№ 3549
гр. Варна, 27.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. В.ев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20203100503518 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 16660/11.07.2022 г. от “Уест ъв И.Ш.О.М.А.
(Люксембург)” (Взаимозастрахователно сдружение на Корабособствениците „Ъес ъв
Ингланд“(Люксембург)), чрез адв. И. П. Т., с искане за изменение в частта за разноските на
Решение № 850/01.07.2022 г., постановено по в. гр. дело № 3518/2020 г. по описа на ВОС.
Претендира се присъждане на разноски за две инстанции, съгласно представени списъци по
чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна – И. А. Д., чрез адв. Ж. П. Я., e
депозирал отговор вх. № 21017/13.09.2022 г., в който изразява становище за недопустимост,
евентуално за неоснователност на молбата, евентуално прекомерност на адвокатските
възнаграждения.
За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските е заявена в
законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба от И. А. Д. срещу
Решение № 3769/07.08.2020 г., по гр. д. № 18597/2018 г. на ВРС, с което на основание чл.
200 от КТ са отхвърлени предявените от въззивника Параходство БМФ и
Взаимозастрахователно сдружение на Корабособствениците „Ъес ъв Ингланд“(Люксембург)
искове за солидарно осъждане на ответниците /работодател и застраховател/ да заплатят на
ишеца сумата от 93154 щатски долари, представляваща обезщетение за трайна
неработоспособност в резултат на злополука, настъпила на 26.10.2017 г. по време на заетост
на м/к/ „Лудогорец“, плаващ под Малтийски флаг, изразяваща се в прекаран „исхемичен
мозъчен инфаркт“ обусловила трайна негодност за работа по море, като е отхвърлен и
предявеният в условията на евентуалност иск срещу Взаимозастрахователно сдружение на
Корабособствениците „Уест ъв Ингланд“(Люксембург), за осъждане на ответника да
заплати сумата от 93154 щатски долари, представляваща обезщетение за трайна
неработоспособност в резултат на същата злополука, съгласно Сертификат за застраховка
1
или друга финансова гаранция на отговорността на корабособственика, съгласно правило
4.2, Стандарт А4.2.1, параграф 1 /б/ от Конвенцията за труда в морското корабоплаване,
издаден на 26.01.2017 г.
С Решение № 850/01.07.2022 г. ВОС отменя решението на ВРС, като вместо него:
уважава изцяло предявеният срещу Параходство БМФ иск за обезщетение за трайна
неработоспособност по чл. 2 от индивидуален трудов договор от 06.07.2017 г. вр. с чл. 24.3
от КТД от 16.05.2016 г. в резултат на злополуката от 26.10.2017 г. и отхвърля искането за
солидарно осъждане на Параходство БМФ и Взаимозастрахователно сдружение на
Корабособствениците „Ъес ъв Ингланд“(Люксембург). Параходство БМФ е осъдено да
заплати разноски на И. А. Д., както и на ВОС.
В разпоредбите на чл. 78, ал. 3 и, ал. 4 ГПК законодателят е уредил правото на
разноски на ответника по иска като своеобразна санкция в тежест на ищеца поради
неоправдано заведеното дело срещу него, станало причина последният да извърши разноски
за организиране и провеждане на правната си защита по спора. Посочените разпоредби не
разграничават хипотезите на първоинстанционно и въззивно производство, поради което
намират приложение и в двете съдебни производства. За да бъдат присъдени разноски на
страните, е необходимо същите да бъдат поискани, като разпоредбата на чл. 81 от ГПК
регламентира задължението на съда да се произнесе по искането за разноски във всеки акт, с
който приключва делото в съответната инстанция.
В конкретния случай, съставът на въззивния съд не се е произнесъл по искането за
присъждане на разноски в полза на Взаимозастрахователно сдружение на
Корабособствениците „Уест ъв Ингланд (Люксембург).
ВОС отменя изцяло решението на първа инстанция, като е уважава главно
предявения иск по отношение на Параходство БМФ, а що се отнася до насочения срещу
молителя - то същият е отхвърлен, като неоснователен. Ищецът се явява в две отделни
процесуални правоотношения, досежно както с Взаимозастрахователно сдружение на
Корабособствениците „Уест ъв Ингланд“(Люксембург), така и с Параходство БМФ. Поради
неоснователността на иска, насочен срещу ВЗСК Уест ъв Ингланд (Люксембург) и отмяната
на цялото решение на ВРС, сдружението има право да иска и докаже разноски за две
инстанции.
С отговора на въззивната жалба е направено искане от сдружението за репариране на
разноски, като в съдебно заседание на 20.06.2022 г. е представен списък по чл. 80 от ГПК с
приложени доказателства за реализирани разходи: фактура № **********/14.01.2021 г. с
основание адвокатско възнаграждение; банково извлечение от Банка ДСК за реализирано
плащане от сдружението към адвокатското дружество, договор за правна защита и
съдействие, платежно нареждане за депозит за вещо лице.
На л. 505 от делото на ВРС е представен списък с разноски, направени пред първа
инстанция. Искането за възстановяване на адвокатски хонорар, страната доказва с
приложени: фактура №10000000102/25.10.2019 г. с основание „адвокатско възнаграждение
за оказване на правна защита и съдействие по гр.д. № 18597/2018 г.“ и банково извлечение
2
на адвокатското дружество, от което е видно превод на сумата по фактурата.
Срещу всяка претенция насрещната страна е възразила за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, които според настоящия състав се явяват неоснователни.
В настоящия случай уговорените адвокатски възнаграждения не само са близки до
законовия минимум, с оглед материалния интерес на делото, но и тяхната еквивалентност се
обосновава с високата фактическата и правна сложност на производството. Поради това
молбата на ВЗСК Уест ъв Ингланд (Люксембург) за присъждане на разноски и за двете
инстанции е основателна, както по основание, така и по размер.
Поради гореизложеното решението следва да се измени в частта за разноските, като в
полза на ВЗСК Уест ъв Ингланд (Люксембург) се присъдят разноски в размер на 5260.44
лева пред ВОС и 4817.90 лева за първа инстанция.
Воден от горното, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК Решение № 850/01.07.2022 г., постановено
по в. гр. дело № 3518/2020 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 248 от ГПК, И. А. Д. с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на Взаимозастрахователно сдружение на Корабособствениците
„Уест ъв Ингланд (Люксембург), със седалище в Люкдсембург сумата от 10 078.34 лв.
/десет хиляди и седемдесет и осем лева и тридесет и четири ст./, представляващи
разноски за две инстанции.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен
съд, в едноседмичен срок от връчване на съобщението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3