РЕШЕНИЕ
№ 16203
гр. София, 28.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110175330 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК във вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК във вр. чл.7, ал.1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004
на Европейския парламент и на Съвета и чл.86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец Й. С. Й., ЕГН **********, срещу ответник БЪЛГАРИЯ ЕЪР АД, ЕИК *********, с
която е предявен иск да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца следните суми - 488,96 лева представляваща главница за обезщетение на основание
чл.7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение над 3 часа при
изпълнение на полет *** от летище Анталия - до летище София на 5.7.2024г., ведно със
законна лихва за период от 13.9.2024г./дата на подаване на заявление в съда/ до изплащане
на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/№ 30204/25.9.2024г. по
заповедно ч.гр.д.№ 55167/2024г. по описа на СРС, 164-ти състав.
Ищецът Й. С. Й. ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. Е. В. от
САК, твърди, че имал резервация за пътуване със самолет, полет № ***, който следвало да се
изпълни от авиокомпания „България Ер“ АД, по направление от летище Анталия до Летище
София, на 05.07.2024 г. Твърди се също, че полета бил изпълнен със закъснение повече от 3
часа.
След завръщането си в България, с цел да реализира правото си на обезщетение по
Регламент № 261/2004, се обърнал към специализирана в тези искове компания „Клеймхелп“
ЕООД, която на 10.07.2024 г. отправила покана до ответника от името на ищеца, да му
заплатят обезщетение по реда на Регламент 261/2004 г. в размер на 250 евро, но в дадения
срок, не последвало такова плащане.
Ищецът, чрез пълномощника си депозирал заявление по чл.410 от ГПК /от 13.09.2024
г./, което било уважено от съда и по образуваното ч.гр.д. № 55167/2024 г. по описа на СРС,
164-ти състав, била издадена ЗИ от 25.09.2024 г., в полза на ищеца за сумата от 488,96 лв.,
1
представляваща левовата равностойност на дължимото му се обезщетение от 250 евро.
Срещу издадената ЗИ, в срока по чл.414 от ГПК длъжникът и настоящ ответник „България
Ер“ АД подал възражение, че не дължи вземането. Съдът указал на заявителя възможността
да предяви иск за установяване съществуването на вземането си, в изпълнение на което
разпореждане, ищецът в срока по чл.415 от ГПК подал настоящото искова молба, по която
било образувано настоящото исково производство.
Предвид тези твърдения, ищецът моли съда да признае за установено спрямо
ответника, че последния му дължи сумата от 488,96 лв. представляваща левова
равностойност на дължимото се на ищеца обезщетение от 250 евро, за закъснял с повече от
три часа полет № ***, който следвало да се изпълни от авиокомпания „България Ер“ АД, по
направление от летище Анталия до Летище София, на 05.07.2024 г., съгласно чл.7, §1, б.“а“,
вр. с ч.5, §1, б.“в“ от Регламент 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 1.02.2004
г.
Ищецът представя писмени доказателства с исковата молба, които са относими и
допустими и следва да се приемат.
Ответникът „БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД, ЕИК *********, в срока по чл. 131 ГПК,
представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска, като твърди, че
вземането на ищеца е платено, за което представя доказателства. Възразява срещу
претендираните от ищеца съдебни разноски, като ги намира прекомерно завишени. Моли
съдът да съобрази реално вложените усилия от пълномощника на ищеца, както и
фактическата и правна сложност на делото, като присъди претендираното адвокатско
възнаграждение за двете фази на производството под претендираните размери.
В открито съдебно заседание/о.с.з./ ищецът, редовно призован, не се явява лично и не
се представлява от адвоката си. Депозира становище от 20.03.2025 г., в което признава
полученото плащане, но доколкото плащането е извършено след образуване на делото, счита
че ответника е дал повод за завеждането му, поради което следва да понесе отговорността за
извършените от ищеца съдебни разноски, за които представя Списък по чл.80 от ГПК и моли
да му се присъдят от съда в пълен размер.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с
доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.415 ГПК от заявителя срещу
длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК искове, в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните факти: наличието
на договорни правоотношения между страните за въздушен превоз, сключен пряко или чрез
посредничеството на турооператор; закупен билет за полет *** по направление летище
Анталия - до летище София на 5.7.2024г., с посочените в ИМ параметри /начален час на
тръгване, планиран час на пристигане, час на фактическо пристигане, който да е по-късен с
не по-малко от 3 часа от планирания/, разстоянието на полета, включително че ищеца се е
явил своевременно за началото на полета /най-малко 45 минути по-рано/ и се е качил на
същия. В тежест на ответника еда установи, че е изпълнил полета по разписание, съгласно
уговореното в договора /посоченото в билетите като дата, час на излитане, час на
пристигане/ или че неизпълнението се дължи на причина, обосноваваща „извънредно
обстоятелство“ по смисъла на Регламент 261/2004 г./ ЕО.
С доклада по делото, приет за окончателен, без възражения от страните, съдът е обявил
2
за безспорни между тях всички факти и обстоятелства, изложени от ищеца в ИМ, касаещи
полета от Анталия до София на дата 05.07.2024 г., че ищецът е бил редовен пътник в същия,
както и че същия е закъснял при кацането с повече от 3 часа, което е изрично признато от
ответника в отговора на исковата молба. Съдът, с оглед становището на ищеца, подадено
след ОИМ е обявил за безспорно също, че към датата на подаване на ОИМ, но след
образуване на делото, вземането на ищеца е погасено от ответника, чрез извършеното на
30.01.2025 г. плащане.
Предвид извършеното от ответника плащане на претендираната сума, което плащане е
признато от ищеца със становището от 27.05.2025 г., между страните няма спорни факти
относно основанието и размера на претендираното вземане. Ищецът е претендирал
законната лихва върху вземането си от датата на подаване на исковата молба в съда до
датата на плащането, с оглед на което и предвид извършеното плащане едва на 30.01.2025 г.,
на ищеца се дължи законна лихва в размер на 25,64 лв. за периода от 13.09.2024 г. до
30.01.2025 г., когато е заверено сметката на ищцата със сумата от 488, 96 лв., равняваща се
на 250 евро и който размер съдът установи служебно, по реда на чл.162 от ГПК,
посредством онлайн базиран лихвен калкулатор https://portal.nra.bg/.
Ответникът с извършеното плащане, макар формално да е оспорил основателността на
иска, е признал дължимостта на претендираното обезщетение, като между страните не
съществува спор относно размера му, а именно сумата от 250 евро или левовата му
равностойност от 488, 96 лв., какъвто е предявения от ищеца размер.
Няма спор също, че с поведението си, въпреки извършеното плащане /едва след
завеждане на иска в съда/, ответника е дал повод за воденето му, поради което и следва да
понесе отговорността за сторените от ищеца разноски в производството, за които е
представен надлежен списък по чл.80 от ГПК.
С оглед изложеното съдът приема, че предявеният иск е изцяло основателен и
доказан, но следва да се отхвърли поради извършеното плащане, като в полза на ищеца се
присъди единствено претендираната законна лихва, за периода от завеждане на заявлението
по чл.410 от ГПК в съда /на 13.09.2024 г. / до датата на фактическото плащане /30.01.2025 г./,
в установения от съда размер от 25,64 лв.
По разноските:
С оглед този изход на спора, съгласно чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има само
ищеца. Ответното дружество е направило възражение за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение, както по ЗИ, така и в исковото, като се моли да бъде
намален.
Ищецът е представил списък по чл.80 ГПК за исковото производство за 425лв., от
които 25лв. доплатена ДТ и 400 лв. претендирано адвокатско възнаграждение, като моли да
му се присъдят в пълен размер, ведно със сторените в хода на заповедното производство
такива, също в размер от 425лв., които са му били присъдени със ЗИ. Съдът счита
възраженията на ответника за основателни, като намира претендираното общо за двете фази
на производството възнаграждение от 800 лв. за прекомерно по размер, с оглед липсата на
фактическа и правна сложност на делото и реално осъществените от процесуалния
представител на ищеца действия по защита на неговите интереси /подаване на искова молба,
становище по плащането и писмено становище по съществото на спора, без явяване в
съдебно заседание/. Съдът отчита и факта, че основната защита, която адвоката осъществява
е съсредоточена в настоящото исково производство, което има състезателен характер, а
действията по заповедното производство се изчерпват с попълване на образец, с подаването
на което заявление се цели единствено установяване наличието на спор между страните
относно претендираното от заявителя вземане. С оглед изложеното, съдът намира за
справедлив и адекватен на обема на извършената работа, размер на адвокатското
възнаграждение от общо 450 лв. за двете фази на производството /50 лв. за заповедното и
3
400 лв. за исковото такова/, до който размер следва да уважи претенцията на ищеца за
присъждане на съдебни разноски.
Работата извършена от адвоката по делото не може да се счита, че е в обем, който да
оправдае претендираното възнаграждение от 800лв., като в случай, че такъв се присъди би
се стигнало до ситуация на неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на
другата, каквато правния мир не търпи.
Следователно на ищеца, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК се следват разноски в общ размер
на 500 лв., включая и заплатената държавна такса.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД с ЕИК ********* и адрес
***, дължи на Й. С. Й., ЕГН ********** с адрес гр.София, ***, сумата от – 25,64 лева,
представляваща законна лихва за забава върху претендираната главница от 488,96 лева,
дължима за периода от 13.9.2024г./дата на подаване на заявление в съда/до 30.01.2025г./дата
на плащане/, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за установяване дължимостта на вземанията на
ищеца за главница от 488,96лв., представляваща обезщетение на основание чл.7, параграф 1,
буква „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение над 3 часа при изпълнение на полет ***
от летище Анталия - до летище София на 05.07.2024 г., за която сумя е издадена Заповед за
изпълнение/ЗИ/ № 30204/25.9.2024г. по реда на чл.410 ГПК по ЧГД № 55167/2024г. по описа
на СРС, на основание чл.422, ал.1 ГПК във вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК във вр. чл.7, ал.1, б.“а“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета, като неоснователна,
поради погасяване в хода на производството, чрез извършеното на 30.01.2025 г. плащане.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 и ал.5 от ГПК „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Й. С. Й., ЕГН
**********, с адрес гр.София, ***, сумата от 500,00 лева, представляваща съдебни
разноски, извършени от ищеца в хода на настоящото исково, и в хода на проведеното
заповедно производство по ч.гр.д. № 55167/2024г. на СРС, за заплатени държавни такси и
адвокатски възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4