№ 15081
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.А
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20221110130184 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.12.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на двадесет и втори декември 2022 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
30184/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ.
Ищецът .6 твърди, че на 05.07.2021 г. е реализирано ПТП с участието на МПС марка
1
„фолксваген пасат” с рег. № СВ 8318 МР, управлявано от съответния водач и МПС марка
„форд фиеста” с рег. № СА 5760 НВ, управлявано от съответния водач. Твърди, че
причинител на ПТП е водачът на МПС марка „форд фиеста” с рег. № СА 5760 НВ. Твърди,
че МПС марка „фолксваген пасат” с рег. № СВ 8318 МР е бил застрахован имуществено при
ищеца със застрахователна полица, валидна към момента на ПТП. Твърди, че при ищеца е
образувана, във връзка с ПТП, преписка по щета по която са репарирани вредите от ПТП,
чрез плащане на сумата от 2 698,27 лв. Твърди, че за причинителя на ПТП е имало договор
срещу гражданска отговорност със застраховател ответника ., валиден към момента на ПТП.
Твърди, че е поканил ответника, и на основание чл. 411от КЗ, да плати изплатената от
ищеца сума в размер на 2 698,27 лв. , увеличена с 15 лв. ликвидационни разноски – общо 2
713,27 лв. , но ответника не заплатил нищо. Ето защо, моли присъждането на сумата от 2
713,27 лв. , ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното
плащане на сумата. Моли присъждане и на деловодни разноски.
Ответникът, оспорва изцяло предявения иск по съображения изложени в отговор на
исковата молба. Моли иска да бъде отхвърлен и да му се присъдят деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
През лятото на 2021 г. е реализирано ПТП с участието на МПС марка „фолксваген пасат” с
рег. № СВ 8318 МР, управлявано от съответния водач и МПС марка „форд фиеста” с рег. №
СА 5760 НВ, управлявано от съответния водач. Причинител на ПТП е водачът на МПС
марка „форд фиеста” с рег. № СА 5760 НВ. МПС марка „фолксваген пасат” с рег. № СВ 8318
МР е бил застрахован имуществено при ищеца със застрахователна полица, валидна към
момента на ПТП. При ищеца е образувана, във връзка с ПТП, преписка по щета по която са
репарирани вредите от ПТП, чрез плащане на сумата от 2 698,27 лв. За причинителя на ПТП
и към датата на ПТП е имало договор срещу гражданска отговорност със застраховател
ответника, който е бил валиден към момента на ПТП. Ищецът е поканил ответника, и на
основание чл. 411от КЗ, да плати изплатената от ищеца сума в размер на 2 698,27 лв. ,
увеличена с 15 лв. ликвидационни разноски – общо 2 713,27 лв. , но ответника не е заплатил
нищо.
Спорна между страните е датата на ПТП, отнесена към периода на валидност на договора
КАСКО с ищеца, който е безспорно, че е валиден за периода 04.07.2021 г. – 03.07.2022 г.
При този спор ответникът прави възражение, че ищецът е заплатил обезщетение без да е
обвързан със застрахователен договор КАСКО - съответно, че няма право на суброгация. В
протокола за ПТП /л. № 10/ е изписано, че то се е случило на 05.06.2021 г. , като в откритото
съдебно заседание от 05.06.2021 г. единият участник в ПТП – свидетелят М. удостоверява
тази дата пир предявяване на протокола. Другият участник в ПТП – свидетелят Т. също
удостоверява датата на протокола за ПТП – 05.06.2021 г. в откритото съдебно заседание от
22.12.2022 г. след предявяване на протокола за ПТП, но преди предявяването дава
показания, че ПТП е от 19.07.2021 г. Също така, по делото е представено уведомление за
2
щета по застраховката КАСКО, подписано от свидетеля М., който посочва датата на ПТП –
05.07.2021 г. Предвид тези противоречия, съдът не може да приеме за установена по
безспорен начин по делото датата на ПТП. По делото се установява по безспорен начин
само, че ПТП е станало между горепосочените МПС и при горепосочената вена, че ищецът е
извършил плащане по застраховка КАСКО, с което е обезщетил вредите от ПТП на МПС
„фолксваген пасат” с рег. № СВ 8318 МР и че към датата на случване на ПТП ответникът е
осигурявал гражданската отговорност на причинителя на ПТП по валиден договор ГО.
За да приеме горепосочената фактическа обстановка, като доказана по делото, освен
приетата по делото САЕ /л.л. №№ 49-53/ и показанията на горепосочените свидетели, съдът
обсъди и доказателствата, приложени под л.л. №№ 6-26 от делото.
Видно от приетата по делото САЕ /л.л. №№ 49-53/, която съдът кредитира, като неоспорена
от насрещни доказателства, размерът на вредите на застрахованото от ищеца МПС от ПТП
по средни пазарни цени възлиза на 1 277,45 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 411 от КЗ:
Разпоредбата на чл. 411 от КЗ дава право на репариралия вредите застраховател да
възстанови платеното от делинквента или от застрахователя по договор срещу гражданска
отговорност, встъпвайки в правата на увредения – фигурата на суброгационната претенция.
Предпоставките за основателност на тази претенция са: наличието на валидно имуществено
застраховотелно правоотношение между застрахователя и увредения, настъпването на
застрахователното събитие – увреждане на осигуреното имущество, възстановяване на
вредите от застрахователя. В конкретния случай, както се изложи в обстоятелствената част,
тези предпоставки се установиха, а именно, че увреденият автомобил „фолксваген пасат” с
рег. № СВ 8318 МР е бил застрахован имуществено от ищеца, че е увреден от делинквент,
чиято гражданска отговорност е била осигурена от ответника по договор за застраховка ГО,
както и че ищеца е изплатил на увреденото лице сумата от 2 698,27,09 лв. и че ответника не
е изплатил по суброгационната претенция на ищеца нищо. Действително, по делото не се
установи датата на ПТП, отнесена към установения срок на валидност на договора КАСКО.
Дори, обаче, застрахователят да е изплатил обезщетение извън този срок, то това не
опровергава извода, че плаща по застрахователно правоотношение и не отрича правото му
на суброгация. Всяко прието от застрахователя плащане по договор КАСКО е валидно за
него и го обвързва ако не му се противопостави своевременно – това следва от разпоредбата
на чл. чл. 301 от ТЗ, според която мнимопредставляваният търговец се счита, че
потвърждава сделката, ако не й се противопостави веднага след узнаването. След като
застрахователят по договор КАСКО е приел да плати обезщетението, то на него не може да
се правят възражения от застрахователя по договор ГО, различни от тези свързани с
механизма на ПТП и договора ГО.
3
Предвид гореизложеното, искът за присъждане на сумата от 2 713,27 лв. следва да се уважи
до размера на 1 292,45 лв. , тъй като тази сума е сбор на от сумата от 15 лв. –
ликвидационните разноски, за които ищецът има също право да се суброгира по правилата
на чл. 411 от КЗ, и сумата от 1 277,45 лв. – приетия по делото размер на вредите на
застрахованото от ищеца МПС от ПТП по средни пазарни цени. Или, ищецът може да се
суброгира до размера на вредите и ликвидационните разноски, които определят границата
на суброгацията, доколкото е заплатил по-голямо обезщетение. В заключение и за яснота
следва да се посочи това, че съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ във вр. чл. 400 от КЗ,
платилият обезщетението застраховател се суброгира срещу делинквента/застрахователя по
договор ГО до размера на платеното обезщетение, но и в рамките на действителната
стойност на вредите. Тази правна фигура отразява принципа на застрахователното право –
тежестта по поправка на причинените вреди да се понесе от причинителя им или от
застрахователя по договор ГО, който срещу възнаграждение /застрахователна премия/ поема
риска от деликта. Именно възстановяването на действителната стойност на увреденото
имущество, в случая – на МПС, стои в основата на тези правоотношения, подчинени на
целта да се възстанови имущественото положение отпреди деликта. Чл. 400 от КЗ дава
легално определение на застрахователното понятие „действителна стойност” – тази, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. Или,
когато предмет на делото е възстановяване на вреди на МПС, за определяне на
действителната стойност следва да се вземе предвид стойността за възстановяването му в
състоянието отпреди увреждането. Съдът приема, че тази стойност е стойността на средните
пазарни цени на ремонта, защото тя, съобразявайки широк кръг от икономически фактори,
дава именно действителната стойност на увреждането, която в крайна сметка следва да се
възстанови от делинквента или застрахователя му в рамките на правоотношенията във
връзка със суброгацията по чл. 411 от КЗ.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца сумата 403,67 лв. – деловодни разноски. На осн. чл. 78,
ал. 3 от ГПК на ответника сумата 175,42 лв. – деловодни разноски.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника . да заплати на ищеца .6, на осн. чл. 411 от КЗ, сумата от 1 292,45 лв. ,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 07.06.2022 год.
, до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата част до пълния
предявен размер от 2 713,27 лв.
4
ОСЪЖДА ответника . да заплати на ищеца .6, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 403,67 лв.
деловодни разноски.
ОСЪЖДА ищеца .6 да заплати на ответника ., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 175,42 лв.
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5