Разпореждане по дело №41301/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 132869
Дата: 18 септември 2024 г. (в сила от 18 септември 2024 г.)
Съдия: Петя Петкова Стоянова
Дело: 20241110141301
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 132869
гр. София, 18.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:П.П.С.
като разгледа докладваното от П.П.С. Частно гражданско дело №
20241110141301 по описа за 2024 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

№ 18.09.2024 година град София

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На осемнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта
година
в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.

като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело № 41301 по описа за 2024 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено
1
от „...............” АД, с ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
”.............., представлявано от управителя ЯЯ.Б.Я., за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение против Т. К. Е., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „.................., за
сумата от 700 лв. - главница по договор за паричен заем № 5792086 от 27.02.2022 г., сключен
между „.............“ ООД и Т. К. Е., и Приложение № 1 от 03.04.2023 г. към договор за цесия от
01.12.2016 г., сключен между „.............“ ООД и „...............“ ООД, сумата от 72,10 лв. -
договорна лихва за периода от 29.03.2022 г. до 27.07.2022 г., сумата от 52,92 лв. – законна
лихва от 28.07.2022 г. до 25.06.2024 г., със законната лихва върху главницата от 08.07.2024 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 18.09.2024 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 700 лв. - главница по договор за паричен заем №
5792086 от 27.02.2022 г., сключен между „.............“ ООД и Т. К. Е., и Приложение № 1 от
03.04.2023 г. към договор за цесия от 01.12.2016 г., сключен между „.............“ ООД и
„...............“ ООД, сумата от 72,10 лв. - договорна лихва за периода от 29.03.2022 г. до
27.07.2022 г., със законната лихва върху главницата от 18.07.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и за направените по делото разноски в размер на 70,19 лв.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от
52,92 лв. – законна лихва от 28.07.2022 г. до 25.06.2024 г., съдът намира следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
опредЕ. сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира. Съобразно
с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението договор за
кредит от 27.02.2022 г., който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, а длъжникът в
настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК.
Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща служебното начало,
възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури възможност на
страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е формално и
едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в рамките на
заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и възможност
да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна по който има
качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за потребителския
кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите. Претенцията за
присъждане на лихва след прехвърляне на вземането по договора за цесия, обосновава
вероятна основателност на неравноправна клауза. Ето защо и с оглед на гореизложеното
съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за
издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за посочената сума следва да бъде
отхвърлено.
2
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,

Р А З П О Р Е Д И :

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на „...............” ЕООД, с ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ”.............., представлявано от управителя ЯЯ.Б.Я., против Т. К. Е., с ЕГН
**********, от гр. София, ж.к. „.................., за сумата от 52,92 лв. /петдесет и два лева и
деветдесет и две стотинки/ – законна лихва от 28.07.2022 г. до 25.06.2024 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3