Р Е Ш Е Н И Е
№ 112
гр. Пловдив, 15 януари 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на шести януари, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №2314 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Н.Р.С., ЕГН **********,***, представляван от адвокат С.П.- пълномощник, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №20-0432-000056 от 14.04.2020г., издадена от началник на Първо районно управление (I-во РУ) при Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с която, на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС), представляващо автомобил “АУДИ А3“, собственост на жалбоподателя, за срок от 6 месеца“; както и отнемането на два броя табели с регистрационен номер №*****.
Претендира се отмяна на оспорената заповед поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски, съгласно приетия по делото списък на разноските (лист 47). Освен това, в жалбата е заявено оспорване на компетентността на издателя на заповедта, представляващо искане за обявяване нищожността на заповедта. По делото е приета писмена защита (листи 43-45) от адвокат П., в която се излагат съображения, подкрепящи жалбата.
Ответникът- П.И.Т.- началник на I-во РУ при ОД на МВР- Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед, с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, оспорената заповед (лист 5, 25) е връчена на жалбоподателя С. лично на 14.09.2020г., според приетата по делото нарочна разписка (лист 26). От своя страна, жалбата (листи 2-3) постъпва в съда на 16.09.2020г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото доказателства и обясненията на изслушания като свидетел по делото Н. М.К., настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:
На 14.04.2020г., около 09:45ч. е извършена проверка от служители в ОД на МВР- Пловдив, на място, в гр. Пловдив, на кръстовището между ул. “С. ***. В рамките на проверката е прието за установено, че жалбоподателят С. управлява автомобил “АУДИ А3“, с Рег.№*****, лична собственост, според приетото по делото заверен копие на Свидетелство за регистрация (голям талон), Част І (листи 48-49), с №********* от 01.11.2019г., както и според нарочна справка (лист 62). На жалбоподателя С. е извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, представляващо “Дрегер Алкотест 7510”, с фабр.№ARBA 0097, при което е отчетена концентрация на алкохол в издишания въздух от 1,15 ‰ промили. С.М.Б.- мл. автоконтрольор в I-во РУ при ОД на МВР- Пловдив, издава на С. Талон за изследване с №089158 (лист 30), представляващ Приложение №1 към чл.4, ал.3 (понастоящем Приложение №1 към чл.3, ал.2) от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1). Според съдържанието на посочения талон за изследване, С. е уведомен, че в срок до 45 мин. от връчването на талона следва да се яви за медицинско изследване в УМБЛ “Свети Георги“- Пловдив“. Пак според съдържанието на талона, същият е връчен на С. в 11:10ч. на 14.04.2020г. и е подписан от жалбоподателя.
Изслушан като
свидетел по делото, Н. М.К., обяснява следното (листи 37а-38): “На 14.04.2020г. към 11:30 часа получих
телефонно обаждане от Н.С.. След това отидохме заедно до лабораторията за
даване на кръвна проба за алкохол и там зачакахме, защото имаше хора преди нас.
Взеха ни документите и видяха, че не сме за тях, след което ни пратиха до
спешната регистратура. Там една докторка ни насочи към спешен хирургичен
кабинет. Пред спешния хирургичен кабинет имаше спешни пациенти преди нас. Взеха
документа за кръвна проба и казаха да изчакаме. Времето беше изтекло и докторът
установи, че няма как да ни вземе кръвна проба, защото времето за вземане на
такава проба е изтекло. Когато получих обаждането от Н.С., аз бях в УМБАЛ
“Свети Георги“- Пловдив, където работя като рентгенов лаборант в отделение
“Образна диагностика“. Около 15 минути изчакахме пред хирургическия кабинет. С
3-5 минути закъсняхме за вземането на пробата, казаха, че е късно. Иначе бяхме
отишли навреме.
В обобщение: Обади ми се жалбоподателят С. по телефона и каза да отидем да даде кръвна проба за алкохол и поиска да го придружа. Срещнахме се пред отделението по Образна диагностика на УМБАЛ “Свети Георги“- Пловдив, на бул. “Пещерско шосе“ №66, където работя като лаборант. След както получих обаждането от Н.С., че трябва да дава кръв в болницата, аз излезнах пред отделението по Образна диагностика, където работя. Той носеше талон за изследване. Със С. отидохме пред лабораторията за кръвни проби. Там ни казаха, че не е там мястото за взимане на кръвна проба и ни казаха че трябва да отидем пред спешната регистратура. Там пък ни казаха да отидем пред спешен хирургичен кабинет. Пред спешния хирургичен кабинет имаше пациенти преди нас. Когато ни взеха документа за кръвната проба, малко след това лекарят излезе и каза, че времето за вземане на такава проба е изтекло и отказа да вземе кръвна проба. Никъде не беше отразено обстоятелството, че Н.С. е посетил УМБАЛ “Свети Георги“. Първо той беше пред Клинична лаборатория, оттам ни упътиха към Спешна регистратура, а оттам докторката ни препрати към спешно хирургично отделение. Беше началото на пандемията и се избягваха много контакти“.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Възражение УРИ 432 ИЗ2000-5065 от 14.04.2020г. (лист 22) на жалбоподателя С., адресирано до ответника в производството, в което възражение е изложена фактическа обстановка, при наличието на която жалбоподателят не успява да изпълни даденото му предписание за извършване на изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Освен това, С.М.Б. съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия АА, бл.№444696 от 14.04.2020г. (лист 31), с който деянието на С., изразяващо се в управление на автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда (1,15 ‰ промили), установена с техническо средство “Дрегер Алкотест 7510”, с фабр.№ARBA 0097, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Според процесния АУАН, при съставянето му от жалбоподателя С. са иззети DRIVING LICENCE – FC33610715 (свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС)), издадено от властите на Великобритания, валидно до 29.07.2025г.; свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС), част ІІ-ра (малък талон) №*********, както и два броя регистрационни табели с №РВ9137КХ.
Пак според процесния АУАН, същият е подписан от жалбоподателя С. и в графа възражения е записано “Нямам възражение“. Също така, в съставения АУАН е отразено обстоятелството, че на С. е издаден Талон за изследване с №0089158.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противно на направеното в тази връзка възражение от жалбоподателя.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 63) на министъра на вътрешните работи, с която заповед са определени служби (основни структури на МВР) за контрол по ЗДвП, между които и Областните дирекции на МВР. Прието е заверено копие на Заповед №317з-391 от 06.02.2017г. (листи 19-20) на директора на ОД на МВР- Пловдив, с която заповед началниците на РУ на МВР (при ОД на МВР- Пловдив) са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП (точка I.2 от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед от 17.09.2005г. (лист 65) на министъра на вътрешните работи, с която заповед П.И.Т., издал оспорената в настоящето производство заповед, е преназначен на длъжност “началник на Първо районно полицейско управление – Пловдив - I степен при същата регионална дирекция на вътрешните работи“. Приета е служебна бележка УРИ 317000-20766 от 11.12.2020г. (лист 64), издадена от началник на Сектор “Човешки ресурси“ при ОД на МВР- Пловдив, според която бележка П.И.Т.заема длъжността “началник на първо районно управление – Пловдив при ОДМВР- Пловдив“, считано от 04.10.2005г. до настоящия момент (11.12.2020г.).
Така посочените определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган. Съответно, заявеното от жалбоподателя оспорване на компетентността на органа, издал оспорената по делото заповед, се явява неоснователно.
Според посочената като правно основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП, за срок от 6 месеца до една година се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който управлява моторно превозно средство (МПС) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Освен това, с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове /АУАН/ по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателя.
В случая, процедурата по провеждане на медицинското изследване на жалбоподателя относно установяване на употреба на алкохол от негова страна е проведена при допуснати нарушения, поради което следва да се приеме за установено, че неизпълнението на даденото му предписание за медицинско изследване не е по негова вина.
Независимо от последно посоченото обаче, обстоятелството, че С. управлява МПС с концентрация на алкохол в издишания въздух от 1,15 ‰ (промили), установено с техническо средство (“Дрегер Алкотест 7510”, с фабр.№ARBA 0097), се явява несъмнено установено, като по отношение на същото и между страните липсва формиран спор.
Съответно, налице е фактическо основание за издаване на оспорената по делото заповед, а именно, управление на МПС от водач с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда.
Собственият на жалбоподателя С. автомобил “АУДИ А3“, с Рег.№*****, се явява обект на оспорената по делото ПАМ по смисъла на ЗДвП, тъй като именно този автомобил е управляван от него с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда.
А субект на ПАМ по смисъла на чл.171, т.2а от ЗДвП е собственикът на ППС, какъвто в случая несъмнено е жалбоподателят.
При това положение, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена без противоречие с относимите материалноправни разпоредби.
Настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена и в съответствие с изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, предвид направеното посочване в същата на фактическите и правни основания, послужили за издаването ѝ, както и редът за нейното обжалване. Дори хипотетично да се приеме, че е налице нарушение на изискването за форма на оспорената заповед, доколкото в разпоредителната част на същата не е отново посочено ППС-то, чиято регистрация се прекратява за срок от 6 месеца, каквото посочване е направено в обстоятелствената част на заповедта, то това нарушение не е съществено такова, тъй като не препятства правото на жалбоподателя да разбере съдържанието на обективираното от административния орган волеизявление, с което се засягат неговите права и законни интереси, нито пък препятства съдебния контрол.
Написа се, че ПАМ от вида на оспорената по делото се прилага за срок от 6 месеца до 1 година, като органът, прилагащ мярката, действа при условията на обвързана компетентност.
От своя страна, принципът за съразмерност, нормативен израз на който са нормите на чл.6 от АПК, установява следното: (1) административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо; (2) административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
В случая, оспорената по делото ПАМ е наложена за минимално предвидения от закона срок, поради което следва да се приеме за установено, че разглежданата ПАМ е наложена при спазване на принципа за съразмерност.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира оспорената по делото заповед за издадена и в съответствие с целта на закона, а именно да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения.
Предвид гореизложеното, като издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма на акта, без противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, оспорената по делото заповед е валиден и законосъобразен административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
А с оглед очерталия се изход на делото, искането за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и като такова следва
да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Р.С., ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0432-000056 от 14.04.2020г., издадена от началник на Първо районно управление при Областна дирекция на МВР- Пловдив, с която, на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, му е наложена ПАМ- “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, представляващо автомобил “АУДИ А3“, собственост на жалбоподателя, за срок от 6 месеца“; както и отнемането на два броя табели с регистрационен номер №*****.
Решението не подлежи на обжалване.
Адм. съдия:./П/........................
/Н.Бекиров/