РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Сандански, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Иван Й. Филчев
при участието на секретаря Йорданка Н. Стойкова
като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно наказателно
дело № 20251250200066 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. Г. С., ЕГН**********, с постоянен адрес в село ***, община
Сандански, подадена чрез упълномощен представител – адвокат П. - срещу електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за Пътищата №***, с който на жалбоподателя за
нарушение на чл.139, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, вр. с чл.102, ал.2 от ЗДвП на основание чл.179,
ал.3, вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДВП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300.00 /триста/ лева
В жалбата се твърди незаконосъобразност на издадения електронен фиш. Прави се
възражение за изтекла давност за ангажиране на административно наказателна отговорност.
Претендират се разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява. Не се явява и
представителя – редовно призован.
Въззиваемата страна – АПИ при МРРБ, редовно призована не се представлява в съдебно
заседание. Постъпела е молба с която не се възразява производството да се проведе в
отсъствие на представител на АНО. Представено е писмено становище, с което се оспорва
жалбата като неоснователна и се излагат доводи за законосъобразност и правилност на
атакувания акт. Иска се неговото потвърждаване. Преви се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и се претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с
материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
На ***г. в *** ч. от система за електронно събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона
за пътищата е установено нарушение ,извършено от водач на лек автомобил марка и модел
„***“ с рег. № ***, с обща технически допустима максимална маса от 1980кг., брой оси -2,
категория ППС – ЕВРО4. Нарушението е установено при движение на автомобила в община
Сандански, по път I-1, км 424+248, с посока намаляващ километър. Констатирано е, че за
1
заснетия от системата за електронно наблюдение автомобил не е налице заплатена пътна
такса по чл.10, ал.1 от ЗП, което е квалифицирано като нарушение на чл.139, ал.5 и ал.6 от
ЗДвП, вр. с чл.102, ал.2 от ЗДвП, като на основание чл.179, ал.3, вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДвП
на собственика на автомобила – жалбоподателя С. – е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева. Видно от представената справка от издателя на
обжалвания акт същият е генериран на ***г., като е окончателно обработен и подписан –
след неколкократни корекции – на ***г. Следващото действие на издателя на акта е от
повече от три години по-късно – когато електронния фиш е изпратен за връчване и е
получен от жалбоподателката на ***г. На ***г. – в предвидения 14 дневен срок срещу
връчения акт е постъпила жалба.
Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и съпоставката на следните
събрани по делото писмени доказателства: Електронен фиш № ** - заверено ксерокопие;
известие за доставяне за връчване на електронен фиш от 04.02.2025 г. - заверено
ксерокопие; справка за нарушения; фотоснимки на ППС с рег. № *** – 2 броя заверени
ксерокопия; справка за Нарушение № ***– заверено ксерокопие; извлечение от електронна
система за нарушения и История на обработка на нарушение.
Приобщените доказателствени източници съдържат непротиворечива информация, въз
основа на която се формира извода за гореописаните факти, с оглед на което и при липсата
на спор относно тяхната достоверност, в случая не се налага извършването на обстоен
анализ на доказателствата по делото.
При установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка, съдът приема, че от
правна страна се установява следното:
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е процесуално
допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от
легитимирано лице и в законоустановения за това срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради което атакуваният с нея електронен
фиш следва да бъде отменен.
При издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения,
водещи до отмяна на последния и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя.
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в §1, т.1 от ДР на ЗАНН,
възпроизведена и в §6, т.63 от ДР на ЗДвП, съгласно която електронният фиш е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства.
Относно отправеното възражение за изтекла погасителна давност, настоящият съдебен
състав, приема че се установява следното:
С Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015г. на ВКС и ВАС е прието, че е
недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след
неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в
правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на
обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-
тежко материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на
обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността. В този смисъл
институтите на давността в двете и разновидности – т. нар. преследвателна давност, т. е.
давност погасяваща възможността за реализиране на административно-наказателно
преследване, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния орган да
реализира правомощията си по административно наказателното правоотношение, и давност
за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна
санкция, намират приложение и в административно наказателния процес, независимо дали
имат изрична уредба в ЗАНН. От принципите, че извършителите на административни
нарушения не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от извършителите
2
на престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите, които нямат
изрична уредба в административно наказателния процес /чл.11 от ЗАНН/, следва че нормите
на давността уредени в НК ще намерят съответно приложение и в административно
наказателния процес.
Погасителната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено
престъплението/нарушението – чл.80, ал.3 от НК и тече до реализиране на
наказателната/административно наказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт.
Погасителната давност бива два вида: обикновена и абсолютна, които се прилагат в
административно наказателното производство.
Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за
преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на
действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност – чл.81, ал.2 от НК.
Абсолютната давност изключва наказателното /административно наказателното преследване
независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност – чл.81, ал.3 от НК. В
чл.34 от ЗАНН са изрично регламентирани две действия, които прекъсват обикновената
погасителна давност - издаването на АУАН и издаването на НП. Предвидени са и специални
давностни срокове за извършване на тези конкретни действия тримесечен, съответно
едногодишен за издаване на АУАН и шестмесечен за издаване на НП. С издаването на АУАН
и НП, обаче не се изчерпват необходимите действия на държавата по реализиране на
административно наказателната отговорност на дееца. След издаването на НП/ЕФ, същото
следва да бъде връчено на наказаното лице, като предпоставка за влизането му в сила. Тъй
като за действието по връчване на наказателните постановления/ЕФ в ЗАНН и ЗДвП не е
предвиден специален давностен срок, то следва субсидиарно да се приложи чл.80, ал.1, т.5
от НК и да се приеме, че за връчване на наказателното постановление тече обикновена
погасителна давност в размер на 3 години. В случая не може да намери приложение
двугодишният срок по чл.82 от ЗАНН, доколкото приложението му би довело до смесване
между двата основни вида давност – преследвателна и изпълнителна. Преследвателната
давност тече от извършване на нарушението до реализиране на отговорността на дееца с
влязъл в сила акт. Изпълнителната давност по чл.82 от ЗАНН започва да тече от влизане в
сила на съответния акт, с който отговорността на дееца е ангажирана. Следователно, за да е
приложим срокът по чл.82 от ЗАНН, НП следва да е влязло в сила. Предпоставка за влизане
в сила на НП е надлежното му връчване. Преди връчването и съответно влизане в сила не
тече изпълнителната давност по чл.82 от ЗАНН, а общата преследвателна давност по НК.
С оглед на това следва да се приеме, че по силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН
за връчването на НП следва да тече обикновена тригодишна давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК
и абсолютна погасителна давност в размер на 4 години и половина на основание чл.81, ал.3
от НК.
В процесния случай ЕФ е окончателно генериран и подписан на ***г. от която дата е
започнала да тече обикновената тригодишна давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК за връчване на
ЕФ, а ЕФ е връчван на ***г. – по данни от приложената обратна разписка, като няма
доказателства давността да е спирана или прекъсвана, а и не се твърдят такива. При това
положение следва, че обикновената давност е изтекла на ***г., т. е. преди датата на
връчване на процесния ЕФ, с оглед на което възможността на компетентния орган да
реализира правомощията си по административно наказателното правоотношение е погасена
преди връчването на ЕФ. Отново следва да се подчертае, че липсват доказателства за
спиране или прекъсване на обикновената давност, поради което тя следва да се приложи,
респективно . безпредметно е обсъждането на абсолютната преследвателна давност, която би
имала значение в случай, че обикновената давност е спирана или прекъсвана.
По изложените мотиви съдът приема, че жалбата е основателна, а атакуваният ЕФ следва да
се отмени, тъй като административно-наказателната отговорност е погасена поради изтекла
погасителна давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производството пред районния съд
3
страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото и основателността на жалбата
такива се дължат единствено на жалбоподателя. Последният е направил искане за
заплащане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Доказано е извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като
в договора за правна защита и съдействие е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е
платено изцяло и в брой.
По делото е направено възражение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН за прекомерност на заплатеното
от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно.
Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения при интерес от 1 000 до 10 000 лева възнаграждението е 400
лева плюс 10 % за горницата над 1 000 лева. Следователно заплатеното в случая
възнаграждение от жалбоподателя е в определения в нормативен акт минимум, поради което
и същото не подлежи на корекция.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Районен
съд Сандански,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №***, с който на
С. Г. С., ЕГН**********, с постоянен адрес в село ***, община Сандански за нарушение на
чл.139, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, вр. с чл.102, ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.3, вр. с
чл.187а, ал.1 от ЗДВП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00
/триста/ лева
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерството за регионално развитие и
благоустройството да заплати на С. Г. С., ЕГН**********, с постоянен адрес в село ***,
община Сандански сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
400.00 /четиристотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред АС Благоевград по реда на гл. XII АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
4