№                                            04.04.2019г.                            Град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският административен съд, в закритото съдебно заседание на четвърти април през две хиляди и деветнадесетата година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДАМЯНОВА

 

При секретаря

И в присъствието на прокурора

Като разгледа докладваното от съдията Таня Дамянова административно дело № 227 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпило е искане за изменение на постановеното съдебно определение в частта му досежно разноските.

Молителят адв. А.П. от САК счита, че съдът неправилно  не  й е присъдил  адвокатско възнаграждение  при условията на чл.38 от ЗА. Поради това моли съда да измени определението си в тази част, като й присъди адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА.

 Ответникът по молбата- директорът на Професионална гимназия- Кубрат счита молбата за неоснователна. Сочи, че в представения договор за правна помощ не е изрично описано, че процесуалната защита ще се  осъществи безплатно и на процесуалният представител на жалбоподателя не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение.

Разградският административен съд, след преценка на изложеното в молбата и становището и във връзка със събраните по делото доказателства, констатира следното:

Молбата е процесуално допустима. Чл.248, ал.1 от ГПК  изрично предвижда, че ако решението подлежи на обжалване, в срока за обжалване  съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските. Определението на съда е постановено на 07.02.2019г. и е съобщено на жалбоподателя на 07.03.2019г.  В определението изрично е посочено, че то подлежи на обжалване в седмодневен срок от съобщаването му.  Срокът по чл. 248 от ГПК е спазен, тъй като молбата за изменението му в частта му за разноските е подадена на 14.03.2019г., видно от поставеното пощенско клеймо.

 Молбата за изменение на определението  е подадена от името на адв. П., която претендира да й се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, както и  дължимият данък добавена стойност върху него.  Макар молбата да не е прецизна и  да не е подадена от страна в процеса,  както изисква чл.248 от ГПК, съдът я намира за допустима. Следва да се изтъкне обстоятелството, че адвокатът има качеството на процесуален представител, но не е страна в процеса нито по смисъла на  чл.153 от АПК, нито по смисъла на чл.26 от ГПК. В случаите на чл.38 от ЗА, когато адвокатът е защитавал страната безплатно, възнаграждението се присъжда  направо на адвоката, поради което съдът приема, че  процесуалният представител има правен интерес да подаде  искане по чл.248 от ГПК, когато  претендира да му се присъди възнаграждение.

 Разгледано по същество, искането е неоснователно. За да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на  адвоката, защитавал жалбоподателя, следва да са налице предпоставките на чл.38, ал.2 от ЗА:

1.Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз да е оказал безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица;роднини, близки или на друг юрист.

2. В съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски.

В конкретния случай  не е налице  първата от сочените предпоставки. Нито в подписаното от жалбоподателя пълномощно, нито в изготвения договор за правна защита и съдействие е посочено, че  защитата ще се осъществява безплатно. Напротив, в раздел ІІІ изрично е записано уговорено възнаграждение в размер на „…500 лева съгласно Наредба № 1…. при условията на  чл.38, ал.1, т.2  от Закона за адвокатурата“.  При наличието на  изрично уговорено между двете страни не може да се приеме, че е уговорено адвокатът  да защитава жалбоподателя безплатно, както изисква закона. В представения  договор за правна защита и съдействие са изложени две обстоятелства, които взаимно се изключват- изрично е посочено уговорено възнаграждение и неговият размер, но същевременно е посочено, че това възнаграждение е уговорено „при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА“. Доколкото чл.38 въвежда изключение от общото правило, че  договорите за правна защита и съдействие са възмездни, в тях изрично следва да бъде посочено, че защитата ще се осъществява безплатно. След като това не е сторено, съдът приема, че условията на чл.38, ал.2 от ЗА не са налице.

Поради това искането на адв. П. за изменение на определението в частта му за разноските следва да се отхвърли като неоснователно.

Мотивиран така, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Отхвърля като неоснователно искането на  адв. А.П. от САК за изменение на Определение № 19/07.02.2019г. по адм. дело № 227/2018г. по описа на Административен съд-Разград.

Определението може да се обжалва с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: