№ 1
гр. Велико Търново , 05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на трети ноември, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
Секретар:ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20204001000316 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозирана въззивна жалба от И. С. Т. – синдик на
Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ – в несъстоятелност срещу
Решение № 114/ 22.07.2020 г. по Т.д. № 257/ 2019 г. по описа на ОС – Русе, с което
съдът е отхвърлил предявените от него при условията на евентуалност против
„Русенска популярна каса“ – в несъстоятелност, Ф. Д. Ф. и В. С. М. искове – първият с
правно основание чл.647 ал.1 т.6 ТЗ, а втория с правно основание чл.135 ЗЗД, за
обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на масата на
несъстоятелността на договор за покупко-продажба с НА № 198, том 1, рег. № 15143,
дело 833/ 02.12.2016 г., както и обусловеният от изхода по тези два иска иск по чл.649
ал.2 ТЗ вр. чл.108 ЗС срещу ответниците Ф. Д. Ф. и В. С. М. за връщане на недвижимия
имот – предмет на договора. Счита постановения акт за неправилен поради нарушение
на материалния закон и необоснованост. Изводът на съда за липса на увреждане от
атакуваната сделка бил неправилен, защото сделката следвало да бъде преценявана в
контекста на откритото производство по несъстоятелност: Касата прехвърлила свой
недвижим имот при условията на даване вместо изпълнение на основание чл.65 ЗЗД с
цел погасяване на вземане на приобретателя към прехвърлителя, при което пасивът на
бъдещата конкурсна маса се намалил без в патримониума на Касата да е постъпила
1
насрещна парична или имуществена престация. Сделката била сключена между
свързани лица – член-кооператорът – приобретател по атакуваната сделка участвал във
формирането, управлението и увеличаването на капитала на Кооперацията –
прехвърлител на имущественото благо, както и в управлението й, което покривало
хипотезата на § 1 ал.2 от ДР на ТЗ. Според него свързаността между страните по
сделката е водещ елемент от фактическия състав на чл.647 ал.1 т.6 ТЗ и обуславя
увреждането, като законът не изисква знание на ответника относно това обстоятелство.
Сочи, че увреждащата сделка или действие със свързано лице косвено проявява и
преферентен ефект по смисъла на чл.646 ТЗ, защото в перспектива нарушава
нормативно установения в чл.722 ТЗ ред за удовлетворяване на кредиторите. Ако
имотът бил съхранен в масата, ответникът нямало да се удовлетвори изцяло за
вземането си, а като хирографарен кредитор щял да се конкурира с всички останали
кредитори и получи удовлетворение по съразмерност. По отношение на Павловия иск
се позовава на съдебна практика, която отдава предпочитания на интереса на
кредиторите и приема, че доколкото цялото имущество на длъжника обезпечава
кредитора и той има право да избере от кое благо да се удовлетвори, всяко
имуществено разпореждане, извършено от длъжника, без значение дали е възмездно,
има увреждащо интересите му действие. Счита, че знанието за увреждане у ответника
Ф. се презумира съгласно разпоредбата на чл. 649, ал. 4 ТЗ, тъй като той е свързано с
несъстоятелния длъжник лице. Дори и да не се възприеме тезата за наличие на
свързаност, обуславяща приложението на оборимата презумпция за знание, знанието
безспорно се установявало от съдържанието на протоколите от проведените ОС, в
които се обсъждало финансовото състояние на Кооперацията и именно опасността от
фалит мотивирала част от член-кооператорите, сред които и Ф., да потърсят
възстановяване на вложените от тях средства. Относно иска по чл.108 ЗС счита
решението за недопустимо, тъй като този иск бил предявен при условията на
евентуалност от уважаването на някой от другите два иска и след като те били
отхвърлени, не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на този иск. В
тази част моли решението да бъде обезсилено, а в останалата му част – отменено и
вместо него съдът да постанови друго, с което да уважи някой от двата отменителни
иска за обявяване на атакуваната сделка за недействителна и да осъди ответниците Ф.
Д. Ф. и В. С. М. да предадат владението на недвижимия имот – предмет на договора.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК са подадени отговори от „Русенска популярна каса“
– в несъстоятелност, от Ф. Д. Ф. и В. С. М., в които те заемат становище за
неоснователност на жалбата. Излагат, че жалбоподателят преднамерено смесва
хипотезите на чл.646 и чл.647 ТЗ, като изложените от него в исковата му молба
твърдения били за нарушаване на реда за удовлетворяване на кредиторите, което
сочело квалификация на претенцията му по чл.646 ал.2 т.3 ТЗ, т.е. преферентен иск,
срокът за предявяване на който обаче бил изтекъл към датата на предявяване на иска
2
по делото. Правилно било приетото от съда, че по делото не се доказало увреждане на
кредиторите, защото се признавало, че купувачът по сделката има ликвидно и
изискуемо вземане от Касата, което тя е погасила, като при това липсва
нееквивалентност на насрещните престации. Ответниците Ф. Д. Ф. и В. С. М. считат,
че решението по ревандикационния иск е допустимо, защото този иск е съединен
кумулативно с другите два, а не евентуално, при което съдът дължи произнасяне по
него. Съдът постановил акта си при правилно приложение на материалния закон.
Процесната сделка не увреждала масата, неоснователно било твърдението за наличие
на свързаност между страните по нея и тя била сключена въз основа на решения на ОС
на Кооперацията. Молят обжалваният акт да бъде потвърден. Ответниците Ф. Д. Ф. и
В. С. М. претендират разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК
въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното
решение и допустимостта му в обжалваните части. Съдът намира, че съдебният акт не
страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма,
подписан е и е разбираем. Съдът намира, че решението по иска с правно основание
чл.649 ал.2 ТЗ вр. чл.34 ЗЗД /съдът неправилно е привързал същия към разпоредбата на
чл.108 ЗС, тъй като изложените в исковата молба твърдения не обуславят такава
квалификация/ е процесуално допустимо и оплакванията на жалбоподателя в обратния
смисъл са неоснователни. Искът за връщане на даденото по разпоредителна сделка,
призната за нищожна или недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелния
търговец, попада в приложното поле на чл.649 ал.2 ТЗ, която норма легитимира
синдика да предявява и осъдителни искове за попълване на масата на
несъстоятелността, обусловени от исковете по чл.649 ал.1 ТЗ, сред които са и исковете
по чл.647 ТЗ и чл.135 ЗЗД. Безспорно изходът на иска за връщане на даденото пряко
зависи от изхода на обуславящия го иск относно действителността на съответната
сделка, извършена от длъжника. Съотношението главен и евентуален иск предполага
разглеждане на евентуалния иск само в случай на неоснователност на главния иск, а в
случая основателността на осъдителния иск за попълване масата на несъстоятелността
е обусловена от основателността на единия от двата отменителни иска, както правилно
счита синдикът с оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата му молба.
Съдът законосъобразно е приел, че исковете са съединени кумулативно, което следва и
от петитума на исковата молба. Ако бъдат споделени твърденията на синдика, че
съединяването на исковете е в условията на евентуалност, то доколкото разглеждането
на иска по чл.649 ал.2 ТЗ вр. чл.34 ЗЗД щеше да бъде обусловено от отхвърлянето на
3
отменителните искове, то произнасянето на съда по иска отново би било допустимо
предвид изхода на спора по тези отменителни искове.
Съдът, като взе предвид оплакванията на жалбоподателя, становището на
ответниците и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:
Пред Окръжен съд – Русе е предявен иск от И. С. Т. в качеството му на
постоянен синдик на Кредитно – спестовна кооперация /КСК/ „Русенска популярна
каса“ – в несъстоятелност против КСК, Ф. Д. Ф. и В. С. М. за обявяване на относителна
недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сключената
между ответниците с НА № 198, том 1, рег. № 15143, дело 833/ 02.12.2016 г. сделка –
договор за продажба на недвижим имот. Исковата претенция се основава на
твърденията, че сделката е сключена между свързани лица по смисъла на § 1 ал.2 от ДР
на ТЗ в двугодишен период преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ и уврежда
кредиторите. Увреждането според ищеца се изразява в това, че с отчуждаването на
имуществото се намалява съдържанието на масата на несъстоятелността, респ. същото
не може да бъде осребрено в производството и получената от реализацията му сума да
бъде разпределена между кредиторите по реда на чл. 722 ТЗ, като член-кооператорите
с по-големи вземания от КСК в това число и ответникът Ф. са имали възможност да
бъдат изцяло удовлетворени за вземанията си чрез получаване на собственост, а
останалите се конкурират помежду си и ще получат съразмерно удовлетворяване на
вземанията си едва до 10 % от размера им. При уважаване на иска е претендирано
осъждане на ответниците Ф.и за връщане на имота.
Ответникът КСК оспорва исковете по съображения, че не е налице увреждане,
като сделката е сключена по пазарна цена към датата на сключването й, налице е
еквивалентна имуществена размяна и макар от масата на несъстоятелността да е
излязло едно имущество, това е довело и до намаляване задълженията на
Кооперацията в резултат на извършеното прихващане на цената на имота с вземането
на купувача за размера на допълнителните му членски вноски. Оспорва и становището
на ищеца, че страните по сделката са свързани лица. Ответниците Ф. Д. Ф. и В. С. М.
също считат исковете за неоснователни поради липса на увреждане. Излагат, че въз
основа на взето решение на ОС на Кооперацията са извършени множество сделки с
недвижими имоти в това число и процесната, като всеки един от член – кооператорите
е имал възможност да избере този начин да се удовлетвори за вземането си. Считат, че
ищецът допуска смесване на хипотезите на исковете по чл.646 и чл.647 ТЗ. Оспорва се
твърдението за свързаност на страните. Предявен е при евентуалност от уважаване на
исковата претенция насрещен иск за стойността на направените в имота множество
подобрения.
4
С обжалваното решение ОС – Русе е приел, че по делото не е доказано
наличието на увреждане по смисъла на чл.647 ал.1 т.6 ТЗ, съответно и по иска по
чл.135 ал.1 ЗЗД, защото едновременно с намаляването активите на КСК е намалял и
пасивът, при което не може да се счита накърнено общото удовлетворяване на
кредиторите. Приел е, че не е налице изискуемата се от чл.647 ал.1 т.6 ТЗ свързаност
между КСК и ответника Ф., нито изискуемото от чл.135 ЗЗД намерение на страните по
сделката да увредят кредиторите, доколкото сделката е сключена преди възникване на
основанието за универсална конкуренция.
От събраните по делото доказателства се установява следното: На 23.07.2016 г. е
проведено извънредно ОС на КСК, за което е съставен протокол № 32/23.07.2016 г. и
видно от същия, са приети отчет за първото шестмесечие на 2016 г. на КСК, проект за
структурата на активите и задълженията на Кооперацията към 30.06.2016 г., както и
проект за бъдещата й дейност от гледна точка удовлетворяване на задълженията на
база реализация на активите. Прието е решение, след постъпване от продажба на
активите на Кооперацията, в това число на недвижими имоти, на сума, представляваща
10 % от общия размер на задълженията по допълнителни вноски, да се осъществи
съразмерно изплащане на допълнителните вноски във ВСК на всички членове на части
от 10 %. Взето е решение член-кооператорите, които писмено заявят в офиса на
Кооперацията, че желаят да приемат вместо плащане недвижим имот, притежаван от
Кооперацията, по пазарна цена съгласно оценка, изготвена от независим лицензиран
оценител, да извършат това чрез прихващане на вземането си от Кооперацията. Прието
е 5-членна комисия, избрана от ОС, да извършва мониторинг на решенията на УС при
осъществяване на двата способа за удовлетворяване вземанията на член-
кооператорите. Не е спорно и това се установява от представеното извлечение от
книгата на кооператорите към 02.12.2016 г., че Ф. Д. Ф. е член-кооператор на КСК –
вписан под № 5955 и че същият е имал вземане от КСК за изплащане на срочни
допълнителни парични вноски, които са предвидени като източник на средства в чл.27
от Устава на Кооперацията. В Устава е посочено, че тези вноски не се отразяват на
дяловите вноски на член-кооператорите и срокът за връщането им се урежда с
правилник за устройството и дейността на ВСК – чл. 28 от Устава. От съдържанието на
протокола от ОС става ясно, че вземанията на член-кооператорите за направените от
тях допълнителни парични вноски са били изискуеми към датата на ОС – 23.07.2016 г.
В Протокол № 784/ 01.12.2016 г. на извънредно заседание на УС на КСК е
обективирано решение за продажба на Ф. на основание решението на ОС от 23.07.2016
г. и проведен на 23.11.2016 г. търг на недвижим имот в гр. Русе, жб ****** ет., със
застроена площ 70 кв.м и прилежащо избено помещение за сумата 75 000 лв. чрез
прихващане на задължения на Кооперацията към купувача за връщане на срочни
допълнителни вноски. По делото е представен протокол от заседание на тръжната
5
комисия, видно от който Ф. е бил единственият наддавач. Сделката е сключена на
02.12.2016 г. с НА № 198, том 1, рег. № 15143, н. дело 833 на Нотариус Г. Г..
Данъчната оценка на имота, посочена в НА, е 20 359.40 лв. От представена справка се
установява, че освен на Ф. за периода м.08.2016 г. – м.05.2018 г. във връзка с
решението на ОС от 23.07.2016 г. Кооперацията е продала свои недвижими имоти на
още 50 член-кооператори.
КСК „Русенска популярна каса“ е подала пред ОС – Русе молба вх. №
4941/30.04.2018 г. за откриване на производство по несъстоятелност. По образуваното
Т. д. № 132/ 2018 г. е постановено Решение № 162/15.10.2018 г., с което е обявена
неплатежоспособността на КСК при определена начална дата 30.04.2018 г. и е открито
производство по несъстоятелност. С определение от 16.11.2018 г. за постоянен синдик
на несъстоятелното дружество е назначен И. С. Т..
При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск от синдик по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ за обявяване по отношение на
кредиторите на несъстоятелния длъжник на относителната недействителност на
процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот, който иск е съединен при
условията на евентуалност с иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД, като с тези два
иска само срещу ответниците Ф.и е съединен кумулативно иск по чл.649 ал.2 ТЗ вр.
чл.34 ЗЗД. Исковете са процесуално допустими – предявени са от легитимирана страна
– синдикът, в рамките на висящо производство по несъстоятелност, в което има
кредитори с приети вземания, в едногодишен срок от откриване на производството.
По иска по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ: Уважаването на този отменителен иск е
обусловено от доказването на сключена сделка от длъжника в двугодишен период
преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ, с насрещна страна по тази сделка свързано с
длъжника лице и увреждащ характер на сделката спрямо кредиторите на
несъстоятелността. Безспорно оспорената сделка е сключена в посочения от закона
подозрителен период, но това е единственият елемент от очертания фактически състав,
който се установява по спора.
Страните по сделката не са свързани лица, защото не е налице никоя от
визираните в § 1 от ДР на ТЗ хипотези. Тезата на жалбоподателя, че отношенията
между КСК и Ф. в качеството му на член-кооператор попадат в хипотезата на ал.2 на §
2 не може да бъде споделена. Член-кооператорът участва чрез дяловата си вноска в
капитала на кооперацията и има право на глас в ОС, но доколкото този орган взема
колективни решения с предвидено в закона и Устава мнозинство, член-кооператорът
влияе при вземането на решения, касаещи всички член-кооператори, но гласът му не е
решаващ и той не може да въздейства за вземане на решения, благоприятни и изгодни
само за него. Поначало в конкретния казус процесната сделка не е резултат на
6
индивидуално договаряне на КСК и Ф., а е пряко обусловена от предхождащо я
решение на ОС, предоставящо еднаква възможност на всички член-кооператори да се
удовлетворят за вземанията си за допълнителни членски вноски от имуществото на
кооперацията, като подадат заявения и участват на търг, и видно е, че и много други
член-кооператори са се възползвали от тази възможност.
Дори и страните да бяха свързани лица, не е налице другата кумулативна
предпоставка – увреждане на кредиторите на несъстоятелността от процесната сделка.
Следва да се посочи, че синдикът неправилно извежда увреждащия характер от
свързаността на страните по сделката – начинът, по който е формулирана нормата на
чл.647 ал.1 т.6 ТЗ – „сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано
лице с длъжника“, налага извод, че свързаността е самостоятелен елемент на
фактическия състав, който сам по себе си не обуславя увреждане. Синдикът счита, че
увреждането се изразява в липсата на постъпила от сделката насрещна престация, респ.
невъзможността конкретното отчуждено имущество да бъде осребрено в
производството по несъстоятелност и със стойността му да бъдат съразмерно
удовлетворени хирографарните кредитори. Съдът в настоящия му състав счита, че
имуществото е излязло от патримониума на длъжника вследствие на сделка, която
няма увреждащ характер. Увреждането е общ елемент на всички състави на чл.647 ал.1
ТЗ, то е обективен факт, който не зависи нито от субективното отношение на
длъжника, нито от преценката на кредитора и засяга всички кредитори на
несъстоятелността, защото затруднява или осуетява възможността им да се
удовлетворят по реда на чл.722 ТЗ. Увреждащо кредитора действие има всеки правен
или фактически акт, с който длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или
го обременява или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора,
в т.ч. извършва опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд
дълг без правен интерес и др. В конкретния казус с прехвърлянето на недвижимия
имот от страна на КСК на ответника Ф. е извършено погасяване на насрещно
задължение на продавача към купувача за заплащане на допълнителни членски вноски
и това е преследваната и от двете страни цел на договора. Основанието за сключване
на процесния договор не е разпореждане с имота чрез продажба, а погасяване на
съществуващо задължение на КСК към Ф., като длъжникът се освобождава от дълга
чрез престиране на нещо различно от дължимото. Избраният погасителен способ е
уреден в чл.65 ал.2 ЗЗД и както бе посочено, сключената сделка се основава на
решение на ОС, позволяващо отношенията между КСК и член-кооператорите да се
уредят по този начин, по приети ясни и предвидими правила за това – след
предварителна оценка на имотите от независим оценител, при провеждане на търг и
при създадена комисия, която да контролира изпълнението на решението. Договорът,
по силата на който се дава нещо вместо дължимото изпълнение, има акцесорен
7
характер спрямо предходно правоотношение между страните, по което престацията на
кредитора вече е изпълнена и погасяването на съществуващия дълг от длъжника не
поражда ново насрещно задължение за него. Именно това е причината КСК да не
получи насрещна престация от сделката. С изпълнението на парично задължение от
длъжника безспорно се е намалил активът на имуществото му, но това намаление се
балансира от съответно намаляване и на пасива му.
Увреждащият характер на сделката трябва да е налице към датата на
сключването й, а погасяването на действително изискуемо задължение към кредитор,
какъвто е настоящият случай, се явява правомерно действие. Въпросът дали чрез това
изпълнение се засягат правата на другите кредитори на длъжника възниква едва с
откриване на производство по несъстоятелност на същия, чиято цел е да бъдат
справедливо удовлетворени всички негови кредитори при спазване принципа за
равното третиране на хирографарните такива. Законът позволява да бъде обявено за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник
погасяването на изискуемо парично задължение на длъжника към отделен кредитор,
независимо от начина на изпълнението – чл.646 ал.2 т.3 ТЗ, но предпоставката за това е
този акт на длъжника да е извършен в рамките на 6-месечен срок след началната дата
на неплатежоспособността. Основателността на този иск за разлика от иска по чл.647
ал.1 т.6 ТЗ не е предпоставена от наличието на увреждащ ефект на действията на
длъжника, а произтича от накърняване на принципа за равенството на хирографарните
кредитори и недопускане на предпочтително удовлетворяване вземанията на някои от
тях в нарушение на нормативно установения механизъм по чл.722 ТЗ.
По изложените съображения настоящият състав счита, че предявения от синдика
иск по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ е неоснователен и решението на първоинстанционния съд е
тази му част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По иска по чл.135 ал.1 ЗЗД: Фактическият състав на Павловия иск включва
наличие на вземане спрямо длъжника, извършване на действие от последния, което да
уврежда кредитора и знание на длъжника за увреждането, а в случай, че действието е
възмездно – и у лицето, с което длъжникът е договарял. Изложените във връзка с иска
по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ съображения за липсата на увреждане на кредиторите на
несъстоятелността и липсата на свързаност между страните по сделката, обуславяща
презумпцията за знание по чл.135 ал.2 ЗЗД, са изцяло относими към този иск, при което
след като не е осъществен изискуемият фактически състав, исковата претенция е
неоснователна и решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено и в
тази му част. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че неправилно в
решението си ОС – Русе е обсъдил липсата на намерение у договарящите лица за
увреждане на бъдещите кредитори на несъстоятелния търговец. В исковата молба няма
8
наведени твърдения, че процесната сделка предхожда възникването на вземанията на
кредиторите на несъстоятелността и се коментира единствено знанието на
договарящите, което се презюмира от ищеца от свързаността им. Квалификацията на
предявения иск е по ал.1 на чл.135 ЗЗД, а наличието на такова намерение е елемент от
фактическия състав на иска по чл.135 ал.3 ЗЗД в хипотеза на увреждаща сделка,
сключена преди възникване на вземането на кредитора, с какъвто иск съдът не е
сезиран.
С оглед изхода по двата отменителни иска, правилно се явява и решението на
съда по кумулативно съединения иск по чл.649 ал.2 ТЗ вр. чл.34 ЗЗД.
По разноските: При този изход на спора на ответниците Ф.и следва да бъдат
присъдени направените от тях разноски за заплатено за въззивното производство
адвокатско възнаграждение – сумата 2500 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 114/ 22.07.2020 г. по Т.д. № 257/ 2019 г. по описа
на ОС – Русе в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ – в
несъстоятелност, гр. Русе, ул.******, ЕИК *********, да заплати на Ф. Д. Ф. и В. С. М.
сумата 2500 /две хиляди и петстотин/ лв. - разноски за заплатено за въззивното
производство адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9