Р Е Ш Е Н И Е
№ 649
28.10.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №662 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на Е.Ш.Т. ***, подадена от пълномощника ѝ адвокат В.Ч., с посочен по делото съдебен адрес:***, офис ***, против Решение №Ц1012-26-240-1 от 20.07.2020 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Задължителни предписания №ЗД-1-26-00771469/19.06.2020 г. на Контролен орган на ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата се сочи, че оспореното Решение било немотивирано и незаконосъобразно. Твърди се, че правилно административният орган установил периодите, през които жалбоподателката била валидно регистрирана като самоосигуряващо се лице (земеделски производител), но незаконосъобразно кредитирал критерии, които не удостоверявали правно значими факти относно реалното осъществяване на дейност, за която се дължат осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица. Подаването на декларация от самоосигуряващите се лица по реда на чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ по своята същност било равнозначно на регистриране на трудов договор по чл.61 – 63 от КТ. Задължителните предписания за заличаване на данни били недопустими, тъй като данните по чл.5, ал.4 от КСО били резултат от регистрацията като земеделски производител (аналог на сключен трудов договор), а не били правопораждащ или правопроменящ юридически факт. Заличаването на данни по Декларация образец №1 „Данни за осигурено лице“ относно самоосигуряващото се лице Е.Т. за периода от 03.04.2019 г. до 31.05.2020 г., но без да се заличи подадена декларация ОКД-5, както и да се заличи Удостоверение приложение №9 към Б.Л. било недопустимо, като по своята същност означавало заличаване на изпълнено законово задължение за внасяне на осигурителни вноски и регистриране на законово регламентирана дейност. Твърди се, че кредитираните предписания явно превишавали компетентността на длъжностното лице и били противоконституционни. Разпоредбите на Наредба №3/29.01.1999 г. на Министър на МЗХ кореспондирали единствено с НООСЛБГРЧМЛ и не кореспондирали с никой от другите цитирани законови и подзаконови нормативни актове. В Инструкция №1/03.04.2015 г. на Управителя на НОИ било регламентирано кои са нормативните документи по общественото осигуряване, т.е. решението потвърдило нищожни задължителни предписания, издадени от некомпетентен орган и с него било кредитирано установяване на отрицателни факти по административен ред.
Претендира се обжалваното решение да бъде отменено изцяло като неправилно, немотивирано и незаконосъобразно, както и потвърдените с него Задължителни предписания.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателката допълва съображенията в жалбата като заявява, че счита Задължителните предписания и за нищожен административен акт, като издаден извън правомощията и компетенциите на контролния орган на НОИ, поради което потвърждаващото ги Решение също се явявало нищожно.
Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира оспорвания административен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката Е.Ш. Т. притежава Регистрационна карта на земеделския стопанин, издадена от Областна дирекция „Земеделие“ гр.Х. на 03.04.2019 г., заверена на 03.04.2019 г. и 21.02.2020 г. Видно от попълнените от нея Анкетни карти за регистрация на земеделски стопанин, същата е регистрирана в Министерство на земеделието и храните с местонахождение на имота с.А. в., община М. б., област Х., с дейност 4016 – Птици, като за стопанска 2019/20 г. е попълнила код 4017 – в т.ч. кокошки носачки 16 бр.
Видно от представената справка от регистъра на самоосигуряващите се лица, Е.Ш. Т. е регистрирана в ТП на НОИ като самоосигуряващо се лице – земеделски производител, за фонд „Пенсии“ и фонд „ОЗМ“ с начало на осигуряването 03.04.2019 г., а съгласно изготвена към 19.06.2020 г. справка – разпечатка от Регистъра на НОИ по период на осигурителните вноски от януари 2019 г. до декември 2020 г. е внесла осигурителни вноски за фонд ДОО в общ размер 476.44 лв.
Жалбоподателката е представила на 09.12.2019 г. и 19.05.2020 г. до Директора на ТП на НОИ гр.Хасково Болнични листи за отпуск поради бременност и майчинство съответно за периодите 12.10.2019 г. – 25.11.2019 г., 23.11.2019 г. – 03.01.2020 г.и 04.01.2020 г. – 23.02.2020 г.
С писмо изх.№Ц9101-26-572/21.05.2020 г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково е изискал от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Хасково информация относно животновъдния обект, в който се отглеждат животните на Е.Ш.Т. – регистрирана като земеделски стопанин отглеждаща домашни птици в с.А. в., във връзка с определяне правото на парично обезщетение за временна неработоспособност от фондовете на ДОО на същата. Изискал е справка от базата данни на Системата за идентификация и регистрация на животни (СИРЖ) дали животновъдният обект е такъв, в който се отглеждат животните с цел добив на суровини и храни за лична консумация – тип лично стопанство, или с цел предлагане на пазара – тип ферма, регистрирана по реда на чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД).
В отговор с писмо изх.№I-1352/29.05.2020 г. Директорът на ОДБХ – Хасково уведомява, че след извършена справка към 28.05.2020 г. в Интегрираната информационна система – ВетИС на БАБХ е установено, че Е.Ш.Т. няма вписан/регистриран животновъден обект.
Във връзка с така установеното, от Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите до Началника на отдел КПК при ТП на НОИ – Хасково е изпратен Сигнал №Ц043-26-127/03.06.2020 г. за извършване на проверка на самоосигуряващото се лице Е.Ш.Т. – дали същото е упражнявало трудова дейност в качеството си на земеделски производител и отговаря ли на условията на чл.10 и чл.48а от КСО, за да има право на парично обезщетение
По повод сигнала е извършена проверка и от старши инспектор по осигуряването – Контролен орган в ТП на НОИ – Хасково са издадени Задължителни предписания №ЗД-1-26-00771469/19.06.2020 г., с които на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО на Е.Ш.Т. е предписано в срок от 14 работни дни от получаването им, да подаде в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, Декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице“ за самоосигуряващото се лице Е.Ш.Т., съдържащи заличаващи данни за периода от 03.04.2019 г. до 31.05.2020 г., като се посочи в т.12 (вид осигурен) – код 13 и подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за лицето следва да бъдат заличени.
В мотивите на Задължителните предписания са цитирани относими нормативни разпоредби и е посочено, че за да бъде Е.Ш.Т. осигурено лице за риска „общо заболяване и майчинство“ е необходимо да бъдат изпълнени кумулативно следните условия: – да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и е регистрирано по установения ред; – да е подала декларация по чл.1, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ; – да е започнала упражняване на трудова дейност по чл.4 от КСО от датата, от която се декларира, че ще се осигурява за риска „общо заболяване и майчинство“ и – да е внесла дължимите осигурителни вноски. Установеното, че Е.Ш.Т. няма вписан/регистриран животновъден обект съгласно чл.8, ал.2 от Наредба №3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, това доказвало, че последната не попада в обхвата на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, поради което не подлежи на осигуряване. От получения отговор от БАБХ било очевидно, че Е.Ш.Т. не произвежда животинска продукция, предназначена за продажба, предвид което същата не отговаря на визираната в §1, т.5 от ДР на КСО дефиниция за регистрирани земеделски стопани по смисъла на КСО. Посочено е също, че предвид това лицето няма основание за осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.4 от КСО и направената регистрация по реда на Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, както и подадените по реда на чл.5, ал.4 от КСО данни, като самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски стопанин (с код за вид осигурен – 13) и внесените в приход на бюджета на ДОО осигурителни вноски са неоснователни и не пораждат права за лицето по КСО. Прието е, че към датите на настъпване на риска „бременност и раждане“ – *** г., 23.11.2019 г., 24.02.2020 г. същата не е осигурено лице по КСО.
Задължителните предписания са изпратени на Е.Ш.Т. по пощата и видно от представеното Известие за доставяне, са получени срещу подпис на 24.06.2016 г.
Под вх.№Ц1012-26-240/30.06.2020 г. в ТП на НОИ – Хасково е регистрирана подадената от Е.Ш.Т. жалба срещу Задължителните предписания, към която са приложени и изброени документи, включително приета на 22.03.2020 г. в НАП Годишна данъчна декларация по чл.50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, подадена от Е.Ш.Т., с Приложение №3 – доходи от друга стопанска дейност, с попълнена сума от 100 лв. за доход с код 301 (Доходи от дейност като регистриран земеделски стопанин за производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производството на декоративна растителност).
В жалбата Е.Ш.Т. твърди, че доколкото имала извършена регистрация като земеделски производител, отглеждала животните в стопанството с цел продажба, което било видно и от подадената Декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2019 г., и била внесла всички дължими до момента осигурителни вноски, попадала като регистриран земеделски стопанин по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО. Никой не я бил уведомил, че трябва да направи регистрация на животновъдния обект, и липсата на такава регистрация не означавало, че отглежда животните за лична консумация. Считала, че за това свое нарушение следвало да понесе санкция от ОДБХ – Хасково, но не и да не ѝ бъде призната трудовата дейност. Претендира за отмяна на Задължителните предписания.
С Решение №Ц1012-26-240-1 от 20.07.2020 г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил, на основание чл.117, ал.3 от КСО, жалбата на Е.Ш.Т. с вх.№Ц1012-26-240/30.06.2020 г. срещу Задължителни предписания №ЗД-1-26-00771469/19.06.2020 г. на Контролен орган на ТП на НОИ – Хасково.
Директорът на ТП на НОИ – Хасково е възприел констатациите на контролния орган от извършената проверка и е изложил съображения, че земеделският стопанин няма вписан/регистриран животновъден обект съгласно чл.8, ал.2 от Наредба №3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, което доказвало, че жалбоподателката не попада в обхвата на § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, тъй като няма право да предлага на пазара произведените суровини и храни по аргумент на чл.13, ал.4 от Закона за животновъдството, поради което не подлежи на осигуряване.
Решението е изпратено на адреса на жалбоподателката и видно от Известие за доставяне ИД PS 6300 012B6S 2 е получено от нея срещу подпис на 22.07.2020 г.
Жалбата срещу решението е подадена на 28.07.2020 г. чрез ТП на НОИ – Хасково, където е заведена под вх.№Ц1012-26-240-2 от същата дата.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, срещу на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Решението на Директора
на ТП на НОИ гр.Хасково е издадено от административен орган, разполагащ с
материална и териториална компетентност, доколкото съгласно чл.117, ал.1, т.3 от КСО, пред
ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт
се подават жалби срещу задължителни предписания на контролните органи по
чл.108, ал.1, т.3.
Като правно основание за постановяване на Задължителни
предписания №ЗД-1-26-00771469/19.06.2020 г. е посочена нормата на чл.108, ал.1, т.3 от КСО, в която е предвидено, че
контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на
служебните си задължения дават
задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено
осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт, а в
процесния случай няма спор, че издалият Задължителните предписания старши
инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Хасково има качеството на контролен
орган.
В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите за нищожност на оспорения административен акт, който е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, подписан от издателя си и не се установяват други съществени пороци, които да обосновават нищожност на акта.
Обжалваното Решение съдържа изложени фактически и
правни основания за издаването си, което го прави мотивиран административен акт
и дава възможност да бъде преценена законосъобразността му.
В жалбата срешу него не са наведени твърдения за нарушения
на административнопроизводствените правила при издаването на акта и съдът не
констатира допуснати съществени такива.
Във връзка с преценката относно
законосъобразността на издаденото административно разпореждане следва да бъде установено
дали жалбоподателката коректно е декларирала вид осигуряване като
самоосигуряващо се лице, респективно дали същата представлява такова за
периода 03.04.2019 г. – 31.05.2020 г.
Понятието „осигурено лице“ по смисъла на част
първа от КСО, е дефинирано легално в §1, ал.1,
т.3 от Допълнителните разпоредби на кодекса, според която такова е „физическо
лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1, и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност
съгласно чл.10, продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1 - 3 и 5. …“
В чл.10, ал.1 от КСО е регламентирано, че
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни
вноски и продължава до прекратяването ѝ.
В чл.4, ал.1 от КСО са изброени лицата,
задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо
заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица
по този кодекс, а в чл.4, ал.3 са изброени задължително осигурените за
инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица, между които в
т.4 и „регистрираните
земеделски стопани и тютюнопроизводители“.
Съгласно чл.4, ал.4 от КСО, лицата по ал.3, т.1, 2
и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
Легално понятието „регистрираните земеделски
стопани и тютюнопроизводители“ по смисъла на КСО е определено в §1, ал.1, т.5
от Допълнителните разпоредби на същия кодекс, като „физическите лица, които
произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и
са регистрирани по установения ред“.
Освен това в чл.5, ал.2 от КСО е регламентирано,
че самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни
вноски за своя сметка, а според ал.3 и ал.4 на същата норма, регистрацията на
самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва
служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната
агенция за приходите по чл.80, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс,
както и са изброени данните, които самоосигуряващите се лица периодично
представят в Националната агенция за приходите.
В чл.1, ал.1 от Наредбата за обществено
осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в
чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) е предвидено, че задължението за
осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от Кодекса
за социално осигуряване – включително регистрираните земеделски стопани и
тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване на
трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Според ал.2, при започване, прекъсване,
възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се
лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до
компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се
лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, а според ал.3, самоосигуряващите
се лица по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО определят вида на осигуряването си с
декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП.
По делото няма спор, и е установено с писмени
доказателства обстоятелството, че от 03.04.2019 г. жалбоподателката Е.Ш.Т. е
била регистрирана като земеделски
стопанин в Регистъра по чл.7, ал.1 от ЗПЗП, воден в МЗХГ по реда на Наредба №3 от 29.01.1999 г. за
създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани.
Съгласно чл.2 от Наредба №3 от 29.01.1999 г., Регистърът на земеделските стопани служи за набиране на информация за земеделските стопани и за дейността им с цел: 1. контрол върху ползването на земеделските земи; 2. събиране на информация за отглежданите през съответната стопанска година култури и заетите с тях площи, както и за отглежданите животни; 3. подпомагане на земеделските стопани и развитието на селските райони; 4. прилагане на схемите за директните плащания. Разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредбата предвижда, че на регистрация подлежат юридически лица, еднолични търговци и физически лица, навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция.
Като безспорни между страните по делото са установени и обстоятелствата, че жалбоподателката е отглеждала посочените в анкетните ѝ карти брой и вид домашни животни (16 бр. кокошки - носачки) и ги е продавала за реализиране на печалба.
По смисъла на КСО обаче, наличието само на регистрация в Регистъра на земеделските стопани, не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между качеството „регистриран земеделски стопанин“ и осигурено лице.
По аргумент от §1, ал.1, т.5 от ДР
на КСО, лице, за което
не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в случая – че е произвеждало животинска
продукция, предназначена за
продажба, и е регистрирано по установения ред, не може да има качеството осигурено лице,
независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни
вноски. Следователно изискването на законовата разпоредба, съдържаща
определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето реално да
осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция,
предназначена за продажба.
В случая няма спор за регистрацията на жалбоподателката на основание чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин, както и относно периодите, през които е била регистрирана. Спорният въпрос се свежда до това дали осъществяваната от жалбоподателката продажба на продукция от земеделското ѝ стопанство е относима при преценката на качеството ѝ като осигурено лице.
Предвид вида на извършваната от жалбоподателката дейност – отглеждане на птици, в настоящия случай са приложими и разпоредбите на Закона за животновъдството (ЗЖ), с който закон се уреждат организацията и управлението на животновъдството, производството, развъдната дейност и предлагането на пазара на селскостопански животни, както и правата и задълженията на физическите и юридическите лица, свързани с тези дейности.
В чл.13, ал.1 от ЗЖ е предвидено, че производството обхваща дейностите, свързани с отглеждането, храненето и възпроизводството на селскостопански животни и с производството на животински продукти, предназначени за продажба. Според ал.3 на чл.13, обектите за отглеждане на селскостопански животни се регистрират по реда на ЗВМД и подлежат на вписване в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на БАБХ с уникален номер.
В чл.13, ал.4 от ЗЖ е регламентирано, че животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни, а според ал.5, животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми.
Според легалните дефиниции в § 1, т.46 и т.47 от ДР на ЗЖ, „ферма“ е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за предлагане на пазара, а „лично стопанство“ е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация.
Съгласно чл.7, ал.3, т.1 от ЗВМД, в БАБХ се водят публични регистри на животновъдните обекти. В чл.137 от ЗВМД (редакция изм. и доп.ДВ бр.13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) е предвидено, че собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на животновъдните обекти – лични стопанства, подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ, въз основа на което директорът на ОДБХ вписва животновъдния обект в регистър и издава удостоверение за регистрация, когато обектът отговаря на определените изисквания, като регистрацията на животновъдния обект е безсрочна. При предходната редакция на нормата (ДВ бр.17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) задължението за подаване на заявление за регистрация е било за всички собственици или ползватели на животновъдни обекти.
По делото е безспорно установено, че жалбоподателката няма вписан/регистриран в БАБХ животновъден обект съгласно изискванията на чл.137 от ЗВМД. При липса на доказателства, че нейният животновъден обект представлява „ферма“ по смисъла на закона, то не може да се приеме за доказано, че произвежданата в него животинска продукция е предназначена за продажба, т.е. изпълнение на кумулативно изискуемото по § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО условие – лицето да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба и е регистрирано по установения ред.
Във връзка с изложеното и приложимите разпоредби на чл.4, ал.3, т.4 и ал.4 от КСО, се налага извод, че в кръга на задължително осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани, за които, на първо място, се предвижда да произвеждат продукция, предназначена за пазара, както и да бъдат регистрирани за това по установения ред. В този смисъл не следва да се счита, че регистриран по реда на ЗПЗП и Наредба №3/29.01.1999 г. земеделски стопанин, който е собственик/ползвател на животновъден обект, но не е регистрирал този обект по реда на чл.137 от ЗВМД и този обект е лично стопанство, тоест не произвежда продукция за пазара, представлява „регистриран земеделски стопанин” по смисъла на § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО. В случая е неотносимо обстоятелството дали продукцията от личното стопанство в действителност е била продавана, доколкото законът поставя изискване продукцията да се произвежда с предназначение продажба, тоест продукцията да се произвежда в съответен вид стопанство, за което законът изрично регламентира възможност да бъде предлагана на пазара.
Поради изложеното съдът счита, че както към датата на регистрация по чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ, така и към датата на издаване на оспорения акт, жалбоподателката не се явява самоосигуряващо се лице, тъй като не попада сред изброените в чл.4, ал.3, т.4 от КСО лица. Данните, съдържащи се в подадената от нея Декларация образец №1 за периода 03.04.2019 г. до 31.05.2020 г. са некоректни, поради което следва да бъдат заличени, в какъвто смисъл са отправените ѝ Задължителни предписания.
Като е потвърдил издадените от Контролен орган Задължителни предписания, Директорът на ТП на НОИ – Хасково е постановил един материално законосъобразен акт, който е в съответствие с целта на закона и следва да бъде потвърден, а подадената срещу него жалба – отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и Тълкувателно решение №3/13.05.2010 г. по т.д. №5/2009 г. на ВАС, основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Съгласно чл.78, ал.8, изр.второ от ГПК (изм.ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г.), във връзка с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Ш.Т. ***, против Решение №Ц1012-26-240-1 от 20.07.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Задължителни предписания №ЗД-1-26-00771469/19.06.2020 г. на Контролен орган на ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА Е.Ш.Т., ЕГН **********,***, да заплати на НОИ, Териториално поделение – Хасково, разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: