., когато молителката след
поредната проява на агресия от страна на ответника, напуснала семейното жилище
и отишла да живее при родителите си. Ответникът системно злоупотребявал с
алкохол и упражнявал спрямо ищцата физическо и психическо насилие, държал се
агресивно и враждебно. Същият не разполагал с постоянни доходи и непрекъснато
искал от съпругата си средства. Тъй като имал и стари задължения от преди
брака, принудил молителката да му изтегли кредит в размер на 2 550 евро, с
който да покрие задълженията си, но тъй като сумата се оказала недостатъчна, в
последствие изтеглила нов кредит от 7 700 евро. След погасяването на
кредитите, той продължавал да се държи агресивно с молителката и да я бие,
поради което тя се принудила да го напусне окончателно. След като го напуснала,
ответникът продължавал да я тормози и заплашва по телефона и чрез СМС-и.
На 10.08.2016 г. отишъл в
нетрезво състояние на работното ú място в ОСЗ Котел, където отново се
държал непристойно с нея и я обиждал. Молителката
се принудила да се обади на майка му за съдействие.
На 16.08.2016 г. ответникът А.
отишъл до дома на молителката, където вдигнал скандал, развикал се с грозни и
цинични думи както по отношение на нея, така и по адрес на нейния баща, поради което
се наложило да потърсят помощ от органите на реда, които дошли и отстранили
нарушителя от дома на молителката.
Изплашена и неспокойна от
непредсказуемите действия на ответника, молителката подала и жалба до
полицията, въз основа на която ответникът е предупреден по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, с протокол от 30.08.2016 г.
В съдебно заседание молителката
съобщи и за други действия на ответника, които красноречиво говорят за
склонността му към прояви на домашно насилие – посещението му в гр. Поморие,
където молителката е била на почивка при своя роднина и пр., заплахи, че ще
ú залее лицето с киселина, придружени с оскърбителни думи и обиди.
При така изложената фактическа
обстановка съдът намира молбата за основателна. Установи се, че на 10.08.2016
г. и 18.08.2016 г. ответникът е извършил акт на домашно насилие спрямо
молителката. Според легалната дефиниция на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие
е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в семейна връзка. Категорично съдът възприема действията на ответника
като акт на физическо и психическо насилие над молителката, независимо от
обстоятелството, че тези му действия могат да се квалифицират и като
престъпление, и като деликт, тъй като според
изричната разпоредба на чл.1, ал.2, отговорността по този закон не изключва
гражданската, административнонаказателната и
наказателната отговорност на извършителя. Актът на извършено насилие се
установява посредством представената от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, така и от преписките, образувани в РУ на МВР Котел по повод оплакванията
на молителката.
Предвид изложените обстоятелства
съдът следва да постанови решение, по силата на което да наложи комплекс от
мерки, предвидени в чл.5, ал.1 от ЗЗДН. Съдът счита, че най – наложителната
мярка за закрила е забраната ответникът да приближава жилището на молителката,
местоработата ù и местата за социални контакти и отдих. Тъй като изложеният случай на домашно насилие изобщо не е изолиран в съвместния живот на страните, както и с оглед на обстоятелството, че следва да се
ограничи възможността ответникът евентуално да
продължи насилието над молителката, то наложително е спрямо ответника да бъде взета мярката
по т. 1 - задължаване на извършителя да се въздържа
от извършване на домашно насилие.
При определяне на срока, за
който да бъде наложена мярката по
т.3, съдът изходи от продължителния във времето психически
и физически тормоз над молителката от страна на ответника, при което съдът намира,
че следва да бъде максималният
срок от една година и шест месеца, считано от датата
на постановяване на решението и издаване на заповедта,
тъй като заповедта за защита
подлежи на незабавно изпълнение и обжалването не спира изпълнението ù, според чл. 17, ал. 3 и чл. 20 от ЗЗДН. При отчитане
на същите обстоятелства на ответника
следва да бъде наложена и глоба в размер на 200 лева, съгл. чл. 5, ал.4 от ЗЗДН.
На основание
чл. 15, ал. 2 от ЗЗСДН, с оглед уважаване на молбата,
следва да бъде издадена заповед
за защита. На
основание чл.16, ал.2 вр. чл.21, ал.2 от ЗЗДН
ответникът следва да бъде предупреден, че при неизпълнение на заповедта
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно прокуратурата. На основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН преписи от решението
и от заповедта следва да бъдат
връчени на страните. Заповедта следва да се връчи на РУ на МВР
Котел по настоящия адрес на нарушителя и на пострадалото лице.
На основание
чл.11, ал.2 от ЗЗДН вр. т.16
от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да заплати държавна
такса в размер на 25.00 лева по сметка
на бюджета на съдебната власт.
Ръководен от гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ЗАДЪЛЖАВА на
основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, Б.М.А., ЕГН **********,***, да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо К.С.И., ЕГН **********,*** 1А.
ЗАБРАНЯВА на
основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на Б.М.А., ЕГН **********,***, да приближава
жилището, находящо се на адрес град Котел, ********,
обитавано от К.С.И., ЕГН **********, нейната месторабота и местата за социални
контакти и отдих за срок от една година.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза
на К.С.И., с посочени данни, заповед за защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на
основание чл.16, ал.2 вр. чл.21, ал.2 от ЗЗДН Б.М.А.,
с посочени данни, че при неизпълнение на заповедта полицейският орган, констатирал
нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно прокуратурата.
НАЛАГА на
основание
чл. 5, ал.4 от ЗЗДН на Б.М.А.,
ЕГН **********,***, глоба в размер
на 200.00 (двеста) лева, затова че на 08 и
16.08.2016 г. в град Котел е извършил спрямо К.С.И. акт на домашно насилие.
ОСЪЖДА Б.М.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС Котел сумата 25.00 (двадесет и пет) лева, представляващи държавна такса.
ОСЪЖДА Б.М.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на К.С.И., ЕГН **********,*** 1А,
сумата 400 (четиристотин) лева,
представляваща направени разноски за адвокатски хонорар.
ПРЕПИСИ от заповедта и решението да се връчат на
Началника на РУ на МВР
Котел и на
страните.
РЕШЕНИЕТО и
заповедта подлежат на незабавно изпълнение, като решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред ОС Сливен в
седемдневен срок, който за молителката тече от съдебно заседание, а за
ответника – от датата на връчването.
П Р Е Д С Е Д
А Т Е Л: