Определение по дело №94/2023 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ: Производството пред настоящата инстанция е образувано по частен
протест на прокурор от РП – Сливен, ТО – К. срещу определение № 23 / 15.02.2023г. по
ЧНД № 22 / 2023г. на РС - К., с което е отхвърлено като неоснователно искането на РП К. по
реда на чл.64, ал.1, вр. чл.63 от НПК за вземане на мярка за неотклонение Задържане под
стража по отношение на И. Х. Х., обвиняем по ДП № 201/2022 г. на РУ на МВР К., по което
е обвинен в извършването на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а“ и б. „б“от НК и е взета на основание чл. 62 от НПК по отношение на същия
обвиняемия по ДП № 201/2022 г. на РУ на МВР К., по което е обвинен в извършването на
престъпление по по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал.1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК,
мярка за неотклонение „Домашен арест“, която да се изпълнява на адрес с. Г., общ. К., ул. К.
Д. № **. В частния протест се твърди, че определението е неправилно и противоречащо на
закона. В материалите по ДП № 201/22г. се съдържали достатъчно данни за това, обв. Х. да е
извършил на неустановен ден в средата на м. април 2022г. тежко умишлено престъпление
по чл. 195 , ал. 1 т. 4 и т.7, вр. чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, за което се
предвиждало наказание Лишаване от свобода. От събраните по делото доказателства
можело да се направи обосновано предположение, че обв.Х. извършил престъплението за
което бил обвинен. Той бил осъждан с влязло в сила на 27.01.2021г. Определение №
4/27.01.2021г. по НОХД № 16/2021 г. по описа на PC - К. за престъпление по чл. 195, ал. 1,
т.5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК и му било наложено наказание Лишаване от свобода за срок от
три месеца, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал.1 от НК е отложено за срок от три
години. Счита, че приложените по делото доказателства били достатъчни съдът да достигне
до обосновало предположение, че обв. Х. е извършил престъплението за което е обвинен, а
също и обоснован извод, че съществува реална опасност той да се укрие и да извърши нови
престъпления. Предлага въззивният съд да отмени атакуваното определение и да вземе на
обв. Х. мярка за неотклонение Задържане под стража.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на ОП – Сливен
поддържа протеста и моли за уважаването му. Твърди, че били налице законовите
предпоставки по отношение на обвиняемия да бъде взета най-тежката мярка за
неотклонение Задържане под стража. В атакувания съдебен акт, съдът приел, че от
доказателствата можело да се направи обосновано предположение, че обвиняемият
извършил престъплението, в което бил обвинен. Вещите предмет на кражба били открити и
върнати на собственика. Деянието било извършено в условията на повторност и в този
случай законът презумирал реалната опасност обвиняемият да се укрие или извърши друго
престъпление, съгласно презумпцията по чл.63 ал.2 т.1 от НПК. Не споделя доводите на
съда в атакувания съдебен акт, с които той приемал, че обвиняемият бил лице с невисока
степен на обществена опасност. Освен осъждането, отново за престъпление против
собствеността, за обв.Х. били налице и лоши характеристични данни, също показател за
това, че той се отличавал със завишена обществена опасност, макар и в млада възраст. Не
било спорно, че той се грижел за болната си майка, но очевидно този факт не му попречил
да извърши престъплението, в което бил обвинен. Счита, че мярката Домашен арест не била
адекватна за извършеното от него, предвид доказателствата, че той не работел на постоянна
работа, работел като дървосекач, често отсъствал от дома си. Тъй като законът презумирал
реалната опасност обвиняемият да се укрие и да извърши ново престъпление, моли
въззивният съд да отмени атакувания съдебен акт и да вземе мярка за неотклонение
Задържане под стража по отношение на обв. Х..
Назначеният служебен защитник на обвиняемия твърди, че през цялото време той
имал коректно процесуално поведение, съдействал на полицията при разкриване на
престъплението, сам отишъл в полицията и разказал за това, което е извършил. Липсвали
неприключили спрямо него производства. След неговото задържане за 72 часа той бил
1

освободен и ако искал да се укрие, до сега щял да избяга. Нямало опасност той да
въздейства на други свидетели, които да бъдат разпитани впоследствие. Извършени били
значителна част от процесуалните действия по разследването и делото скоро щяло да
приключи. Обвиняемият имал заболявания, отразени в решение на ТЕЛК, от които
получавал и усложняване на здравословното състояние. Майка му също била болна и той
единствен се грижел за нея. Бил от бедно семейство, нямал възможност да изкарва трудови
средства. Моли да остане с мярка за неотклонение Домашен арест.
Обв. Х. твърди, че направил грешка. Майка му била болна и той се грижел за нея,
баща му починал преди 17 години. Иска мярка за неотклонение Домашен арест до делото, за
да работи и да се грижи за майка си.
Съдът, след съвещание и като се запозна с подадения частен протест, атакувания
съдебен акт, като съобрази становищата на страните, изразени в съдебно заседание, обсъди
доказателствата, събрани в хода на производството до настоящия момент и провери изцяло
атакуваното определение прие, че частния протест срещу първоинстанционното
определение е основателен.
С постановление от 09.02.2023г., предявено на 13.02.2023г., И. Х. Х. е привлечен в
качеството на обвиняем по ДП № 201 / 2022г. по описа на РУ– К., вх. № 6638/2022г. по
описа на Районна прокуратура – Сливен, ТО - К., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т.
7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК затова, че на неустановена дата в средата на м. април 2022 г. в с.
Г., общ. К., при условията на повторност и чрез използване на техническо средство отнел
чужди движими вещи – 2 броя високоговорители Eminence, модел delta – 15 ifa и 2 броя
пищялки за тонколони Обертон на обща стойност 328.00 лв., собственост и от владението на
Х. Х. Ц., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. За това
престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години, т.е. то
е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Обв. Х. е на 22 години, с основно образование, безработен, не е женен. Има
регистриран постоянен и настоящ адрес в с. Г., общ. К., ул. „К. Д.“ № **. Осъждан с влязло
в сила на 27.01.2021г. споразумение по НОХД № 16/2021 г. по описа на PC - К. за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т.5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за което му е наложено
наказание Лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което на основание
чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, който към датата на
процесното деяние – неустановена дата в средата на м. април 2022 г. не е изтекъл. Срещу
него няма други висящи наказателни производства за престъпления от общ характер.
Към настоящия момент досъдебното производство не е приключило. Разпитани са
като свидетели Б. Д. П., Д. П. П., Х. Х. Ц., чиито показания са последователни и
безпротиворечиви. Обв. Х. се признава за виновен, дал е обяснения за случилото се.
Изготвена е съдебно-оценителна експертиза на процесните вещи. Приложени са протокол за
оглед на веществени доказателства, с фотоалбум към него; характеристична справка на
обвиняемия, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, справка
за съдимост. От характеристичната справка е видно, че обвиняемият не работи по постоянен
трудов договор. Препитава се предимно като наемен дървосекач. Своенравен и с буен
характер, не съдейства на органите на МВР, позволява си да се държи грубо и арогантно,
отказва да изпълнява отправените му законови полицейски разпореждания. Приятелският му
кръг основно е от лица, представляващи интерес за дейността на МВР. Предстои събирането
и на други доказателства.
По повод искането на РП – Сливен за вземане спрямо обв. Х. мярка за неотклонение
Задържане под стража, районният съд е анализирал събраните доказателства и е приел, че
от събраните до момента доказателствени материали може да се направи обосновано
предположение, че той е негов извършител. Действително, от събраните до момента
2

доказателства и доказателствени средства, посочени по – горе, може да се направи
обосновано предположение, че обв.Х. е извършил престъплението, за което му е предявено
обвинение (законът не изисква категоричен извод в тази насока). Привличането му като
обвиняем за тежко умишлено престъпление се явява резултат от събраните посредством
проведените до момента в рамките на досъдебното производство процесуално-следствени
действия, писмени, гласни и веществени доказателства и доказателствени средства, които
установяват обвинителното твърдение на прокуратурата, като по досъдебното производство
предстои извършването и на още действия по разследване, необходими за изясняване на
обстоятелствата по делото. За разлика от осъдителната присъда, която съгласно чл. 303, ал. 1
от НПК не може да почива на предположения, за ареста по чл. 64 от НПК е достатъчно
наличието само на обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението,
предмет на обвинението.
Въззивният съд счита, че е налице и втората предпоставка по чл. 63, ал. 1 от НПК -
съществува реална опасност както обвиняемият да се укрие, така и да извърши
престъпление. Наличието й се презумира по силата на чл. 63, ал. 2, т. 1 от НПК и не е
оборено от събраните доказателства. Действително настоящото деяние е извършено при
условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал.1 от НК, след като обвиняемият е осъден
като пълнолетен за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода за срок от три
месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години. Това
обстоятелство сочи за устойчивост на престъпното поведение, както и че наложеното
наказание не е постигнало целения превъзпитателен и възпиращ ефект. Поведението на
обвиняемия го характеризира като личност със завишена степен на обществена опасност и
формирани трайни престъпни навици. Към обстоятелствата обуславящи реалната опасност
обвиняемия да извърши престъпление настоящата инстанция прецени и това, че
обвиняемият е безработен и няма легален източник на доходи, а обкръжението му е от
криминално проявени лица. Наличието на установен постоянен и настоящ адрес не
гарантират изключването на реалната опасност обвиняемият да се укрие предвид данните, че
се препитава като наемен дървосекач към различни фирми, наемащи горски обекти в
различни райони на страната, както и че престъплението, което се разследва по процесното
досъдебното производство е извършено в изпитателния срок, определен на обвиняемия по
НОХД № 16 / 2021г. на РС – К.. По делото не е спорно, че обвиняемият има здравословни
проблеми (представено е експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“
АД – Сливен), както и че той се грижи за майка си, която е диабетик (видно от представена
епикриза), но това не му е попречило да извърши процесното престъпление, в което е
обвинен. Здравословното му състояние не обуславя необходимост от налагане на друга, по –
лека мярка за неотклонение от Задържане под стража.
Предвид изложените съображения въззивният съд стигна до извода, че по
отношение на обв. Х. следва да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение, а именно
„Задържане под стража”. Тази мярка за неотклонение се явява съобразена с обстоятелствата
по чл. 56 ал. 3 НПК и отговаря на целите по чл. 57 НПК. Тя е най-подходяща по отношение
на обв.Х. на настоящия етап от досъдебното производство. Поради това отмени
определението на РС - К., с което по отношение на обв. Х. е взета мярка за неотклонение
Домашен арест и взе мярка за неотклонение Задържане под стража по отношение на И. Х.
Х., обвиняем по ДП № 201/2022 г. на РУ - К., вх. № 6638 / 2022г. на РП – Сливен, ТО – К..
По изложените съображения съдът постанови определението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

3

Номер на акта:	74
Дата:	22 февруари 2023 г. (в сила от 22 февруари 2023 г.)
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20232200600094
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	21 февруари 2023 г.

Определение по дело №94/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите