РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. гр. Добрич, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седми март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Калина Т. Д.
Членове:Атанас М. Каменски
М.а Ив. Хараламбиева
при участието на секретаря Сибел Бедел
в присъствието на прокурора П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Атанас М. Каменски Частно наказателно дело
№ 20233200200045 по описа за 2023 година
Производството е образувано по реда на чл. 32, ал.1, във връзка с
чл.16, ал.1-ал.8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/, за разглеждане на постъпило
в Окръжен съд–гр.Добрич Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета, изпратено от Областна администрация на
гр.Н./***/, А., по преписка №***, във връзка с признаване на глоба в
размер на деветдесет и пет евро, наложена на *** гражданин М. Г.-
роден на ***г., с последно известно местоживеене-гр.Д., ж.к.“Д.“
№***.
На основание чл.3 от Наредба №14/2009г. на МП и МРРБ съдът
изиска и приложи справка относно заинтересованото лице,
идентифицирано като М. В. Г. с ЕГН:**********, установен в гр.Д. на
адрес, различен от декларираните постоянен и настоящ такъв.
1
Редовно призован Г. се представлява от упълномощен
представител. По същество защитата се позовава на разпоредбата на
чл.35, т.9 от ЗПИИРКОРНФС, основавайки претенцията за
постановяване на отказ за признаване с твърдението, че
заинтересованото лице не е получавало лично или чрез представител
уведомление за констатираното нарушение, постановената санкция и
процесуалните способи за упражняване правото на защита,
респективно-не е удостоверявало получаването на каквито и да било
документи от Областна администрация на гр.Н..
Представителят на ОП-гр.Добрич пледира за отхвърляне на
искането за признаване на санкцията.
С Удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции е представено наказателно постановление от
29.01.**г. по преписка №*** на администрацията на гр.Н./***/, А..
Със същото на Г. е наложена глоба в размер на деветдесет и пет евро,
за това, че на 30.08.***г. в района на Н., при управление на МПС с ***
регистрация-***, превишил с 25км/ч. разрешената за пътния участък
скорост от 80км/ч. Деянието е квалифицирано като административно
нарушение по §98 Abs. 1 KFG i.V.m., §58 Abs. 1Zif. 2 lit. e KDV; §134
Abs. 1 KFG. Постановлението е влязло в сила на 12.03.***г. По
справка на възлагащата държава давностния срок за изпълнение на
санкцията изтича на 12.03.*г. Срокът е **идентичен с този по *
законодате**лство-чл.82, ал.3, във в-ка с ал.2 от ЗАНН. Не са
представени доказателства за извършени плащания.
Изпратеното в ОС–гр.Добрич удостоверение съдържа
необходимата информация, съответстваща на данните в приложения
акт, чието признаване се иска и е издадено по образец, съгласно
Приложение №2 от ЗПИИРКОРНФС-в писмена форма, придружено с
превод на * език, изгот**вено от компетентен орган и отговарящо на
изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.4 и чл.5 от
2
ЗПИИРКОРНФС. Касае се за деяние, попадащо в приложното поле на
чл.30, ал.2, т.1 закона, за което не се изисква двойна наказуемост,
макар същото да съставлява нарушение и по националното
законодателство/чл.21 от ЗДвП/.
Възложената санкция не е в размер по-малък от седемдесет евро,
доколкото осъдителният диспозитив възлага парична сума в размер на
деветдесет и пет евро, като подлежащото на признаване и изпълнение
вземане възлиза на сто осемдесет и пет лева и осемдесет стотинки по
фиксирания курс на БНБ към датата на постановяване на
решението/1,9558:1/.
Независимо от предстоящото изтичане на абсолютната давност
за изпълнение на санкцията съдът не е оправомощен да отчете този
факт като правопогасяващ, доколкото възможността за отказ от
признаване по чл.35, т.3 от ЗПИИРКОРНФС предполага казусът да е
подсъден на *** съд, т.е. съгласно чл.4 от ЗАНН да се касае за
административно нарушение извършено от *** гражданин в чужбина,
наказуемо по *** закон, с което се засягат интересите на нашата
държава.
Същевременно съдът констатира действителното наличие на
соченото от защитата основание да се откаже признаването и
изпълнението на санкцията, визирано от разпоредбата на т.9 от чл.35
на ЗПИИРКОРНФС. Санкционната процедура е протекла
неприсъствено, в писмена форма, но липсват доказателства за
връчване на постановлението-лично или чрез упълномощен
представител, респективно-за надлежно уведомяване на нарушителя
относно сроковете и процедурата за обжалване. След допълнително
изискана по реда на чл.32, във в-ка с чл.16, ал.5 от ЗПИИРКОРНФС
информация от възлагащата държава, а. власти сочат, че не могат да
удостоверят верността на изявленията, отразени на л.3, б.“ж“, т.1,
пр.2, л.4, б.“з“, т.2, б.“б“ и л.4, т.3.3: “Потвърждава се, че съответното
лице е имало възможността да отнесе въпроса до съд по наказателни
3
дела“; „****“; „…Решението е било връчено лично на 26.02.***г. и
лицето е било изрично уведомено за правото на повторно разглеждане
или обжалване, в което има право да участва и което позволява делото
да се разгледа по същество…“, както и твърдението по т.4 от л.4
относно това, че известието за наложената санкция и инструкциите за
упражняване правото на защита са били изпратени по пощата. Сочи
се, че за изпратеното по пощата уведомление не е изисквана обратна
разписка удостоверяваща факта на връчването и самоличността на
получателя. Не е събирана информация и относно вида и
регистрацията на моторното превозно средство, с което е било
теглено процесното ремарке с ***при осъществяване на
инкриминираното деяние.
Този факт сам по себе си съставлява безспорно основание за
отказ от признаване и изпълнение, влечащ и прекратяването на
настоящото производство. Процесната жалба е основателна и следва
да бъде уважена изцяло, поради което и на основание чл.32, ал.1, във
връзка с чл.16, ал.7, т.2, във връзка с чл.35, т.9 от ЗПИИРКОРНФС,
съдът
РЕШИ:
Отказва да признае и да допусне изпълнението на постановеното
имуществено наказание по наказателно постановление от 29.01.***г.,
преписка №*** на администрацията на гр.Н./***/, А., изпратено с
Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, с
което и на основание §98 Abs.1KFG i.V.m., §58Abs. 1Zif.2 lit. e KDV;
§134Abs. 1KFG, на *** гражданин М. В. Г. с ЕГН:********** е
наложена глоба в размер на деветдесет и пет евро, равностойни на сто
осемдесет и пет лева и осемдесет стотинки по фиксирания курс на
БНБ към датата на издаване на постановлението, като прекратява
производството по делото.
За отказаното признаване и изпълнение да се уведомят
4
компетентните органи на издаващата държава и Министерство на
правосъдието на Република Б.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен
съд–гр.В в 7-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5