към присъда № 260019/ 20.11.2020г. по НОХД № 901 по описа на Районен
съд г. М. за 2020 година, трети наказателен
състав.
С обвинителен акт на Р. п. г. М.
подсъдимият З.Р.И. е обвинен в това, че на 23.08.2019 година в гр.М., по ул. „Граф Игнатиев” до № 28, с посока на
движение бул.”Христо Ботев” към бул.”Трети март”, управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Н.”, модел „Т. 2”, с peг. № XXXX , след употреба на наркотично вещество - упойващо вещество, съдържащо
тетрахидроканабинол /ТНС/, установено по надлежния ред - със съдебна
химикотоксикологична експертиза /токсикохимична/ експертиза № И -
553/21.01.2020 година на ВМА - гр.София – престъпление по чл.343б,
ал.3 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението. Моли съда да признае за виновен подсъдимия, като
определи наказанието към средния предвиден в правната норма размер. Моли още
съда да приложи разпоредбата на чл.343г от НК, като подсъдимия се лиши от право
да управлява МПС за съответен срок.
Подсъдимият З.Р.И. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение
в хода на досъдебното производство, като дава обяснения в последното съдебно
заседание. Упълномощеният му защитник в хода на съдебните прения моли съда да го
признае за невиновен и го оправдае, тъй като държавното обвинение не е доказало
по несъмнен начин, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо единство, както и
във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено
следното:
На 23.08.2019 година свидетелите Й.Ц. и И.Г.,xxx били
дежурен патрул при РУ – М.. Около 14.30 часа същият ден двамата установили лек
автомобил марка „Н.”, модел „Т. 2”, с регистрация № XXXX . Спрели същия за
проверка по ул.”Граф Игнатиев” в гр.М., тъй като им направило впечатление, че
задната броня е деформирана и липсвал заден регистационен номер. При проверката
установили водача на МПС – подсъдимия З.Р.И. xxx. Пред двамата служители на РУ
- М. подсъдимият И. заявил, че идва от Бургас, като от там е купил автомобила
във вида, в който е при проверката. При направена справка в ОДЧ – ОД на МВР - М.
било установено, че подсъдимият представлява интерес за органите на МВР, тъй
като е с многобройни установени нарушения на ЗДвП и многобройни санкции в тази
връзка от надлежните органи – арг. справка картон на водач л.36 - л.38 от ДП.
Двамата служители на РУ - М. извикали дежурен екип на „Пътна полиция” при ОДМВР
- М., за да извършат на Подсъдимия И. проба за алкохол, респективно да бъде
тестван за употреба на наркотични вещества.
На място пристигнал екип в състав от мл.автоконтрольор
М.Д. и мл.автоконтрольор И.И., които били дежурен наряд към сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР - М.. На място свидетелите Д. и И. установили, че
автомобилът е без поставена задна регистрационна табела и съставили АУАН на
водача на автомобила – подсъдимия З.И., за нарушаване разпоредбата на чл.140,
ал.1 от ЗДвП.
Автомобилът бил и с деформирана задна броня и лицето
било санкционирано с АУАН, за нарушаване разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗДвП.
На лицето бил съставен и АУАН за това, че при проверката не представил
контролен талон на управляваното от него МПС. На място двамата служители на
ОДМВР - М. забелязали, че подсъдимият И. се държи неадекватно, което наложило
същият да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Пробата
на уреда се оказала отрицателна. Служителите на МВР - М. предложили на подсъдимия
З.И. да го тестват и за употреба на наркотични вещества или техни аналози с
техническо средство „DRUG TEST 5000”, с фабр.№ ARJM 0052, но лицето отказало.
Пред свидетелите Д. и И. заявил, че е пушил трева, но не вярва на техните
тестове и желае да даде кръв за изследване. След като подсъдимия З.И. отказал
да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и техни аналози свидетелят М.Д.
съставил на същия АУАН, с бл.№ 91311/ 23.08.2019г, за нарушаване разпоредбата
на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, а свидетелят И. бил свидетел по същият акт. Били
иззети СУ на МПС, с №********* и СР на МПС, с №*********, както и регистрационна
табела с № XXXX . Свидетелите издали на подсъдимия З.И. талон за медицинско
изследване с №0063105 от дата 23.08.2019 година. Подсъдимият З.И. дал кръвна
проба и урина в „ЦСМП –МБАЛ” АД - М. в присъствието на служителите на ОДМВР - М..
На досъдебното производство е назначена съдебно -
токсикохимична експертиза /л.55 - л.58 от ДП/ изпълнена от д-р И.И. и главен
асистент д-р Б.М. – съдебни токсиколози от специализираната Токсикохимична
лаборатория към ВМА-София, от заключението, на която се установява, че от
извършените изследвания на представените биологични проби от подсъдимия З.Р.И.
е установено присъствие на специфичен метаболит - карбокси -ТНС в кръв,
доказващ употреба на наркотично вещество, съдържащо тетрахидроканабинол
/канабис, марихуана и др.производни/ - Списък I -Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект и злоупотребата с
тях, забранени за приложение във ветеринарната и хуманната медицина на
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични
към ЗКНВП.
Идентифицираният специфичен метаболит на ТНС е
фармакологично неактивен, поради което количественият анализ няма съдебно -
токсикологична значимост, а установява и доказва единствено употреба на
веществото /т.нар. нулев толеранс/.
Изследването за въздействие на наркотичното вещество
върху съзнанието и поведението не предполага лабораторно изследване, а
провеждане на нервно - психологично изследване, което да установи въздействието
и повлияването на изследваното лице. В РБългария такова изследване не се
провежда за водачите на МПС, а единствено се установява и доказва употребата на
наркотично вещество при изследваното лице /т.нар.нулев толеранс/. По тази
причина и специално предназначената част от протокола за медицинско изследване
не съдържа показатели, свързани с оценка състоянието на лицето.
В съдебно заседание проведено на 20.11.2020г. е
осъществена видеоконферентна връзка по „Скайп”, предвид пандемичната обстановка
в страната, с вещо лице Б.Г.М.. Вещо лице д-р И.И. не е изслушан, предвид
работата му в „Ковид отделение” при ВМА-София, но страните са съгласни с това и
не възразяват да бъде прието експертното заключение.
От разпита в съдебно заседание на вещо лице главен
асистент д-р Б.М. – съдебен токсиколог от специализираната Токсикохимична
лаборатория към ВМА-София се установява още, че във връзка с установената от
експертите концентрация на наркотичното вещество в кръвта може да се посочи
единствено период на употреба на наркотичното вещество, който с най-голяма
вероятност е до 24 часа от взимането на пробите кръв и урина. В урината
съдържанието на метаболита на тетрахидроканабинол е установено с експертен
имуноаналитечен тест, който е бил положителен резултат, доколкото в кръвта е
проведено специфично изследване, т.нар. доказателствен анализ за съдържание на
специфичен метаболизъм на наркотичното вещество тетрахидроканабинол. Според вещо лице Б.М. „...Урината се използва единствено като материал, от който може да се
направи един бърз скрининг и ни подпомага нас във взимане на решения за
по-нататъшно изследване на пробата кръв, посочено в Наредба №1, а всъщност
установяването на наркотично вещество става по наличието на самото наркотично
вещество или негов метаболит става по пробата кръв. Дори да не е правен доказателствен
анализ, достатъчно е било изследването с тест...”.
Съдът изцяло възприема експертното заключение, като
обективно и компетентно дадено, макар и оспорено от защитата на подсъдимия.
Упълномощеният защитник на подсъдимия оспорва
експертизата, тъй като твърди, че е основана на чуждо изследване, съдържа
правни изводи и е изготвена в един продължителен срок.
Съдът намира, че неподходящото за обслужване защитната
теза на подсъдимия заключение, не е основание за оспорване на експертиза. Видно
от придружително писмо на л.41 от делото, на 27.08.2019г. ОД на МВР-М. е
изпратила на ВМА, Лаборатория по токсикология-София 2бр.кръвни проби и
1бр.урина на подсъдимия, ведно с талон за медицинско изследване и протокол за
медицинско изследване. Видно от протокол за предаване и приемане на проби л.42
от делото още същият ден в 13 часа пробите са предоставени за експертиза, като
изрично е отбелязано, че са донесени в хладилна чанта, а пробите имат
съответните стикери. Фактът, че експертизата е с изходящ номер от 21.01.2020г.
по същество не променя резултата от пробите и заключителното мнение на
експертите. Същите не са използвали чужди резултати, каквото възражение се
прави, а единствено са използвали проби. Правни изводи експертизата не съдържа,
а единствено медицински такива. Продължителният срок за изписването на
експертизата от експертите не е основание за невярно заключение, а единствено
свидетелства за натовареността на експертите. Нещо повече, видно от т.2, II от
експертизата /л.56 от делото/ се установява, че пробите са получени на 27.08.2019г,
а лабораторните анализи са извършени на 02.09.-11.09.2019г, тоест при
изготвянето на лабораторните резултати е спазен реда на Наредба № 1/2017г.
Тези резултати са оформени като експертиза на 16.01.2020г, която е
изведена под съответния номер на 21.01.2020г.
Предвид всичко гореизложено съдът възприе експертизата
като обективна и компетентно дадена. От експертите в случая е доказана и
установена употреба на наркотичното вещество - татрахидроканабинол от
изследваното лице.
Видно от приложеното по ДП писмо рег.№УРИ 301р
-27279/ 30.12.2019 година на Началник ПП - ОДМВР - М. /ведно със справка картон
на водача/ се установява, че подсъдимият И. е правоспособен водач и притежава
СУ на МПС. Последното е иззето на 23.08.2019г. при съставяне на АУАН, серия GA,
с бл.№91311 / 23.08.2019г. - сектор ПП - ОДМВР-М., за констатирано нарушение на
чл.147 ал.3 пр.2 от ЗДвП. Издадена е Заповед за ПАМ №19-0996-000544/
26.08.2019г. по чл.171 т.2, б.б от ЗДвП за прекратяване регистрацията на МПС – лек
автомобил „Н. Т. 2”, с рег.№ XXXX за срок от 1 година, поради висока степен
на обществена опасност. Спрямо подсъдимия има данни да са налагани многобройни
наказания по административен ред, за нарушаване разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от свидетелските показания
на И.Г., М.Д., Й.Ц., И.И.. Съдът дава вяра на свидетелските показания като
обективни, логически последователни, непротиворечиви и безпристрастни. Същата
фактическа обстановка намира потвърждение и от събраните и надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото писмени доказателствени средства. Съдът не
кредитира показанията на свидетелите М.С., Р.И. и Н.К.. Налице е пълна индиция
за заинтересованост. Първата е приятелка на подсъдимия, вторият - негов баща, а
третият - приятел. Тези показания останаха изолирани напълно от останалите
събрани в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Съдът
намира за логично желанието им да подпомогнат защитната теза на подсъдимия.
Подсъдимият
З.И. не се признава за виновен. Съдът намира, че това е негова естествена
защитна позиция.
Защитата
на подсъдимия в хода на съдебните прения развива доводи, че не е доказано по
несъмнен начин участието на подсъдимия в деянието, за което е обвинен.
Съдът намира тези възражения на защитата за неоснователни и като такива следва
да се оставят без уважение.
Наведените доводи, че предоставената проба с урина от
подсъдимия не е от него, а е течност от общата канализация в тоалетната, съдът
намира за твърде несериозно и дори неподлежащо на обсъждане. Съдът намира, че
експертите д-р И. и д-р М. xxx, изготвили експертизата имат съответната
компетентност да разберат дали пробата е от урина или канална вода. Нещо
повече, от разпита на в.л.М. проведено в съдебно заседание се установява по
несъмнен начин, че урината е използвана за бърз скрининг, а всъщност
установяването на наркотично вещество е станало чрез изследването на кръвната
проба чрез доказателствен анализ.
Защитата на подсъдимия навежда доводи, че подсъдимият
не е знаел, че управлява МПС след употреба на наркотици, че не е бил повлиян от
такива, както и преди колко време е употребено твърдяното количество наркотик.
В тази връзка е и направено искане за назначаване на съдебно – психиатрична
експертиза.
От разпита в съдебно заседание на вещо лице д-р Б.М.
се установява, че концентрацията на намереното наркотичното вещество в кръвта
на подсъдимия И. може да се посочи като период на употреба, който е с
най-голяма вероятност до 24 часа от взимането на пробите кръв и урина. Това
обстоятелство навежда на извода, че към инкриминираната дата подсъдимият е
знаел, че е употребил наркотично вещество. В този смисъл са и свидетелските
показанията на полицейските служители, които след като са го приканили за
изпробване на употреба на наркотични вещества, подсъдимият е заявил, че е пушил
трева и не вярва на уреда, тъй като преди време е имал проблем за същото в
РУ-Берковица. Ето защо е съгласен да даде кръвна проба-арг.л.50 гръб.
Нещо повече, за съставомерността на деянието по
чл.343б, ал.3 от НК се изисква установена употреба от водач на МПС на
наркотични вещества, по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и ал. 2 от Закон за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите, по надлежния ред, регламентиран в
Наредба № 1/19.07.2017г. без значение от вида и количеството на наркотичното
вещество и на въздействието, което то е оказало върху неговото състояние и
реакции при управлението на МПС-то. В чл.343б, ал.3 от НК изпълнителното
деяние е определено като „управление на МПС след употреба на наркотични
вещества”, като законодателят е възприел законодателния подход на нулева
толерантност, приемайки че употребата на наркотични вещества без значение от
количеството, винаги води до неблагоприятна промяна на съзнанието и уменията на
водача да управлява МПС и до опасност от шофиране на МПС, и това поведение
следва да се криминализира.
С оглед на така изложеното съдът намира, че липсва
правно основание да анализира поведението на подсъдимият З.И. при управлението
на МПС.
С оглед така приетата за
установена по делото фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият З.Р.И. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.343б ал.3 от НК.
Касае се за престъпление на просто извършване, т.е. за съставомерността на
деянието не е необходимо настъпването на вредоносни последици. Счита се, че
обществените отношения са увредени със самото управление на МПС след употреба
на наркотични вещества до колкото се застрашава безоспаността на останалите
участници в движението с оглед отрицателното въздействие на наркотичното
вещество върху рефлекторните процеси на индивида.
От обективна страна деянието е
извършено от подсъдимия З.И., като на
23.08.2019 година в гр.М., по ул. „Граф Игнатиев” до № 28, с посока на движение
бул.”Христо Ботев” към бул.”Трети март”, управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил марка „Н.”, модел „Т. 2”, с peг. № XXXX , след употреба на
наркотично вещество - упойващо вещество, съдържащо тетрахидроканабинол /ТНС/,
установено по надлежния ред - със съдебна химикотоксикологична експертиза
/токсикохимична/ експертиза № И - 553/21.01.2020 година на ВМА - гр.София –
престъпление по чл.343б ал.3 от НК
От
субективна страна деянието е извършено виновно при условията на пряк умисъл. С
предприемането на управление на автомобила след употреба на наркотични вещества
подсъдимият пряко е целял да се придвижи от едно място до друго такова, но
същевременно е съзнавал, че това неизбежно е свързано с извършването на
общественоопасно деяние. В константната си практика ВКС приема, че
съзнаването на неизбежността на резултата е равносилно на неговото искане.
За извършеното от подсъдимия З.Р.И. престъпление по чл.343б, ал.3 от НК законодателят
предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и с глоба от
петстотин до хиляда и петстотин лева.
При определяне на конкретния размер на
наказанието съдът взе предвид като смекчаващо вината обстоятелства – младата възраст на подсъдимия – на 26 години и чистото съдебно минало.
Като отегчаващо вината
обстоятелство съдът взе предвид обстоятелството, че деянието предмет на
настоящето дело е престъпление с висока степен на обществена опасност, че подсъдимият макар и неосъждан има наложено
административно наказание по реда на чл.78а от НК за извършено престъпление държане
на наркотични вещества- престъпление по чл.354а ал.3 т.1, пр.1 във връзка с
чл.354а ал.1 от НК. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се отбележи
и факта, че същият е системен нарушител на правилата за движение по пътищата –
карта на водача арг.л.36-38 от ДП.
Съдът не отчете като отегчаващо вината обстоятелство непризнанието на вината на
подсъдимия. Съдът възприема това процесуално поведение на подсъдимия като
негова естествена защитна позиция.
Независимо
от всичко гореизложено и при наличие на крехки доказателства за смекчаващи
вината обстоятелство, то съдът определи наказанието на подсъдимия при наличие
именно на такива, като съобрази, че е млад човек и следва да му бъде дадена
възможност за превъзпитание.
При
така изложените обстоятелства съдът определи на подсъдимият З.Р.З. наказание при
условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а
именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
По отношение на подсъдимият не са налице законни пречки за приложението
на чл.66 ал.1 от НК – същият е с отрицателна съдимост, наложеното наказание е
под три години лишаване от свобода и съдът намира, че за поправянето и
превъзпитанието му не е наложително да изтърпи наказанието ефективно. Предвид
на това съдът постанови наложеното наказание на подсъдимият да бъде отложено на
основание чл.66 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в законна сила
на присъдата.
В
разпоредбата на чл.343б ал.3 от НК е визирано и кумулативно предвидено
наказание глоба. Съдът наложи такова наказание в размер от 500.00 лева в полза
на Държавата. При определяне размера на наложеното наказание съдът съобрази, че
по делото не са представени доказателства за месечното му възнаграждение. Предвид,
на което наложи минимално предвиденото в правната норма наказание.
Разпоредбата
на чл.343г от НК е императивна и визира лишаване от право във всички случай на
чл.343б от НК, поради което съдът лиши подсъдимият З.И. от право да управлява
МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от отнемането на СУ на МПС.
С така наложените по вид и размер наказания съдът, счита, че по отношение на
подсъдимият ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната
превенция, а наказанието да въздейства поправително, предупредително и
възпитателно по отношение на тези подсъдими и по отношение на останалите
граждани.
Предвид изхода на делото съдът
осъди подсъдимия З.Р.И. на основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати направените
по делото разноски 289.00 лева в полза на ОД на МВР -М., а по сметка на РС-М.
сумата от 50.00 лева за защита на експертно заключение, както и сумата от по
5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаден изпълнителен лист.
По горните съображения, съдът се произнесе
с присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: