№ 1049
гр. Варна, 16.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100500553 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Р. В. Г. и А В Г.а, чрез пълномощник адв.Н.Ж.- ВАК,
срещу постановеното решение № 262942/13.12.2021г. по г.д.№ 16447/2020г. на ВРС, с което по
предявен от П. АП. П., М. К. П., П. К. П., Д. АНДР. АНДР., Г. АНДР. АНДР., С.Д. Симеанов, М.
М. Т., ЕЛ. Ж. Н., Б. Ж. К. и М. Ж. Н., иск с правно основание чл.124 ГПК е прието за установено в
отношенията между страните, че Р. В. Г. и А В Г.а не са собственици на НИ №501.959 по ПНИ на
СО „Доброгледски лозя“, землище с.Доброглед, Община Аксаково, одобрен със заповед № РД-16-
7706/04.04.2016г. на областен управител на област Варна, с площ от 672 кв.м. , като въззивниците
са осъдени да заплатят на ищците 1466лв., представляваща съдебни разноски, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че от представените по делото
доказателства не се установява идентичност между възстановения на ищците с решение на ПК
Аксаково № 7817/05.08.1996г. с площ от 13 дка, имот №195 по плана 1988г. и процесния имот
501.959, придобит от ответниците, като изводите на съда в тази насока са необосновани и в
противоречие със събраните доказателства. Жаллоподателите твърдят, че ако се приеме, че
признатият за възстановяване с решението на ПК имот е идентифициран с имот №195 по плана от
1988г., то следва да се приеме, че процедурата по реституция на правото на собственост е
приключила с издаването на решението на ПК, което има конститутивен характер, поради което
ответниците са придобили собствеността върху процесния имот на заявеното от тях основание –
придобивна давност, чиито срок започнал да тече от 05.08.1996г. и е изтекъл към момента на
предявяване на иска. Твърдят също, че са придобили собствеността върху имота и въз основа на
надлежно осъществена процедура по закупуване на имота по реда на §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, като
неправилно ВРС не е взел предвид, че е налице влязло в сила решение на ВОС по отношение на
законността на процедурата и наличието на предпоставките по §4 ЗСПЗЗ за закупуване на имота от
праводателите на въззивниците.
По изложените в жалбата подробни съображения, претендира отмяна на решението и
постановяване на ново по съществото на спора, с което искът да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Въззиваемите страни, са депозирали писмен отговор, в който се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба.
Съдът, като взе предвид, че постъпилата въззивна жалба е допустима с оглед съответното
прилагане на чл.262 ГПК, намира, че производството по делото следва да бъде насрочено за
1
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба, подадена от Р. В. Г. и А В Г.а,
чрез пълномощник адв.Н.Ж.- ВАК, срещу постановеното решение № 262942/13.12.2021г. по г.д.№
16447/2020г. на ВРС.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
12.04.2022г. от 9 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2