Р Е Ш Е Н
И Е
№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският административен съд,
VІІІ-ми състав, в публичното заседание
на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
|
Административен съдия: |
ИСКРЕНА
Д. |
|
||
|
при секретаря |
Веселка Крумова |
и с участието |
||
|
на прокурора |
Александър Атанасов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Д. |
|
||
|
адм. дело № 1893/2020г. |
||||
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ от С.А.Д., ЕГН: **********,***, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 400,00лв. за заплатен адвокатски хонорар по НАХД № 2699/2018г. по описа на Районен съд – Варна, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № 279/18.10.2017г. на зам.кмета на Община-Варна, отменено с влязло в сила решение на Районен съд – Варна № 1766/01.11.2018г. по НАХД № 2699/2018г.
Ищцата твърди, че във връзка с
обжалване на наказателното постановление в производството по НАХД № 2699/2018г.
на Районен съд - Варна е направила разноски в размер на 400лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение. Твърди, че същото представлява пряка и
непосредствена имуществена вреда, причинена от отмененото наказателно постановление.
В съдебно заседание се представлява от адв.В. Л., който поддържа иска и моли да
бъде уважен. Претендира заплащане на разноски в размер общо на 310лв., от които
10лв. за държавна такса и 300лв. адвокатско възнаграждение.
Ответната страна - Община-Варна, чрез юрк.П К , оспорва предявения иск, по съображения, изложени в писмен отговор С.д.№ 11793/29.09.2020г. Счита, че обективираното в исковата молба искане не отговаря на изискванията на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Намира претенцията за неоснователна и поради това, че не са представени разходооправдателни документи за осъществено процесуално представителство, както и списък с разноски, от които да е видно, че адвокатският хонорар е бил заплатен към датата на проведените открити съдебни заседания. Доказателства за това не са представени и към исковата молба. Счита и че заплатеният адвокатски хонорар не може да се интерпретира като имуществена вреда по смисъла на чл.4 ЗОДОВ, при положение че не произтича пряко и непосредствено от издаденото наказателно постановление, а от договор за правна защита и съдействие. В тази връзка сочи, че адвокатската защита не е задължителна и такъв хонорар се договаря свободно. Ако обжалваното наказателно постановление е било незаконосъобразно, то същото би било отменено и без предоставянето на адвокатска услуга. В заключение моли съдът да приеме, че претендирането на такива разноски е заобикаляне на приложимите процесуални закони, които уреждат реда за обжалване на наказателни постановления. ЗАНН и НПК не признават право на жалбоподателя да възстанови направените от него разноски по административнонаказателни дела. По изложените съображения моли исковата молба да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Община-Варна .
Представителят на Окръжна
прокуратура - Варна дава заключение за основателност на предявения иск и моли
същият да бъде уважен. Сочи, че е налице отменен незаконосъобразен
административен акт, както и че има доказателства за заплатените разноски за
адвокатско възнаграждение, поради което са налице основанията съгласно
ТР № 1/15.03.2017г. за присъждане на обезщетение съгласно ЗОДОВ. Към 2018г.
изменението в ЗАНН не е било в сила, поради което единственият начин за
възстановяване на изплатеното адвокатско възнаграждение е по реда на ЗОДОВ.
След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна, следното:
С Наказателно постановление № 279/18.10.2017г. на зам.кмета на Община Варна, за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП и на основание чл.178д от ЗДвП, на С.А.Д. била наложена глоба в размер на 200лв.
Наказателното постановление било обжалвано пред Районен съд - Варна като в тази връзка е образувано НАХД № 2699/2018г. С Решение № 1766/01.11.2018г. ВРС, VІ-ти състав е отменил НП № №279/18.10.2017г. по съображения, че е издадено в нарушение на материалния закон.
Решението не е обжалвано и влязло в сила на 23.11.2018г.
Във въззивното производство ищцата е
представлявана от адв.В. Л.. Видно от представения по НАХД № 2699/2018г.
договор за правна защита и съдействие
№ **********/16.07.2018г., ищцата е направила разноски за адвокатски хонорар в
размер на 400,00лв., изплатени в брой съгласно изричното отбелязване в
договора.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Искът е предявен от лице, претендиращо присъждането на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди причинени от отменено наказателно постановление, срещу юридическото лице, в чиято структура се намира органът издал незаконосъобразното наказателно постановление, поради което е ДОПУСТИМ.
Разгледан по същество, искът е ОСНОВАТЕЛЕН.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на ЗОДОВ, трябва да са изпълнени кумулативно предвидените в чл.1, ал.1 на закона предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на някой от елементите от посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата.
В конкретния случай елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ са безспорно установени по делото.
Дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление и представлява санкционираща управленска дейност. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
Към датата на постановяване на Решение № 1766/01.11.2018г. по НАХД № 2699/2018г. ЗАНН и НПК не предвиждат ред за присъждане на „разноски“ в производствата по обжалване на наказателни постановления. Съгласно ТР № 2/03.06.2009г. постановено по т.д. № 7/2008г., на ОСС от І и ІІ колегии на ВАС, административните съдилища – разглеждащи тези производства като касационна инстанция по реда на глава дванадесета от АПК – също не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища.
Противно на твърденията на ответната страна, липсата на уредба в ЗАНН, АПК и НПК за присъждане на направените разноски при обжалване и отмяна на НП не изключва отговорността на държавата за репариране на тези разноски. След като едно от условията на АПК за образуване на производството по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е актът да е отменен по административен и/или съдебен ред, и след като в тези производства е ползвана адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт (в настоящия случай наказателно постановление) и е непосредствена последица от него.
Неоснователно ответната страна твърди и че не е налице вреда.
Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017г., постановено т.д. № 2 от 2016г. на ОС на І и ІІ колегии на ВАС, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон.
За основателността на претенцията за репариране на адвокатското възнаграждение не е достатъчно в производството по обжалване на наказателното постановление да е осъществено процесуално представителство от адвокат, а следва да бъде безспорно установено, че в тази връзка на същия е изплатено възнаграждение, като тежестта за това лежи върху ищеца.
Видно от приобщото НАХД № 2699/2018г. на Районен съд – Варна, адв.Л. е осъществил реално процесуално представителство и защита на ищцата в производството по обжалване на наказателното постановление пред ВРС на основание пълномощно от 16.07.2018г. към договор за правна защита и съдействие № ********** от същата дата.
Безспорно е установено и заплащането на договореното адвокатско възнаграждение.
Съгласно т.1 Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013г. на Общото събрание на гражданската и
търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), постановено по
т.д. № 6/2012г., съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан
начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то
тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка.
Приложеният по НАХД № 2699/2018г. договор за правна защита и съдействие отговаря на посочените изисквания. В същия е посочено, че се отнася за оказване на правна защита и съдействие по АНД № 2699/2018г., както и че платената в брой сума е 400лв. Така оформен договорът имат характер на разписка и удостоверява факта на извършеното плащане в брой.
По така изложените съображения претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на наказателното постановление, като доказана по основание и размер следва да се уважи изцяло.
При този изход на спора на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ в полза на ищцата следва да се присъдят сторените в производството разноски общо в размер на 310 (триста и десет) лева, от които 10,00лв. за държавна такса и 300лв. адвокатско възнаграждение, изплатено в брой съгласно договор за правна защита и съдействие серия Б № 367786/10.09.2020г.
Водим от горното Варненският административен съд, VІІІ-ми състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община-Варна да заплати на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ на С.А.Д., ЕГН: **********, обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 400,00лв. (четиристотин лева), представляващи изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № **********/16.07.2018г., причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № 279/18.10.2017г. на зам.кмета на Община Варна, отменено с влязло в сила Решение № 1766/01.11.2018г. по НАХД № 2699/2018г. на Районен съд - Варна, VІ-ти състав.
ОСЪДЖА Община-Варна да заплати на С.А.Д., ЕГН: *********, разноски за производството в размер на 310 (триста и десет) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен
съдия: