№ 35
гр. София, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Веселина Вълева
Членове:Красимира Костова
Нина Ив. Кузманова
при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова
в присъствието на прокурора Ю. Л.
като разгледа докладваното от Веселина Вълева Въззивно частно наказателно
дело № 20241000601666 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 436, ал. 2 от НПК, вр. чл. 87 от НК.
Образувано е по жалба на адв. М. П. от САК, в качеството й на
упълномощен защитник на С. К. А. против определение от 28.11.2024г. по
н.ч.д. №6691/2024г. на Софийски градски съд.
С атакуваното определение е оставена без уважение молбата за
постановяване на съдебна реабилитация за осъжданията на С. К. А. по н.о.х.д.
№20301/2017г. по описа на СРС, н.о.х.д. №2794/2018г. по описа на СГС,
н.о.х.д. №10031/2019г. по описа на СРС, н.о.х.д. №15140/2019г. по описа на
СРС и н.о.х.д. №10501/2020г. по описа на СРС.
В жалбата са ангажирани доводи за неправилност на определението.
Твърди се, че необосновано първостепенният съд е приел отсъствието на
втората предпоставка по чл. 87 от НК, а именно, че С. А. не е имал добро
поведение, изхождайки единствено от последното му осъждане по н.о.х.д.
№14233/2024г. по описа на СРС. Поддържа се, че в рамките на 3 - годишния
срок от изтърпяване на групираните наказания, А. не е извършил друго
1
престъпление, като условията на чл. 87, ал. 1 от НК следва да се преценяват
към момента на изтичане на предвидения 3 - годишен срок. Иска се
определението на СГС да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание защитникът поддържа изцяло жалбата и
наведените в нея доводи. Моли определението на СГС да бъде отменено и
жалбата да бъде уважена.
Прокурорът пледира определението да бъде потвърдено.
Жалбоподателят С. К. А. моли да бъде отменено обжалваното
определение и да бъде реабилитиран.
Софийският апелативен съд, като съобрази доводите на страните,
събраните доказателства по делото и като служебно провери изцяло
законосъобразността и правилността на обжалвания акт, намери за установено
следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в
установения в чл. 436, ал. 2 от НПК 7-мо дневен срок и е насочена срещу акт,
който подлежи на въззивна проверка по реда на глава XXІ от НПК. Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Производството пред първата инстанция е образувано по молба на С. К.
А. с искане да бъде постановена съдебна реабилитация на осъжданията му по
н.о.х.д. №20301/2017г. по описа на СРС, н.о.х.д. №2794/2018г. по описа на
СГС, н.о.х.д. №10031/2019г. по описа на СРС, н.о.х.д. №15140/2019г. по описа
на СРС и н.о.х.д. №10501/2020г. по описа на СРС.
От приобщеното към доказателствения материал свидетелство за
съдимост, придружено с бюлетин за съдимост, се установява, че молителят А.
е осъждан с шест отделни съдебни акта, както следва:
1. с присъда по н.о.х.д. № 3613/2011г. по описа на СРС, влязла в сила на
31.10.2011г., с която за престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от
НК му е наложено наказание „пробация“ с пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от 6
месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
6 месеца.
2. с определение за одобряване на споразумение по н.о.х.д. №
2
20301/2017г. по описа на СРС, влязло в сила на 11.01.2018г., с което за
престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 и т. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено на
18.10.2016г., му е наложено наказание 6 /шест/ месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години.
3. с определение за одобряване на споразумение по н.о.х.д. №
2794/2018г. по описа на СГС, влязло в сила на 25.06.2018г., с което за
престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4, алт. 1 и изр. 2, предл. 1 от НК,
извършено на 12.01.2017г., му е наложено наказание 1 /една/ година и 6/шест/
месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено за
изпитателен срок от четири години.
4. с определение за одобряване на споразумение по н.о.х.д. №
10031/2019г. по описа на СРС, влязло в сила на 20.06.2019г., с което за
престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1, пр. 1 от НК, извършено на 31.10.2017г., са
му наложени наказания 10 /десет/ месеца „лишаване от свобода“ и 1000
/хиляда/ лева „глоба“.
5. с присъда по н.о.х.д. № 15140/2019г. по описа на СРС, влязла в сила
на 15.02.2020г., с което за престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК, извършено на
11.01.2019г., му е наложено наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева
6. с определение за одобряване на споразумение по н.о.х.д. №
10501/2020г. по описа на СРС, влязло в сила на 11.08.2020г., с което за
престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, извършено на 12.02.2020г., му е
наложено наказание 8 /осем/ месеца „лишаване от свобода“ при първоначален
строг режим на изтърпяване.
С решение по н.д. за възобновяване № 191/2021 г. по описа на Софийски
апелативен съд, влязло в сила на 29.04.2021 г., на основание чл. 25, ал. 3 и ал. 2
и чл. 23, ал. 3 от НК са формирани в две съвкупности от гореописаните
осъждания на жалбоподателя, а именно:
- едно общо, най - тежко наказание между наказанията, наложени с
присъда по н.о.х.д. №15140/2019г. по описа на СРС и със споразумение по
н.о.х.д. № 10501/2020г. по описа на СРС, в размер на 8 /осем/ месеца
„лишаване от свобода“, към което е присъединено изцяло по-лекото наказание
„глоба“ в размер на 1000 лева, като е приспаднато времето, в което осъденият
е бил задържан за срок от 72 часа от 12.02.2020г. и с мярка за неотклонение
3
„задържане под стража“ по н.о.х.д. № 15140/2019г., считано от 15.02.2020г. до
11.08.2020г., и
- едно общо, най - тежко наказание между наказанията, наложени със
споразумения по н.о.х.д. № 20301/2017г. по описа на СРС, н.о.х.д.
№2794/2018г. по описа на СГС и н.о.х.д.10031/2019г. по описа на СРС, в
размер на 1/една/ година и 6/шест/ месеца „лишаване от свобода“, което на
основание чл. 25, ал. 4 от НК, вр. чл. 68, ал. 1 от НК да бъде изтърпяно
ефективно при първоначален „строг“ режим, като е приспаднато на основание
чл.25, ал.3 от НК изтърпяното наказание „пробация“ в размер на 6/шест/
месеца, наложено с присъда по н.о.х.д. № 3613/2011г. по описа на СРС, влязло
в сила на 31.10.2011г., за престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3, като
2 дни пробация да се считат за 1 ден лишаване от свобода.
От приложените в първоинстанционното производство справки на ГД
“Изпълнение на наказанията“ се установява, че С. А. е изтърпял отмерените
му две общи, най - тежки наказания. Първото общо, най - тежко наказание в
размер на 8 /осем/ месеца „лишаване от свобода“, обхващащо наказанията по
н.о.х.д. №15140/2019г. и н.о.х.д. № 10501/2020г. и двете на СРС е изтърпял на
13.08.2020 г. Второто общо, най - тежко наказание в размер на 1/една/ година и
6/шест/ месеца „лишаване от свобода“, обхващащо наказанията по н.о.х.д. №
20301/2017г. по описа на СРС, н.о.х.д. № 2794/2018г. по описа на СГС и
н.о.х.д. № 10031/2019г. по описа на СРС е изтърпял на 23.07.2021г.
От изисканата от първостепенният съд справка от Софийска районна
прокуратура е установено, че на 20.06.2024г. молителят С. А. е привлечен по
досъдебно производство № 605/20.06.2024г. по описа на СРП в качеството му
на обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и чл. 354а, ал. 3, т. 1,
предл. 2, във връзка с предл. 1 от НК, извършено на 19.06.2024г., по което на
14.10.2024г. е внесен обвинителен акт в Софийски районен съд. По него е
образувано н.о.х.д. № 14233/2024г., приключило с определение за одобряване
на споразумение, влязло в сила на 14.11.2024г., с което на С. А. за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК е наложено наказание 1 /една/ година
„лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим и „глоба“ в размер на
500 /петстотин/ лв. и за престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК
- наказание за срок от 1/една/ година „лишаване от свобода“ при първоначален
„строг“ режим и „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лв. При условията на
4
чл. 23, ал. 1 от НК двете наказания са групирани и е определено едно общо
наказание, най - тежко наказание за срок от 1 /една/ година „лишаване от
свобода“ при първоначален „строг“ режим, към което е присъединено
наказанието „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лв.
Законосъобразно, проверяваният съд е приел, че преди да се произнесе
по искането за съдебна реабилитация е длъжен да провери дали не е
настъпила реабилитация по право за някое от престъпленията.
Настоящата съдебна инстанция споделя напълно правния извод на СГС
за приложение на чл. 86, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2 от НК по отношение на
престъплението, санкционирано по н.о.х.д. № 3613/2011г. на СРС.
За останалите престъпления не е настъпила реабилитация по право, нито
са изтекли сроковете по чл. 88а, ал. 1 - 4, вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК, поради
което не е настъпила и пълна реабилитация
При положение, че за никое от осъжданията, групирани с цитираното
решение на САС не е настъпила реабилитация по чл. 86 или 88а от НК,
правилно СГС е пристъпил към преценка за наличие на кумулативно
предвидените предпоставки за постановяване на съдебна реабилитация по чл.
87 от НК, а именно: в течение на три години от изтичане на срока на
наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание
молителят да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от
свобода или с по-тежко наказание, да е имал добро поведение и при умишлени
престъпления да е възстановил причинените вреди.
Настоящият съдебен състав се съгласява с виждането на
първостепенният съд за отсъствие на изискуемото от закона добро поведение.
В Тълкувателно решение № 20 от 17.05.1983г. по н.д. № 21/83г. на ОСНК е
разяснено: „Тригодишният срок по чл. 87, ал. 1 от НК…е минималният срок,
през който осъденият не трябва да е извършил друго престъпление, наказуемо
с лишаване от свобода или с друго по-тежко наказание, и през който да е имал
добро поведение… Законът предвижда възможност за преценка поведението
на осъдения и след изтичане на 3 – годишния срок по чл. 87, ал. 1 от НК“.
Следователно, вън от съмнение е, че правно значение за удовлетворяване на
искането за съдебна реабилитация има и поведението на осъдения след
изтичане на 3-годишния срок по чл. 87, ал. 1 от НК. Данни за образувани
досъдебни производства срещу осъдения, претендиращ съдебна
5
реабилитация, висящи съдебни производства, по които той участва в
качеството на подсъдим или осъдителни съдебни актове, каквато е настоящата
хипотеза, сочат, че лицето не се е превъзпитало /в този смисъл Решение № 216
от 19.05.1983г. по н.д. № 207/83г., II н.о., Решение № 546 от 09.01.2013г. на
ВКС по н.д. № 1833/2012г., II н.о., НК, Решение № 146 от 11.03.2013г. на ВКС
по н.д. № 312/2013г., I н.о., НК, Решение № 108 от 26.02.1986г. на ВС по н.д.
№ 42/1986, I н.о., ВС/. Жалбоподателят в настоящото производство С. А., на
19.06.2024г. е извършил две престъпления, за които му е било наложено
наказание „лишаване от свобода“. Това означава, че той не се е придържал към
установените правила за поведение, т.е. нямал е добро поведение, поради
което молбата му за съдебна реабилитация правилно е била отхвърлена.
По изложените съображения въззивният съд намира, че от
доказателствата по делото се установява, че С. А. не е имал добро поведение,
поради което липсва кумулативно предвидената в чл. 87, ал. 1, т. 1 от НК
предпоставка за допускане на съдебна реабилитация.
С оглед горното въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна, а
определението на първоинстанционният съд е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.11.2024г., постановено по ч.н.д.
№6691/2024г. по описа на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на протестиране и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6