Решение по дело №13706/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260494
Дата: 23 септември 2020 г. (в сила от 23 септември 2020 г.)
Съдия: Михаела Светлозар Боева
Дело: 20195330113706
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

                                               

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  260494                    23.09.2020 година                              град Пловдив

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на дванадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:    

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

                                                                   

при участието на секретаря Малина Петрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13706 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от Ц.Д.М., ЕГН ********** против „Европът – 2000“ АД, ЕИК *********, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК.

 

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е образувано изп. дело № …, въз основа на издаден в полза на ответника изпълнителен лист от 26.02.2014 г. по ч.гр.д. № 9471/2014 г. на СРС за следните суми: 3500 лева – главница по запис на заповед от 20.01.2014 г., ведно със законната лихва от 21.02.2014 г. до окончателното погасяване и 70 лева – разноски.

Твърди да не дължи сумите, поради перемпция и изтекла погасителна давност, считано от 21.03.2014 г. – когато било извършено последното и единствено изп. действие – по изпращане на съобщения за налагане на запори. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

 

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор. Същият е бил редовно призован за първото съдебно заседание /чрез служител на дружеството/, като в изпратената призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 7127/10.07.2020 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.

В проведеното съдебно заседание на 12.08.2020 г. ответникът не е изпратил представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.

 

По отговорността за разноски:

С оглед изхода от спора, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК. Същият е освободен от заплащане на ДТ /Определение № 1997/12.02.2020 г. – л.31/, поради което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да плати дължимата такава за уважения иск в полза на бюджета на съда в размер на 142,80 лева /4 % от цената на иска, но не по-малко от 50 лева – чл. 1 ТДТССГПК/.

Претендира се адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер, съобразно чл. 7, ал.2, т.2 НМРАВ /в ред. в сила към 15.05.2020 г. и към момента на сключване на договора/, възлиза на 354,20 лева, който следва да бъде присъден лично на пълномощника.

Така мотивиран, съдът  

                                                    Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че  Ц.Д.М., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „Европът – 2000“ АД, ЕИК *********, следните суми: 3500 лева – главница по запис на заповед от 20.01.2014 г., ведно със законната лихва от 21.02.2014 г. до окончателното погасяване и 70 лева – разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 26.02.2014 г. и заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 26.02.2014 г. по ч.гр.д. № 9471/2014 г. на СРС.

ОСЪЖДА „Европът – 2000“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Георги Трингов“ № 6 да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 142,80 лева /сто четиридесет и два лева и осемдесет стотинки/ - дължима държавна такса за уважения иск, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

ОСЪЖДА „Европът – 2000“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Георги Трингов“ № 6 на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на а. Р.Х.И., ЕГН **********,***,  сумата от 354,20 лева /триста петдесет и четири лева и двадесет стотинки/  - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Ц.Д.М. в производството по настоящото гр.д. № 13706/2019 г. на ПРС.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

                                             

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:п

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП